В началото на лятото България е добре обезпечена с водни ресурси, като язовирите за питейно-битово водоснабдяване са пълни на над 93%. Това съобщи пред БНР инж. Иван Иванов от Българската асоциация по водите (БАВ). Той уточни, че съоръженията за енергийни нужди са запълнени на 87%, а тези за поливане – на 70%.
Въпреки добрите нива обаче, настоящата година ще бъде сериозен тест за цялата система заради дългогодишното бездействие в сектора. Съществува реален риск от безводие в някои големи населени места дори при пълни язовири, тъй като загубите по остарялата инфраструктурна мрежа остават огромни. Все пак очакванията са през това лято броят на засегнатите от суша селища да бъде много по-малък в сравнение с минали години.
Основният проблем се корени в липсата на поддръжка на водоснабдителните и напоителните системи в продължение на десетилетия. В момента се отчитат над 60% загуби на вода при водоснабдяването и над 70% при напояването. Според инж. Иванов първата неотложна стъпка е въвеждането на качествено измерване навсякъде, където се ползват водни количества, тъй като в момента едва 30% от водоизточниците разполагат с измервателни уреди. Липсата на ясна статистика колко вода се консумира, включително и от крайните потребители, подхранва вечните спорове кой ползва ресурса нерегламентирано. Мониторингът е единственият начин да се разбере реалният мащаб на кризата. Макар ВиК-Перник наскоро да успя да намали загубите си за първи път от години, общата картина в страната остава тежка.
Междувременно депутатите приеха новия Закон за водите, за да спасят 400 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Горчивата истина обаче е, че нито цент от тези пари няма да постъпи във ВиК операторите или в самия воден сектор. Според експертите от асоциацията е било по-логично първо да се изработи ясна стратегия за отрасъла и едва тогава да се променя законодателството.
По отношение на цените на водата, те в момента се определят на базата на 5-годишни бизнес планове, като в момента тече последната година от тяхното изпълнение. Евентуално ново поскъпване може да се очаква от първи януари догодина след одобрение от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Натискът за повишаване на тарифите е продиктуван от нарастващите разходи на дружествата за заплати и електроенергия, като рискът се засилва от факта, че много ВиК оператори са в тежко финансово състояние и ще търсят увеличение на всяка цена, за да оцелеят. Контролът тук е ключов, тъй като в практиката вече има случаи, при които КЗП глоби ВиК дружество с 20 000 евро за необосновано поскъпване.
Новият закон въвежда и важна промяна с разделянето на потребителите на битови и стопански. Занапред големите бизнес клиенти ще плащат по-висока цена, което пазарно трябва да ги мотивира да инвестират в модерни системи за пестене на вода.
