„Най-добрият ученик“ в европейската класна стая на страните кандидати и държавата с най-голям напредък в последния доклад за разширяването на ЕС - така все по-често Брюксел описва Република Молдова. След години на ускорени реформи Кишинев е на прага на нов етап в европейската си интеграция. След продължилото близо година забавяне, предизвикано от блокирането на украинското досие, Европейският съюз даде политическа „зелена светлина“ на Украйна и Молдова за начало на официалния преговорен процес за членство. От юли ЕС е готов да започне преговори по всички въпроси на присъединяването с Украйна и Молдова

В последните години Молдова се утвърди като една от най-активните страни кандидатки, а според европейския комисар по разширяването Марта Кос страната е „водещият изпълнител“ (top performer) в подготовката за членство в ЕС. По думите ѝ Молдова не е само бенефициент на европейска подкрепа, а „вече допринася за европейската сигурност“. Високият темп на реформи, напредъкът в областта на върховенството на правото и икономическата трансформация превръщат Молдова в един от най-успешните примери за европейска интеграция в Източното партньорство.

Въпреки постигнатия напредък, пред страната остават сериозни предизвикателства. Президентът Мая Санду признава, че руската намеса и дезинформационните кампании са се превърнали в „нова нормалност“, а институциите са принудени да се противопоставят на манипулациите всекидневно. Успоредно с това Молдова продължава усилията си за укрепване на енергийната сигурност, намаляване на зависимостите и повишаване на устойчивостта си срещу руските хибридни атаки. Именно в тази сложна среда страната се стреми да съчетае вътрешните реформи, укрепването на сигурността и европейската интеграция, превръщайки членството в ЕС в основен стратегически проект за бъдещето си.

От Русия до Европа: Пътят на Молдова към енергийна независимост

До преди войната в Украйна Молдова е в историческа енергийна зависимост от Русия. Уязвима, от една страна, заради инфраструктурното си наследство от съветско време, а от друга - заради наивността на управлението, през 2022 г. страната се изправя пред предизвикателството да извоюва енергийната си независимост.

„Понесохме големи шокове. Ако сравните Молдова днес и Молдова през 2022 г., ще видите, че тя е една съвсем различна страна що се отнася до енергетиката. Вече стоим на съвсем различна основа“, заяви Каролина Новак - държавен секретар в молдовското министерство на енергетиката пред Mediapool.

До 2019 г., например, Молдова е 100% зависима от един единствен източник на газ - руския гигант „Газпром“. Тази зависмост е нееднократно използвана от Русия, за да оказва натиск върху страната, прекъсвайки доставките.

Що се отнася до електричеството по онова време ситуацията е аналогична - Молдова произвежда едва 20% от тока, който потребява, а 70-80% купува от контролирания от сепаратистки власти регион Приднестровие. Произвежданата там с „безплатен“ газ от Русия електроенергия бе продавана на молдовския пазар срещу реални приходи , което осигуряваше икономическата жизнеспособност на региона и допринасяше за поддържането на сепаратистката администрация.

Ситуацията днес е различна. Молдова е свързана с европейската енергийна мрежа. Диверсификацията на доставчиците, както на газ, така и на електричество, вече е факт.

Ключова роля за тази трансформация има газопроводът Яш–Унген–Кишинев, който свързва Молдова с румънската и европейската газова мрежа. Благодарение на него страната вече може да закупува природен газ от повече от 20 различни източника и да поддържа стратегическите резерви, достатъчни да покрият около 10 дни от пиковото зимно потребление.

Що се отнася до електричеството, Молдова е увеличила капацитета си за производство на възобновяема енергия 12 пъти през последните пет години. Страната все още внася около 60% от тока, който използва, но за 2025 г. 25% от използваната електроенергия е произведена от възобновяеми източници, а целта е през 2030 г. този дял да достигне 31 на сто.

„За това ще ни помогне инсталирането на батерийни системи за съхранение, така ще разполагаме с по-гъвкави енергийни мощности - което се генерира като излишък през деня, ще може да се използва вечерта, когато потреблението е най-високо. Приоритетът е да продължим да диверсифицираме вътрешния си енергиен микс“, обяснява Новак.

Приоритет на управляващите е и осъвременяването на остарялата електроинфраструктура и осигуряването на по-добрата свързаност с Европа:

„Има още много за правене. Грубо 50% от електропреносната мрежа има нужда от модернизиране. Държавното предприятие „Молделектрика“ има 10-годишен план за развитие на мрежата“.

Предизвикателствата обаче остават значителни. За да намали уязвимостта си, Молдова инвестира в няколко стратегически електропреносни проекта. Най-важният сред тях е електропроводът Вулканещи–Кишинев, който ще позволи доставките на електроенергия да заобикалят Приднестровието и ще даде на страната по-голям контрол върху енергийните потоци.

Паралелно се работи по електропреносните линии Сучава–Бълци и Страшени–Гутинаш, които ще увеличат преносния капацитет и устойчивостта на мрежата. Планирана е и нова връзка с Украйна, която ще позволи по-гъвкаво управление на електроенергийните потоци в региона и ще създаде възможност за реверсивен внос и износ на електроенергия между двете държави при необходимост.

Реализацията на тези ключови проекти заедно с други за преминаване към хоризонтално разпределение при отоплението и увеличаване на енергийната ефективност в обществени и жилищни сгради е свързана с европейско и американско финансиране, а сроковете за изпълнение се движат между 2030 и 2032 година. Междувременно остават на лице редица предизвикателства, сред които волатилността на международните цени и необходимостта от подобряване на киберсигурността в енергийния сектор.

Сигурност и неутралитет в съседство на война

Сигурността на Молдова е тясно свързана с енергийната инфраструктура. Изграждането на новите електропроводи, които заобикалят Приднестровието и я свързват с Румъния, се разглежда като акт на „регионална сигурност“, който позволява и на Украйна да балансира своите енергийни потоци през молдовската мрежа.

Темата за сигурността на страната е обаче по-широка и неразривно свързана с нейните стремежи за европейска интеграция и променената геополитическа реалност в Източна Европа след нахлуването на Русия в Украйна. След 2022 г. архитектурата на сигурност в региона е фундаментално променена, като Молдова заема уязвима позиция заради своята 1200-километрова граница с Украйна.

Новата действителност изисква адаптация. В новите си стратегии за отбрана Молдова поставя акцент върху технологичното развитие и цялостната модернизация на армията наред с по-високото ниво на политическо планиране. Всичко това обаче е скъпо.

Генадие Кожокару - държавен секретар в Министерството на отбраната на Молдова - обясни пред Mediapool, че исторически страната е отделяла едва 0.3% от своя БВП за отбрана, по-късно сумата е нараснала до 0.6%, а амбицията на правителството е да достигне 1% от БВП до 2030 г.

Помощ за модернизацията на въоръжените сили в Молдова идва и от ЕС през Европейския механизъм за подкрепа на мира и PESCO. САЩ също са ключов стратегически партньор, осигуряващ обучение в американски военни училища и тясно сътрудничество с Националната гвардия на Северна Каролина.

От една страна Молдова има своите партньори, от друга обаче по Конституция от 1994 г. насам страната е „неутрална“. Неутралитетът означава, че Молдова не може да участва във военни съюзи и да допуска разполагането на чужди войски на своя територия.

„Всъщност това не позволява да се присъединим към никакъв военен съюз. Идеята на чл. 11 от нашата Конституция беше да се изтеглят руските войски от Приднестровието и да се избегне участието ни във военен съюз на бившите съветски републики, воден от Русия. Единственият, който нарушава този принцип днес, е Русия, тъй като на територията на Приднестровието има незаконно разположени руски части“, обяснява Кожокару.

По думите му, заложеният в конституцията принцип на неутралитет, се използва от опозиционните проруски формации като повод за обвинения срещу управляващите при търсенето на международно сътрудничество за модернизацията на армията.

„През 2017 г. Конституционният съд даде тълкувание на този член и каза, че неутралитетът не означава изолация“, обяснява държавният секретар.

По думите му страната му има право да направи всичко, за да защити неутралитета си, включително да подобри отбранителните си способности с необходимите за това средства.

„Неутралните държави нямат съюзници, които да се борят за техния суверенитет и ценности, не разполагат със защитата на чл. 5 от довора за НАТО. В този смисъл всички процеси, които провеждаме тук в Министерството на отбраната, са насочени към подобряване на отбранителния ни капацитет“, посочи Генадие Кожокару.

Решението за Приднестровието: Мирно и икономическо

Освен засилването на отбранителните способности Молдова има задача да се справи с още един от основните фактори на сигурността - проблема с Приднестровието. Тесният район между река Днестър и границата с Украйна, обхващащ 11% от територията на страната, международно се признава за част от Република Молдова. От 1990-1992 г. обаче се контролира от непризнатата дори от Русия „Приднестровска молдовска република“. Там има около 1500 души руски военослужещи. Това, от една страна, позволява Русия да поддържа военно присъствие в региона, а от друга - усложнява евроинтеграцията и дебата за сигурността на страната.

Официалната позиция на Молдова е, че конфликтът може да бъде решен единствено по мирен път, в съответствие с европейските ценности за демокрация и права на човека. Дотогава 300 молдовски военнослужещи всекидневно продължават да са разположени в т. нар. „Зона за сигурност“ (демилитаризирана буферна ивица по протежението на Днестър - б. ред.), за да поддържат стабилност и да предотвратят ескалация.

Решението на въпроса обаче изглежда недотам далечно и сякаш е възможно то да дойде по икономически път. От икономическа гледна точка Приднестровието става все по-зависимо от Кишинев и европейския пазар.

Според запознати около 90% от живеещите в непризнатата република имат молдовско гражданство, което активно използват, в това число и по-голямата част от военнослужещите от т. нар. „руски части“. Твърди се, че повече от половината от населението, което живее в Приднестровието, пътува всекидневно, за да работи в Молдова.

„Отношенията с Приднестровието вероятно в средносрочен или дългосрочен план ще бъдат решени. Приднестровието не е приоритет за Русия. Това е видимо, иначе биха ги подкрепили, но те не ги подкрепят. Доставят им малко газ - само колкото да оцеляват, но не и за икономическо развитие, за създаване на работни места и добро качество на живот“, отбеляза в разговор с Mediapool Адриан Ермурачи, програмен мениджър в Института за европейски политики и реформи (IPRE).

„Не знам дали руската икономика е в толкова лошо състояние или Приднестровието вече не е приоритет. Може само да се спекулира“, добви той.

Според него повече от 80% от износа на непризнатата република е към ЕС, а не към Русия или други страни. Това, предвид данните, които показват, че за 2025 г. делът на износа към ЕС възлиза на приблизително 67.5-68.1 % от общия износ на Молдова, означава, че Приднестровието е по-добре интегрирано в европейския пазар, отколкото самата Република Молдова.

По всичко личи, че е възможно именно икономическата конвергенция, а не политическата конфронтация да се окаже решение на въпроса с Приднестровието, за което по-тесните връзки с останалата част от Молдова означават по-добър живот.

Хибридният фронт: Дезинформация, пари и мрежи за влияние

Междувременно Молдова е изпитателна площадка за руската хибридна война.

„Мисля, че Молдова може да бъде добър пример с това как успява да устои и да се противопостави на руската намеса“, каза пред Mediapool Серджиу Тофилат от екипа на WatchDog - неправителствена организация, която се занимава с анализ на публичните политики, наблюдение на управлението и противодействие на дезинформацията.

Според данните на WatchDog мащабът на руската финансова намеса е колосален за икономиката на страната. От неправителствената организация твърдят, че само около изборите през 2024 г. Русия е изхарчила над 250 милиона евро, за да засили влиянието си върху политическите процеси в страната. Сумата се равнява на 1.5% от БВП на Молдова.

„50 милиона долара бяха напомпани за дезинформация по време на президентските избори и референдума за ЕС (референдумът за европейската интеграция на Република Молдова - б. ред.) през 2024 г.", твърди Тофилат.

Сред инструментите на тази дезинформация е създаването на специфични фалшиви наративи, насочени към конкретни групи от населението въз основа на техните интереси и страхове. За прокарването на руските тези работят тролски ферми и мрежи от фалшиви страници във Facebook и акаунти в TikTok, които все по-често се управляват от изкуствен интелект. Местни инфлуенсъри, които по-рано говорят за кулинария, коли или красота също се превръщат в разпространители на дезинформация по политическите теми около изборите.

Основната цел остава една - да се дискредитират държавните институции и да се поставят препъникамъни пред европейския път на страната.

„Има известно разследване за това как Илан Шор (молдовски олигарх и проруски политик, смятан за ключова фигура в проруските политически мрежи в Молдова - б. ред.) е финансирал злонамерените си дейности и е носил пари на членовете на своята партия. Става дума за между 25 и 30 милиона долара на месец“, подчертава той.

Споменатото разследване е на Ziarul de Gardă. То показа как мрежата на Илан Шор е използвала организирани структури за влияние върху изборните процеси в Република Молдова чрез незаконно финансиране, мобилизиране на платени активисти, разпространяване на дезинформация и купуване на гласове.

Под прикритие журналисти на изданието документираха механизми за набиране на участници, разпространение на манипулативни послания и координация на дейности, насочени срещу европейския курс на страната и в подкрепа на кандидати, свързвани с Шор.

Според експертите поради засиления контрол Русия е принудена да използва нетрадиционни методи за вкарване на пари в страната, с които да финансира подобни операции. Решенията варират от изпращане на хора със самолети до Русия, които да се върнат със суми в брой по-малки от 10 000 долара, за да не се налага да ги декларират, през разкриване на руски сметки за над 140 000 молдовски граждани, през които те получават месечни плащания в рубли, до използване на криптовалути за плащане на активисти.

В тази действителност институциите в лицето на Центъра за стратегическа комуникация и противодействие на дезинформацията, създаден през 2023 г. по инициатива на президента Мая Санду, и гражданския сектор се борят с дезинформацията и опитват да противодействат на чуждестранната насмеса и да направят обществото по-устойчиво пред манипулациите.

План „Б“: Възможна ли е реунификация с Румъния

Темата за евентуално обединение между Молдова и Румъния периодично се връща в обществения и политически дебат от 1991 г., когато е обявена независимостта на Молдова, насам. Основаваща се на общите исторически, културни и езикови връзки между двете държави, идеята се обсъжда отново в контекста на европейската интеграция на страната и заплахите за сигурността в следствие на войната в Украйна.

Дори президентът на страната Мая Санду е заявявала, че в лично качество би подкрепила обединение с Румъния, но същевременно е подчертавала, че това не е официална държавна политика и че подобно решение може да бъде взето единствено от гражданите на Република Молдова.

Макар някои да разглеждат евентуална реунификация като план „Б“ за присъединяване към Европейския съюз, няма обществено мнозинство в подкрепа на подобна стъпка.

„Поддръжници на обединението са около 35% от хората в Молдова. Някои проучвания сочат 40%, но аз съм скептичен. Колебаят се 10%. Ясно е, че 50% от хората казват: „Не, ако гласувам, ще гласувам против обединението с Румъния“, твърди Адриан Ермурачи.

Ермурачи подчертава, че е важно да се прави разлика между групата на хората, подкрепящи европейската интеграция и тази на хората, подкрепящи обединението с Румъния. Много са гражданите, които подкрепят пътя към ЕС, но не желаят реунификацията.

Реалистичната цел на страната остава присъединяването към Европейския съюз като независима държава. Не е изключено обаче, ако близката война приключи неизгодно за Украйна, а Молдова все още не е успяла да се присъедини към ЕС, подкрепата за план „Б“ да се увеличи и той да бъде действително сложен на масата.

Дори да се стигне до подобен консенсус в Молдова, решение ще трябва да вземе и Румъния. Това ще е сложно, защото то носи със себе си правни последици по отношение на членството на Румъния в НАТО и ЕС, особено с въпроса за добавяне на нова територия към тези съюзи. Не е сигурно и че румънското общество би дало подкрепата си. Мнозина смятат, че Молдова би била тежест за икономиката на страната и носи проблеми със сигурността.

Отварянето на първите преговорни клъстери няма да означава край на реформите, а начало на най-сложния етап от европейския път на Молдова. Пред страната, все пак, остават предизвикателства, свързани с върховенството на закона, енергийната устойчивост, сигурността и противодействието на чуждото влияние. Въпреки това, за първи път от обявяването на независимостта през 1991 г. европейската перспектива на страната изглежда не само политическа цел, а реалистичен и постепенно осъществим проект, подкрепен както от Брюксел, така и от мнозинството от молдовското общество.

Този материал е създаден в рамките на журналистическо пътуване в Молдова, организирана от програмата EUNEIGHBOURS EAST, финансирана от Европейския съюз.

Десислава Колева