България не е била единствената страна-членка на Европейския съюз, която изразява резерви към включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък в бъдещия 21-ви пакет санкции на ЕС срещу Русия. Това обяви министърът на външните работи Велислава Петрова в интервю за бТВ.

„България не налага вето върху новия пакет санкции срещу Русия, а участва в нормален процес на обсъждане заедно с останалите държави-членки на Европейския съюз“, каза тя по повод новия пакет санкции.

Преди дни се разбра, че правителството се обявява против може да наложи вето върху евентуални санкции срещу руския патриарх Кирил. Освен това премиерът Румен Радев, обяви, че България няма да позволи да бъдат наложи европейски санкции и на най-големия акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов.

„Не става въпрос за това нещо да бъде блокирано (21-ия пакет санкции - б.а). Бихме могли да говорим за блокиране, ако има абсолютно съгласие сред всички и ние сме единствените, които сме останали. Всъщност не сме единствени и по отношение на резервите за патриарх Кирил“, каза Велислава Петрова. Тя каза, че не визира Унгария, а друга държава членка, но не я посочи конкретно.

„Като цяло това е държава членка, която изразява резерви към всякакъв вид политически лица и лица, които са в обществения живот в Русия“, каза тя.

По думите ѝ резервите на правителството към санкциите се ръководели от прагматични съображения.

„Това е принципна позиция. Ние подкрепяме санкции, които имат пряк икономически ефект върху Русия и биха довели до ситуация, в която тя да започне преговори за мир. Подкрепяме и санкции, които имат много по-голям ефект върху Русия, отколкото върху останалите държави членки“, заяви Петрова и поясни, че сегашната власт се противопоставя на мерки, които биха навредили на българската икономика.

Що се отнася до позицията Радев да не бъдат налагани санкции и на собственика на „Лукойл“ Вагит Алекперов външният министър каза, че всяко предложение се оценявало от ресорните институции.

„Всеки един санкционен пакет и мерките, които се предлагат, биват оценявани от всички компетентни институции в България. Техните становища се вземат предвид, когато страната изгражда националната си позиция“, заяви Петрова.

Според нея анализите показват възможен негативен ефект върху българската икономика и енергийната стабилност.

Тези позиции на кабинета на Радев предивикаха остри критики сред опозицията в парламента. От „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ заговориха за „стратегическа грешка“, изолиране на България в ЕС, икономически вреди и поемане по пътя на „Орбанова Унгария“.

Бившият премиер Бойко Борисов пък видя в това димка за отклоняване на вниманието, защото големият успех в Брюксел е бил постигането на съгласие – включително на България - секторните санкции да се удължават вече на 1 година, а не на 6 месеца.
Военната помощ за Украйна

Позицията на България позиция спрямо Украйна се промени след идването на власт на Радев. Неговото правителство заяви, че страната ни повече няма да дава оръжие на Украйна, а само ще продава такова.

Според Велислава Петрова решението се основавало на експертна оценка.

„Очевидно Министерството на отбраната е направило такава оценка и е преценило, че вследствие на редицата пакети военна и военно-техническа помощ, българската армия в момента няма капацитета да дава допълнително нещо по такава линия като дарение“, каза Петрова, но увери, че това не означава отказ да се подкрепя Украйна.

По думите ѝ това не означава отказ от подкрепа за Украйна.

„България има позиция, в която ясно заявява какъв е националният интерес и какви са националните възможности и способности, но в същото време търси възможност да постигне европейски консенсус там, където е възможно“, добави Петрова.

Темата за военната помощ беше премълчана и по време на срещата между Радев и Зеленски преди няколко дни. На нея присъства и българският външен министър. След срещата стана ясно, че двете страни ще обсъдят възможно сътрудничество за производство на дронове.

„Това като възможност беше представено от украинската страна. Предстои да има дискусии на техническо ниво. Изглежда на пръв план, че това е добра възможност, при която компании от частния и държавния сектор могат да развиват трансфер на технологии и своя капацитет“, каза Петрова.
Боташ и голото рамо

В ефира на бТВ Петрова потвърди, че текат разговори с турската страна по енергийното сътрудничество.

„По отношение на договора с „Боташ“ се провеждат експертни разговори, водени от Министерството на енергетиката и съответните дружества на двете страни, за да се стигне до ситуация, в която условията на този договор да бъдат адаптирани към настоящата среда и настоящата реалност“, каза Петрова.

На 12 юни тя проведе среща с турския външен министър Хакан Фидан, а впоследствие основен фокус на срещата не бяха разговорите за договора с „Боташ“, заради който България губи сериозни суми всекидневно, а облеклото на Петрова. Тя беше с рокля с оголено рамо, което стана фокус на много публикации в социалните мрежи.

„Все ми се искаше да живеем в страна, в която фокусът е върху това какво всъщност се говори на разговорите, които се провеждат, отколкото кой как е облечен. Смятам, че България е свободна страна, в която може както жените, така и мъжете да изразяват свободно своя собствен стил. Мога да ви уверя, че в тази среща облеклото не присъстваше като тема на разговор, а по-скоро различните възможности, по които двете страни могат да си сътрудничат.

Според нея като всяка една жена политик тя може да изразява себе си и чрез облеклото си.

„Радвам се, че живея в страна, в която жените могат свободно да избират облеклото си. Като всяка една жена политик мога спокойно да изразявам себе си чрез облеклото си също“, каза тя.