„Спечелихме дело срещу НСО - за охраната на Делян Пеевски“, обяви пред БНР Александър Кашъмов от „Програма Достъп до Информация“. По думите му вече има информация за това колко струва охраната на лидера на ДПС и тя ще бъде предоставена на народните представители.

Спечелено е и делото за охраната на свидетелите по случая на варненския кмет Благомир Коцев.

„Там се оказа, че ключови свидетели, които станаха обществено известни като съмнителни източници на информация, са били под охрана. Политицията отказваше да каже дори как се казва звеното, което се занимава с охраната“, съобщи Кашъмов. 

В момента според него прокуратурата е водещата по непрозрачност институция:

„Това започна с работата на изпълняващия функциите Сарафов, който за целия си мандат направи едно единствено искане за тълкуване на закон - това е искането за тълкуването на Закона за достъп до обществена информация - той е най-важен за работата на прокуратурата, която очакваме да се бори с престъпността. Смисълът беше да се извадят голяма част от документите, които са свързани с досъдебни производства, с проверки от обхвата на ЗДОИ. Има в момента тълкувателно дело по този повод и заради това дело са спрени всички дела срещу прокуратурата, т.е. реално съдилищата не могат да решават по тези откази, а това е така абсолютно целенасочено“.

„Комисията за противодействие на корупцията, която беше закрита, също има следа на непрозрачност за това какво върши или не върши“, допълни той.

Архивът на Антикорупционната комисия

„Безпрецедентно в българската история един цял архив и то архив за борба с корупцията по високите етажи на властта тотално изчезна“, коментира Кашъмов изчезването на архива на закритата през януари Комисия за противодействие на корупцията.

Според него е възможно да се окаже, че в момента е направен „един съвсем законен нов архив с дела и сигнали“, които са били в легитимни институции и които могат да бъдат използвани за притискане и изнудване:

„Това, за съжаление, е някаква като че ли практика в тази страна, както едно време архивът на ДС, преди да се приеме закон, беше използван за рекетиране, така сега и този архив, който е зачезнал, както виждаме от обществено достъпната информация, може да е в нечии частни ръце и да се използва с цел принуда и изнудване. Не знам къде отиваме с борбата с корупцията, която вече дълги години е на дневен ред и която уж трябва да се провежда ефективно. Това е абсолютно несериозно - държавата сама да не знае къде са архивите за делата, свързани с превенцията и борбата с корупцията“.

Според Кашъмов трябва да се проследи целият процес на първоприемството, за да се установи къде са документите.

„Тук говорим за хиляди томове документи, които няма как да не са с приемо-предавателни протоколи, с документални следи, изпратени от едно място до друго. Това е тема за проучване, за журналистическо разследване. Надявам се и това кълбо да се разплете. Имам чувството, че се върнахме години назад в тази борба с корупцията“, подчерта той.

Достъп до обществена информация

139 случая на отказан достъп до обществена информация през 2025 г. отчита в редовния си годишен доклад „Програма Достъп до Информация“. 126 от тях са били свързани с неспазване на задълженията на институции по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а 13 - с правото да се търси и получава информация.

По думите на Александър Кашъмов в доклада се отчита, че заради искане на информация по ЗДОИ започват репресии срещу хора.

„Част от обстоятелствата, които констатираме - като става въпрос за достъп до информация в здравния сектор, е, че през последните години много се повиши интереса и това съответства на проблемите и състоянието на здравеопазването. Имаме много по-засилено подаване на заявления, битки в съдилищата за достъп до такава информация. Дори в днешния ден завеждаме дело на младите лекари, които поискаха достъп до информация за възнагражденията в здравния сектор и се оказа, че са получили всичко останало, с изключение на възнагражденията на най-висшите длъжностни лица, а именно министрите“, каза Кашъмов.

Той напомни, че на 7 май тази година трябваше да бъде въведена директива на ЕС против делата шамари, от която според него „имаме крещяща нужда“. За съжаление обаче този законопроект по думите му не е внесен в НС, въпреки че е готов от почти 3 години. „Той беше активизиран по време на служебното правителство, когато министър беше Андрей Янкулов“, отбеляза адвокатът и разясни още:

„Тогава се завърши и се подложи на обществено обсъждане, което приключи на 18 май. От 18 май вече е минал месец и половина и ние не знаем какво се случва по този въпрос“.

По думите му България е длъжна да приложи директивата, а готовност с текстовете има още от момента, в който тя е приета преди 2 години.

(Не)прозрачност

„Маркираме тази година един проблем с един пробив, който беше направен - това е приетият Закон за прозрачност при представителство на интереси. Този закон уж е приет заради ПВУ, само че в действителност това е закон, който ограничава общественото участие по проекти на закони и други нормативни актове, защото всеки, който иска да вземе отношение и неговото становище да бъде прочетено и обсъдено, трябва да се регистрира видите ли, вместо да получим това, което от години повтаряме“, коментира още Александър Кашъмов.

По думите му има куп казуси, които показват, че срещите на властта са непрозрачни и ще останат непрозрачни.

„По един кремълски модел се възлагат задължения за частните лица, за обществените организации, за гражданите, които се срещат с някого и то без да знаят кой е, защото има задължение да се регистрираме, ако се срещнем 9 пъти за 3 месеца със съветници на министри или на някой друг от управляващите. Къде са публичните регистри със съветниците, за да знаем с кого се срещаме? Тези проблеми се създадоха с мнозинството на ГЕРБ и ДПС в последния ден от предишното НС - този закон беше приет непрозрачно, за 10 дни, на 2 четения“, посочи той.

Кашъмов подчерта, че в годишния си доклад „Програма Достъп до Информация“ поставя няколко теми, включително за делата шамари и Закона за прозрачност при представителство на интереси, като се надява на развитие:

„Надявам се, че ще има положително развитие. Новата власт дойде с мандат за това, че няма да прави това, което правеха предишните“.

Над 18 хил. заявления за достъп до обществена информация са подадени за 2025 г., отчете също той и уточни, че това е увеличение с над 1/3 в сравнение с предишната година. Според него това показва голямото доверие на гражданите към закона. По думите му това е един от малкото работещи закони у нас, заради което са и толкова големи ударите срещу него.