Джулай Морнинг (или просто Джулая) е съвсем уникална българска традиция, която няма аналог никъде другаде по света. На нощта на 30 юни срещу 1 юли хиляди се събират на морския бряг (а в последните години и около реки, язовири и планини), за да посрещнат първите лъчи на юлското слънце.

В началото на 80-те години на миналия век във Варна група младежи – хипита, рокаджии и поети, търсят начин да изразят своя тих протест срещу тоталитарния комунистически режим. Наложилата се градска легенда разказва за варненеца Тяната. Докато отбивал задължителната си военна служба, му се паднало да стои на пост точно в нощта срещу 1 юли. Тогава си обещал, че когато излезе на свобода, никога повече няма да посреща това утро сам.

Първите сбирки са малки – на Южния плаж или на вълнолома във Варна. Носeли се касетофони на батерии, свирело се на акустични китари и се пиело бира. В тогавашните времена на строг контрол, дългите коси, дънките и западната рок музика са символ на свободомислие. Посрещането на изгрева се превръща в ритуал на пречистването, надеждата за ново начало и символична победа на светлината над мрака.

Основното правило на Джулая е едно: никакво спане през нощта. Хората се събират на групи по плажовете, палят големи лагерни огньове, пеят рок класики. Атмосферата е изключително приятелска и мирна – в духа на хипи девиза „Прави любов, а не война“. Около 05:30 ч. сутринта, когато Слънцето започне да се подава над хоризонта, настъпва пълна тишина или мощен вик на радост. В този момент по традиция звучи 10-минутната композиция „July Morning“ на британците Uriah Heep.

С годините Черноморието става тясно. Празникът се мести от Варна към по-диви места като плажа Иракли и емблематичните скали на Камен бряг – най-източната точка на България, където слънцето изгрява най-рано.

През десетилетията Джулаят събира толкова много колоритни личности, че историите и куриозите около него са неизброими. Най-легендарният Джулай от ерата на социализма е през 1989 г. Веднага след изгрева на плажа във Варна младоженец в бял костюм (Дидо Драгнев) обявява пред всички, че прави сватба. Младежите нарисували хипарския знак за мир върху чаршаф и написали отгоре на български „Обичай“. С този импровизиран плакат над 400 души с дълги коси се понесли в шумно шествие по улиците на Варна за изумление на тогавашната милиция.

След промените през 1989 г. Джулаят става толкова масов и комерсиален, че на плажовете започват да се стичат хора, далеч от оригиналната хипи идея. В знак на ирония и протест срещу тълпите, група от „старите хипита“ решават да направят контра-празник. Те започват да се събират във Варвара на 30 юни, за да изпратят залеза – т.нар. Джулай Ивнинг.

Може би най-големият куриоз в световен мащаб е, че самият бивш вокалист на Uriah Heep, Джон Лоутън, разбира за съществуването на този празник чак след промените. Той остава толкова трогнат и очарован от българската традиция, че в продължение на години идва лично в България, за да изпее на живо „July Morning“ на скалите в Каварна и Камен бряг точно в минутата на изгрева. Лоутън дотолкова обиква страната ни, че засне поредица от документални филми за нея и дори си купи дом тук.

Преди песента да стане химн на свободата у нас, интродукцията на парчето, изсвирена на Hammond орган от Кен Хенсли, се ражда съвсем случайно. Uriah Heep записвали албума си „Look at Yourself“ и открили, че са написали няколко отделни парчета, всички в до мажор. Сглобили ги в едно и така се появила легендарната 10-минутна песен. Любопитното е, че в някои държави по света това начално соло се използва вместо традиционния Менделсонов марш по сватбите.

Днес Джулай Морнинг вече е загубил политическия си заряд на протест, но е запазил най-важното – усещането за споделеност и бягството от забързания градски живот. И все така събира хиляди хора на морските ни брегове, с организирани концерти, фестивали, партита и събития, за да посрещнат заедно Джулая.