По данни на Народния комисариат по здравеопазването тогава загиват от глад и епидемии между 5 и 5,2 млн. души
Проф. Вили Лилков
„Домовете бяха запуснати, без покриви, без прозорци и врати. Сламените покриви отдавна бяха свалени и изядени. В селата нямаше никакви животни – нито крави и коне, нито овци, кози, кучета, котки, даже гарвани. Всички те бяха изядени. Мъртвешка тишина се стелеше над покритите със сняг улици. Загиналите от глад бяха натрупани от техните немощни съселяни в празните хамбари.“
Питирим Сорокин[1]
През 1891–1892 г. около 36 млн. души между Урал и Черно море гладуват. Руската държава няма никакви резерви от храни. Основната храна за селяните са „гладният хляб“ (слама, кори, корени, глина и малко ръжено брашно) и варена трева с брашно и малко мляко. От глад и епидемии от тиф и холера умират между 400 и 500 хиляди души. Когато научават за глада в САЩ започват кампании за събиране на помощи. Към Русия потеглят кораби с храни, зърно, медикаменти, дрехи, обувки и други помощи, наречени „флотилия на надеждата“.
Тридесет години по-късно в Съветска Русия настъпва масов глад, който обхваща 35 губернии в Поволжието, Южна Украйна, Крим, Башкирия, Казахстан, Урал и Западен Сибир. Към 1922 г. в тези райони живеят около 33,5 млн. души, от които 7 млн. са деца. По данни на Народния комисариат по здравеопазването тогава загиват от глад и епидемии между 5 и 5,2 млн. души. През Първата световна война общите загуби на руската армия (убити, починали от раните си или от болести) са 1 661 804 души от около 15 млн. мобилизирани, т.е. броят на загиналите от глад през 20-те години е над три пъти по-голям от загиналите през войната. Най-силно са засегнати децата – над 1,5 млн. деца на селяни остават безпризорни, без родители и роднини. Те просят, извършват престъпления, умират от глад (смъртността в детските приюти по това време достига 50%).
Гладоморът през 20-те години не е стихийно бедствие, причинено от „незапомнената суша“, както внушава пропагандата на болшевиките, които отхвърлят от съветската власт отговорността за трагедията, наричайки масовия глад „последно послание от царизма и Гражданската война“. За съжаление, много изследователи се поддават на тази измислица и не обръщат внимание на икономическата политика на болшевишката партия и действията на правителството по това време, които в най-голяма степен са причина за трагедията. Ленин се интересува от глада дотолкова, доколкото той може да застраши властта му. Нито в една негова статия от това време не може да се срещне и дума на съчувствие към милионите гладуващи[2].
Гладна смърт и човекоядство
От 1920 г. настъпва засушаване и гладът обхваща част от територията на Съветска Русия. „Гладът е ужасяващ, селяните са изяли всичко, котки, кучета, в момента се хранят с трупове, които изравят от гробищата.“[3] Селяните изяждат и семената за посев. От пролетта на 1921 г. обезумели от глад хора напускат селата и търсят храна в други райони. Жп станциите са обсадени от гладни тълпи. Гарата в Симбирск през лятото на 1921 г. изглежда потресаващо: „Представете си маса мръсни парцали, от които се подават изтощени, оголени ръце и лица, вече носещи печата на смъртта. Преди всичко се усеща отровно зловоние. Да се премине, е невъзможно. Залата, коридорите, всяка педя е заета от лежащи, седящи, сгънати във всякакви немислими пози. Ако се вгледате, ще видите, че тези мръсни парцали гъмжат от червеи. Тифозните пълзят и треперят от треската, тук са и техните деца. Кърмачетата са загубили гласа си и вече не плачат. Всеки ден умират повече от двадесет души, тях ги отнасят, но не всички може да бъдат прибрани. Понякога труповете остават между живите повече от пет дни. Жена се опитва да успокои бебето, което лежи на коленете ѝ. То плаче и иска да яде. Майката го люлее в ръцете си. Внезапно го удря. Бебето отново се захласва. Жената буквално полудява. С изкривено от ярост лице тя започва яростно да бие детето. Ударите се сипят по лицето и главата и накрая тя го хвърля на земята и го рита. Около нея се понася ропот от възмущение. Детето е вдигнато от пода, всички проклинат майката, която след дивия изблик стои напълно равнодушна към всичко, което се случва наоколо, гледайки със застинали и нищо невиждащи очи“[4].
Високопоставеният болшевик Исак Казаков докладва: „Много деца представляват скелети, покрити с жълта кожа, с издути кореми, с печални очи, с безсилни рамене, въртящи се около полуживите и изтощени свои майки. В резултат от изтощението навсякъде се наблюдава тежка форма на треска, увеличават се заболяванията от тиф, с децата става нещо ужасно.“[5] От януари до септември 1921 г. в Чувашка област умират 29 526 деца до 14 години, а в някои от най-силно засегнатите райони смъртността сред децата до 3 години достига 90−95%. Майки оставят децата си в детски домове или на произвола на съдбата на улицата, на пристанища и гари. Над 1,5 млн. деца от селата скитат по села и градове, просят милостиня и крадат. Смъртността в някои приюти за безпризорни достига 50%. Към месец октомври 1921 г. в Татарската република гладуват 1 050 246 деца до 16-годишна възраст.
По официални данни в Башкирия до 1 юли 1922 г. има 200 случаи на човекоядство и 2000 случая на трупоядство. „Кражбите на трупове от гробищата за храна са масово явление. Към тях са поставени охранителни отряди.“
Самарска губерния, декември 1921 г.: „Гладът се усилва, зачестяват случаи на смърт от глад... Усилват се епидемиите от тиф. Шведската комисия на Червения кръст пое изхранването на 10 хиляди деца... Има случаи на човекоядство.“
„При евакуацията (на град Сизран) масово загиват деца… Децата измират и голите им трупове остават неприбрани от детските приемници.“[6]
Саратовска губерния, декември 1921 г.: „В Новоузенска околия населението се храни с котки, кучета и лалугери. Смъртността от глад и епидемиите се увеличават.“ В Саратов „стари каруци за смет събират мъртвите от улиците“, по които бродят чумави хора.
Американският журналист Ф. А. Макензи описва гарите в Саратов: „Хората на Запад не могат да си представят толкова слаби юноши, увити в дрипи, потънали в мръсотия. Старици седяха в унес на земята, замаяни от глад, нищета и мъка… Посърнали майки се опитваха от пресъхналата си гръд да накърмят умиращите си рожби. Ако един Данте се бе появил на една от тези гари, той би написал нов Ад.“[7]
На 27 януари 1922 г. вестник „Правда“ информира за канибализъм на различни места в страната, дори на собствени деца от обезумели от глад хора и цитира началника на милицията на Бузулукска околия, който информира, че се е натъкнал на случаи на „диво човекоядство“. Разбира се, в статията за всичко това се обвиняват „чуждестранната буржоазия“ и новите съветски предприемачи „непмани“, „които добре се хранят, когато гладуващите умират“[8]. Публикувани са извадки от протоколи от следствия на революционните трибунали и народните съдилища, официални телеграми, заключения от медицински експертизи, признания на човекоядци, от които се вижда, че хората са загубили разсъдъка си от глад.
Появяват се престъпни банди „аркани“, които залавят гладуващи деца в южния град Никопол и ги убиват, а месото се продава по пазарите[9]. На 30 януари 1922 г. Политбюро забранява отпечатването на „сензационни материали“ от местата на масов глад и „прекратяване на разказите за човекоядство“.
Съобщения на Информационния отдел на ГПУ през 1922 г.[10]:
Воронежска губерния: „Развива се епидемия от холера. Медикаменти няма.“
Самарска губерния: „Криминалната престъпност се увеличава, въвежда се самоотбрана. Зачестяват случаите на човекоядство и отмъкване на трупове за храна. ... Селяните са изяли всичко ... сега се хранят с трупове, които изравят от гробищата... Влачат от гробищата трупове за храна... Гладът се усилва... На пазара е забелязана продажба на печено човешко месо, издадена е заповед за спиране на продажбата на печено месо.“[11]
Челябинска губерния: „Извършва се масово избиване на животните. Смъртността от глад нараства. В Горноуралски окръг всички сурогати са изядени, човекоядството е обичайно явление... Особено нараства смъртността от глад сред децата. Гладуват 23 хиляди деца, а са открити столови за 1500 деца.“
Тюменска губерния: „В Красноуфимск детските домове са препълнени. Понякога децата гладуват по цяла седмица.“
Саратовска губерния: „Комунистите масово напускат партията. Гладът се засилва. Развива се епидемия от петнист тиф. Кражбите от камионите с продоволствия се увеличават.“
Тверска губерния: „В град Кашин детските домове не се отопляват, няма бельо, голям процент от децата боледуват. Училищата не се снабдяват с гориво. Голяма част от влаковете не се движат поради липса на локомотиви. Ремонтът на локомотивите върви бавно поради липса на инструменти и материали и немарливо отношение на майсторите и работниците.“
Марийска област: „В областта гладуват 97%. Има общо 185 столови, които работят с прекъсвания, защото няма продоволствия и липсват пари. Смъртността от глад се увеличава, особено в Марксщадски и Ровненски окръг. Епидемията от тиф се развива свирепо.“
В Западен Сибир се разгарят епидемии от тиф и холера, смъртността достига от 30 до 60% за различните области. Подобно е положението през юли 1922 г. в Пермска област, в Башкирия и Татарстан[12]. Пугачевска и Бузулукска околия: Установени са „нееднократни случаи на човекоядство... в село Любимовка е масово. Човекоядците се изолират.“
Вятска губерния: Няма пшеница и селяните са принудени да се хранят със слама и разни сурогати ... (и) оставят децата си на произвола на съдбата.
„Менюто“ на гладуващите включва: котки, кучета, плъхове, невестулки, гарвани, скакалци, мърша, отвара от кожи и смлени кости, треви, мъх, кори, жълъди, смес от треви с брашно, а в Поволжието: „За най-хубав хляб се считаше зеленият – целият от лобода; по-лошият – с примес на тор, а още по-лошият – целият от тор. Ядяха още глина и именно тук беше направено великото откритие „хранителна глина“, сива и мазна... Тя засищаше незадълго, но можеше да преминава през червата, и така човек можеше да преживее цяла седмица, само като отслабва постепенно ... В такава ситуация гладуващите възприемат смъртта като спасение от мъките.“[13]
Американска помощ за гладуващите
По същото време руският патриарх Тихон отправя апел за помощ за гладуващите, а Максим Горки изпраща отворено писмо „До всички честни хора“ в света. Хърбърт Хувър – ръководител на Американската администрация за помощи (АРА) във Вашингтон и бъдещ президент на САЩ (1929–1933), изпраща на Горки телеграма: „Можете да разчитате на мен!“ и от края на м. август започва доставка на хуманитарна помощ. Хиляди тонове с храни и медикаменти тръгват към Русия. Организирани са стотици обществени кухни, включително в Москва и Петербург – от огромната зала на ресторант „Ермитаж“ в Москва до малки къщички в дълбоката селска провинция на Поволжието. В училищата също са открити кухни. Всички излишни армейски медицински и продоволствени запаси и шинели в САЩ се насочват към бедстващите. През октомври към АРА започва да работи програма за дарения за Русия от частни лица[14].
Към края на 1921 г. АРА изхранва вече 1 747 940 деца и подписва споразумение да започне да изхранва и възрастното население. Хората, които ползват кухните на АРА, и особено децата, не са виждали храните, които получават там, и често споделят, че са се нахранили „по американски“. Доброволците от АРА се сблъскват с невероятни трудности при транспорта на помощите и храните – пътищата са море от кал, много жп линии и депа са напълно изоставени, администрацията е тромава или просто няма кой да обслужи охраната, пренасянето, складирането и раздаването на помощите. Те се опитват да достигнат и до най-затънтени места, където хората гладуват, и често се налага да организират безкрайни кервани от каруци или шейни през зимата, да ползват камили и волове.
До 1 февруари 1922 г. в Съветска Русия пристигат 24 кораба с 134 117 тона царевица, 14 250 тона пшеница, 3200 тона булгур, 176 хиляди каси с кондензирано мляко. В Новоросийск през март 1922 г. пристигат американските кораби „Георг“ с 1120 тона брашно и „Истър“ с 4160 тона семена за посев и 2080 тона царевица; английският кораб „Дарсби“ с 5158 тона брашно и ориз и италианският кораб „Франческо“ с 1300 тона брашно.
Огромен е приносът на САЩ за кампанията по засяване на житните култури през 1922 г., за която те осигуряват семена, техника, инвентар. Съветска Русия получава общо 180 хиляди тона семена за посев. Американците възстановяват пътища, болници, училища. Целият армейски излишък от хирургични инструменти на САЩ заминава в Съветска Русия.
Конгресът на САЩ дава на болшевишкото правителство възможност да получи продоволствия и стоки на стойност 20 млн. щ.д., като условието е те да бъдат закупени в САЩ и да се превозят с американски плавателни съдове. Към тази помощ са добавени още 500 хиляди щ.д. за бездомниците и започва голямата операция по доставка на царевица за гладуващите. В интервю за френския вестник „Le Journal“ от 8 март 1922 г. Хувър говори за „безнадеждното състояние на съветския транспорт“, поради което АРА е принудена „да прекрати доставките на продоволствията в Русия, тъй като няма да достигнат до гладуващите, защото съветските власти „не могат да организират извеждането на пшеницата от пристанищата по-рано от половин година“.
Ленин постоянно изисква от Украйна зърно с най-настойчиви телеграми и заповядва това да става със „сурови революционни методи“ и вземане на заложници, които да бъдат разстреляни, ако реквизиционните норми не се изпълнят. По това време в Украйна също върлува глад и има масови селски бунтове и въстания. Съветското правителство не коментира с АРА глада в Украйна. Американците научават за това от американската еврейска благотворителна организация „Джойнт“, която е силно затруднена в работата си, защото нейните плакати, брошури и лого са премахвани и хората не научават как да получават помощи. Едва през 1922 г. украинските болшевики се съгласяват на сътрудничество с АРА и други еврейски доброволчески организации[15]. АРА предоставя на Украйна медицински инвентар за 2 млн. щ.д., а Конгресът на САЩ отпуска още 4 млн. щ.д. за медицинска помощ.
Към края на август 1922 г. АРА изхранва ежедневно 10 629 399 души в 20 540 населени места в РСФСР, Украйна и Белорусия, от които около 3 млн. са деца. Други международни организации изхранват още 3 млн. души. АРА събира помощи в Европа чрез продажба на „продуктови купони“ по 10 щ.д. в своите офиси. Купоните се изпращат в Съветска Русия и се раздават на гладуващите, които срещу тях получават по 53 кг храна (брашно, ориз, чай, масло, захар, кондензирано мляко) от складовете на организацията. АРА раздава и „вещеви купони“[16].
През 1923 г. Съветска Русия получава продоволствени и вещеви помощи за преподавателите в средните училища и интернатите. Учителите получават от Фондация „Рокфелер“ 1,1 млн. щ.д. Започва лечение и изхранване на бедстващи хора в Дагестан[17].
Вестник „Известия“ пише: „Американците нахраниха 11 милиона човека – почти една десета от населението на страната. В 28 хиляди градове и села се разпределиха повече от 1,25 млн. тона продоволствия. АРА е ремонтирала хиляди болници, обслужващи 80 млн. пациенти, и ваксинира 10 млн. души против различни епидемични болести“[18].
Общо 49 държави изпращат хуманитарни помощи. Дори и Китай и Монголия, където се води гражданска война, и Турция и Гърция, които воюват помежду си, помагат на Съветска Русия[19].
По същото време болшевиките разпродават ценности, ограбени от руската аристокрация, от църквата и от по-заможните хора в Съветска Русия, за да купуват оръжие. Само три дни след подписването на договора с АРА Максим Литвинов съобщава в Москва, че в Англия той е успял да продаде скъпоценности на стойност 20 млн. златни рубли и че купувачът е готов да закупи още ценности на стойност 100 млн. щ.д.[20] Това са средства, които значително надхвърлят средствата, постъпващи от САЩ, Европа и останалия свят в помощ на гладуващите. В началото на октомври 1921 г. Троцки дава секретни нареждания на съветския агент в Германия Виктор Коп да извърши сделка с винтовки и картечници на стойност 10 млн. златни рубли. Това става известно на американските филантропи през есента на 1922 г. Обществеността в чужбина е в недоумение. В американската преса са публикувани снимки на кораби от САЩ, които разтоварват в Одеса хуманитарна помощ, и на руски кораби, които товарят зърно за износ в чужбина, когато милиони гладуват. Болшевиките обясняват, че на правителството са нужни пари за закупуване на селскостопанско и промишлено оборудване. Това предизвиква негодуванието на Хувър, а донорите за Съветска Русия се оттеглят и АРА си тръгва.
Благодарността на спасените
В дните на най-голямата активност на АРА участват 300 американски граждани и над 120 хиляди души, наети от АРА в съответните републики. ВЧК вкарва свои агенти в офисите на АРА. Пощата на всеки служител се отваря и преглежда, а съветската преса често представя служителите на АРА като контрабандисти[21]. ВЧК организира постоянно наблюдение на дейността на АРА и твърди, че „персоналът е подбран в по-голямата си част от военни разузнавачи, които знаят руски език и са били в Русия“, че „американците не скриват своята ненавист към съветската власт“, „занимават се с шпионаж и организират широка мрежа в цялата страна“ и „обективно създават в случай на вътрешно въстание опорни пунктове за контрареволюция в идейно и материално отношение“[22].
За две години АРА изразходва за благотворителност 78 млн. щ.д., от които 28 млн. щ.д. от правителството на САЩ, 12,2 млн. щ.д. от съветското правителство, а останалите – от дарения на частни лица и благотворителни организации. Комитет на Червения кръст под ръководството на Фритьоф Нансен доставя за времето септември 1921 – септември 1922 г. 90,7 хиляди тона продоволствия. В същото време на „широките народни маси“ се внушава, че американците помагат заради тайни планове срещу Русия. В болшевишката преса се развива злостна кампания срещу САЩ и много съветски политически дейци се чудят как да я оправдаят. Писателят Корней Чуковски пише писмо до АРА от името на „една жена“, в което обяснява „особеностите на руската неблагодарност“: „Вестниците поощряват това отношение. Постоянно се появяват статии, че американците са скъперници и сметкаджии и че истински добрите американци са негрите и работниците, а всички други са обирджии... Руснаците не знаят нищо за това как е създадена АРА, никой не обяснява нейните идеали и цели... Аз често забелязвах, че след контактите си с американците руснаците винаги са обидени. На тях им се иска американците не само да ги хранят, но и да проявяват интерес и към личният им живот... Но можем ли да обвиняваме простия човек от улицата за невежеството му? Не! И не го обвинявайте много строго в неблагодарност. Защото само свободните хора могат да изпитват и искрено да изразяват своята благодарност“[23].
В крайна сметка съветската пропаганда налага своята версия за големия глад през 20-те години, която се свежда до следното: През лятото на 1921 г. настъпва незапомнена суша и в някои области на страната реколтата загива и настъпва глад, но трудещите се от цялата съветска страна, заедно с прогресивното човечество, водено от комунистическите партии по света, веднага се притичват на помощ и за кратко време гладът и последствията от него са ликвидирани. Понякога се споменава и дейността на АРА, която е помогнала с хуманитарна помощ, но американците не са пристигнали от любов към Русия, а са се занимавали с шпионаж и са подготвяли заговор срещу съветската власт и само благодарение на бдителността на чекистите коварните им замисли са разкрити и те са изгонени от страната, за да продължат народите на СССР успешното изграждане на комунизма[24].
През април 1923 г. болшевиките рапортуват на поредния си конгрес, че са събрали в първата кампания по събиране на продоволствения данък със 100 хиляди тона повече от предходната година! Но по данни на ГПУ към април – май 1923 г. населението на 32 губернии и републики все още гладува и смъртните случаи от глад продължават поради намалялата помощ за гладуващите и неспиращия износ за осигуряване на валута за индустриализация на страната, въоръжаване и поддържане на висок стандарт на живот за болшевиките от цялата властова пирамида[25].
През лятото на 1924 г. отново настъпва глад в 16 губернии в РСФСР, но правителството категорично заявява, че това не е вярно, и „източник на тези твърдения са или неосведоменост, или контрареволюционните въжделения на враговете на народа.“[26]
(откъс от книгата „Синове на сатаната“, изд. Сиела, 2026)
................................
[1] Питирим Сорокин за глада в Самарска и Саратовска губерния в автобиографичната повест „Далечен път“. – В: Голод 1921 года: катастрофа или казнь, news.rambler.ru, 26 септември 2016.
[2] Пайпс, Ричард. Русская революция. Кн. 3. Россия под большевиками, 1918–1924. Изд. дом „Игорь Захаров“, 2005.
[3] Жирнов, Евгений. Взял труп мальчика 7 лет, разрубил топором на мелкие части и сварил. – В: Коммерсантъ Власть, № 3, 23 януари 2012.
[4] Пайпс, Ричард. Русская революция. Кн. 3. Россия под большевиками, 1918–1924. Изд. дом „Игорь Захаров“, 2005.
[5] РГАСПИ, ф. 78, оп. 1, д. 39, л. 13–15.
[6] Телеграмма № 11188 из Сызрани М. И. Калинину о положении с евакуацией детей-беженцев, 17 декември 1921. ГАРФ, ф. 1235, оп. 56, д. 30, л. 51–52.
[7] Aпълбаум, Ан. Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна. София, Изток-Запад, 2021, с. 79–80.
[8] Жирнов, Евгений. Взял труп мальчика 7 лет, разрубил топором на мелкие части и сварил. – В: Коммерсантъ Власть, № 3, 23 януари 2012.
[9] Вестник „Вечерняя Красная Газета“, 7 май 1922.
[10] Госинформсводка Информационного отдела ГПУ за: 1 март № 2/267. ЦА ФСБ РФ, ф. 100, оп. 9, д. 11, л. 8–13; 3 март № 4/269. ЦА ФСБ РФ, ф. 100, оп. 9, д. 11, л. 18–21; 4 и 5 март № 5/270. ЦА ФСБ РФ, ф. 100, оп. 9, д. 11, л. 22–27; 1 и 2 април № 29/293. ЦА ФСБ РФ, ф. 100, оп. 9, д. 10, л. 159–165; 3 април № 30/294. ЦА ФСБ РФ, ф. 100, оп. 9, д. 10, л. 166–174; 4 април № 31/296. ЦА ФСБ РФ, ф. 100, оп. 9, д. 10, л. 175–180; 5 април № 32/296. ЦА ФСБ РФ, ф. 100, оп. 9, д. 10, л. 181–188; 28 ноември № 229/503. ЦА ФСБ РФ, ф. 1, оп. 6, д. 484, л. 237–247; Спецполитсводка 4 и 5 януари №№ 5,6/208,209. ЦА ФСБ РФ, ф. 2, оп. 1, д. 780, л. 24–33.
[11] Журнал „Коммерсантъ Деньги“, kommersant.ru, 28 ноември 2001.
[12] Обзор политико-экономического состояния РСФСР за май-июнь 1922 г. – В: ЦА ФСБ РФ, ф. 2, оп. 1, д. 794, л. 27–43; Обзор политико-экономического состояния РСФСР по округам за июль 1922 г. – В: ЦА ФСБ РФ, ф. 2, оп. 1, д. 794, л. 1–10.
[13] Осоргин, Михаил. Времена Москва, 1989, с. 130.
[14] Пак там.
[15] Aпълбаум, Ан. Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна. София, Изток-Запад, 2021, с. 79–80.
[16] АРА и её борьба с российским голодом. Военное обозрение, topwar.ru, 27 юни 2020.
[17] ГАРФ, ф. 1065, оп. 3, д. 64, л. 146–149.
[18] Неврокопски, Добротин. Докога САЩ ще спасяват Русия – особеностите на руската неблагодарност, factor.bg, 11 април 2022.
[19] Първата европейска държава, която оказва помощ, е Чехословашката република, която изпраща осем ешелона с храни, дрехи, лекарства, селскостопанска техника и приема 485 деца.
[20] Пайпс, Ричард. Русская революция. Кн. 3. Россия под большевиками, 1918−1924. Изд. дом „Игорь Захаров“, 2005.
[21] АРА и её борьба с российским голодом. Военное обозрение, topwar.ru, 27 юни 2020.
[22] Докладна записка „Об АРА“ от Я. Залин – началник на осведомителния отдел ИНО – ВЧК, 26 януари 1922.
[23] Неврокопски, Добротин. Докога САЩ ще спасяват Русия – особеностите на руската неблагодарност, factor.bg, 11 април 2022.
[24] В края на 30-те години в Краткия курс по история на ВКП(б) гладът от 20-те години се обяснява с рязкото засушаване, с което „партията успешно се е справила“ „благодарение на решенията на XI-ия си конгрес“, а американската организация АРА, която помага в борбата с глада, е представена като шпионска организация, която е „наводнила „младата страна на съветите“ със стоки, които няма какво да ги правим“.
[25] Обзор политико-экономического состояния СССР за апрель-май 1923 г. – В: ЦА ФСБ РФ, ф. 2, оп. 1, д. 794, л. 86–112.
[26] Вестник „Правда“, 25 юли 1924.
