Президентската надпревара вече има първия си кандидат, първия почти кандидат и първия стратегически мълчащ кандидат. Изборите наесен няма да бъдат просто избори за държавен глава. От Емилия Милчева.

Президентската надпревара вече има първия си кандидат, първия почти кандидат и първия стратегически мълчащ кандидат. Общото между тримата е, че се стремят към един и същ политически образ – да изглеждат надпартийни.

Парадоксът е, че без подкрепата на политически партии и техните структури никой не може да спечели президентски избори. Така че партийното ще бъде приглушено, но политическото ДНК на всеки кандидат неизбежно ще личи.

Формулата на успеха

Настоящият държавен глава Илияна Йотова обяви по БНТ, че ще се кандидатира за президент чрез инициативен комитет, проф. Даниел Вълчев по bTV – че би участвал като „граждански кандидат“.

Бившият служебен премиер Андрей Гюров ще се стреми към същата формула, но все още отказва да потвърди участието си, вече анонсирано от политически лидери. Същото прави и спряганият за негов вицепрезидент Георги Кандев, но поне по Нова телевизия не отрече, че служенето му на държавата ще продължи в политиката.

Гюров обаче е единственият кандидат, който има шанс да превърне изборите в истински двубой между две политически визии за развитието на България – проевропейска и суверенистка. Остава да убеди и избирателите. А Йотова очевидно се стреми да смекчи образа, с който Радев е свързван по отношение на режима в Русия.

Бившият премиер Андрей Гюров все още не е обявил дали ще се кандидатира  Снимка: BGNES

При президентските избори партиите не трябва да се показват особено силно иззад кандидата си, но и без мрежата им от структури той няма как да спечели. Затова успешният кандидат има трудна задача – да изглежда достатъчно граждански, за да привлече подкрепа отвъд партийните си опори, и едновременно с това да разчита на достатъчно силната им организация. Подобна формула е доказала, че работи. Именно този баланс превърна Румен Радев през 2016 г. в успешен кандидат. Издигнат от БСП, той водеше кампания като кандидат, който надхвърля границите на левицата. Но има една съществена разлика с днешните кандидати – Радев нямаше политическа биография преди да бъде издигнат за президент, той командваше българските военновъздушни сили.

Всеки от тримата споменати – Йотова, Вълчев и Гюров, има своя политическа кариера, като при Гюров началото ѝ датира едва отпреди пет години, когато стана депутат от „Продължаваме промяната“ (ПП).

След години на ерозия на доверието в партиите при мажоритарните избори, каквито са и президентските, и кметските, кандидатите избягват да бъдат възприемани като „партийни“. Затова инициативните комитети все повече се превръщат не в гражданска алтернатива, а в политическа технология – начин партийната подкрепа да бъде запазена, без да бие на очи.

За разли ка от останалите партии обаче националистите нямат интерес да прикриват произхода си. Основното им предимство произтича именно от ясно заявената партийна и идеологическа идентичност. Традиционно те участват в президентските кампании с лидерите си – така беше и с председателя на „Атака“ Волен Сидеров, и на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

За кого е най-комфортно

Ранният старт крие рискове за всеки кандидат, но е комфортен за Йотова. Тя няма нужда да изгражда разпознаваемост – беше 9 години вицепрезидент, а до избора на нов държавен глава остава на „Дондуков“ 2 и всеки ден до изборите работи в полза на публичния ѝ образ. Към това се добавя и благоприятната политическа конфигурация, тъй като се очаква да бъде припозната от управляващата ¨Прогресивна България¨.

Йотова вече се бори за победа, а останалите още се борят за правото да бъдат кандидати. Политическата ѝ кариера е тясно свързана с БСП, чийто пресцентър оглави, когато партията беше в колапс след националната катастрофа през 1996-1997. След това е народен представител и евродепутат от БСП/ПЕС, но безспорно връх е настоящата позиция на президент, след оттеглянето на Румен Радев.

Деканът на Юридическия факултет в Софийския университет проф. Даниел Вълчев поставя евентуалното си участие в условно наклонение. Достатъчно ясно артикулирано обаче, за да бъде възприеман като потенциален кандидат. Преди три месеца той беше „отворен за мислене“ по темата, а сега вече я обмисля сериозно.

Парадоксално, но само на пръв поглед, Вълчев изглежда приемлив за различни политически конфигурации. Преди кариерата в академичните среди, той беше вицепремиер и просветен министър в кабинета на Тройната коалиция, а по-рано част от юридическия кръг на НДСВ. Преди повече от десет години „Биволъ“ публикува документ за обща фирма през 1997 г. с ген. Любен Гоцев, смятан за един от кукловодите на прехода. Съветвал бившия вътрешен министър Атанас Семерджиев в качеството му на вицепрезидент, също и Желю Желев, преминал и през военното министерство при Димитър Луджев.

През последните месеци името му беше свързвано както с евентуална подкрепа от „Прогресивна България“, така и с ГЕРБ. Тази „универсалност“ показва, че би могъл да разпръсне гласове в центъра и вдясно, ако се яви. От медийните му изяви се разбира, че засвидетелства почит и уважение на Румен Радев, особено с коментара си по БНТ, че „за първи път от доста време на мен ми е спокойно, когато българският министър-председател ходи в Брюксел“.

След първоначалното ускорение и високо обществено доверие, които Андрей Гюров получи като служебен премиер, той отсъства от публичния разговор по ключови въпроси. За него има очаквания да консолидира като кандидат за президент алтернативата срещу абсолютното управление на Радев. Лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви по БНР, че тази подкрепа би могла да дойде от кръг в обществото, по-широк от парламентарно представените ПП и „Демократична България“. 

Това натоварва кандидатурата му с високи очаквания, в това число и да намали вътрешните разделения в самата демократична общност.

Същественото

Президентските избори няма да бъдат просто избор на държавен глава. Те ще покажат дали политическото мнозинство, излъчило правителството на Румен Радев, ще успее да овладее и президентската институция. Ако това се случи, за първи път след демократичните промени изпълнителната власт и президентството ще бъдат концентрирани около един и същ политически център.

Йотова е кандидатът на институционалната приемственост, Вълчев – на политическите мрежи, а Гюров – на политическата алтернатива. Трима кандидати, избор между две посоки.