За първи път учени предоставиха доказателства за влиянието на генетичния състав върху развитието на рака, което подчертава необходимостта от по-персонализиран подход към профилактиката и лечението.
Много пушачи никога не развиват рак на белия дроб, докато някои хора, които никога не са пушили, се разболяват. Подобно е положението и при рака на кожата – не всеки човек, изложен на слънчева светлина, развива заболяването.
Ново изследване, публикувано в научното списание Nature, може да даде отговор на дългогодишна загадка в биологията на рака: защо хора, изложени на сходни рискови фактори, често имат напълно различни последици.
„Това проучване показва, че наследените гени вероятно имат голямо влияние върху начина, по който се развиват раковите заболявания след увреждане на ДНК“, заяви Сам Годфри от организацията Cancer Research UK.
Учените са установили, че дори сравнително малки наследствени генетични различия могат да променят начина, по който туморите се развиват след излагане на едни и същи канцерогенни фактори. Според изследователите това показва, че бъдещите стратегии за превенция и скрининг трябва да отчитат генетичните особености и различията между отделните популации.
В изследването учените са използвали четири генетично различни линии мишки, които отразяват част от разнообразието, наблюдавано при хората. и. Въпреки че всички мишки са получили еднаква доза от канцерогена на една и съща възраст, развитието на рака е протекло по различни начини в зависимост от генетичния им произход. Изследователите са анализирали близо 600 тумора, за да проследят еволюцията на заболяването.
Резултатите показват, че макар много от туморите в крайна сметка да активират сходни механизми за растеж, те достигат до този етап чрез различни мутации и генетични промени. Това подсказва, че наследената ДНК влияе не само върху риска от рак, но и върху начина, по който туморът се развива след появата си.
Според учените откритията могат да имат важно значение за скрининга и прецизната медицина.
„Ако генетичният произход влияе както върху риска от рак, така и върху развитието на туморите, бъдещите стратегии за превенция и диагностика трябва да отчитат наследствените гени и генетичното разнообразие“, заяви Сара Айткен, асистент-професор в Медицинския факултет на Йейлския университет.
Изследователите смятат също, че генетичните особености могат да влияят върху реакцията на пациентите към лечения, които атакуват ДНК на туморите, включително някои видове химиотерапия и лъчетерапия.
„Начинът, по който хората реагират на лекарствата срещу рак, вероятно се различава според наследствените им гени и затова може да се наложи диагностиката и лечението да бъдат съобразявани индивидуално“, посочи Айткен.
Учените подчертават, че са необходими още изследвания, за да се потвърди дали същите механизми действат и при хората, но откритието може да промени разбирането за началото на рака и да доведе до по-точни методи за оценка на риска и лечение.
