Свидетели сме на поредното посегателство върху паметта на Кърджали.Събориха къщата на големия поет и почетен гражданин Давид Овадия.На 3.август багер заличи,не само спомен но и архитектурен паметник.Къщата бе една от малкото оцелели от урбанизацията на града през двадесетте и тридесетте години на миналия век.Кърджали бг вести многократно призоваваше за запазването им,но подобно на дома на индустриалеца Руси Русев,тя бе съборена в интерес на строителните предприемачи.

 Централната част на града загуби уникалната си атмосфера,заради насърчавания от общинските власти строителен бум.

  Къщата в която е отрасъл големия поет е била собственост на тютюневи предприемачи.Той е бил настанен в нея с родителите си,като е живял там до седемгодишната си възраст,след което се премества в Пловдив,разказва Радост Николаева,председател на Арт движение „Кръг“.Движението многократно прави опити за запазване на дома на Давид Овадия,включително като гостна на Общината с експозиция на стар градски бит.Постави и паметен знак на него.Инициира и именуването на улица в града,зад което застанаха над 20 неправителствени организации.

Давид Хаим Овадия е забележителен български поет, преводач и антифашист от еврейски произход, роден на 1 декември 1923 г. в Кърджали и починал на 8 април 1995 г. в София. Той остава в българската литература като майстор на интимната лирика и смел документалист, който отказва да идеализира сляпо партизанското движение.

Давид Овадия е син на тютюноработници, преселници от Кавала. Завършва гимназия в град Пловдив през 1942 г. Става член на РМС още през 1940 г. Носи жълта шестолъчна звезда по време на Втората световна война.

 През април 1944 г. става партизанин във Втора средногорска бригада „Васил Левски“. През 1948 г. семейството му емигрира в Израел, но той избира да остане в България.

 Давид Овадия завършва „Руска филология“ в Софийския университет през 1950 г.Работи като военен кореспондент и редактор в Радио „София“.

 Дългогодишен редактор в издателство „Народна младеж“ (1953–1988).

Автор на прочутия и обичан стих „Аз вярвам в мълчаливата любов“. Превежда активно класическа и съвременна руска поезия.

Давид Овадия проявява изключителен интелектуален кураж в по-късните си години. Неговите документални хроники разчупват партийната цензура и официалните митове за комунистическата съпротива.

„Леваневски“ (1980): Документална книга за сложния образ на партизанския командир Запрян Фазлов.
„Дед или разгромът“ (1990): Описва истината за трагичния разгром на отряд „Антон Иванов“.
Конфликт: Тези творби предизвикват гнева на тогавашната тоталитарна власт заради спестените дотогава неудобни истини.

Кърджали бг вести