32 °C

Планетарната диета влияе благоприятно върху мозъчното здраве и задържа младостта

Диета, създадена с мисъл едновременно за човешкото здраве и за ограничаване на вредите върху околната среда, може да носи ползи и за мозъка. По-стриктното придържане към т.нар. Планетарна здравословна диета се свързва с по-нисък риск от инсулт, депресия и тревожност, показва мащабно проучване, публикувано в Journal of Affective Disorders.

Планетарната здравословна диета е разработена през 2019 г. като модел на хранене, който би могъл да осигури здравословно меню за нарастващото световно население, без производството на храна да натоварва прекомерно природните ресурси. Основата ѝ са пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения. Допускат се умерени количества месо и млечни продукти, а силно преработените храни и добавените захари се ограничават.

Досега този модел на хранене се свързваше с ползи за сърдечносъдовото и респираторното здраве и с по-голяма продължителност на живота. Екип от Пекинския университет, Третата болница на Пекинския университет, Университетския колеж в Лондон и Харвардското училище по обществено здраве „Т. Х. Чан“ проверява дали подобна връзка съществува и при заболявания, засягащи мозъка и психичното здраве.

Изследователите анализират данните на 69 370 участници от Британската биобанка (UK Biobank), чиято средна възраст в началото е близо 56 години. Хранителните им навици са оценени чрез подробни 24-часови хранителни въпросници, а според степента на придържане към Планетарната здравословна диета всеки получава резултат по индекс с максимум 130 точки. Участниците са проследени средно 148 месеца, или малко над 12 години.

През този период изследователите проследяват появата на инсулт, деменция, болест на Паркинсон, депресия, тревожност и биполярно разстройство, както и развитието на две или повече от тези състояния при един човек.

Разликите се оказват съществени. Хората в групата с най-високо придържане към Планетарната здравословна диета имат с 12% по-нисък риск от инсулт, с 13% по-нисък риск от депресия, с 13% по-нисък риск от тревожност и с 19% по-нисък риск от развитие на повече от едно от разглежданите мозъчни и психични заболявания в сравнение с участниците с най-ниски резултати по хранителния индекс.

Ползата не се увеличава еднакво при всички състояния с всяка следваща стъпка към по-стриктно спазване на режима. Като цяло най-нисък риск от разглежданите мозъчни нарушения се отчита около 86 точки по индекса на Планетарната здравословна диета. При някои състояния допълнителното придържане след определено ниво носи все по-малка допълнителна полза, докато при други рискът продължава да намалява с покачването на резултата. При болестта на Паркинсон и тревожността зависимостта има по-сложен характер.

Учените търсят и възможно биологично обяснение за наблюдаваната връзка. Чрез показатели от кръвните изследвания, сред които маркери, свързани с липидния обмен, бъбречната функция и възпалението, те оценяват биологичната възраст на участниците. За разлика от календарната възраст тя отразява колко бързо стареят клетките, тъканите и органите на конкретния човек.

По-доброто придържане към Планетарната здравословна диета се свързва с по-бавно биологично стареене. Анализът показва, че този ефект обяснява между 2,36% и 13,03% от установената връзка между храненето и по-ниския риск от мозъчни заболявания. С други думи, забавеното стареене изглежда е един от механизмите, чрез които хранителният режим може да подпомага здравето на мозъка, но далеч не е единственият.

Резултатите очертават интересна връзка между два проблема, които обикновено разглеждаме отделно – устойчивото производство на храна и нарастващата тежест на неврологичните и психичните заболявания. Хранене с повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, ядки и бобови растения и с по-малко силно преработени продукти може едновременно да щади природните ресурси и да създава по-благоприятна среда за здравословно стареене на организма и мозъка.


Референции:
Li X, Wang Z, Lu G, et al. Planetary health diet benefits brain health by decelerating biological aging. Journal of Affective Disorders. 2026;397:120975. doi:10.1016/j.jad.2025.120975

 

 

Източник: http://puls.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.