От прахта е изтупано листването на дялове от държавната енергетика на борсата
Управленската програма на „Прогресивна България“, която бе приета в сряда от Министерския съвет, в частта „Енергетика“, предвижда да се намали зависимостта на потребителите на електроенергия от единични доставчици чрез стимули за създаване на енергийни кооперативи от домакинствата и общински сгради. Реформа на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – от квази фискален източник към инструмент за инвестиции и стабилизиране, е друга заложена цел.
От прахта е изтупана и коментираната неведнъж, но никога неприложена, идея за листване на миноритарни дялове от държавните енергийни дружества на Българската фондова борса. Според правителството така може да се повиши прозрачността на управлението им и те да получат достъп за алтернативно финансиране.
Сред намеренията е запазване на въглищните мощности в страната като базов актив за използване в случай на кризи.
Друга амбиция на „Прогресивна България“ e да превърне страната ни от транзитьор на природен газ в регионален търговец. Вероятно за това ще се разчита и на предоговореното споразумение на държавния газов доставчик „Булгаргаз“ с турската БОТАШ. Сключеният в първите дни на 2023 г. договор предвиждаше резервиране на капацитет за разтоварване на турски терминали и пренос зо България на 1.8 млрд. куб. м природен газ, като тогава се твърдеше, че част от количествата ще бъдат търгувани в Унгария, Молдова и дори Украйна. Това обаче не се случи и досега „Булгаргаз“ е внесъл минимални количества втечнен газ, а дългът му към БОТАШ надхвърля 360 млн. долара. Новите управляващи защитават споразумението, до което се стигна след среща на сегашния премиер Румен Радев в качеството му тогава на президент с турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган в края на 2022 г. и бе сключено по време на служебно правителство. Според сегашната власт предишните кабинети просто не са използвали достатъчно ефективно сделката с БОТАШ. Предстои да се види те какво ще на правят.
Авторите на програмата залагат на развитие на възобновяемите енергийни източници в комбинация с изграждането на нови ядрени мощности – не се посочва дали става въпрос за седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ или на спрения проект АЕЦ „Белене“, за която отново се загавори, че за пореден път може да бъде възобновен. Други приоритети са изграждането на още батерии за съхранение на електроенергия, на нови ПАВЕЦ и разширението на газохранилището в Чирен. Предвижда се още привличането на частни инвеститори в публични партньорства в областта на енергетиката.
За реформата на фонда „Сигурност на електроенергийната система“, където в момента постъпват всички приходи от държавната търговия със спестени въглеродни емисии и 5% от продажбите на ток от всички производители и оборота на преносните оператори на газ и електроенергия, се посочва, че парите вече ще се ползват в подкрепа на реални инвестиции, а не просто на компенсации заради високите цени на тока.
Стимулиране на регионалното взаимодействие и договаряне на доставката на енергийни ресурси и насърчаване на енергийната дипломация във външната политика, са сред другите приоритети на управленската програма.
