Противно на всички класации и рейтинги, запазили трайно за нас последните си места, ние българите не сме такива, каквито упорито ни  внушават, старателно и последователно убеждават, че сме – нещастни, бедни, нетолерантни. Нищо подобно.

Ние българите сме щастливи

Пенсионерите ни са щастливи – увеличиха им пенсиите. Работещите са щастливи – вдигнаха размера на минималната работна заплата. Собствениците на недвижими имоти са щастливи – няма да им се налага да доказват платени здравни осигуровки при разпореждане със собствеността.

Медицинските ни специалисти са щастливи – обещаха от 2013 г да им увеличат заплатите. Учителите и научните работници  преливат от щастие – образованието и иновациите са прогласени за приоритет на държавата. Служителите във ведомствата по сигурността няма как да са нещастни – при милиардния бюджет, с който разполагат. Президентът ни е щастлив – достатъчно е да се погледнат фотосесиите му.

Министрите и те – кой от кой по-щастлив. Археолози, депутати, кметове – също. У нас дори мечките са щастливи. Имат собствен резерват. Блатните кокичета, и те – щастливи. Лично премиерът се зае да осигури комфорта им. Кокошките ни са щастливи. До една. Без изключения. Опитните плъхове, мишки, жаби, зайци и прочие също са щастливи.

Доказано. Със сертификат от Европа.  Прасетата ни до месеци ще са щастливи на сто процента. След тях идва ред на кравите.  Специални вентилация, климатизация, пили за нокти, биберони, играчки, настилки за изтъркване на копита и ергономични постели за отмора – всичко е осигурено. За щастието.

Щастливи сме …

И сме богати

Пенсионерите ни забогатяха   има-няма с 9 лева. Работещите за минимална заплата – с цели 20 лева.

Богати сме. Щом кротко и по график вече 15 години изплащаме обезщетения, присъдени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ – Страсбург), вместо да отстраним причините, станали основание за налагане санкции на държавата.

Богати сме. Щом към съмнително ниските цени, за които продадохме индустрията и комуникациите си, добавихме безропотно кешов бонус, на който ни осъдиха “благодарните” купувачи в Арбитражния съд в Париж.

Богати сме, щом инвестираме пъти повече средства в примитивно производство на тютюни, вместо в научни изследвания и иновации – през 2010 г. 116 млн. лева за тютюн срещу 4 млн. лева за научни изследвания и 45 млн. лева за иновации, през 2011 г. – 70 млн. лева за тютюн срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации. Тази година платихме на тютюнопроизводителите 73 млн. лева. Науката и иновациите “компенсирахме” с въздушни кули от красиви обещания.

Богати сме, щом с лежерно безгрижие гледаме как специалистите ни напускат страната и с лека ръка подаряваме талантливите си деца на света.

Богати сме, щом харчим милиард за поддържане системата на МВР, чиято ефективност се измерва с невзрачните 6%.

Богати сме, щом строим бутикови и на хартия “многофункционални” спортни зали, докато 2 700 училища сме оставили без обикновен физкултурен салон.

Богати сме, щом имаме пари за мастодонти като новопостроеното “военно НДК” в центъра на столицата, което скоро ще започне да се руши, без да е използвано и ден, щом изградихме парк за отдих на площ от 365 дка на безумно място – край летище “София”, в който никой не иска да си почива вече трета година.

Богати сме, щом години наред наливаме пари в АЕЦ “Белене”, а после го изоставяме. На финала нищо чудно да се окаже, че с всички средства, излезли от джобовете ни – в това число тези за неустойките, чиито размер все още не знаем,  сме можели да построим единия блок на централата. Вместо генерираща мощност, за сега имаме пари, хвърлени на вятъра.

Богати сме, щом финансираме приоритетно строителството на магистрали, а съществуващата инфраструктура на електротранспорта, сочен за перспективен в европейски мащаб заради климата и социалната му функция, негласно унищожаваме.
Всичко изброено говори за едно – богати, богати, богати сме!

И толерантни

Поискаха ни 800 дни. Ние дадохме в пъти повече. Провъзгласиха ни за лош матер’ял, нарекоха ни “шибан народ”, прасета, квичащи в кочина и кучета, които трябва да се държат на къс повод. Обвиниха ни, че не се втурваме ентусиазирано да ставаме овчари, че сами сме си виновни, щом сме останали без работа, че сме склонни да се самобичуваме, когато казваме, че корупцията минира обществото ни. Оставихме се да ни управляват хора без образование, на “сладури” поверихме сложни инженерни системи, а на “калинки” да се разпореждат с милиарди.

Случайни хора на неслучайни места, срещнати на кръстовище, в училищен двор или препоръчани заради “експертиза”, недоказана и неразгадаема, все по-често се разпореждат с живота ни. Обръчи от фирми години наред изпомпват общински бюджети, приятелски кръгове печелят апетитни държавни поръчки. Всичко това – пред лежерно премрежените ни погледи. Танц на ръба на закона. И оттатък него.

Толерантни сме. Щом не искаме избори при вида на празната зала по време на парламентарен контрол.

Толерантни сме. Щом не изкрещяхме “оставка” при огласяване на случая с “Мишо Бирата”.

Толеранти сме, щом не казахме “вън” след всяка една от многото обиди, отправени ни от най-високо политическо ниво.

Толерантни сме. Щом продължаваме да мълчим след фиаското на луксозния правителствен воаяж до Катар и дори сега, след атентата на летището в Бугас.

Толерантни сме. Щом не сме на улицата, протестирайки срещу бедността, безработицата и некомпетентното управление.

Толерантни сме, или … овчедушни, бедни и нещастни.

Време е да решим какви искаме да бъдем.

Светла Василева