Приетият закон за горивата неоснователно засяга законните интереси на множество икономически дейности на браншови организации и търговци. Това заявяват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Поради това работодателите настояват президентът Румен Радев да наложи вето на приетия Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Според бизнеса законът за горивата ограничава пазара на горива само до големите търговци и предоставя явни възможности за осъществяване на репресивни мерки спрямо останалите, основно малки предприятия.
От АИКБ са категорични, че законът гарантира монополизацията на пазара с горивата. Освен това законът създава и ненужни регулации, които убиват конкуренцията. Работодателите посочват 6 такива "ненужни регулации".
На първо място, се въвеждат изисквания за минимален уставен капитал, определени без законова, икономическа или каквато и да било друга логика и аргументация. Според бизнеса всяко подобно изискване ограничава достъпа до пазара на икономически субекти и особено на новосъздадени такива. "Създава се неравнопоставеност на големи и малки предприятия. Освен нееднаквото и дискриминационно третиране на икономически оператори, подобно "решение" е пряко нарушение на чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България, който прогласява свободната стопанска инициатива, сиреч държавата по принцип да не се намесва в търговските взаимоотношения, а когато такава намеса е необходима - да бъде сведена до адекватно минимално равнище. След присъединяването на България към Европейския съюз законодателството ни бе задължено да се хармонизира и в посока на постепенно намаляване и отпадане на административните регулации и пречки пред свободната стопанска инициатива. Законът е за административното регулиране на икономически дейности, което само по себе си е точно обратно на правото на такава инициатива", пишат от АИКБ и допълват, че регулацията е неоправдана, прибързана и необоснована.
На второ място, със закона се въвежда изискване за минимален капацитет на складовите стопанства, "което не е обусловено от никакви законови и логически изисквания или търговски практики". Това според бизнеса представлява нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност".
На трето място, законът нарушава и чл. 19, ал. 3 от Конституцията на Република България, "доколкото с приетия закон не само не се закрилят инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица, но и се създават множество възможности за рестрикции, прекратяване и отнемане на бизнес".
Четвърто - законът утвърждава нерационално големи санкции - конфискация на имущество без значение чия собственост е, което е грубо нарушение на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, според който частната собственост е неприкосновена. "При нарушение на новоприетия закон от страна на наемател ще се конфискува имуществото на наемодателя му, без последният да има някаква вина", притеснени са работодателите.
Пето - според АИКБ за регистрация в новосъздадения от закона регистър е необходимо предоставянето на банкова гаранция за обезпечаване на бъдещи нарушения от субекта. "За същото нещо е наказателната процедура срещу страната ни за изискванията на чл. 176в ЗДДС, чието действие въпреки това все още не е отменено", сочат от бизнес асоциацията.
Шесто - "изискванията за минимален уставен капитал и минимален складов обем противоречат и на Закона за защита на конкуренцията, тъй като ограничават свободната конкуренция".
Освен всички горепосочени от АИКБ са категорични, че министърът на финансите със заповед е определил горивата като стока с висок фискален риск и през последната година търговците на горива са подложени на непрестанни проверки и блокиране на горива заради минимални текущи данъчни задължения на клиентите им, "които буквално са изнудвани да плащат текущи, а не просрочени или установени с влязъл в сила административен акт данъчни задължения". Това е станало без обществено обсъждане.
Според работодателите държавата и понастоящем разполага с достатъчно механизми за контролиране на участниците в пазара на горива, поради което не е нужен специален закон, за да могат контролните органи да осъществяват функциите си и да осъществяват превенция срещу контрабандата.