Безпрецедентно КЗК спря сделките за "Нова телевизия" и ЧЕЗ

С две решения, които напълно обръщат досегашната практика и противоречат на здравата логика, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря сделките за "Нова телевизия" и българските активи на ЧЕЗ. Общото и при двата казуса е, че регулаторът се аргументира най-вече с големия размер и пазарен дял на придобиваните активи, а не с това, че той нараства вследствие на комбинацията.

Другото сходство е, че и при двете сделки имаше явна политическа съпротива и се търсеше вариант те да бъдат развалени с различни средства.

Досега в историята си практически КЗК не е спирала концентрация. Решенията са взети днес и са публикувани в цялост незабавно. Това също не е честа практика на КЗК, която често публикува пълния текст на актовете си със закъснение от дни, дори седмица, за да бъдат изготвени и подписани от всички комисари.

Решенията са и безпрецедентно кратки - извън общите данни за продавач и купувач и законови обяснения, реално позицията на комисията е застъпена само в няколко параграфа.

Странни аргументи
Логиката на комисията при двата казуса е почти идентична. По планираната покупка от водената от Петр Келнер група PPF на "Нова броудкастинг груп" КЗК обяснява отказа си основно с големия пазарен дял на медиата. Макар Келнер да е един от най-богатите хора в Централна и Източна Европа, a PPF да е многомилиарден холдинг, той няма медийни инвестиции, така че механично влиянието на "Нова" няма как да се увеличи. Въпреки това КЗК вижда проблем в това, че "придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж" и в "значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения". "По този начин участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори", се казва в решението.

Тези аргументи бяха изказани от КЗК още преди месец, когато комисията реши да започне задълбочена проверка на сделката, което даваше възможност тя да бъде проточвана до есента. Сега не става ясно този срок е използван докрай, като в решението практически липсват нови моменти, числа, становища и анализ, които по-дълбоката проверка е разкрила.

Другата голяма сделка, чрез която Келнер придобива "Теленор България", не се разглежда от КЗК, а от Европейската комисия, тъй като включва поделения на норвежкия телеком и в други страни членки. Тя се разглежда вече три седмици и се очаква решението на генерална дирекция "Конкуренция" да излезе преди края на юли. Парадоксът ще е ако Брюксел е разгледал комбинацията Келнер да купи и телеком и телевизия в България и я е одобрил, но това ще стане ясно след десетина дни.

При втората спряна сделка ситуацията е различна, защото за разлика от PPF купувачът "Инерком България" е малка българска компания с няколко фотоволтаични парка. Въпреки това обаче КЗК вижда аналогичен проблем.

"Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група", пише в обосновката.

Така заради няколко соларни парка реално КЗК вижда заплаха за монопол. Това означава, че няма как дружество с енергиен бизнес в страната да купи активите на CEZ тук. Само за сравнение, когато преди години чешката Energo pro купи варненското ЕРП, тя имаше много повече производствени мощности в страната (няколко ВЕЦ-а) в сравнение с активите на Гинка Върбакова.

Веднага след новина цените на акциите на двете публични дружества на CEZ в България паднаха с по 10-12% на фондовата борса в София.

Няма изход от тези инвестиции

Тези аргументи на КЗК не почиват на досегашната практика на регулатора, който е разрешавал и продажбата на доста по-големи активи без подобни съображения. Нещо повече - след като и в двата случая не става въпрос за придобиване от конкурент или стратегически инвеститор, по логиката на комисията възниква въпросът тези компании могат ли въобще да бъдат продадени, тъй като същите аргументи биха важали за всеки потенциален купувач.

Двете решения влизат в сила незабавно с предварително изпълнение, но могат да бъдат обжаалвани пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

Собственикът на "Инерком" Гинка Върбакова е с изключен мобилен телефон. Малко след новината от компанията обявиха, че са изненадани от решението на КЗК. "Инерком България" ЕАД внимателно ще анализира мотивите за решението на Регулатора и в следващите дни ще обявим както нашето становище във връзка със забраната, така и последващите действия, които компанията ни ще предприеме", се казва в изпратеното по мейл становище. От CEZ също засега запазват мълчание. "Наясно сме с решението на КЗК, но първо трябва да го анализираме в детайли и след това ще решим какви действия да предприемем", каза за "Капитал" Алис Хоракова от пресслужбата на чешката компания.

Източници, близки до Келнер, засега не знаят дали PPF ще обжалва. Говорителката на групата Зузана Мигдалова обясни пред "Капитал", че компанията все още не е получила официалното решение на КЗК и затова все още не може да коментира.

Източник: capital

Видеа по темата

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини