Гени на устойчиви на антибиотици супербактерии открити в Арктика

Гени, свързани с устойчиви на антибиотици супербактерии, са открити в Арктика, едно от най-затънтените места на земята, което показва бързото разпространение и глобалния характер на проблема с резистентността на бактериите към антибиотиците, пише британският в. "Гардиън".

Гените първоначално са били идентифицирани в болничен пациент в Индия през 2007-2008 г., след това в повърхностни води в Делхи през 2010 г., вероятно пренесени там чрез канализация, а сега са потвърдени в проби от почва от норвежкия архипелаг Свалбард в Полярния кръг, се посочва в статия в сп. Environment International. Те може да са били пренесени от мигриращи птици или хора, които са ходили там, но човешкото въздействие върху района е минимално.

Въпреки че гените, наречени blaNDM-1, са били идентифицирани в почвата в Свалбард, не е било установено наличие на супербактерии в нея. Гените могат да придадат на бактериите резистентност към карбапенеми, които са антибиотици за лечение на човешки заболявания, когато всички останали варианти са били изпробвани и не са проработили.

Антибиотичната резистентност заплашва да доведе до глобален "апокалипсис", предупреди главният медицински специалист на Англия Дейм Сали Дейвис, а миналата седмица британският здравен министър Мат Хенкок я определи като по-голяма заплаха от климатичните промени или война. Обикновените операции биха могли да станат животозастрашаващи, а бързо разпростиращите се и развиващи се заболявания биха могли да преодолеят последната ни медицинска защита, обръщайки близо век на забележителен напредък в човешкото здравеопазване.

За целите на изследването е била извлечена ДНК от 40 проби от почвата от осем места в Свалбард, а сред тях са били открити общо 131 гени, устойчиви на антибиотици. Генът blaNDM-1 е бил открит в повече от 60 процента от изследваната почва.

Това откритие в такъв затънтен регион показва ролята, която слабата хигиена може да играе в генерирането на резистентност към антибиотиците, изтъква професорът по инженеринг на екосистемите Дейвид Греъм от Университета в Нюкасъл, който ръководи научния екип. Въпреки че усилията за ограничаване на растежа на резистентността са съсредоточени върху прекомерната употреба на антибиотици, това изследване показва, че има и други пътища, чрез които резистентността може да се разпространи, допълни той.

"Това, което хората сториха чрез прекомерната употреба на антибиотици, е да ускорят скоростта на еволюцията, създавайки резистентни щамове, които никога преди това не са съществували", посочи ученият. Най-важното е, че лошата хигиена осигурява благодатна почва за резистентни бактерии, които след това могат да разпространят бързо.

Изследването показа необходимостта от световна реакция на кризата с резистентността, подчерта Греъм, на мястото на частичните усилия в някои региони за ограничаване на прекомерното използване на лекарствата в човешкото здравеопазване. "Местните стратегии не могат да направят кой знае какво - трябва да мислим по-глобално", настоя той, допълвайки: "Проблемът ще бъде политически."

Богатите страни и богатите хора в развиващите се страни, които се чувстват изолирани от мръсните условия в световната беднота, могат да станат жертва на същите супербактерии, тъй като резистентните бактерии се развиват бързо в лоши хигиенни условия и могат да се разпространят много надалеч.

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Случаен виц

Последни новини