Квоти за българска музика - мисия възможна?

Преди доста години френският композитор Артур Онегер дава дефиниция за младите автори, които тепърва прохождат в музиката. 

Дефиниция, проста като фасул:

"Бъди известен, за да станеш издаван. 
Стани издаван, за да бъдеш известен".

Тази дефиниция е дадена някъде през 30-те години на XX век (хикс хикс век, както би го прочела една депутатка от управляващата партия), но е страшно валидна и днес, пише Венци Мицов.

Тази сутрин дружеството за управление на авторските права в България "Музикаутор" свика специална пресконференция в столичния клуб "Перото" и се обяви за задължителна квота в размер на 30 процента за българска музика в ефира.    

"Тази идея вече акумулира широка обществена подкрепа и вярваме, че тя ще бъде приета и от медиите и от законотворците", се казва в прессъобщение от името на Инициативния комитет, подкрепен от Музикаутор.

А сега малко предистория.

Българската музика и споровете за нея

Споровете за присъствието на българска музика в ефира са стари и тезите, които се поддържат от различни групи в обществото ни, са разнообразни.

Една група хора смятат, че музиката трябва "да си заслужи" мястото в ефира. "Да пеят като Бионсе и ще ги въртят постоянно" - е една от тезите на тази група.

"Няма как да има качествена музика, когато медиите не желаят да я пускат", твърдят защитниците на обратната теза.

Спор, в който може би всеки по някакъв начин е прав. Макар че въпросният спор е градивен точно толкова, колкото онази сентенция на Онегер, цитирана по-горе.

Е, тази сутрин "Музикаутор" си бяха написали домашното - на пресконференцията бяха поканени социолозите от агенция "Алфа рисърч" и бе представено проучване - "Обществена нагласа към българската музика", поръчано специално от дружеството. С красноречиви резултати: на въпроса "Какви очаквания имате за среден брой пускани български музикални произведения в медиите" с "категорично да" са отговорили 24,7 процента от анкетираните, а с "по-скоро да" - 47,6 процента. А на въпроса за предпочитанията на българите към българската и чуждестранната музика в медиите имаме 41, 7 процента, заявили категорично интерес към българската музика, и 43,9 процента, за които това няма значение. 

На база на това проучване "Музикаутор" обяви кръстоносен поход към промени в Закона за радио и телевизия, които да наложат квоти за излъчваната музика в ефира.

Промените в ЗРТ

Промените в Закона за радио и телевизия са подготвени и ще бъдат входирани всеки момент.

В музикално отношение те са шест:

1. В радиата и телевизиите се въвеждат квоти за българска музика;

2. Дефиницията за българска музика е "поне един от авторите да е български гражданин";

3. Квотата е поне една трета от музикалното съдържание, извън филми, спорт, новини, реклами;

4. Поне половината от българската музика с текст трябва да бъде с текст на български език;

5. Българската музика трябва да звучи между 6.00 и 22.00 часа;

6. СЕМ е органът, който следи за спазването на квотата.

Това са промените, които "Музикаутор" желаят да залегнат в Закона за радио и телевизия с цел да бъде постигнат ефектът от задължителна ротация на българска музика в ефира. Те ще бъдат входирани днес в Народното събрание, предстои и кампания "За повече българска музика в ефира", "Ден на българската музика" и други инициативи в социалните мрежи.

Какво в същност се случва с българската музика?

А сега е време да излезем за малко от фактологията и да си кажем някои неща. Които не са нито весели, нито подлежат на законодателни промени.

Истината е, че квотите няма да решат няколко възлови проблеми.

Проблем №1: големите телевизии не се интересуват от музика, камо ли от българска такава.

BTV, Nova и другите по-малки телевизии нямат нито музикални предавания, нито специализирани музикални класации. Изключая риалититата, разбира се, но риалити предаванията имат съвсем друга насоченост. Те не създават музикален продукт, в едното (Xfactor) се пее на синбек, а в друго - "Като две капки вода" - се цели влизане в образ и там музиката е по-скоро част от общото шоу.

Единственото донякъде музикално предаване - "Гласът на България" - е предаване, в което се изпълняват кавър версии на популярни песни и едва ли има как да налагаме квоти, а и да ги наложим, все тая - предаването е веднъж седмично. Освен това се прави на проектен принцип и се излъчва само няколко месеца в годината. Какво, като 30 процента от песните там са български?

Защо големите ефирни медии не се интересуват от музика и не правят например музикални класации, или пък не правят предавания за музикалния живот у нас - това е въпрос с повишена трудност. Защо същите медии честичко посягат към попфолк жанра, а bTV в някакъв момент дори излъчваше концертите на Пайнер - това също е интересен въпрос. Но във всеки случай и на двата въпроса отговорът не се крие в законодателните инициативи.

Въпрос номер две: квотата за българска музика ще породи ли разнообразие?

Член съм на "Профон" от поне пет години. "Профон" изпращат сводки за най-излъчваните български песни в ефир. Получавам всички сводки на електронната си поща.

Да ви кажа, в тия сводки за последните пет години (ако бъркам, ще се извиня, но не мисля, че бъркам) или не е имало изобщо, или ако е имало пробив на независима ъндърграунд песен, то той е в сферата на статистическата грешка.

Българските медии въртят едно и също. Изключенията са свързани само с програмата на БНР, където все пак се върти и друга музика, че дори и (о, ужас) класическа - в програма "Христо Ботев".

В този ред на мисли се налага един сериозен въпрос - повишаването на квотите дали ще промени статуквото? Дали при средно въртене на една песен на Графа около, да кажем, 50 пъти на месец при вдигане на квотата просто няма да слушаме същата песен, но 80 пъти?

Изобщо - има ли механизъм и възможно ли е да съществува такъв, който да създаде, хайде, да не е качество, но поне разнообразие?

Цял живот съм следил развитието на ъндърграунд музиката и контракултурната музикална сцена у нас. В последните месеци направих няколко интервюта с млади банди, които произвеждат страхотен продукт. И продуктът достига... до никъде.

Ако имат късмет (и добър пиар), групите могат да достигнат до някой сутрешен блок, където да завъртят 40 секунди от клипа им и да им дадат пет минути ефирно време.

До какво трябва да доведат квотите?

Преди доста години аз изповядвах категоричното убеждение, че в изкуството не трябва да има квоти.

"Какви квоти - мислех си, - това е изкуство, то трябва да разчита на своята сила."

Години по-късно в България, в средата на 90-те, музиката премина в ръцете на "продуценти", които носеха интересни псевдоними. Постепенно тези "продуценти" наложиха собствените си музикални вкусове, вариращи от въздесъщия гюбек до кючека и интонационната среда, включваща характерните за Анадола ладове като "макам хиджас".

Някъде около 1995 година всичко смислено в българската рок музика например бе потопено под надигащата озъбена паст чалга. И докато в Чехия "Ролинг стоунс" свиреха пред препълнен стадион, в Румъния Майкъл Джексън взривяваше Букурещ, то у нас Лепа Брена направи най-големия концерт в кариерата си, кацайки на клетия национален стадион с хеликоптер.

Това, което последва от средата на 90-те насам, бе подмяна и моделиране на нов вкус. На практика чалгата се появи като контракултурен феномен на мястото на автентичната контракултура у нас, формирана през 80-те.

Но докато контракултурата, формирана на Кравай и на Попа и Синьото бе контракултурата на протеста, то чалгата бе контракултурата на прецакания аутсайдер, който мечтаеше за бързо забогатяване и бял Мерцедес вместо за свобода.

Днес тази подмяна покълна, даде своите плодове и ние се намираме в деликатната ситуация, в която шоубизнес на практика няма.

Попитайте кой колко копия от албумите си продава. Ще ви кажа - 1000 бройки, продадени от албум, са огромно постижение.

Лошата новина е, че квотите няма да решат един съществен проблем - кой трябва да се върти в тежка ротация.

В една функционираща пазарна икономика и при един функциониращ музикален пазар е ясно: продаваш много - ти си човекът.

У нас никой не продава нищо. Творците мерят популярност по гледания в сайтовете за видеосподеляне и печелят само и единствено от участия.

На какъв принцип ще са конструирани квотите? Никой не знае.

Днес "Музикаутор" спомена, че разчитали на онова "количествено натрупване, което води до качествени изменения".

Скептичен съм към това. Но бих го пробвал. Най-малкото, за да кажа след време - "АЗ НАЛИ ВИ КАЗАХ"...

И няколко допълнителни въпроса

Това, което обаче не мога да спестя, е лицемерието.

През месец април "Музикаутор" проведе събрание, на което бе взето скандално решение. Решението гласи - ако не си изкарал определена сума пари от авторски отчисления, нямаш право на глас на общото събрание на дружеството.

Ако не си изкарал от авторски отчисления същата сума по 10, нямаш право да участваш в ръководството на дружеството.

Не ги попитах на пресконференцията, защото не исках да развалям фокуса. Но няма как да не попитам тук - кога сме искрени?

Когато казваме, че искаме да се борим за правата на младите, за да не напускат страната (днес това бе казано на пресконференцията), или когато ограничаваме правата на същите млади хора да гласуват на общо събрание...

Викате, няма страшно. Ще изкарат тая сума, па ще гласуват после.

Да, да. Аз бях член на дружеството до месец април. Тогава си взех отчисленията за последните 3 години. Те бяха 37 лева след удръжките, по около 15 лева на година. Ако сега стана отново член на "Музикаутор", ще трябва да членувам около 13 години, за да имам отново право да гласувам на общо събрание...

Квоти за българска музика - да ги има ли?

Понеже текстът стана дълъг, да мина по същество.

Трябва ли да има квоти за българска музика в ефира?

В случая ще кажа - нека да опитаме.

Приемам това с ясната идея, че е протекционистко решение, че ухае на социализъм, че самата идея да наложиш нещо на частни медии не е ОК. За държавните няма никакъв проблем, те така или иначе се финансират от нашите данъци.

Приемам квотите като вид музикален борд, който да позволи на творците да имат място, където да излъчват музиката си.

Но се съмнявам, че липсата на прецизна законодателна формулировка в предложенията ще доведе до нова хеви ротация на пет имена, втръснали до смърт.

Докато медиите не започнат наистина да се интересуват от българска музика и не влязат в мазетата и малките клубове...

Докато лицемерието владее музикалната гилдия...

Докато музикалният пазар продължава да не съществува...

Докато чалгата продължава да е налагана като новия поп...

Докато не осъзнаем, че някои неща не зависят от квоти, а от собствената ни закърняла естетика, нещата ще си вървят така, като и досега...

Само пропорциите ще се променят...

30 към 70 или 40 към 60.

Завършвам така.

Да, подкрепям квотите!

Нека да видим до какво ще доведат. Имало ги е и ги има в доста европейски страни - Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия, Украйна - между 15 и 43 процента.

Искам някой ден да слушам 43 процента нова независима музика в ефир.

Нека да дадем шанс на тази инициатива.

Па макар и идваща от компрометирано за мен дружество като "Музикаутор".

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини