Община Асеновград обяви победителите в поетичния конкурс „Наздравица за любовта“.

Официална церемония по награждаване няма да се състои поради усложнената епидемична обстановка.

Наградите ще бъдат изпратени по куриер до победителите.

Ето и имената на първенците:

Първо място -  Катерина Ненчева ( 62г. ) от Видин - стих. „До живот“

ДО ЖИВОТ

Сестрици на слънцето – гроздове едри и сочни,

изцеждат желания ярки от своите устни

и бъчвите пълнят с реки така медоносни,

със капчици свежи от песни на винени гусли.

Искрици във чашите хвърлят и смях, и вълнение,

пенлив отпечатък на страсти и зов в младостта,

след погледи тъжни – попили далечно съмнение,

са скътали страсти и жар, и сълзи в любовта.

Във древни легенди се носи духът на лозите,

на млади левенти от стари, прастарите дни...

Танцуват омайно с корони – с листа във косите,

до тях бели ризи развяват и древни моми.

И някак във чашите цъфва невинно кокиче,

на повикът древен, оставил следи любовта,

но аз си оставам за тебе всевечно момиче,

а виното днешно припомня за миг младостта.

Ще хванем ли ехото, дето подскача в безсъние,

то да разказва за дневния светъл народ,

който лудувал с бокалите по пълнолуние

предал във кръвта ни вино и любов. До живот!

Второ място -  Бисерка Алексиева (63г.) от Варна - стих. “Магия“

Магия

Тъмнокожа нощ прегърна

нежно сънения град.

Скриха със воал звездите

влюбен, омагьосан свят.

В плен на звездната магия

под коприната на мрака

със сърце от обич пълно

тихичко щурец заплака.

Гиздава лоза застена,

сграбчена от луд южняк.

Лунен лъч лукав ни зърна

в теменужения мрак.

И тръпчива като вино,

изгорила сън със страст,

непохлопала на прага,

влезе любовта при нас.

Трето място -  Добромира Добрева (48г.) от Елена - стих. „За любовта“

ЗА ЛЮБОВТА

След гаснеща жарава, вечер хладна,

пристъпи тихо с босите нозе.

Приседна до потока и отпива жадно,

посипа звезден прах във спящото небе.

А тръпнат гроздовете в сладост тъмна,

сънуват огнени кинжали на страстта.

За вино и любов не може да е късно

и вдигаме наздравици за младостта.

Полепва мрак по стъпките, нетърпеливи

изгарят въглени, по влюбените ни тела.

А мислите ми литват- птици диви,

мистично -  нестинарски, без вина.

В такава нощ опиянение - наслада

прегръща преходното с вечността.

Душите ни се сливат във забрава,

съдбовно вречени в безкрайността...

Поощрителни награди за млад автор до 29г.

Мадлен Аспарухова (28г.) от Видин -  стих.„ Този път завинаги“

ТОЗИ ПЪТ ЗАВИНАГИ

Тишината, виното и ние,

случайна среща, тъмен бар,

след години, пътища и грешки,

след думи на любов и яд.

Не говорим, само пием

за бижуто на ръката ми,

за косите ти прошарени,

за белезите време и за другите

по-страшни белези във нас.

Не сме се променили,

но не сме и същите –

някакъв житейски парадокс,

за спомени не бива да говорим,

затова предлагам тост:

щастлива съм и го обичам,

а щастието лекува всичко,

даже рани от неслучване.

Платила съм си сметката,

платила съм отгоре и

не търся ресто от никого,

но ти търси добро момиче

и се научи на бавно дишане,

нашето беше безумие

и щеше да ни погуби…

Сега не ми се спори,

затова ще помълчим,

а когато пресушим бутилката,

ще се сбогуваме завинаги.

Симона Вутова (18г.) от Враца - стих. „Наричане“

НАРИЧАНЕ

Февруари посреща ни с вино.

Със зарязване лозето с песен.

И с наричане всяка година

да прелива от плод пак наесен.

И напомня отново в душата,

че празнува най-дръзкото чувство –

Любовта – руйно вино в сърцата –

с дух творяща в живота изкуство.

Февруари от страсти бушува

и наздравици пак пренаписва.

Всяка негова песен вълнува,

в берекет и любов щом орисва.

Нека бъдат безкрайно богати

на любов и на вино пак дните ни!

Любовта да лекува земята

и да прави красиви душите ни!

Награда за асеновградски поет

Васил Христев - (30г.) от Асеновград - стих. „Еликсир на любовта“

Елексир на любовта

Златиста есен ръси златните листа

върху обширните поля насред лозята,

а гроздоберът днес кипи с песен на уста

след много труд и работа върху земята.

Лозарството – поминък стар на нашите деди, 

е наследен  от нас – техните чеда,

а виното – тоз еликсир за хорските души,

е стимул за живот, избавящ от беда.

  

Достатъчна е само капка вино,

за да изпълни нашите сърца с любов,

да заживеем във фантастично кино

с много трепет и младежки зов.

Магията на виното, допълнена от любовта

разпалва огън в умовете и сърцата

и несъмнено – докато я има на света,

тя пази ни от всякаква повратност на съдбата.