13% от българите страдат от хронично бъбречно заболяване

България е на едно от първите места в Европа по честота на заболяването - 13% от хората у нас имат ХБЗ. Необходимо е да се вземат спешни мерки за ранно диагностициране и навременно лечение на пациентите.

Проф. д-р Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология (БДН) и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“ представи данни за обхвата на хроничното бъбречно заболяване и тежестта му върху обществото и здравната система.

Информацията беше огласена по време на дискусия на тема „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“, в рамките на заседанието на Комисията по здравеопазването към 47-то Народно събрание, по инициатива на Българското дружество по нефрология (БДН), се проведе 

Целта бе да се обсъди тежестта на заболяването върху обществото и здравната система, както и да се предприемат конкретни мерки, включително и създаването на Национална скринингова програма.

„Хроничното бъбречно заболяване протича бавно, напредва бавно и ние, изправени пред редица други предизвикателства в здравната ни система в последните години, не успяваме да отдадем необходимото внимание на това заболяване, при което често пъти се стига до трансплантация“, каза председателят на Комисията по здравеопазването доц. д-р Антон Тонев при откриването на дискусията.

Повече от 840 милиона души в света имат хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Това е около 80% повече от броя на хората с диабет и около десет пъти повече от броя на хората с рак. През 2019 г. ХБЗ е 10-та водеща причина за смърт в световен мащаб и се очаква до 2040 г. да стане 5-та, съобщи проф. Емил Паскалев.

Диабетът и артериалната хипертония (АХ) са двете най-чести причини за развитие на ХБЗ. Диабетът е причина за 38% от случаите на ХБЗ, а АХ за 28% от тях. Важно е тези пациенти да проследяват бъбречната си функция поне 1 път в годината, защото ранните етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими.

Ако се диагностицира твърде късно и не се лекува, ХБЗ може да прогресира до бъбречна недостатъчност и единственото решение е диализа или бъбречна трансплантация, които са силно инвазивни и изтощителни за пациентите и водят до значителни разходи за здравните системи, каза нефрологът и подчерта, че държавите в Европа харчат милиарди долари за болестта всяка година. През 2021 г. само за пет европейски държави общите годишни разходи за ХБЗ варират между 3,2% и 5,6% от съответните им годишни национални бюджети за здравеопазване.

Проф. Паскалев представи и фармако-икономическите характеристики на ХБЗ. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс. Освен това съвременната терапия може да отложи времето до терминална бъбречна недостатъчност и диализа с близо 7 години.

Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, но реално не може да се оцени финансово положителния факт, че 82% от тези пациенти работят, плащат здравен данък, могат и имат деца. Най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за лечение с хрониодиализа на средно 3500 пациенти само по амбулаторна процедура „Хрониодиализа“ за 2020 г. надхвърлят 97 млн. лв., каза той.

„ХБЗ трябва да бъде приоритетно за общественото здравеопазване с цел подобряване живота на много хора, живеещи с болестта и защита на тези, които са изложени на риск от прогресия“, подчерта проф. д-р Емил Паскалев.

Кои мерки трябва да бъдат здравен приоритет

  • Създаване на Национална скринингова програма за хронично бъбречно заболяване
  • Включване на ХБЗ в годишните профилактични прегледи
  • Създаване на национална политика за бъбречните трансплантации

Генералният директор на Националната пациентска организация (НПО) д-р Станимир Хасърджиев отбеляза, че ХБЗ е сериозен проблем за много хора и добави, че България не е останала съвсем безучастна към тези пациенти.

„В профилактичните пакети са включени някои изследвания, но въпреки това, не сме постигнали желания резултат. Възможно решение е прилагането на автоматизирано известяване на общопрактикуващия лекар и пациента за повишен риск от ХБЗ. Това техническо решение вече съществува и се прилага пилотно в някои практики. Това би било добра първа стъпка към добре организирана цялостна скринингова програма. Ранното откриване на пациентите с ХБЗ и лекуването им с консервативна терапия, според изнесените днес данни, е най-икономически изгодното“, каза д-р Хасърджиев и добави, че НПО подкрепя категорично създаването на Национална скринингова програма.

През 2022 г. Българското дружество по нефрология провежда кампания за повишаване на информираността сред обществото за хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) под надслов „Съхрани бъбрека! Съхрани живота!“. Поводът е нарастващият брой на засегнатите, късното им диагностициране и последващите усложнения, които водят до значителна финансова тежест върху здравната система.

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    10
    100 %
    2 0
    13:08, 27 май 2022
    100 % от българите страдат от лъжливи и крадливи политици и управляващи. Липса на прокуратура и съд !

Още новини

Последни новини