На 20 декември е Игнажден, по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец.
Свети Игнатий е роден в град Антиохия, Сирия. Името му е латинско (съответства на Огнян), но според запазени сведения той е с източно потекло. Смята се дори, че е юдеин, тъй като на младини общувал с някои апостоли – Петър, Йоан и Павел, който вероятно го е кръстил. Има и предание, че Игнатий бил онова дете, което Иисус Христос посочил, когато апостолите спорели за първенство, прегърнал го и казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Свети Йоан Златоуст обаче, който живял и служил предимно в Антиохия, в похвално слово за светеца казва, че той не бил виждал лично Христос.
Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си без да жали сили. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познаване на Иисус Христос и вяра в Него като Господ и Спасител. А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си. В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил "апостолски мъж във всичко" и "грижливо управлявал църквата в Антиохия", като я превел през гоненията на император Домициан. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ на Антиохия след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.
Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим. По пътя написал послания до християните в малоазийските градове Ефес, Магнезия, Тралес, Филаделфия и Смирна, както и в Рим, а също и до Поликарп, епископ на Смирна. Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка.
Според фолклорната традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. В християнското предание Богородица е родила без родилни мъки.
Празникът е свързан с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Оредността на празника дава представа за начало. В някои райони на България Игнажден се смята за начало на мръсните дни и на прехода между старата и новата година. Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“ след покръстването към езическия празник е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий, преименуван е в Игнаждени е преместен от 21 на 20 декември.
Обредността е свързана с идеята за начало. Вечерта срещу Игнажден в Източна България е първата кадена вечеря (Бъдни вечер, Варвара, Игнажден, Йордановден). Приготвят се постни храни, сурово жито или просо, цели орехи, лук, туршия. Опича се кравай или питка от прясно тесто без украса, върху нея или върху житото се забожда свещ. Трапезата се прекадява с тамян, а на вечерята се правят наричания за плодородие. Вярва се в предпазващата сила на пепелта от каденето, недогорялата свещ, житото и орехите и те се запазват и употребяват по-късно за ритуали. В Западна България се правят специални обредни хлебове, приготвят се колачета за децата. В Софийско първият игнажденски колак се пази за Бъдни вечер. В Югозападна България срещу Игнажден в огнището се запалва коладник – специално отрязано крушово или дъбово дърво, което трябва да гори до Йордановден. В Родопската област денят се тачи за предпазване от огън.
Най-характерен за празника е обичаят „полязване“, породил и някои от названията на празника – Поляз, Полязовден.[ От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата година. Първият, дошъл в дома, се нарича полезник (сполязник, споходняк, поожняк, полазник). Ако той е с добър „полез“ – добър човек, късметлия или имотен, то годината ще бъде за семейството добра, здрава и плодородна.
Полязването е свързано с обредни действия, основаващи се на инициалната магия, магията на първия ден. Полезникът внася в къщата трески или слама, слага ги край огнището или зад вратата, извършва действия според обичаите в различните краища на България. За него се слага трапеза, дават му се дарове (риза, пешкир, чорапи или къделя вълна). Ролята на полезник има и онзи член на семейството, който сутринта излезе пръв и внесе в къщата трески или слама; той също извършва ритуални действия. За много добър се смята полезът на животни (например на свиня, защото тя рие с муцуната си напред).
В народните вярвания този преходен период между старата и новата година се свързва с появата на различни демонични същества, пакостящи на хората, затова се правят ритуали: рано сутринта на Игнажден жените посипват около къщата с каденото жито/просо и пепел за предпазване и др.
