Според анализ на секретни досега документи на химическата промишленост, направен от изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), химическата индустрия е взела пример от тютюневата, като е открила и потулила информацията си за вредите за здравето, причинени от излагането на PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества).
В новата статия, публикувана в Annals of Global Health, се разглеждат документи от DuPont и 3M - най-големите производители на PFAS. В статията се анализират тактиките, използвани от индустрията, за да се забави осведомяването на обществеността за токсичността на PFAS и на свой ред да се забавят регулациите, ограничаващи тяхната употреба. PFAS са широко използвани химикали в облеклото, домакинските стоки и хранителните продукти и са изключително устойчиви на разграждане, което им дава името "вечни химикали". Сега те са повсеместно разпространени сред хората и околната среда.
"Тези документи разкриват ясни доказателства, че химическата индустрия е знаела за опасностите от PFAS и не е уведомила обществеността, регулаторните органи и дори собствените си служители за рисковете", заявява Трейси Уудръф (Tracey J. Woodruff), професор и директор на Програмата за репродуктивно здраве и околна среда на UCSF (PRHE), бивш старши учен и политически съветник в Агенцията за опазване на околната среда (EPA) и старши автор на документа.
За първи път тези документи на индустрията за PFAS се анализират от учени, които използват методи, предназначени за разкриване на тактиките на тютюневата индустрия.
Неблагоприятните ефекти са били известни от десетилетия
Секретните документи на индустрията са открити при съдебно дело, заведено от адвокат Робърт Билот, който пръв успешно съди DuPont за замърсяване с PFAS и чиято история е представена във филма "Тъмни води" (Dark Waters, 2019). Билот предава документите, които обхващат 45 години от 1961 до 2006 г., на продуцентите на документалния филм "Дяволът, когото познаваме" (The Devil We Know), които даряват документите на библиотеката за документи на химическата промишленост на UCSF.
"Достъпът до тези документи ни позволява да видим какво са знаели производителите и кога, но също така и как замърсяващите индустрии запазват в тайна важна информация за общественото здраве", посочва първият автор д-р Надя Габер, която ръководи изследването като стипендиант на PRHE, а сега е ординатор по спешна медицина. "Това изследване е важно за информиране на политиките и за насочването ни към превантивен, а не реакционен принцип на регулиране на химикалите."
Малко е било известно на обществеността за токсичността на PFAS през първите 50 години от тяхната употреба, заявяват авторите в статията, въпреки факта, че "индустрията е разполагала с множество проучвания, показващи неблагоприятни ефекти върху здравето поне 21 години преди те да бъдат съобщени в публичните открития".
В документа се посочва: "Компанията DuPont е имала доказателства за токсичността на PFAS от вътрешни проучвания върху животни и на работното място, които не е публикувала в научната литература и не е докладвала на EPA за своите открития, както се изисква от американския закон за контрол на токсичните вещества (TSCA). Всички тези документи са били обозначени като "поверителни", а в някои случаи ръководителите на индустрията изрично заявяват, че "са искали тази паметна бележка да бъде унищожена".
Прикриване на информация с цел защита на даден продукт
Документът проследява хронологията на това какво е знаела промишлеността в сравнение с информираността на обществеността и анализира стратегиите, които химическата промишленост е използвала, за да скрие информацията или да защити вредните си продукти. Примерите включват:
- Още през 1961 г., според доклад на компанията, шефът на лабораторията по токсикология на тефлона открива, че тефлоновите материали имат "способността да увеличават размера на черния дроб на плъхове при ниски дози", и съветва химикалите "да се обработват "изключително внимателно" и "контактът с кожата да се избягва стриктно".
- Според вътрешна бележка от 1970 г. финансираната от DuPont лаборатория Haskell установява, че C8 (един от хилядите PFAS) е "силно токсичен при вдишване и умерено токсичен при поглъщане". А в частен доклад от 1979 г. за DuPont лабораторията Haskell установява, че кучета, които са били изложени на единична доза PFOA, "умират два дни след поглъщането".
- През 1980 г. DuPont и 3M научават, че две от осемте бременни служителки, работили в производството на C8, раждат деца с вродени дефекти. Компанията не публикува откритието и не уведомява служителите за него, а през следващата година във вътрешна бележка се посочва: "Не знаем за доказателства за вродени дефекти, причинени от С-8 в DuPont".
- Въпреки тези и други примери, през 1980 г. DuPont успокоява служителите си, че C8 "има по-ниска токсичност, като готварската сол". Позовавайки се на доклади за замърсяване на подпочвените води с PFAS в близост до един от производствените заводи на Дюпон, в съобщение за пресата от 1991 г. се твърди: "С-8 няма известни токсични или вредни за здравето на хората ефекти при откритите нива на концентрация".
Тъй като медийното внимание към замърсяването с PFAS се увеличава след съдебни дела през 1998 г. и 2002 г., DuPont изпраща имейл до EPA с искане: "Трябва EPA бързо (например утре) да каже следното: че потребителските продукти, продавани под марката "Тефлон", са безопасни и до момента не са известни ефекти върху човешкото здраве, причинени от PFOA." (PFOA е перфлуорооктанова киселина - един от химикалите PFAS)
През 2004 г. EPA глобява DuPont за това, че не е оповестила заключенията си за PFOA. Споразумението на стойност 16,45 млн. долара е най-голямата гражданска санкция, получена по това време съгласно американските закони за околната среда. Но то все пак е само малка част от годишните приходи на DuPont от 1 млрд. долара от PFOA и C8 през 2005 г.
"Тъй като много страни предприемат правни и законодателни действия за ограничаване на производството на PFAS, надяваме се, че ще им помогне хронологията на доказателствата, представени в този документ", коментира Уудръф. "Тази хронология разкрива сериозни пропуски в начина, по който САЩ понастоящем регулират вредните химикали."
The Devil They Knew: Chemical Documents Analysis of Industry Influence on PFAS Science, Annals of Global Health(2023). DOI: 10.5334/aogh.4013. annalsofglobalhealth.org/artic … es/10.5334/aogh.4013
Secret industry documents reveal that makers of PFAS 'forever chemicals' covered up their health dangers, University of California, San Francisco