Частен пилон с държавни пари. Какво знаем за изливащия се бетон в Рожен

111-метров пилон в Родопите ще трябва да накара света да говори за Българuя "с yважение и почит". Цената му е 1 млн. лв., които вече почти са събрани от дарения. Пари дава и държавата. Много фирми даряват труда си, за да стане съоръжението факт. Кому е нужно това?

Свободна Европа

Хем " частен проект", хем "инициатива на държавата". Строи се с пари от дарения, но държавни предприятия се оказват сред дарителите. Води се "преместваем обект", но намерението е да поостане задълго и за целта се изливат тонове бетон във фундамент насред земеделска земя. Природозащитници и юристи се съмняват в законността, но институциите казват, че документите са изрядни.

Става въпрос за вече строящия се 111-метров пилон в местността Рожен в Родопите, на който ще се развее огромно българско знаме - с площ от 1110 кв.м. Пилонът е представен като най-високия в Европейския съюз и разположен на най-голямата надморска височина в света - 1430 м. По план съоръжението трябва да бъде готово за откриването на традиционния национален събор на народното творчество и животновъдството в Рожен през юли.

Всичко това струва точно 1 млн. лв., е изчислила иницииралата проекта фондация “Наследство в бъдещето”, която е организатор и на събора в Рожен.

Парите се събират от ноември 2022 г. чрез дарителската кампания “България заслужава”, която е под патронажа на президента Румен Радев. В същото време под натиск от негово име държавни предприятия даряват пари. Това става по време на управлението на служебния кабинет на Гълъб Донев, назначен от президента. От президентската институция до момента не са отговорили на въпросите на Свободна Европа по темата.

Около проекта се появиха редица съмнения - за законността му, за липсата на прозрачност при събирането на парите и отчетността им, а около името на председателя на фондацията инициатор Симеон Караколев - смущаващи факти и съмнителни обстоятелства.

След първата копка на поляните на Рожен природозащитници изразиха загриженост за екологичните последици от замърсяването в природния парк. След проверка на три министерства обаче - регионалното, екологичното и земеделското, се оказва, че всичко е изрядно.

В публичното пространство текат дебати за начините на изразяване на националното самочувствие и самосъзнание.

"Не мога да повярвам как може да има такова противопоставяне на българи срещу българи за знамето", каза пред Свободна Европа Караколев, авторът на идеята за пилона.

Какво знаем досега за пилона на Рожен с националния флаг?

Кой е Симеон Караколев

Той се представя като патриот родолюбец, а като доказателство за това посочва националните събори, които организира - на овцевъдите и тези в Разлог и на Рожен.

Симеон Караколев е член на Консултативния съвет по животновъдство към Министерството на земеделието и храните и на Съвета по генетични ресурси в животновъдството. Работи и по учредяването на Съюз на овцевъдите в Европа.

Той се занимава с овцевъдство от 2003 г. Основател е на Националната овцевъдна асоциация и председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. През 2006 г. учредява Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна овца.

През 2012 г. поставя началото на Националния събор на овцевъдите в България, а през 2015 г. създава сдружението “Рожен – наследство в бъдещето”. Още същата година организира и събора на народното творчество и животновъдството в местността Рожен в Родопите.

Сдружението получава пари от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), се вижда от финансовите му отчети. Според Караколев това е заради собствеността и поддръжката на ливадите в местността Рожен.

“ДФЗ плаща на 60 хил. земеделски производители. Ние сме един от тях, защото арендоваме повече от 500 дка ливади. Сдружението коси и продава бали и поддържа земята в добро екологично състояние”, каза Караколев.

Справка на Свободна Европа в Търговския регистър показва, че Караколев, освен начело на сдружението и фондацията за Рожен, е председател или съпредседател в десетина браншови асоциации и сдружения с нестопанска цел, както съдружник в две фирми - "Моника 04" и “Виктор 04”. Те са с наложени запори с искове за стотици хиляди левове, както и дългове за стотици хиляди левове.

"Моника 04" е с наложен запор през 2011 г. от комисията за отнемане на незаконно имущество с цена на иска близо 237 хил. лв. През 2015 г. като съдружник във фирмата влиза Петко Митов, става и управител на мястото на Караколев. Фирмата има над половин милион лева дългове към доставчици. През 2017 г. запорът на "Моника 04" е вдигнат от Районния съд във Велико Търново.

Фирмарта "Виктор 04" също е с наложен запор - от банка ДСК през 2015 г. заради дълг от над 260 хил. лв.

И двете фирми за последно са публикували финансовите си отчети през 2013 г., от които се вижда, че са с дългове за стотици хиляди левове.

“Тези фирми не функционират от повече от 12 години. Аз съм съдружник в тях, не управител. Управителят да си носи отговорността”, каза Караколев пред Свободна Европа.

Отделно във Върховния административен съд в момента тече дело срещу сдружението за развъждане на млечни овце на Караколев с акт за публично държавно вземане за над 1 млн. лв. Той е издаден от ДФЗ на базата на доклад на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ “за създаване на изкуствени условия с цел неправомерно получаване на пари от ЕС и от националния бюджет”.

Това е втората инстанция, пред която Караколев обжалва решението на Великотърновския административен съд от януари 2023 г.

“По този казус имам спечелени 11 дела срещу ДФЗ, ще спечеля и това”, каза той.

Частен проект със статут на временен и намерение за постоянен

На сайта на инициативата за пилона са изредени целите на проекта: покачване на “енергията на знамето” нависоко, създаване на “притегателен център за чист български патриотизъм”, “връщане на вярата в гражданския колективен патриотизъм”, каране на света ga “заговори за България с уважение и почит” и др.

“Аз не го правя за себе си това нещо, не си го слагам в двора. Това знаме милиони хора на година ще се стичат да го гледат”, каза Караколев пред Свободна Европа.

Всъщност парцелът, върху който се изгражда пилонът, е собственост на неговото сдружение “Рожен - наследство в бъдещето”. Той е купен през март 2016 г. от Славчо Петков, показва справка в службата по вписванията в Смолян.

През април 2023 г. сдружението го дава за временно (за срок от 3 години) и безвъзмездно ползване на собствената си фондация “Наследство в бъдещето”. През юни 2023 г. фондацията получава право на строеж на пилона от община Смолян върху фундамент от 256 кв.м, се вижда от справката.

След появата на първите снимки на излят стотици тонове бетон във фундамента на пилона се надигна недоволство в социалните мрежи. Съмненията бяха за законността на съоръжението и дали няма екологични нарушения. Първо министерството на околната среда, а после и още две министерства, казаха, че няма никакви нарушения нито в изграждането на пилона, нито в документацията му.

Проверка на местната екоинспекция показа, че пилонът не се намира в защитена зона, затова не подлежи на оценка на въздействие върху околната среда. Екоминистърът Юлиан Попов по-късно повдигна въпроса за липсата на ландшафтно законодателство в България, което да защитава гледката.

“Дали тя е обществена ценност", каза той пред БНР и пое ангажимент да работи по въпроса.

Министерството на регионалното развитие каза, че няма отношение към пилона, а министерството на земеделието - че Областната дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) в Смолян е издала разрешение за промяна на предназначението на земята след регулярна процедура.

Предоставена е схема за поставяне на временен обект. Разрешението за строеж и поставяне е издадено от главния архитект на община Смолян, а общината ще контролира строежа на проекта, се казва в прессъобщението на министерството на земеделието.

Главният архитект на Смолян Борислав Димитров е издал всъщност две разрешения за издигането на съоръжението. Едното е за построяването на фундамента, другото - за монтирането на пилона, който е категоризиран като преместваем обект.

Разрешенията на архитекта са издадени въз основа на решение и становище на ОДЗ. Решението гласи, че близо 200 кв. м от земеделската земя могат да се използват временно (за срок от 3 години) за неземеделски нужди - за пилона като преместваеми обект. В становището на ОДЗ пише, че във връзка с поставянето на пилона е нужно да бъде изграден фундамент, с което дава съгласие да бъде извършено подземно строителство на съоръжение в земеделската земя.

Не е нужно решение на местния общински съвет, защото имотът е частен, каза арх. Димитров. Не е нужно да се представя и подробен устройствен план за строежа в земеделска земя, ако има решение на ОДЗ, добави той, защото теренът няма да бъде урбанизиран.

Необходимо е обаче изменение на общия устройствен план (ОУП) на Смолян. “Има инициатива за промяна, която най-вероятно ще влезе за гласуване на следващата сесия на общинския съвет. Но тя не е специално за пилона, а заради пропуски в ОУП и реших да го изменим тотално. Може би и пилонът ще се заложи в него”, каза арх. Димитров.

Но дори пилонът да не бъде включен в ОУП на Смолян, временното разрешение за поставянето му може да се удължава.

“Този срок може да се продължава и подновява и аз ще го правя колкото е необходимо", каза Караколев.

На въпрос дали това значи, че пилонът няма да бъде демонтиран, Караколев каза: “Няма нещо на този свят, което да е завинаги. Всяко нещо има експлоатационна годност, за пилона тя е 50 години.”

Според адв. Веселин Тончев обаче "внушителният пилон" не е преместваем обект по смисъла на Закона за устройство на територията защото е трайно прикрепен към фундамента и за трайно ползване във времето.

“Веднага се вижда, че не е за временно ползване”, каза той пред Свободна Европа.

Адвокатът цитира и нормативната основа (чл. 56, ал. 1 от ЗУТ), която ясно изброява кои обекти се причисляват към преместваемите. Пилонът не може да се причисли към никоя от тях, каза той.

“Опитват се да заобиколят закона като представят въпросния строеж като преместваем обект”, каза адв. Тончев.

Петко Цветков от сдружение за дива природа Балкани, каза, че са подали сигнал до министъра на земеделието и храните, за да бъде направена проверка по закона на земеделските земи.

“Това съоръжение, както и да се опитват да го представят, не отговаря на изискванията. Съдът ще определи кое е законно и незаконно”, каза той пред bTV.

“Направена дупка е доста дълбока, а насипът ще бъде върнат обратно на мястото, от което е изкопан. Няма как бетонът да навреди, върху него ще има почва, върху която да се развива съответната растителност“, каза Мариана Цекова, зам.-кмет на Смолян.

Кой плаща за пилона

Парите за пилона - 1 млн. лв. - са изчислени от фондацията инициатор на базата на разходите за всички дейности по проекта, каза пред Свободна Европа Караколев. Необходими са още 90 хил. лв.

В първите прессъобщения фондацията уверяваше, че събраните пари, както и дарителите – физически и юридически лица, се публикуват всяка седмица. Тази информация обаче изчезна от сайта наскоро, след като стана известно, че държавни предприятия са основните дарители.

В писмо до министерства в началото на февруари, с което Свободна Европа разполага, служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев представя проекта като "инициатива на държавата".

Той призовава министри от съставения от президента Румен Радев служебен кабинет с премиер Гълъб Донев да дарят пари - “както в качеството си на министри, така и в лично". Писмото на Пулев е второто му поредно такова, става известно от текста му. Първото е било изпратено до министрите през ноември 2022 г.

Така около 160 хил. лв. от парите са дарени от държавни предприятия, горските стопанства и общини, се вижда от предоставена от Министерския съвет на Свободна Европа справка.

До редакционното приключване на текста от президентството не отговориха на въпросите на Свободна Европа.

Симеон Караколев не вижда проблем в това пилонът да се строи с държавни пари. Пред Свободна Европа той каза, че се познава с (Явор) Гечев, както и с Александър Пулев.

“Министър Пулев много активно се включи, обажда ми се, каза, че ще покани колегите си да се включат. Аз не виждам какво лошо има в това”, каза Караколев.

За прозрачността при харченето на парите той каза, че голяма одиторска фирма е наета да направи одит и той ще стане публичен, когато е готов. Караколев не пожела да каже името на компанията, както и стойността на дейностите по проекта, при условие, че повечето от тях се правят от фирми безвъзмездно.

Kой строи пилона

Самото знаме с размер 1110 км. м, което ще се вее на пилота, е дарение от шивашка фирма в Първомай. То струва 6 хил. лв. и трябва да се подменя два пъти годишно, каза Караколев. Български компании са дарили осветлението, както и видеонаблюдението на пилона.

“Аз като даря знамето на държавата, кой щял да плаща знамето. То щяло да се вее разкъсано. Ние като общество защо трябва да позволим нашето знаме да се вее разкъсано? Ако се чувстваме като някакво общество, ще съберем по 10 стотинки и ще сменим знамето”, каза още Караколев.

Строителната фирма ПИМК пък е поела транспорта на елементите на пилона от фабриката производител в Турция до България, съобщи компанията във Фейсбук. Тя може би ще осигурни и специализирани машини за височинно строителство.

Фирмата нашумя последно покрай строежа на стадион "Христо Ботев" в Пловдив, който предстои да приключи до края на тази година, 10 години след началото му. Строителството беше започвано и спирано няколко пъти, като първоначално необходимата сума от 53 млн. лв. набъбна на 68.5 млн. лв.

Първо парите идваха от бившия банкер Цветан Василев и фалиралата КТБ, в момента стадионът се довършва с пари от държавата и община Пловдив. Парите от държавата бяха отпуснати по време на управлението на партия ГЕРБ, от която се управлява и общината в момента.

Изкопът от хиляда кубични метра за пилона се извършва като дарение от фирмата " Артстрой" на председателя на Областното представителство в Смолян на Камарата на строителите Асен Соколов.

Деца и преподаватели от Професионална гимназия по каменообработване в с. Кунино пък са издълбали безвъзмездно на каменна плоча картата на България с послания от 28-те области. Тя ще бъде поставена в основите на паметника. Пилонът е получил и "духовна подкрепа" от всичките религиозни общности в България.

За изграждането на конструкция е сформиран екип от най-добрите български специалисти проектанти, преподаватели в Университета по архитектура, строителство и геодезия и Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. Това съобщи фондацията в началото на март - без да отбелязва дали трудът им ще бъде платен.

Откриването на Пилон „Рожен“ ще е в навечерието на фестивала на Рожен на 13 юли. То ще е придружено от спектакъл с исторически картини на живо, заря и концерт. Първоначално на него трябваше да пее и Лили Иванова. В понеделник на профила на певицата във Фейсбук беше съобщено, че участието ѝ се отменя "поради независещи от екипа ни и от организаторите причини".

“Опитват се да заобиколят закона като представят въпросния строеж като преместваем обект”, каза адв. Тончев.

Източник: Свободна Европа

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини