Шведите са обезпокоени от думите на двама високопоставени служители, че страната трябва да се готви за война. Въпреки че не е изрично посочено, че се има предвид война с Русия, контекстът го предполага.
Шведският министър на гражданската отбрана Карл-Оскар Болин заяви на конференция по сигурността миналия уикенд, че не изключва такава възможност. Той беше подкрепен от главнокомандващия на въоръжените сили генерал Микаел Бюден, съобщи Би Би Си.
Шведската опозиция ги обвини в паникьорство, но признава, че ситуацията със сигурността в страната се е влошила.
Главнокомандващият Бюден посочи, че няма нищо ново в неговите опасения на фона на войната, която вече се води в Европа. Преди месец той посети източния фронт в Украйна. Швеция е част от група държави, които обучават украински пилоти, и обмисля да изпрати на Киев модерни изтребители „Грипен“.
„Моята цел не е да безпокоя хората, моята цел е да ги накарам да се замислят за ситуацията и техните отговорности“, каза той в коментар за шведската преса.
Министърът на гражданската отбрана Болин също заяви, че не цели да лиши шведите от сън, а ги моли да се замислят за случващото се. Той поиска от местните власти и специалистите по извънредни ситуации да подготвят максимално сектора на гражданската отбрана за възможното развитие на ситуацията. И допълни, че е загрижен за начина, по който функционират някои механизми в страната.
Швеция, която не е водила война от повече от 200 г., е близо до присъединяване към НАТО. Това ще се случи веднага след като парламентите на Турция и Унгария - последните държави членки на алианса - ратифицират споразумението.
По-рано Финландия се присъедини към НАТО. Москва реагира негативно на този ход и предупреди, че Финландия ще бъде първата, която ще пострада, ако напрежението с НАТО се увеличи.
Швеция, за разлика от Финландия, няма общи граници с Русия, но през последните години шведските власти неведнъж са обявявали за възможни прониквания на руски подводници в техни териториални води. Швеция участва и в разследванията на нарастващия брой инциденти с повреди на кабели и газопроводи в Северно и Балтийско море, за които се подозира, че са причинени от Русия.
Украинският президент Володимир Зеленски също често говори за заплахата от страна на Русия за всички съседни държави. Той присъства на конференцията по сигурността и призова Стокхолм да си сътрудничи с Украйна и други държави в сектора на отбраната, за да „станем по-силни заедно“.
През декември миналата година ръководителят на полското Бюро за национална сигурност (BBN) Яцек Севера също говори за необходимостта да се подготвим за сблъсък с Русия. Според него страните от източния фланг на НАТО трябва да са готови за евентуална конфронтация след три години, а не след шест, както беше предположено по-рано в доклад на германския съвет за външни отношения.
Според Севера прогнозите на германските военни експерти са твърде оптимистични.
Загрижеността на шведите се изразява в рязкото увеличаване на броя на обажданията на горещите линии на различни организации. Организацията за защита на правата на децата Bris съобщава, че на националната ѝ телефонна линия за помощ се обаждат много тийнейджъри и млади хора с молба за изясняване на ситуацията.
Обаждащите се казват, че тонът на новините и публикациите за възможна война в Tik-Tok и други платформи е обезпокоителен.
Говорителката на Bris Мая Дал заяви, че обажданията на тема война към организацията са безпрецедентни.
Шведският експерт по отбрана Оскар Йонсон заяви, че макар предупрежденията на началниците на отбраната да звучат прекалено плашещо, те са предназначени да бъдат сигнал за събуждане на онези структури, от които зависи качеството на подготовката за нежелани събития.
„Времето е ограничено. Шведските въоръжени сили са невероятно компетентни, но мащабът им далеч от необходимото. В последния законопроект за отбраната се предлага създаването на 3,5 бригади, докато преди войната в Украйна имаше 28 такива бригади“, казва Йонсон.
Според него участието на Швеция във война с Русия е възможно при три условия: войната в Украйна е към своя край или е приключила, руската армия има време и средства да се възстанови и превъоръжи, а Европа губи военната подкрепа на САЩ. Но това е малко вероятно в близко бъдеще.
Министър-председателят Улф Кристерсон наскоро каза, че през 2024 г. Швеция ще достигне критериите на НАТО за изразходване на 2% от БВП на страната за военна отбрана, като удвои разходите си от 2020 г.
