Как истеричният шум около мигрантите замете „пътната карта“

На фона на истеричната шумотевица около мигрантите, които „вилнеели“ по улиците на София, някак не остана време за обсъждане на инцидентно намерената „пътна карта“ за „Турски поток“. А от нея възникват поне три проблема.

Коментар от Даниел Смилов:

През седмицата се разрази шумна истерия за мигранти, които „вилнеели“ по улиците на София. Фактите се оказаха доста по-различни. Първо, нелегалните мигранти в България - по официални данни - са три пъти по-малко, отколкото за същия период преди година. Второ, „инцидентите“ по улиците на столицата, които провокираха шумотевицата, бяха официално определени от МВР като „битови“. В единия от тях български младежи нападнали британски студенти по медицина. Тоест, aко по улиците на София „вилнее“ нещо, то това са по-скоро фашизоидни банди, които нападат чужденци, защото са чужденци. Tози проблем не може да се омаловажава в никакъв смисъл като „битов“ и ако не бъде спрян решително, ще имаме големи неприятности като страна в бъдеще.

Обяснението за истерията

Цялата медийно-политическа истерия може да бъде обяснена единствено със започването на предизборната кампания за европейските избори. За много партии - и, уви, уж евроатлантически - тя явно ще е на гърба на мигрантите. Този факт усилва и окуражава пълзящи процеси на фашизация. Фашизмът започва така - с гонения на слаби и уязвими малцинства. В Германия по времето на Хитлер евреите са били под 1% от населението. В България мигрантите днес - особено ако изключим украинските бежанци - са дори по-малко.

Истеричното поведение по отношение на бежанци и мигранти не е изненада, когато става дума за „Възраждане“, БСП и други националистически и „консервативни“ формации. Срамота е обаче, че чрез свои официални представители ГЕРБ се присъединиха към тази група с организиране или поне подкокоросване на фашизоидни сборища, раздухващи омраза към мигранти и чужденци. Общински съветници от ГЕРБ, неуспели техни кандидати за районни кметове изпъкнаха начело на митинги и шествия, които навсякъде в Европа биха били приписани на крайната десница.

Като цяло стана ясно, че политическата загриженост за „сигурността в София“ е изкуствено произведен проблем с цел да се яхне някаква „общоевропейска“ антимигрантска вълна. За няколко гласа повече на предстоящите избори „евроатлантици“ сe оказаха готови да мобилизират агитки, да ги окуражават да ходят заплашително като черноризци с факли по улиците, да оправдават насилие срещу чужденци и различни като уж „провокирано“ и т.н. Това е не само отвратително, но и потенциално опасно. Не всеки огън може да се контролира с милиционерски методи.

А неразделният вече тандем Борисов-Пеевски дори скоростно скова законодателни предложения за укрепване на „сигурността“ в столицата, увеличаване на полицейските патрули и др. Ако заиграването с мигрантските страхове не беше толкова сериозна тема, хитроватият политически ход на Борисов-Пеевски би могъл да бъде описан по модела на Чарли Чаплин и Хлапето - първо чупиш прозореца, а после предлагаш да смениш стъклото законодателно.

Историята, за която не остана ефирно време

На фона на цялата тази истерична шумотевица не остана никакво ефирно време за обсъждане на инцидентно намерената „пътна карта“ за „Турски поток“. Този документ, подписан от българска и руска страна през 2017 г., всъщност описва и планира процеса, чрез който България построи в рекордни срокове и за своя сметка руски тръбопровод, който ще се изплати за нас евентуално след повече от десетилетие. А най-вероятно ще се изплати на куково лято.

От намерената „изгубена“ пътна карта за „Турски поток“ възникват три проблема - два правни и един политически:

1) Споразумението с Русия от 2017 г. изглежда като незаконно заобикаляне на българското законодателство за държавните поръчки - и то за изпълнението на рисков проект в интерес най-вече на руската страна. България, освен че се отказва от неустойки за 1 милиард долара по стари договори, е поела ангажименти да изпълни проекта чрез конкретни схеми за финансиране от руски банки и чрез руски фирми (под)изпълнители. Както пише „Свободна Европа“: „Сред документите, пуснати от Bg Elves, има презентации, анализи и писма, описващи резултати от официални и неофициални срещи, от които се вижда как са планирани схеми и варианти, така че „Газпром Експорт“ да поеме контрол върху „Турски поток“, а „Газпромбанк“ да го финансира, но да се запази формалният победител в търга за строежа, проведен от „Булгартрансгаз“ - „Аркад“."

Последващите събития и търгове потвърждават схемите, заложени в „пътната карта“ и останалите договорености. В крайна сметка „Турски поток“ е изпълнен от руски фирми (подизпълнители на „Аркад“) и е резервиран за „Газпром“ почти изцяло за години напред. Това създава силно и обосновано съмнение за нагласени процедури. А и рисковете от прекратяването на руските доставки по проекта са изцяло за българската страна - тя ще трябва да си обслужва кредитите от над 3 милиарда лева без ДДС и да се съди с „Газпром“ при такова развитие на нещата. Да не говорим и за забавянето на алтернативните трасета за доставки на газ, което също беше факт.

2) Възможно е български фирми и лица да попаднат под ударите на санкционните закони на САЩ за „Турски поток“. От 2020 г. „Турски поток“ изрично се покрива от санкциите. Бойко Борисов твърди, че Доналд Тръмп го е окуражил през 2019 г. да строи съоръжението - и е вярно, че досега не са наложени никакви санкции от САЩ спрямо България. Но също така е ясно, че страната и конкретни лица са по принцип уязвими за проект, който е видимо изцяло руски и в руски енергийни интереси. Санкциите на САЩ са приети точно за да ограничават руско енергийно влияние в Европа. Уязвимостта от санкции води до зависимост.

3) От политическа гледна точка основен аргумент за построяването на „Турски поток“ беше, че Германия строи „Северен поток 2“. Само че „Северен поток 2“ не е в експлоатация и няма да бъде. Ако такава ще е и съдбата на „Турски поток“, България ще остане с Черния Петър в ръката си - дългогодишни кредити по нефункциониращ проект. За да се изплатят трите милиарда лева, които са инвестирани от българска страна, обектът трябва да функционира около 15 години.

Самото твърдение на Борисов, че лично е бил окуражен от Тръмп да строи българската част на „Турски поток“, също поражда въпроси. Oще през 2017 г. (две години преди срещата на Борисов с Тръмп) Конгресът на САЩ приема санкционно законодателство за руски енергийни проекти в Европа и Тръмп не му налага вето. Нещо повече, позицията на Тръмп консистентно е срещу използването на руски газ от европейците. Особено важно е, че през 2020 г. се приемат промени в законодателството на САЩ, според които „Северен поток 2“ и „Турски поток“ изрично попадат под санкциите*.

В обобщение

Ако трябва да се направи обобщение на ситуацията, може да се каже, че се пряват опити политиката на идентичността да измести антикорупцията и други наистина важни управленски теми в България като членството на страната в еврозоната.

Идентичността е също безспорно значима тема. Само че защо тя трябва да се представя като едва ли не монопол на фашизоиди, путинофили и корумпета - в синтез или поотделно. Тези групи - както и да се броят - са малцинство сред българите. Да не говорим, че те далеч не са най-доброто, на което сме способни.

*На 15 юли 2020 г. Държавният департамент на САЩ (DOS) актуализира своите насоки относно приложимостта на вторични санкции съгласно Раздел 232 от CAATSA към чуждестранни лица, които участват в „Северен поток 2“ или „Турски поток“.

Раздел 232 от CAATSA е насочен към тези, които (i) правят инвестиции, които пряко и значително допринасят за подобряване на способността на Русия да изгражда тръбопроводи за износ на енергия; или (ii) продават, отдават под наем или предоставят стоки, услуги, технологии, информация или подкрепа на Руската федерация за изграждането на руски тръбопроводи за износ на енергия. Инвестиционният праг за раздел 232 на CAATSA е определен на 1 милион долара или 5 милиона долара за период от 12 месеца.

Предишните насоки на DOS показват, че фокусът на санкциите съгласно раздел 232 от CAATSA ще бъде върху проекти, започнати след 2 август 2017 г., като по този начин вероятно изключват „Северен поток 2“ и „Турски поток“, които от търговска гледна точка са започнати преди тази дата. Актуализираните насоки премахват ограничението от 2 август 2017 г. и посочват, че фокусът на санкциите ще включва конкретно „Северен поток 2“ и втората линия на „Турски поток“.

 

Източник: http://www.dw.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини