Служебният кабинет се оказва по-сложен и от ротацията

Радев и Борисов ще разпределят министерски кресла

Утре парламентът ще гласува неуспешния мандат на Мария Габриел от ГЕРБ-СДС. След това политическата рулетка отново се завърта, но резултатът се очаква да е същият - неуспех. Преди поредните предсрочни избори обаче президентът трябва да излъчи служебен кабинет.

Към този момент поредните предсрочни избори са почти сигурни - вторият мандат на ПП-ДБ няма да получи подкрепа от ГЕРБ и ДПС, които в един глас вчера се обявиха за нови избори. Още на консултациите Корнелия Нинова обяви, че не иска третия мандат и по-добре за страната са нови избори. Такава бе тезата и на „Възраждане“. От ИТН са на мнение, че на България е нужен експертен кабинет, но излъчен от следващия парламент. И така - при провал и на втория, и на третия мандат следват поредните предсрочни избори, преди които обаче трябва да бъде съставен служебен кабинет.

След шестата поправка на Конституцията обаче се оказа, че излъчването на служебно правителство е с повече подводни камъни и от ротацията. Едно е сигурно - този път Румен Радев и Бойко Борисов ще разпределят министерските кресла.

Според основния закон от декември миналата година, когато третият мандат се провали, Радев ще може единствено да избере кандидат за служебен министър-председател, но след консултации с парламентарните групи. За този си избор той е ограничен до: председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Повечето от кадрите, стоящи на тези позиции, са номинации на ГЕРБ:

Росен Желязков - председател на парламента (ГЕРБ-СДС);

Димитър Главчев - председател на Сметната палата (ГЕРБ-СДС);

Горица Кожарева - зам.-председател на Сметната палата (считана за близка до ДПС, през 2015 г. е номинирана за поста от Патриотичния фронт);

Тошко Тодоров - зам.-председател на Сметната палата (бил е зам.-председател на НАП от времето на кабинета „Борисов 1“);

Димитър Радев - управител на БНБ (ГЕРБ-СДС);

Петър Чобанов - подуправител на БНБ (ДПС);

Андрей Гюров - подуправител на БНБ (ПП);

Радослав Миленков - подуправител на БНБ (Избран по време на третия кабинет на Бойко Борисов. Миленков оглави фонда за гарантиране на влоговете през ноември 2014 година - година, в която Корпоративна търговска банка беше обявена в несъстоятелност и бяха изплатени гарантираните по закон влогове);

Диана Ковачева - омбудсман (ГЕРБ-СДС). Избрана е за български съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в края на януари и едва ли ще заеме пост в служебно пранителство;

Елена Маркова - зам.-омбудсман. Тя ще довърши мандата на Ковачева.

Служебният премиер ще трябва да избере състав на служебно правителство, което е възможно да бъде редено в партийни централи. След орязването на правомощията му, Радев ще може само да назначи с указ предложения кабинет. В основния закон не е описана и ситуация, при която държавният глава не е съгласен с направените номинации и откаже да подпише указ.

В новата Конституция не е разписан и сценарий, при който всички десетима допустими кандидати не приемат да бъдат излъчени за поста. Още при приемането на текстовете от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС разчитаха на тезата, че ще се разчита на чувството за национална отговорност.

С последните поправки правомощията на служебните правителства бе ограничена до провеждане на честни и свободни избори. Допълнителните ограничения следваше да се разпишат в закон, който „сглобката“ така и не прие. След това президентът следва да насрочи избори. Този акт е обвързан с назначаването на служебен кабинет. Според Конституцията Радев следва да издаде два указа - единият за назначаване на служебен кабинет и втори - който определя дата за вота. С други думи - ако няма назначен служебен кабинет, няма да има и възможност за провеждане на предсрочен вот.

Народното събрание няма да се разпуска след насрочването на предсрочни избори - отново новост от шестата поправка. В основния закон обаче пише, че НС не заседава в едномесечен срок преди произвеждането на изборите - т.е. в предизборната кампания. Депутатите обаче не се разпускат с указ, а следва автоматично да спрат да заседават от старта на кампанията.

Правомощията на депутатите от 49-ото НС се прекратяват с полагането на клетвата от тези от 50-ото. Тук чисто хипотетично е възможно, ако всички депутатите бъдат преизбрани, България да се окаже не с 240, а с 480 народни представители.

Изненадващи рискове

Заради очакваната тромава процедура по излъчване на служебен кабинет се очаква да има забавяне, заради което изобщо да не стигне времето за провеждане на избори 2 в 1 с европейските. Тази сутрин пред бТВ конституционалистът доц. Наталия Киселова заяви, че „времето за избори 2 в 1 изтича“.

Тя добави, че ако поредните пресрочни парламентарни избори са през лятото, то най-вероятно ще са на дата, която е различна от 9 юни - когато ще са евроизборите.

Конституционалистът прогнозира още, че президентът ще се опита да прехвърли в голяма степен не само отговорността, но и инициативата как да изглежда едно бъдещо служебно правителство на самия парламент.

Друг хипотетичен риск е преждевременното произнасяне на Конституционния съд по жалбата на Радев. В нея са засегнати текстовете за служебните кабинети и разпускането на НС. Все пак обаче не се очаква такова решение толкова скоро, тъй като това би хвърлило страната в хаос.

Едно е ясно - евентуалните предсрочни избори ще покажат каква Конституция си изработиха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС и как написаните от тях промени се прилагат за първи път на практика.

 

Източник: Offnews.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини