Тунис. Мавритания. Египет. Над 9 млрд. евро. За по-малко от година програмата и „бюджетът“, предложен от Европейския съюз и държави членки за северноафриканските страни за борба с миграцията, набъбна над всичко познато досега.

Страните от реципиенти станаха „партньори“ в момент, когато Фронтекс регистрира рекордните 40 хил. върнати мигранти само за годината преди евроизборите - с 58% повече от 2023 г. (и те са само 10% от всички издадени нареждания за депортиране в ЕС).

Предлага им се сътрудничество във всякакви сфери, от бюджетна поддръжка до развитие на зелена енергия, в момент, когато редица политици, на власт или в опозиция, след оспорвания от няколко страни пакт за миграция търсят начини да държат потенциалните търсещи убежище възможно най-далеч от Европа.

Ще проработи ли този подход?

Какво е обещано

През юли 2023 г. Тунис, изместил Либия в последните две години като основна изходна точка на мигранти за Италия, получи всеобхватно споразумение в търговия, инвестиции, зелена енергия. Заедно с председателя на Еврокомисията Фон дер Лайен в северноафриканската страна бяха и премиерите на Италия и Нидерландия, Джорджа Мелони и Марк Рюте.

•     Тунис получи обещание за 105 млн. евро за граничен контрол, но и:
•     150 млн. евро бюджетна поддръжка;
•     ангажимент да се работи за достъп на Тунис до изгодна енергия и да се подпомогне собственото му производство;
•     ЕС е готов да даде на Тунис 1 млрд. евро, ако сделката работи.

Всичко това бе жизненоважно за Тунис, чийто кредитен рейтинг ССС- затваряше за него финансовите пазари.

Тунизийският президент Кайс Сайед, партньорството с когото италианският премиер Джорджа Мелони нарече „модел за изграждане на нови отношения със съседите от Северна Африка“, на практика завзе властта през юли 2021 г.

В Мавритания ангажименти за общо над половин милиард евро бяха обявени през февруари от Фон дер Лайен и испанския премиер Педро Санчес.

С площ над 1 млн. кв. км (почти 10 пъти колкото България) Мавритания е с население едва 4.2 млн. души; борбата с миграцията изглежда като непосилна задача. Само крайбрежието е с дължина над 700 км и Брюксел показа, че иска да усили помощта си за държава, все по-важна в нестабилния, белязан от преврати регион Сахел. Десетки хиляди влизат в Мавритания от Мали вследствие на бушуващото вече 12 години насилие; Мавритания и към момента е приютила около 150 хил. малийски бежанци

Пред президента Мохамед Улд Шейх ел Газуани Фон дер Лайен предложи 210 млн. евро от името на Европейската комисия като инвестиционна подкрепа за развитие на електропреносната мрежа на страната, подобряване на инфраструктурата на север, помощ в проекти за възобновяема енергия. От всичко това около 40 млн. евро са за гранична сигурност, с ангажимент да се укрепят управлението на границите и способността за наблюдение, редом с отварянето (чрез инвестициите в другите сфери) на работни места. Хуманитарната помощ за страната се удвоява, включително с подкрепа за бежанците от Мали.

Санчес, пристигнал заедно с Фон дер Лайен, обяви около 300 млн. евро под различни форми за икономически проекти и свързани със сигурността. Погледът към Мавритания бе в голяма степен инициатива за Санчес, за когото тази помощ дава и възможност за подкрепа за испанския бизнес, който също ще спечели.

В средата на март ЕС обяви отпускането на 7.4 млрд. евро на Египет и надграждането на отношенията с Кайро до стратегическо партньорство. Фон дер Лайен и египетският президент Абдел Фатах ас Сиси подписаха споразумението в компания на евролидери - Австрия, Белгия, Гърция, Италия и Кипър. Отношенията на ЕС и Египет бяха превърнати в средата на март в „стратегическо и всеобхватно партньорство“.

Съгласно това споразумение ЕС ще даде за 3 години:

•     5 млрд. евро като преференциални заеми, като 1 млрд. бяха обявени като спешни (за отпускане тази година);
•     1.8 млрд. евро под формата на инвестиции;
•     други 600 млн. евро като безвъзмездни средства;
•     общо 200 млн. от изброените ще се използват за решаване на проблемите с миграцията.

Египет тревожи Брюксел предвид дълбоката си икономическа криза, насред която субсидираният хляб поскъпна преди дни за пръв път от 30 години. Вчера няколко торови завода спряха работа заради проблеми с доставките на природен газ, а министерствата на петрола и електроснабдяването обявиха допълнителен режим на тока като превантивна мярка за съхраняване на преносните мрежи.

В Египет има близо 9 млн. мигранти, от които 480 хил. са регистрирани бежанци или търсещи убежище; други търсят работа, трети ползват страната като транзитна дестинация за пътуване през Средиземно море. За Кайро всякакви нови източници на финансиране са добре дошли (пример бе проектът на ОАЕ на брега на Средиземноморието). Дългът на най-многолюдната арабска страна неспирно нараства в последните години, включително заради милиардите, които дължи на Русия заради проекта за АЕЦ в Дабаа

Когато Северна Африка иска, може

Мароко често се посочва като следваща държава с подобно споразумение, но там парите може да не са стимул. Мароко вече е партньор на ЕС по редица проекти в зеления преход, социалната защита, миграцията и реформите; само през март 2023 г. бе обявен нов пакет за за 624 млн. евро (в него миграционното перо възлиза на едва 152).

Освен това към Мароко често има обвинения, че използва темата за Западна Сахара като разменна монета в миграционната политика и отношенията особено с Испания (която по-късно призна, че Рабат владее Западна Сахара).

Изникна въпросът нужни ли са наистина още стимули. Според поне едно скорошно разследване на западноевропейски медии подобни държави и в момента спират мигрантите по „свой“ начин.
Преди две седмици в „Шпигел“ и „Ел Паис“ се появи публикация на международен разследващ консорциум, според който Мароко, Тунис и Мавритания са разработили система срещу миграцията, с чиято помощ мигранти от Субсахарска Африка биват задържани и изпращани в пустинни зони, а ЕС знае и финансира това и ако твърди, че внимателно контролира разходите на предоставяните средства, реалността е различна.

Критерият за подбор на тези правителства в трите държави от Арабската лига, според публикацията, е цветът на кожата. Според петдесетината събеседници, чиито свидетелства са цитирани, е американецът Тимъти Хъкс, на 33 години, задържан в Мароко на метри от дома си в Рабат и отведен с мигранти в град на стотици километри от брега. При това инцидентът с Хъкс е отпреди четири години, а целта, както и с другите отведени, била да се попречи отпътуването за Европа (нещо, което той така и не възнамерявал да приема). Всичко това е финансирано с еврофондове.
ЕС отхвърля твърденията, че подпомага подобни репресивни системи. Комисията обаче потвърждава, че е запозната с „предизвикателствата“ пред програмите за овладяване на миграциятга. „Човешките права са приоритет“, казва пък правителството в Мадрид (в Мавритания Испания има десетки полицаи на терен, които помагат за борбата с миграцията).

Междувременно, седмица по-рано, в разгара на кампанията за евроизборите, 15 държави в ЕС поискаха още по-строг „иновативен“ подход за контрол на миграцията, включително с още пактове като тези с Тунис, и създаване на центрове в Африка, където да се връщат мигранти, заловени по море, или инсталации подобни на италианските в Албания. Списъкът учудващо не включва Унгария. Но включва Дания, Чехия, Естония, Гърция, Италия, Кипър, Литва, Латвия, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Финландия и България.

И в Европа има екстернализиране на границите за управление на миграция: италианският премиер Джорджа Мелони посети на 5 юни Албания, за да види с колегата си Еди Рама как се изгражда мигрантски център съгласно двустранна спогодба

Не всичко е черно-бяло

С други думи, държавите от споразуменията могат да имат воля за овладяване на миграцията. Показали са, че могат да имат и капацитет. Въпросът е в условията, при които ще проявят и двете и похватите, които ще използват.

Реакциите на тези споразумения очаквано бяха политически оцветени, приветствани вдясно, нападани вляво и наричани предателство към ценностите от правозащитници.

Да се хвърлят пари на диктатори, не е миграционна политика. Това само ще държи диктаторите по-дълго на власт и ще задълбочи проблема.
Софи ин'т Велд, евродепутат

А трудно може да се определят изцяло еднозначно. Те показват всеобхватен поглед към проблемите в страните, но имат пропуски.

„Основният проблем е в липсата на диалог за човешките права“, казва Камий льо Коз, асоцииран директор на Migration Policy Institute Europe. Изтъква случая с Тунис, където президентът, завзел властта през 2021 г., усилва натиска върху гражданското общество. Мигрантите от Субсахарска Африка, изтласквани на границата или преследвани след влизане в страната, се оплакват от расизъм и дискриминация.

Фактът, че имаше такова публично споразумение, неспоменаващо човешките права и то в момент, когато се гонят със сила мигранти в средата на нищото, бе проблемен. Камий льо Коз, изследовател

В случая с Египет човешките права се споменават. Но това може да не е достатъчно, защото само повдига въпроса какви са лостовете за влияние на ЕС върху състоянието на демокрацията в другите страни; не легитимира ли подобна подкрепа автократични режими.

„Европа отчаяно се нуждае от работници мигранти. Стана ясно по време на COVID, че трябва да мислим как да организираме законови пътеки, защото системата не работи. Мигрантите поемат целия риск, плащат за пътуването и рискуват живота си, за да се влеят в неформалната икономика, а от това всички губят освен един работодател и някой клиент, за които цените са по-ниски."

Началната точка според нея е евролидерите да признаят, че са нужни работници. След това има различни варианти: възможен пример е да се подкрепи кръговата миграция (да работят няколко години в Европа и да се върнат). Това би решило два проблема на Европа. „Основната причина да има толкова голямо недокументирано мигрантско население в Европа е, че не могат да се върнат, ако отидат."

Непредсказуемост

Десетина дни след сделката с Тунис на юг събития в друга държава поставиха ефективността ѝ под въпрос: в Нигер преврат свали властта.

Нигер бе най-верният европейски съюзник в Сахел под ръководството на сваления президент Мохамед Базум. Хунтата прекрати сключено през 2015 г. споразумение, изпълнявано по негово време и спиращото каналджйството, макар и на цената на щети за местната икономика (провинцията Агадез например изцяло зависеше от него). Хунтата се отказа от него.

„Когато оказваме икономическа подкрепа или един вид военна подкрепа на правителствата, ние ги подкрепяме. Но можете да кажете, че ако икономиката навлезе в много тежка ситуация в Египет или Тунис, хората могат да започнат да поставят властта под въпрос“, казва Камий льо Коз.

Странна игра е: от една страна, искате да се уверите, че населението на тези страни, особено уязвимото, няма да попадне в капана на бедността, но да даваме подкрепа така, че да не помага за легитимирането на правителствата.
Камий льо Коз, изследовател

Повечето европейски лидери приоритизират това да се намалят пристигащите от Африка и това звучи като лесно решение преди евроизборите. Но въпросът, продължава тя, е кое е по-важно дългосрочно. „Може да се твърди и че това (да се приоритизира бързото намаляване на миграцията - бел. ред.) е против собствените ни интереси, тъй като ако не се подкрепя гражданското общество, медиите, опозицията в тези държави, дългосрочно ще има още нестабилност, а тя може да доведе до още миграция и разселване. Не непременно към Европа, но най-малкото в региона."
Едновременно с това и Европа, и Африка се нуждаят от тези споразумения, защото те допускат създаване на възможност хора да кандидатстват за убежище на терен в държавите, които трябва да ги сдържат. „Споразуменията с Мавритания и по-малко с Египет са интересни, защото говорят и за пътеки за миграция по законов път“, казва Льо Коз. Ако просто се дадат пари на такива страни и се поиска от тях да увеличат връщанията и да спират напускащите континента, „не им даваме нищо друго, като знаем, че те искат законови пътища“, продължава. „А това искаме и ние в Европа, предвид нуждите на трудовия пазар и демографията."

Проблемът, според Камий льо Коз: Европа мисли през призмата на сделки, а не на връзки с управляващите.

Мисля, че Еврокомисията и държавите членки много искат да покажат: постигнахме сделка. Подписахме лист хартия, който ще помогне да се реши ситуацията. И така изпращат сигнал до избирателите. А реалността е друга: да се градят дългосрочни връзки там, където има общи интереси.
Камий льо Коз, изследовател

Ако Нигер имаше интерес да прилага регулациите срещу каналджийството, новото правителство нямаше непременно да направи крачка назад да отмени. „Разбира се, че подходът „ще ви дадем пари, ако ограничите каналджийството. И на мига след смяна на правителство сделките може да са изложени на риск."

И с Тунис, където Сайед управлява на практика сам, ЕС подписа много сходен меморандум за управление на миграцията след рязко увеличение на потока през 2014 г. Десет години по-късно Кайес вече веднъж (през октомври) отхвърли вноска от помощта на ЕС, казвайки, че не приема „благотворителност“ и че парите не отговарят на договорената сума (това не спря Европа да му отпуска средства, нито него - да ги приема).

С Мавритания ЕС работи още от 2006 г., когато 32 хил. души пристигнаха от Западна Африка на Канарските острови след операция срещу търсещи убежище в испанските анклави Сеута и Мелия, прескочили оградата с Испания година по-рано. И тогава ЕС се намеси, като изпрати сили във втория най-голям град, пристанището Нуадибу край Западна Сахара, финансира проекти за изграждане на капацитет на полицията и армията и укрепване на граничната инфраструктура (макар и с много по-малък бюджет: например 13 млн. евро за миграция между 2010-2018 г.).

След това основният миграционен маршрут се измести отново на изток, но към 2020 г. се активира отново. Логиката на бъдещите споразумения ще изисква от ЕС постоянно да мисли какво правят каналджиите.

Само през 2020 г. по мавританския маршрут до Канарските острови - архипелаг с население 2.1 млн. души срещу крайбрежията на Западна Сахара и Нуадибу - и други части на испанското крайбрежие са достигнали 40 хил. души

Мавританският пример показва и че в бъдеще ЕС ще трябва да отчита и социалната динамика в засегнатите страни. В Мавритания споразумението породи и демонстрации и причината е позната на някои държави в Европа: опозицията съзря в него план за разселване на „незаконни мигранти“, граждански активисти - превръщането на Мавритания в полицая на Европа.

Освен това местни икономики като нигерската се нуждаят от директни парични потоци, осигуряващите ги се нуждаят от бъдеще, а засега могат да го получат в държави, все по-неспособни да го предоставят. И то не само по своя вина, а и заради климатичните промени.

Ще отнеме много време

И преди, и след изборите въпросът за сдържането на миграцията към Европа ще изглежда еднакво труден. От една страна, е важно как ще се разпределят ресурсите, дошли на практика от европейски граждани. От друга, партиите искат лесни решения, каквито ще търсят и избирателите в неделя. Но описаното по-горе напомня, че такива решения, не съществуват. Сделките със Северна Африка могат само да положат основата.

Миграцията не е нещо, което можете да оправите с пет-шест сделки с държави, които имат външна граница с Европа. Може би ще работи за няколко години. Но причината хората да мигрират ще продължи да съществува, а с времето, и с климатичните промени, вероятно ще се влоши.
Камий льо Коз, изследовател

Обратно, трудно се обяснява на избирателите, че проблемът ще отнеме време, че е сложен и не се решава с магическа пръчка, добавя тя. Според нея са нужни повече усилия за климатично адаптиране. Без фокус върху човешките права африканските лидери спират да приемат сериозно този аспект от европейската политика, а това развързва ръцете им.

А в някои държави той кара хиляди да бягат: за много еритрейци каналджиите, на които плащат, са спасители от изключително репресивен режим. ЕС трябва да работи със силите на реда в тези държави и да ги обучава и то по начин, който не нарушава принципите на човешките права. Да мисли, гледайки държави като Нигер, където каналджийството носи приходи: „Ако се преборим с тази мрежа, с какво я заменяме? Какво даваме на хората, които се издържаха от нея?"

Всичко описано би отнело години, с които никой европейски политик на власт днес не може да разполага.