Единствено за данък дивидент се очертава преизпълнение на разчетите
Два месеца преди края на годината събираемостта на част от данъците сериозно изостава от плана. Според данните на МФ за изпълнението на бюджета към края на октомври приходите от ДДС са едва 70% от разчетените, а на корпоративните данъци дори още по-малко - 69% от планираните.
Това изобщо не е изненадващо, защото управляващата коалиция съвсем умишлено гласува прекалено оптимистична приходна част на бюджет 2025 г. в опит да задържи дефицита на 3% от БВП, без да реже от раздутите разходи за издръжката и персонала на редица бюджетни сектори.
От ДДС за десетте месеца на годината в хазната са влезли 17.432 млрд. лв., сочат данните на МФ. В сравнение с миналата година сумата е с 15,6% по-голяма, но е далеч от бомбастично завишения годишен ръст от 33%. Няма никакъв шанс разликата да бъде стопена в следващите два месеца - ноември и декември, въпреки по-голямото потребление с наближаването на коледните и новогодишните празници. Самото финансово министерство прогнозира, че близо 3 млрд. лв. няма да бъдат изпълнение по това перо.
Впечатление прави силното изоставане на постъпленията от ДДС от внос - 5.493 млрд. лева постъпления в края на октомври, което е почти без промяна спрямо октомври миналата година. Става дума за внос на стоки от страни извън Евросъюза. Тук големият спад е по линия на вноса на нефт и горива заради намалелия капацитет на бургаската рафинерия и спада на цените на петрола.
От сделки в страната постъпленията от ДДС са за 11.938 млрд. лв., което е нарастване с 2.335 млрд. лева (24,3 %) спрямо миналата година.
Приходите от корпоративни данъци към октомври 2025 г. са в размер на 4.560 млрд. лв. и това е едва 69% от планираните за цялата година. Дори и събраните извънредно 500 млн. лв. от данък печалба на банките, дължими през 2026 г. не са наваксали сериозното изоставане от този вид данък.
По график засега са само приходите от данъка върху доходите на физическите лица. За първите десет месеца на годината в хазната са влезли 6.825 млрд. лв. от облагане на доходите на гражданите, което 85,6% от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 16% повече от същия период на предходната година. Ръстът им се дължи основно на завишените доходи - както административното вдигане на минималната работна заплата, така и на увеличенията в публичния и в реалния сектор. За второто и третото тримесечие на 2025 г. обаче средната заплата в публичния сектор изпреварва тази в частния.
Преизпълнение на данък дивидент
Единственият данък, за който се очертава преизпълнение тази година, е данъкът върху дивидентите на физическите лица.
МФ отчита, че за десетте месеца на 2025 г. по тази линия са събрани 653.9 млн. лв., което е 100.3% от плана. Спрямо миналата година ръстът е с 10%.
Размерът на тези приходи се дължи основно на предприетите преди две години законодателни и контролни мерки. През 2023 г. НАП извърши масови проверка на касите на фирмите, за които има информация за високи наличности (над 100 хил. лв.). Това за НАП бе сигнал за опит за отклонение от данъчно облагане и скрито разпределение на печалбата. Скритото разпределение на печалбата се третира като дивидент, за който се внася 5% данък върху разпределените суми. Постъпленията от данъка върху дивидентите нарастват допълнително и в резултат на промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой, която въведе изискване изплащането на всички дивиденти над 1000 лв., да се извършват само чрез банков превод.
Припомняме, че правителството на Росен Желязков планираше повишение на данък дивидент от 5 на 10% в злополучния първи вариант на бюджета за 2026 г., който се принуди да оттегли след масовите протести и отпора на бизнеса. Очакванията бяха за 340 млн. евро повече от този налог в хазната. Мотивите на МФ бяха, че повишаването на ставката ще доведе до изравняване на данъчното облагане на шефовете на фирмите, които взимат дивиденти, с доходите от труд, които се облагат с 10%.
МИЛА КИСЬОВА
