Елитни американски специални части са разположени във Великобритания с оръдейни самолети AC-130 и хеликоптери MH-47G – непропорционална сила за един танкер, според Defence-ua.com. Във Великобритания беше засечена необичайна активност на американската военнотранспортна авиация. От 3 януари насам самолети C-17A Globemaster III започнаха редовни полети към авиобаза RAF Fairford в Южна Англия, северно от Суиндън.
Освен повече от 10 транспортни самолета, на базата кацнаха и останаха два оръдейни самолета AC-130J Ghostrider, както и един конвертоплан CV-22 Osprey. На авиобаза RAF Mildenhall в източната част на страната са разположени патрулни самолети P-8 Poseidon. Малко по-късно в британското въздушно пространство се появи и уникалният MH-47G Chinook – хеликоптер, използван единствено от американските сили за специални операции, показват данни от системи за проследяване на полети.
Тази аномална активност привлече сериозно внимание от западните специализирани медии. Изданието The Aviationist събра най-пълната информация и заключи, че без съмнение става дума за прехвърляне на подразделения от 160-и авиационен полк за специални операции на армията на САЩ. По данни на изданието във Великобритания са прехвърлени най-малко два хеликоптера MH-47G Chinook и пет MH-60M Black Hawk.
Става дума за същото подразделение, което само преди дни участва в операцията Absolute Resolve по залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро. Има и признаци, че освен тези сили са били прехвърлени бойци от още две елитни специални части.
По-конкретно, един самолет C-17 е изпълнил сложен маршрут от военноморската база NAS Oceana в САЩ до базата Pope, а оттам до RAF Fairford. Първата база е дом на елитното подразделение на ВМС на САЩ SEAL Team 6, известно с операцията по ликвидирането на Осама бин Ладен. Втората е база на Командването на специалните операции на САЩ и легендарния 1st Special Forces Operational Detachment-Delta (Delta Force). Според публикацията, бойци от тези части също вече се намират във Великобритания и се подготвят за операция.
Междувременно по информация на американското издание CBS, Пентагонът планира операция по прихващане на санкционирания танкер Bella 1. На 21 декември американската брегова охрана се е опитала да го спре, но корабът е вдигнал руски флаг, а на 30 декември е бил преименуван на Marinera. В момента той се намира в северната част на Атлантическия океан.
Комбинирайки данните за разполагането на специални части, включително морски подразделения, както и за прехвърлянето на допълнителни патрулни самолети, The Aviationist стига до извода, че САЩ се подготвят за залавянето на Marinera (бивш Bella 1).
Изданието Defense Express обаче отбелязва, че дори при наличие на въоръжена охрана на борда, използването на толкова мащабни сили за прихващане на един танкер изглежда прекомерно. Затова, без да се изключва възможността корабът да е пряка цел, може предпазливо да се предположи, че става дума или за серия от действия срещу кораби от „сенчестия флот“, или че танкерът под руски флаг превозва нещо съвсем различно от петрол. Не е изключено и операцията да е насочена към напълно различен тип действие.
Сам по себе си един санкциониран петролен танкер трудно може да обясни мащаба на американската военна подготовка, наблюдавана във Великобритания и над Северния Атлантик. Прехвърлянето на оръдейни самолети AC-130, специализирани хеликоптери MH-47G, разузнавателни самолети P-8 и елитни части като Delta Force и SEAL Team 6 надхвърля стандартната рамка за операция по прихващане на търговски съд – дори такъв с въоръжена охрана и под санкции.
Това неизбежно поражда въпроси дали танкерът действително превозва само петрол, или става дума за изключително чувствителен товар с висок стратегически и политически риск. Алтернативният сценарий е, че корабът служи като удобен формален повод за разгръщане на много по-широка операция – било то срещу мрежата на „сенчестия флот“, за демонстрация на сила към Русия, Иран и Венецуела, или за подготовка на действия, които изобщо не се ограничават до един-единствен кораб. В този контекст танкерът изглежда по-скоро като част от по-голяма геополитическа картина, отколкото като самостоятелна цел.
