„Дневният ред в Северна Македония се определя в две други столици – Белград и Будапеща“. С тези думи политическият анализатор Владимир Владимиров очертава външните влияния върху политиката на Скопие. В интервю за ФрогНюз той разкрива как планът на Виктор Орбан и Александър Вучич да превърнат страните си в хъбове за китайските стоки към Европа пренарежда инфраструктурните коридори на Балканите и поставя България в стратегическо съперничество за бъдещето на региона. В същото време омразата към българите в РС Македония отново ескалира, а София продължава да няма ясна и последователна стратегия.

Именно коридор 8 – българският път – е най-краткият маршрут за китайските стоки към Европа, но България все още не използва този шанс, посочи Владимиров.

„България няма ясна позиция по отношение на Северна Македония. Позицията ни постоянно се променя. В момента българската позиция е неразбираема не само в Северна Македония, но и за нашите партньори в ЕС и НАТО. България не е получила официална подкрепа от нито една държава. Това е ясен сигнал, че не сме разбрани, защото нямаме ясна позиция. Когато нямаш позиция, няма как другите държави да те разберат“, казва той.

Ето и цялото интервю:

Преди дни беше извършено нападение срещу посолството на България в Скопие – пореден изблик в една дълга верига от агресия и омраза, насочена срещу българите в Северна Македония. Къде са корените на тази агресия, кой е източникът на тази неприязън?

И България, и Северна Македония не правят сериозни усилия за деескалация. Винаги когато партията ДПМНЕ управлява, виждаме изостряне на отношенията. Умишлено не казвам ВМРО-ДПМНЕ, защото партията се представя за наследник на историческото ВМРО, а реално няма нищо общо нито с идеите, нито с организацията.

Откакто ДПМНЕ отново е на власт, наблюдаваме ново изостряне. Спомняме си режима на предишния премиер на партията – Никола Груевски, когато също имаше рязко влошаване на отношенията. Тогава се водеше и целенасочена политика за изолация на Северна Македония, която доведе до спиране на процесите за членство в НАТО. Днес изолацията води до блокиране на европейската интеграция на РС Македония. Имаме ясен профил на това кой стои от другата страна на масата или, ако използваме географията, от другата страна на Осогово.

В България е крайно време да се спре с работата на парче по отношение на Северна Македония. Страната ни разполага с достатъчно образовани хора и експерти, които могат да бъдат събрани, за да изработят стратегия и план за двустранните отношения. Трябва да има визия за следващите години. Какви са нашите цели? Какви са целите, очакванията и желанията на другата страна? Така действа една модерна европейска държава – тя има план по такива важни въпроси.

Македония не е само икономически и стратегически въпрос. Тя има и емоционално измерение, защото в крайна сметка става дума за труден разговор между роднини.

Ако говорим за експертна група и за изработване на план, какво трябва да включва той, за да се излезе от конфликтната ситуация?

Съществуват няколко подхода към Северна Македония. Един от тях е историческият модел, който България започна през 90-те и който условно може да бъде наречен „един народ – две държави“. С официалното искане от страна на България за вписване на българите в Конституцията на Северна Македония този модел на практика отпада, защото признаването на българите като отделна категория създава ясна и формална дистанция между двата народа. Това беше старият, историческият подход.

България обаче няма ясна позиция по отношение на македонския език. Тя постоянно се променя. Македонският език съществува и на него говорят между 1,5-2 млн. души. Независимо дали ни харесва, или не, България трябва да има ясна позиция и решение по този въпрос. Надявам се това да бъде разумната европейска позиция, която да отвори пътя към решаването на всички останали въпроси.

И на съзнателно, и на подсъзнателно ниво България е по-голямата държава, по-голямата сестра. Затова инициативата и подадената ръка трябва да дойдат от наша страна. Трябва да търсим открит и приятелски разговор с хората от другата страна, дори ако приемем, че вече не сме роднини.

Романтичната част от българската история е приключила. Но е необходимо да има национално решение, постигнато с консенсус, което да се следва. В момента българската позиция е неразбираема не само в Северна Македония, но и за нашите партньори в ЕС и НАТО. България не е получила официална подкрепа от нито една държава. Това е ясен сигнал, че не сме разбрани, защото нямаме ясна позиция. Когато нямаш позиция, няма как другите държави да те разберат.

Трябва да изработим план, който да предотврати ескалацията. Той трябва да бъде представен открито и приятелски на Северна Македония, която да изложи и своята гледна точка. Само така може да се излезе от този политически и геополитически кьорсокак.

Казахте, че има опити за отдалечаване на Северна Македония от европейския ѝ път. Кой има интерес от това?

Дневният ред в Северна Македония се определя в две други столици – Белград и Будапеща. Унгария и Сърбия са сред малкото европейски държави без излаз на море и се нуждаят от бърз и качествен достъп до най-близкото им приятелско пристанище – Солун. Затова основната цел на правителството в Скопие в следващите години ще бъде изграждането на бърза железопътна линия, която да свързва Будапеща, Белград, Скопие и Солун.

Планът на Орбан и Вучич, които поддържат тесни връзки с Китай, е техните държави да се превърнат в хъбове за китайските стоки в Европа. Това изисква бърз железопътен достъп до пристанището на Солун. Затова коридор 10 получава финансиране и подкрепа за сметка на коридор 8 – трасето Черно море – България – Северна Македония – Албания – Адриатика. Този коридор започва в България и завършва в Албания.

България може да мобилизира своята външна политика, защото коридорът може да бъде продължен и към Италия. Именно коридор 8 – българският път – е най-краткият маршрут за китайските стоки към Европа. България трябва да си напише домашното и да убеди Северна Македония да работи активно по този коридор. В последните месеци има и положително развитие – подписано е споразумение за тунела на границата. Това е добра новина, но при сегашното правителство в Скопие перспективите остават слаби.

Към днешна дата къде стои Северна Македония по пътя към членството си в Европейския съюз?

Тук има едно ясно нещо – България успя да превърне своята позиция в европейска. Вписването на българите в Конституцията на Северна Македония е единственото условие за започване на преговорите. Докато това не се случи, преговори няма да има. Правителството в Скопие измисля различни причини да отлага това решение. Фактите обаче са ясни – без вписване на българите в Конституцията преговори с ЕС няма да започнат.

Интервю на Илияна Маринкова