Осем транспортни мегапроекти са удвоили разходите си спрямо първоначалните бюджети, а изпълнението им закъснява със 17 години. Вече е ясно, че те няма да бъдат готови и до 2030 г., въпреки нееднократното увеличаване на сроковете им за приключване.
Това е основното заключение от доклада на Европейската сметна палата (ЕСП), в който се представят актуализирани констатации и оценки след извършения повторен одит на осемте проекта от TEN-T мрежата, проверени през 2020 г. Сред тях няма български транспортен проект, но изводите на одиторите са валидни и за нас.
Днес перспективите за завършването на транспортните проектите до 2030 г. са по-лоши, отколкото бяха при одитирането им през 2020 г., и далеч не отговарят на първоначално предвиденото.
От 2020 г. насам осемте проекта са се сблъскали с редица допълнителни предизвикателства, произтичащи от пандемията от коронавирус и военната агресия на Русия срещу Украйна. Налице са и нови нормативни изисквания, както и неочаквани технически проблеми, се казва в доклада на ЕСП.
„Очаква се водещите транспортни инфраструктури на ЕС да преобразят Европа, като спомогнат за сближаване на хората и улесняване на икономическата дейност. Три десетилетия след разработването им, все още сме далеч от финалната права за тези проекти и от постигането на планираните подобрения в пътническите и товарните потоци в цяла Европа“, коментира Анеми Туртелбом, член на ЕСП, който ръководи настоящия доклад за актуализация на предходния преглед от 2020 г.
Увеличение на разходите с 82%
В много мегапроекти се отчита увеличение на разходите. През 2020 г. одиторите от ЕС докладваха, че осемте проверени мегапроекта са отбелязали общо реално увеличение на разходите (с отчитане на инфлацията) от 47 % в сравнение с първоначалните оценки.
Понастоящем разликата е почти два пъти по-голяма - ръст от 82 %. Това се дължи главно на значителното нарастване на разходите за два проекта: Балтийската железопътна ос (чиито разходи са се увеличили със 160 % през последните 6 години до почти четири пъти над първоначалните оценки) и железопътната връзка Лион - Торино (ръст с 23 % през последните 6 години - повече от два пъти над първоначалната прогноза).
Въпреки че тази тенденция е започнала да се забавя (увеличение с 9 % през последните 6 години), разходите за изграждане на канала Сена - Северна Европа са се утроили от началото на проекта. Отражението върху съфинансирането от ЕС не е автоматично, тъй като то не е пряко свързано с общите разходи.
След анализа от 2020 г. осемте мегапроекта са получили допълнително общо 7.9 млрд. евро под формата на безвъзмездна помощ от ЕС, което означава, че общият размер на финансирането от ЕС, отпуснато за тези инфраструктури, понастоящем е 15.3 млрд. евро.
Забавено изпълнение със 17 години
Що се отнася до графиците за изпълнение, одиторите от ЕС отбелязаха в доклада си за 2020 г. средно закъснение от 11 години в сравнение с първоначалните планове.
Актуализацията им от 2025 г. показва, че положението се е влошило още повече. За петте мегапроекта, за които има налична информация, средното закъснение вече е 17 години.
Железопътната линия в Баския регион (Basque Y) в северна Испания, която трябваше да влезе в експлоатация до 2010 г. съгласно първоначалния график и до 2023 г. съгласно преразгледания план от 2020 г., сега се очаква да бъде готова най-рано до 2030 г. (организаторите на проекта считат, че 2035 г. е по-реалистичен срок).
Отварянето на железопътната връзка Лион - Торино понастоящем се предвижда за 2033 г. (а не за 2015 г., както беше планирано първоначално, или за 2030 г. съгласно графика от 2020 г.).
Понастоящем се очаква планинският тунел „Бренер“ да бъде отворен най-рано през 2032 г., а не през 2016 г. или 2028 г., както беше планирано.
Първоначалният срок за завършването на канала Сена - Северна Европа беше 2010 г. - срок, който в последствие беше удължен до 2028 г. Сега 2032 г. се приема като по-вероятна дата за завършването му.
Изводът е ясен - целта за завършване на основната мрежа TEN-T мрежа на ЕС през 2030 г. несъмнено няма да бъде постигната, отбелязва Европейската сметна палата.
Предизвикателствата пред ЕК
Въпреки тези проблеми Европейската комисия е използвала само веднъж основния (макар и ограничен) правен инструмент, с който разполага, за да изиска обяснения за закъсненията (член 56 от Регламента за TEN-T от 2013 г.), при това не за някой от осемте проверени мегапроекта, констатират одиторите.
Те очакват неотдавнашното преразглеждане на Регламента за TEN-T мрежата да увеличи ролята и правомощията на Европейската комисия за надзор върху завършването на мегапроектите. Това ще окаже въздействие най-вече върху изпълнението на бъдещите транспортни проекти.
Въздействието на такава промяна върху тях в крайна сметка ще зависи от това дали правните разпоредби действително се прилагат и спазват от държавите от ЕС, отбелязва Европейската сметна палата.
Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е гръбнакът на общоевропейската мрежа за автомобилен, железопътен, вътрешен воден, морски и въздушен транспорт.
Мегапроектите, които представляват големи транспортни проекти, често с трансгранично измерение, са от ключово значение за постигане на по-добра свързаност в цяла Европа, премахване на участъците с недостатъчен капацитет и улесняване на трансграничната мобилност.
През 2013 г. държавите членки на ЕС, постигнаха съгласие, че основната мрежа TEN-T мрежа трябва да бъде готова до 2030 г., което очевидно няма как да се случи със сегашното темпо на изпълнение.
Докладът на Европейската сметна палата съдържа информация относно настъпилите промени след 2020 г. на разходите и графиците на осем транспортни мегапроекта: четири железопътни линии (Балтийска железопътна ос, Лион - Торино, планински тунел „Бренер“, високоскоростна железопътна линия в Баския регион, проектът за воден път Сена - Шелда, автомагистралата А1 в Румъния и два проекта за мултимодални връзки (шосейна/железопътна връзка Фемарн - Белт и железопътна връзка Е59 до пристанища в Полша).
Тези мегапроекти засягат пряко 13 държави от ЕС: Белгия, Дания, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Австрия, Полша, Румъния и Финландия.
