Докато крайнодясната политика на Доналд Тръмп във Вашингтон променя САЩ и света на фона на градски бунтове, страхове от война и разпад на старите съюзи, европейските демокрации изглеждат затънали в тежка криза на смисъла.

Във Франция, която е един от икономическите и идеологическите мотори на ЕС, идеята, че страната се намира в състояние на „национален залез“, се е превърнала в рефрен. Подобно е положението не само там, а и на много други места в Европа.

Барометърът на Центъра за политически изследвания към Sciences Po, което е едно от най-авторитетните и мащабни ежегодни проучвания на политическия и социалния климат във Франция и Европа, показва стряскаща картина. През 2024 година близо девет от всеки десет френски граждани вярват, че страната е в упадък.

Френският политолог Марсел Гоше интерпретира тези данни като форма на „национална депресия“ (dépression nationale), родена от последователни кризи: тероризъм, „жълтите жилетки“, пандемията и притискането от разходите за живот.

В този контекст случващото се в САЩ, които преживяват президентството на Доналд Тръмп, може да се окаже горчивото лекарство за Европа и нагледен пример за европейците докъде може да стигне осъщественото желание за силна ръка в старите демокрации.
Проучванията показват, че 73% от френските респонденти искат „истински лидер, който да възстанови реда“, докато над 40% биха подкрепили лидер, който заобикаля изборите и парламента.

„Гражданите искат лидери, които са близо до народа, но същевременно достатъчно мощни, за да преодолеят институционалната инерция. Марин Льо Пен капитализира това, представяйки се за гласа на „забравените“ (les oubliés)", коментира френското издание VoxEurope.

Дори Еманюел Макрон бе избран за президент, защото олицетворяваше идеята за аутсайдер, който ще разруши статуквото, преди да бъде преопакован като технократски президент.

Французите изискват от политиците увеличаване на публичните разходи за болници, пенсии, училища и екологичен преход, но се съпротивляват на по-високото общо данъчно облагане. Анкетите показват огромна подкрепа за данък върху богатството на най-богатите и нови налози върху „свръхпечалбите“.

Политологът Доминик Рейние казва, че противоречието е рязко, защото хората искат повече от социалната държава, но не желаят да плащат за нея.

Българите нямат против диктатурата, но искат и демокрация

Българите също залитат по авторитаризма. Проучване на „Отворено общество“ за нагласите към демокрацията в България през 2025 година показва, че 50% от хората в страната биха подкрепили „силен водач, който може да управлява, без да се съобразява с парламента и с изборите“.

Резултатът изглежда парадоксален, но самото проучване обяснява, че дава опции на отговарящите. Все пак 85% от българите казват, че са привърженици на изборната демокрация, която генерира своите представители чрез честни избори.

„Тези резултати са показателни за риска, който носят продължителните политически кризи и хронично ниското доверие в демократичните институции“, се казва в проучването.

Но България е различен случай от Франция, защото институционалният разпад изглежда толкова голям, че българите биха подкрепили всяко управление, което се основава на някакъв разум.

Поради това с висока подкрепа се ползва и технократското управление на експерти (58%). Подкрепата за подобен модел е явен израз на разочарованието от слабостите в управлението и на търсенето на „просветената“ власт, която да осигури качествено ръководство на държавата, дори и то да не е в унисон с принципите на представителната демокрация.

С тези предварителни нагласи и в условия на война край българските граници, както и с ярък десен популист начело във Вашингтон, българите ще гласуват на решаващи избори. Новото е влизането в партийната политика на още един генерал в лицето на бившия президент Румен Радев, който все още не е дефинирал ясно своето отношение към парламентарната демокрация.

Подобно на французите, в България има огромна подкрепа за увеличаване на социалните разходи от държавата, докато българите просто не желаят да плащат данъци. Близо 34% от българската икономика е скрита в сивия сектор и не генерира публични блага.

В Италия цари умерен оптимизъм

Джорджа Мелони очевидно не се оказа разрушителната сила, която много политолози предричаха, че ще бъде, предвид яркото националистическо минало на „Италиански братя“.
„Мнозинството италианци все още изразяват загриженост относно социалните и националните предизвикателства, но по-малко хора сега описват обществото като „счупено“ или вярват, че страната е в упадък“, коментира голямото икономическо издание от Милано Il Sole 24 Ore.

В сравнение с държави, в които песимизмът е нараснал, Италия показва умерена тенденция към предпазлив оптимизъм, въпреки че основните опасения са за неравенството, бюрокрацията и икономическата стагнация.

Недоверието към елитите продължава да бъде определяща характеристика на италианското обществено мнение. Повечето италианци смятат, че политиците и традиционните партии са откъснати от всекидневната реалност на гражданите.
По същия начин мнозинството вярва, че икономическата система е пристрастна в полза на богатите и силните.

В същото време подкрепата за авторитарни лидери, които нарушават демократичните правила, е намаляла в Италия през последното десетилетие, твърди италианското издание. Това ясно бележи края на ерата на Силвио Берлускони.

Също като французите, италианците демонстрират ясно предпочитание към увеличаване на публичните разходи, особено в здравеопазването, образованието и социалните услуги. В същото време има широка съпротива срещу повишаването на данъците за финансиране на тези инициативи. Този „кейкизъм“ (желание хем вълкът сит, хем агнето цяло) показва стремеж към подобрени услуги и благосъстояние без допълнителна фискална тежест.

Орбан не носи доверие в Унгария

Унгарското издание Eurologus пише, че унгарците също не са особено оптимистични за състоянието на страната, макар в България мнозина да приемат дългогодишния премиер Виктор Орбан като отличен лидер.

Близо 71% от унгарците вярват, че обществото е „счупено“, а 66% – че страната е в упадък.

Страната преживява демократично отстъпление от 2010 г. насам под управлението на Орбан. Много сектори на икономиката също са групирани около политическите елити и техните непосредствени мрежи, което социолозите често наричат структура на „мафиотска държава“.

Докато 71% от унгарците подкрепят силен лидер, който да си върне страната от богатите и мощните, само 41% биха казали, че е нужен силен лидер, който нарушава правилата, за да оправи страната.

Настоящият премиер Орбан е ясен пример за популистки лидер, представящ се за силен човек, който защитава процъфтяваща Унгария от външни опасности като война или политическото влияние на ЕС.

Поради това Унгария има свой собствен бранд популистки послания, които твърдят, че няма нищо за „оправяне“ вътре в страната и че правилата, създадени от популисткото правителство, не трябва да се нарушават. Те трябва да се следват и пазят от външни елити и техните местни агенти.

Унгарците също са против повишаването на данъците, като 73% се противопоставят на допълнително облагане за увеличаване на социалните разходи. Въпреки това унгарците вярват, че правителството трябва да харчи повече за инфраструктура, образование и здравеопазване, като последното получава 91% подкрепа.

Най-значимата скорошна политическа промяна в страната е появата на новата партия „Тиса“, ръководена от Петер Мадяр, която е първият силен претендент срещу „Фидес“ на Орбан от 2010 г. насам.

В момента „Тиса“ води с 5–10% пред „Фидес“ в последните проучвания и има шанс да управлява след изборите през 2026 г. В същото време „Тиса“ изглежда също следва популисткия модел, като Мадяр избягва всякакви силно поляризирани теми, като правата на ЛГБТК+ или войната в Украйна.

Малцина в Чехия са доволни

В Чешката република само около една пета от населението е доволно от посоката на страната и тази ситуация продължава от годините на пандемията. Това е свързано с опита с отиващото си дясноцентристко правителство, което не само не успя да убеди противниците си в нищо, но и загуби много от собствените си поддръжници с подхода си към инфлацията, пише Deník Referendum.

В същото време около 70% от чехите казват в проучванията, че са доволни от собствения си живот.

Хората в страната са склонни да не вярват на политическите елити, особено на парламента като институция, а след това и на журналистите и обществените медии. За икономическите елити рядко се говори в Чехия и те биват малко критикувани.

„Причината се корени във факта, че докато правителството е дясно, зад всяка от опозиционните сили можете да откриете член на икономическия елит, обикновено олигарх“, пише изданието.

В чешката среда идеалът за лидер е някой, който знае как да държи чука и може да прави нещата да се случват. На такива типове дори се прощава нарушаването на правилата. Но не може да се каже, че обществото директно призовава за някой, който нарушава правилата

Австрийците също не вярват в елитите

Според доклада „Какво притеснява света за 2024/2025“ австрийците са в доста негативно настроение — 70% очакват икономическите условия в Австрия да се влошат. Нещо повече — 78% от респондентите смятат, че страната върви в грешна посока.
Това се потвърждава и от собствените проучвания на Der Standard с австрийската агенция Market. Те показват драматичен ръст на общия песимизъм между 2019 г. (20%) и 2024 г. (48%) и съответен спад в оптимизма (от 46% на 21%). По-голямата част от тази промяна настъпи между 2019 и 2021 г., което съвпада с най-активната фаза на пандемията от Covid-19.

Недоверието към политическите елити остава упорито високо в Австрия. В скорошно проучване (Der Standard, Market) 56% от анкетираните определят влиянието им върху общите дела в Австрия като „твърде високо“.

Въпреки всички тези проблеми, идеята за „силен лидер, който не се интересува от избори и парламент“, е загубила подкрепа от 2022 г. насам. Тогава 24% от респондентите подкрепяха този идеал „много“ (11%) или „донякъде“. Сега тази позиция се споделя от едва 20% от австрийците.

Като цяло има голяма подкрепа за лидери, които се придържат към модела на „строгия баща“ в политиката, както често посочва австрийският политолог Кристоф Хофингер. Моделът се фокусира върху убедителното налагане на съществуващите правила, създавайки по този начин чувство за справедливост.

В Австрия има значителна доза „кейкизъм“. Хората обикновено смятат данъците за твърде високи (70% в скорошно проучване), въпреки че малко мнозинство (54%) казва, че държавата поне предоставя адекватна възвръщаемост за платените пари. Очаквано, хората смятат собствените си данъци за особено високи и вместо това биха искали да видят по-голямо облагане на богатите

Общо 72% от хората биха искали по-ниски данъци върху доходите от труд, които биха заменили с данъци върху богатството и наследството (каквито Австрия в момента няма).

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили журналисти от Der Standart, Mediapool, Eurologus, Il Sole 24 Ore, Denik Referendum и VoxEurope.

Der Standart, Mediapool, Eurologus, Il Sole 24 Ore, Denik Referendum, VoxEurope