Гръцката национална служба за сигурност (EYP) започна разследване за нарастващия брой покупки на земя и имоти в Северна Гърция от граждани на България и Турция. Повод за това станаха все по-сериозните опасения, че част от сделките нарушават законови ограничения, свързани с националността на собствениците. Членове на управляващата партия поискаха от парламента бързи законови промени, уреждащи собствеността на имоти от чуждестранни граждани.
Според информация на гръцката медия ΟΙΚΟΝΟΜΙΚΗ ΕΠΙΘΕΩΡΗΣΗ (на англ. Financial Audit) български граждани придобиват изоставени къщи в обезлюдени райони на много ниски цени, които впоследствие ремонтират, за да се установят трайно след време. Освен това български инвеститори купуват и търговски имоти като ресторанти и заведения, които обслужват предимно българска и турска клиентела.
По-сложен се оказва случаят с купувачи, които не са от Европейския съюз (ЕС), каквито са турците. За тях действат отделни правила за собственост, но въпреки това успяват да придобият имоти в страната чрез българското гражданство или чрез дялове в български фирми, пишат местните медии. Гърците се притесняват от "турско нашествие", както го нарече турска медия, цитирана от Banking News.
Инвестициите като принцип са добре за развитието на пазара в страната, но в Гърция вече открито се обсъжда дали мащабът на сделките е в рамките на нормалната пазарна динамика, или поражда икономически и дори стратегически рискове за сигурността.
Агресивните придобивания
Интересът от страна на български граждани към покупката на ваканционен имот започва преди десетина години, като се засилва по време на пандемията. Пред гръцкото издание Kathimerini българка, собственик на агенция за недвижими имоти в южната съседка, разказа през 2025 г., че ситуацията в момента "ескалира до истинска треска" за имоти.
Търсенето нараства до такава степен, че в някои райони свободните имоти изчезват почти напълно, какъвто е случаят с крайбрежието на Офринио. В Кавала половината от клиентите на агенциите за недвижими имоти и строителните компании са българи, които купуват парцели и жилища по цялата ивица от Неа Перамос и Ираклица до Офринио. По данни на Kathimerini българите представляват най-големият дял от собственици на втори дом в страната. До края на 2024 г. над 3 хил. български граждани декларират, че притежават имот там.
Процесът е още по-ясно забележим във вътрешните, по-слабо развити и обезлюдени региони. "Със суми от едва 10-15 хил. евро български граждани купуват изоставени къщи в селата на Еврос", казва през 2025 г. кметът на Александруполис Йоанис Забукис. За подобна тенденция предупреждават и от медията Proto Thema: "имоти на цени между 5 и 20 хил. евро се продават на турски и български граждани." Статистиката потвърждава това - през първите месеци на 2025 г. само в село Ксилигани са продадени 14 къщи на цени от 12 и 15 хил. евро, пише в. Neos Kosmos. Сходни по мащаби сделки има и в Имерос, Асоматои, Проскинитес и Фанари.
Имоти и бизнеси под прикритие
Дотук проблемът не изглежда толкова сериозен. Но според гръцките власти и депутати голяма част от компаниите, които придобиват недвижима собственост в страната, реално прикриват турски капитал.Интересът на чуждестранните инвеститори се засилва след законодателна промяна от 2011 г., пише Neos Kosmos. Измененията допускат продажбата на имоти в гранични и военни зони на юридически лица, при условие че те са регистрирани в държава от ЕС. Законът обаче не изисква допълнителна проверка за произхода на физическите лица, които стоят зад тези компании. На практика това дава възможност на фирми със седалища в ЕС да купуват имоти в чувствителни райони, дори когато реалните им собственици са граждани на трети страни, каквато е Турция.
Наличната информация по темата показва, че има турски граждани, които заобикалят ограниченията чрез дялово участие в български фирми. Адвокати и нотариуси в Александруполис съобщават, че турските инвеститори са вложили големи финансови ресурси в хотели, бизнеси и имоти с висока стойност в района на Северна Гърция.
Именно тази вратичка се използва от инвеститори, които иначе не биха могли да придобият имоти директно. На север в Егейско море моделът предизвика тревога сред властите, тъй като анонимни компании придобиват имоти с чуждестранни управители и седалища в България и Кипър. Има сведения и за гръцки компании с турски капитал. Чрез регистрация по гръцкото търговско законодателство членство в местна търговска камара или получаване на данъчен номер дружествата могат свободно да купуват имоти навсякъде в страната.
Паралелно с това службите проверяват и произхода на инвестиционния капитал. Съществуват подозрения, че част от средствата може да идват от сивата икономика, включително от трафик на оръжие и наркотици. Надзорът върху такива транзакции е в юрисдикцията на Гръцкия орган за противодействие на прането на пари, който работи съвместно с EYP. Наскоро гръцки медии обявиха, че институциите вече разследват поне 130 такива сделки в чувствителни райони като Лесбос, Родос и др. Там се отчита интензивна покупателна активност от турски граждани, които притежават български паспорти или инвестират чрез компании, базирани в България.
Всичко това поражда условия за "агресивни" придобивания, които излизат извън обичайната пазарна дейност, пише Proto Thema. Голяма част от "агресивните" купувачи не са големи инвеститори, а граждани на ЕС с мюсюлманска вяра, предимно от турски произход, които са работили в Централна или Северна Европа, но не искат да се върнат в Турция.
Част от начините за легално инвестиране са чрез програмата "Златна виза", която дава възможност за постоянно пребиваване на купувачи извън ЕС и за техните семейства срещу покупка на имот. В региона на Атика, както и на острови с население над 3100 души, минималната стойност на имота, който кандидатът трябва да купи, е 800 хил. евро, а в останалата част на страната - 400 хил. евро. Първоначално праговете са били по-ниски, но се е наложило увеличение заради пазарната динамика последните две години.
"Чувствителни райони"
Според Kathimerini, повечето от тези придобивания са мотивирани от търговски интерес, тъй като много региони в Гърция преживяват икономически упадък, което ги прави привлекателни за инвестиции от хора с личен капитал. Основният проблем обаче е, че покупките са концентрирани в стратегически райони и гърците съвсем сериозно приемат заплахата. Няколко гръцки медии вече публикуваха новината, че турският вестник Milliyet е "признал" за "турско нашествие" в Гърция, именно чрез покупката на недвижими имоти. "Турция постоянно укрепва стратегическата си позиция и оказва натиск върху Гърция на много нива", пише Militaire.gr. Демографската криза е "кошмар за гърците", живеещи в отдалечени райони, където мюсюлманският елемент нараства, пише Banking news. Ако процесът продължава, няма яснота какви ще бъдат последиците за страната.
Всичко това явно е предизвикало тревога сред гръцките политици и на 2 февруари 2026 г. членове на управляващата партия внесоха официално искане в парламента за бързи законодателни промени, уреждащи собствеността на имоти от чуждестранни граждани. По-рано - през 2025 г., 11 депутати от "Нова демокрация" внасят запитване в опит да се изгради представа за масовите придобивания на имоти.
Интересно е, че Турция всъщност е втора по брой на издадените постоянни разрешителни за инвеститорско пребиваване по линия на програмата "Златна виза", по информация на Neos Kosmos. Броят на турските купувачи на имоти по тази линия е 2666 за периода 2020 - 2023 г., а към февруари 2025 г. - 1471. На годишна база от февруари 2024 до същия период на 2025 г. подадените заявления за пребиваване и подновяване са около 15 хил.
