Предшествениците на хората са се изправили за първи път на Балканите, а не в Африка, твърдят от БАН, позовавайки се на нова находка
Български учени представиха фосил на 7,2 млн. години, който поставя под въпрос африканската теория за „прохождането“ на човека. Бедрена кост, открита край Чирпан, показва признаци за придвижване на два крака. Това противоречи на тезата, че предшествениците на хората са се научили да вървят изправени в Африка. Откритието бе обявено от учени от Национален природонаучен музей към БАН по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.
„Ние, българските учени, преобръщаме една дългогодишна теория“, заяви проф. Павел Стоев, директор на музея. По думите му откритието е „епохално“, защото оспорва разбирането, че изправеният стоеж и придвижването при хоминидите са възникнали за първи път в Африка. „Резултатите показват, че мястото, където това развитие се е случило за първи път, са Балканите“, подчерта той.
Находката е част от изследване, ръководено от проф. Николай Спасов, палеонтолог и ръководител на изследователски екип в музея, който е и първи автор на публикацията. Фосилът е открит преди около десетилетие край Чирпан. Според проф. Стоев откритието в значителна степен може да се нарече българско, тъй като от шестимата автори трима са българи и служители на музея, включително първият автор.
В анализа са използвани съвременни методи, включително компютърна демография и модерни статистически подходи. „Аргументите, представени, са достатъчно силни, за да не могат да бъдат оборени лесно“, каза проф. Стоев.
Според екипа ранните предшественици на човека са мигрирали от Балканите на юг към АфрикаСнимка: БТА
Според проф. Спасов придвижването на два крака отдавна се смята за основен белег на човечеството, а през последния век всички подобни находки са били правени в Африка. Той посочи, че в периода, когато между Балканите, Анатолия, Кавказ и дори Южен Иран са съществували около десет находища на изкопаеми хоминиди, в Африка е имало само една спорна находка.
„Всички находки на Балканите показват, че това са африкански човекоподобни маймуни“, отбеляза той и добави, че според екипа ранните предшественици на човека са мигрирали на юг към Африка. По думите му третата кост, открита в местността и предстои да бъде описана, е фаланга от долен крайник на грекопитек.
„Неговите изследвания не се ограничават до таксономичното описание на отделни находки“, каза доц. Ина Анева, научен секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ на БАН. „Те изграждат мащабни еволюционни картини, в които Балканите се оказват ключова територия в динамиката на емиграции, климатични промени и формиране на съвременната фауна“, допълни тя.
Според доц. Анева фосилът край Чирпан „не е просто кост зад музейна витрина“, а „сигурно доказателство, че Балканите са били активна сцена на ключови еволюционни процеси“.
