В Украйна Русия води класическа завоевателна война. В Иран е различно - военните действия на САЩ и Израел целят да го освободят от режима на аятоласите, който е един от най-безчовечните на планетата. От Георги Лозанов.

Една от любимите хватки на съветската пропаганда, продължена от тази на днешна Русия, са фалшивите симетрии от типа на „А вие защо биете негрите?". По правило говорителите ѝ не отговарят на обвинения, а веднага измислят насрещни, за да внушат, че обвинителите с нищо не са по-добри, така че е най-разумно да си мълчат и да оставят Кремъл да си постигне целите.

И сега относно войната в Близкия изток путинистите ехидно питат из медии и подкасти: Е какво, Путин е агресор в Украйна, а Тръмп в Иран не е, така ли? И ако събеседникът се стъписа и отстъпи с изказване от рода на „Кога съм казал, че не е агресор“, сам пада в капана и затъва в неизбежните следващи въпроси: Значи Тръмп може да е агресор, а Путин не, значи има добри и лоши войни?

Войните - добри и лоши, освободителни и завоевателни

Зададени едва ли не като риторични, целта на тези въпроси е да не позволят на събеседника да си даде сметка, че всъщност е точно така – войните са добри и лоши. Еднакви са само от птичи поглед. За хората, особено в земите, където се водят, те са или завоевателни, или освободителни. Или им налагат власт с насилие, или ги избавят от насилието на властта.

Когато на 3 март изразяваме признателност към руските войски, помогнали за  Освобождението на България, ние агресор ли честваме? За такъв не го приемат дори наследниците на загубилите Руско-турската война в днешна Турция, които гледат на нея като на епизод от естественото разпадане на имперската власт на султана през 19 век.

Какво прави Путин в Украйна и какво прави Тръмп в Иран

В Украйна през 21 век обаче Русия води класическа завоевателна война като окупира територии на независима държава, които иска да бъдат признати за нейни. И с цената на милиони жертви се опитва да отклони Киев от избрания от него път на западноевропейска интеграция, за да остане покорен на кремълската диктатура. За оправдание на завоевателите се лансира и още една фалшива асиметрия, вече в глобален мащаб – Путин бил принуден да нападне, за да спре настъплението на НАТО. Сякаш пактът не е отбранителен, в който се влиза единствено доброволно, а е тръгнал насилствено да завладява държави, както прави самият Путин.

За разлика от войната в Украйна, военните действия на САЩ и Израел в Иран нямат за цел да го завоюват, а тъкмо обратното – да го освободят от режима на аятоласите, който е един от най-безчовечните на планетата. И това се случва след като Техеран беше заявил открито намерението си да унищожи Израел, беше стигнал до прага на създаването на атомна бомба и беше стрелял „на месо“ срещу собствените си мирно протестиращи граждани, като според различни преценки е убил над 30 000 от тях.

Готовността на иранците да излязат по площадите с ясното съзнание какво може да им струва показа, че те не само вече не могат да понасят гнета на ислямистката диктатура, но и че в иранското общество има алтернатива. Това се превърна в стимул САЩ отново да изпълнят ролята си на „световен полицай“, призван да защитава борбата за демокрацията, където тя е най-кръвопролитна. Още с акцията срещу венецуелския президент Николас Мадуро Доналд Тръмп беше дал знак, че е склонен да се откаже от заявената си изолационистка политика.

Режимът на аятоласите „по учебник“ имаше всички най-лоши черти на диктатура, основана на религиозен фанатизъм: политическо преследване и арести, изтезания и публични екзекуции, терор върху жените и малцинствата, санкции срещу неспазването на ислямските обичаи, цензура в образованието, медиите и интернет - и всичко това извършвано с назидателна жестокост и насаждане на страх.

Свалянето на подобен режим е хуманен жест. Позоваването на държавния суверенитет тук е геополитическо лицемерие, не само защото който и да реши да използва ядрено оръжие, е проблем за цялото човечество, но и защото, ако е по силите ти да спреш насилие – в дома, на улицата, по света, си длъжен да го направиш, въпреки възможните правни пречки. Силата на правото отстъпва пред правото на силата, когато е упражнена върху насилник. Иначе демокрацията винаги ще е жертва на диктатурите, които носят насилието в самата си природа.

Ако Тръмп успее в Иран

С други думи въпросът не е с какво право САЩ се включиха в свалянето на режима в Иран, а дали наистина ще го свалят и ще доведат до демократизация на страната, независимо от удобната мантра на диктатурите, че демокрацията в региона не вирее. Когато в сходна ситуация през миналия век САЩ се оттеглиха от войните в Корея и Виетнам - макар и по различен начин, там за десетилетия стъпи ботуша на диктатури от съветски тип. В Северна Корея тя продължава и до днес и в зловещата си абсурдност надмина дори романа „1984“ на Джордж Оруел. Там са притихнали в очакване САЩ да се провалят в Иран.

Няма да е лесно, но ако Доналд Тръмп не остави след себе си разрушения и хаос, а успее да върне човешките права на иранците, ще постигне световната слава на спасител, за която досега напразно мечтае. Второ, победата му в Иран ще е първата му победа над Путин и с нея ще премине от „новия световен ред“, който гради с диктатори като кремълския, на страната на демокрацията, чието геополитическо лице за милиони хора продължават да са САЩ. И трето, от такава позиция, а не в сделки с военнопрестъпник, ще може далеч по-убедително да защити човешките права и на украинците. Стига, разбира се, да иска.