Но пък вече приближава 13-ят час на вечното завръщане,

който се явява първи

След дългогодишното лутане на страната ни между собствения  и наложения ни отвън идентитет, дойде идеята да се участва в ”Евровизия-2026”  с нещо различно, леко, странно, смело, запомнящо се, леко абсурдно, но невъзможно за игнориране…

В Европа се спореше дали предложеното  е гениален хаос или музикално безумие. Най-странното беше, че никой не остана безразличен към него, нищо че не се  разбра напълно какво точно беше.

А пък най-малко имаше желание да се прозре за какво се говори в него.Та нали сега доминират формата и интернет - културата.

За какво се пее в обсебилата вече много хора песен ли? Тя казва:"Аз съм ангел, аз съм демон, аз съм психо, без причина."  Говори за шоков живот, предаден пред заслепяващите светлини, за водачество и провокиране, разпалване, надъхване за бунт. За вкарване в дълбокото, докато не ти остане сила.

Холандският сленг на „банга” отвежда към развратна жена. А пък банга-бунт - към бандит, към улична банда. „Банга” в санскритския език е растение, идентифицирано с Cannabis sativa.

Неслучайно, от персийски език, банга има значение на „отровна напитка“. А„банга - дим“ най-често се отнася до пушенето на канабис. Един от контекстите на израза е търсене на конфликт и нежелание за справяне с проблемите. „Банга-уанга” пък е състояние на силна омраза до степен на лудост и паника. А „ранга” - желание за издигне в ранг.

Явно за мнозина не толкова е важно вътрешното съдържание в  „перфектната” външна опаковка.

Въпреки че думите с такъв отрицателен заряд съвсем не са невинни, дори имат разрушителен ефект.

Добре е, че зад обсебващите света с оглушителен  шум подобни събития, има и по-дълбок смисъл. Доказва го и историята, която  винаги подрежда полюсните събития близо едни до други, за да преценим кое е истински стойностно, естетично, възвисяващо, оставащо във времето. И кое е бързопреходно като „банга-дим”…

Затова, неслучайно, от 26 май  започва Вагнеровият фестивал на Софийската опера и предстоят шест вечери със завладяващата музика на Рихард Вагнер и грандиозната режисьорска визия на акад. Пламен Карталов, започващи с премиерата на „Танхойзер“.

Добре е също и това, че не ние, слава Богу, правим подбора, отсяването на оставащото във времето, а Този, който допуска много неща, без да одобрява всички, за да се учим от недостатъците си.

Също е добре, че скоро идва 13-ят час на вечното завръщане, който се явява първи.

Лияна Фероли