В Европа се обсъжда назначаването на нов преговарящ, който да замени американците в мирните преговори между Украйна и Русия. Бившият германски канцлер Ангела Меркел е сред вероятните кандидати, според подкаст на колумниста на Politico Ник Уинокур, специализиран в европейската международна политика.
Авторът нарича потвърждаването на кандидатурата повратна точка за Европа, тъй като това ще отбележи втората им голяма стъпка в подкрепа на Украйна, след като САЩ се дистанцираха от финансирането и дипломатическото разрешаване на войната.
Той посочва няколко кандидати, които биха могли да ръководят преговорния процес от европейска страна, като отбелязва, че най-вероятно това ще бъде един-единствен кандидат, а не консултативен съвет.
В статията се припомня, че руският диктатор Владимир Путин е предложил бившия германски канцлер Герхард Шрьодер за тази роля. Предложението обаче е било отхвърлено.
Очевидният кандидат на ЕС би била ръководителят на дипломацията на Европейския съюз Кая Калас. Всъщност тя самата се определи като вероятен претендент. „Трима дипломати от ЕС обаче предупредиха, че твърдата антируска позиция на Калас ще доведе до бързо отхвърляне от страна на Путин“. „Тя се изключи от надпреварата“, каза един висш дипломат от ЕС.
Продължава дебатът относно другите кандидати. Обсъжда се участието на бившия германски канцлер Ангела Меркел в преговорите. Авторът припомни, че тя е „на разположение и има опит в директните преговори както с Володимир Зеленски, така и с Путин“.
„Въпреки това, много европейци смятат, че миналите ѝ неуспешни опити за медиация са достатъчно основание за нейната дисквалификация“, се казва в статията.
Финландският президент Александър Стуб също има опит в медиацията и преди това е изразявал интерес по този въпрос. Авторът обаче смята, че ще се нуждае от широка подкрепа от ЕС, а членството на Финландия в НАТО „би могло да намали привлекателността му в Москва“.
Трети кандидат е бившият италиански премиер Марио Драги, който „се ползва с широко уважение в Европа и не се смята нито за прекалено ястребов, нито за симпатизиращ на Кремъл“. Няма обаче публични индикации, че икономически настроеният Драги се интересува от поста.
Авторът посочва и фигури като норвежкия външен министър Еспен Барт Ейде и индийския министър на външните работи Субрахманям Джайшанкар, в случай че за преговорната позиция бъде разгледана страна, която не е членка на ЕС. Доказателствата на Джайшанкар за поддържане на отношения и с двете страни говорят в негова полза.
