27 °C

Софийската филхармония с дебют в града на Моцарт

Софийската филхармония ще покори още една от легендарните концертни зали в Европа. На 7 юни националният ни оркестър ще дебютира в Голямата зала на Моцартеум в Залцбург, дом на ежегодния Залцбургски фестивал за класическа музика, опера и театър.

Под диригентството на Найден Тодоров оркестърът ще изнесе програма, изградена около ядрото на виенския класицизъм и с намигване към композитора, дал името си на историческата зала. За гастрола си българите залагат на Концерт за флейта от Карл Филип Еманюел Бах, Концерт за цигулка №1 и емблематичната Симфония №40 сол минор от Волфганг Амадеус Моцарт.

За Найден Тодоров това не е първа среща с тази сцена, маестрото няколко пъти е дирижирал в Моцартеума в предишни свои международни участия, но за първи път Националният оркестър ще стъпи на тази сцена. Голямата зала, завършена в смутната 1914 г., е най-голямата гордост за „Фондация Моцартеум“, институция, изградена около съхраняването и развитието на наследството на Моцарт. Залата е известна със своята акустика и музикантите често говорят за нея като за „безмилостна“, защото не прикрива неточностите, но възнаграждава детайла, камерното мислене и ясната фраза. През десетилетията там са дирижирали и музицирали едни от най-големите имена в класическата музика — от Караян и Мути до Телеман и сър Андраш Шиф.

„Да си на сцената на Моцартеума е отговорност и привилегия, защото това е място с изградена музикална памет и вековна история – коментира Найден Тодоров. – Не можеш да си позволиш да си нестабилен, защото публиката на Моцартеум е сред най-подготвените. И няма как да не е така. Това е градът на Моцарт.“

Изборът на Симфония №40 за програмата носи ясен знак. Това е една от най-драматичните и психологически наситени партитури на Моцарт — произведение, в което класическата форма започва да пропуква собственото си съвършенство и да допуска напрежение и уязвимост. Поставена редом до експресивния език на Бах и ранния цигулков Моцарт, програмата очертава линия между рационалността на XVIII век и зараждащата се емоционална модерност на Европа.

Източник: http://ploshtadslaveikov.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.