Има ли несъответствие между българското законодателство и преподаването на предмет „Добродетели и религии“ в училище? Този въпрос постави журналистът Горан Благоев в ефира на БНР дни след като управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) предложиха въвеждането на новия учебен предмет в училище от 2028/2029 г. за първокласниците.
Намерението е предметът да бъде задължителен, но по него да не се поставят оценки. Идеята е да има три варианта, измежду които да могат да избират родители и ученици - „Религия - Православие“, „Религия - Ислям“ и „Добродетели, етика и гражданско образование“.
„Големият въпрос с въвеждането на такъв учебен предмет е колизията с Конституцията, която казва, че религиозните институции са отделени от държавата, т.е. религиозните институции нямат място в държавното, в светското управление. Чл. 11 от Закона за предучилищното и училищното образование казва изрично, че в системата на предучилищното и училищното образование не може да има налагане на идеологически и религиозни доктрини, а това образование е светско“, отбеляза Благоев.
Той припомни думите на премиера Румен Радев от края на юни, които дойдоха след среща с патриарха Даниил и със със Светия синод. Тогава Радев обяви, че „Добродетели и религии“ е много важен предмет и Българската православна църква (БПЦ), държавата и Министерството на образованието и науката (МОН) трябва да направят така, че той да влезе с широк обществен консенсус в училището.
„Т.е. ние вкарваме религиозните институции в светското училище“, изтълкува Благоев думите на министър-председателя и отбеляза, че идеята му е в противоречие с образователния закон.
Според управляващите новият предмет има за цел да изгражда „нравствени качества, уважение, съпричастност, отговорност и граждански добродетели“, а няма да дава на децата религиозно възпитание. Според журналиста обаче целта е изграждането на „по-послушно общество“:
„В момента според мен църквата иска държавата да ѝ свърши работата, а държавата се хванала като удавник за сламка за религиозната идеология, надявайки се по този начин да изгради някакво по-послушно общество. Очаква се училището да свърши работата на семейството и обществото. За съжаление българското училище отдавна е поставено на колене пред проблемите на обществото“.
Лек за агресията в училище?
„По мои лични наблюдения обществото е разделено. Да, има хора, които са „за“ въвеждането на този предмет. Смятат го за панацея, смятат, че по този начин ще се компенсират определени липси във възпитанието на подрастващите“, заяви Благоев.
„Доколкото виждам „Прогресивна България“ се насочва към този предмет с точно такива намерения. Според аргументи от преди няколко дни въвеждането на „Добродетели и религии“ дава решение на агресията сред учениците, като предметът нямало да има за цел религиозно възпитание или изграждането на религиозна принадлежност, а развитие на морална култура, уважение към различните убеждения и изграждане на социални и граждански компетентности“, добави той.
Благоев обаче поставя под съмнение и доколко учениците ще се ангажират с материала по новия предмет. Според него днешните поколения ученици подхождат към образованието си практично и наблягат на предметите, с резултатите от които кандидатстват за прием в гимназии и университети. „Управляващите заявяват, че този предмет ще бъде задължителен, но по него няма да се поставят оценки“, посочи той.
Алтернативните програми и проблемите
„Хората, които са „против“ (въвеждането на предмета), задават много резонни въпроси. Според мен е добре и управляващите, и Българската православна църква да ги чуят, а не да си правят конюнктурни събирания и обсъждания на закона, учебниците и т.н.", посочи Благоев.
Сред тези въпроси има и такива, които се отнасят до определените в предложението на управляващите алтернативни програми по „Добродетели и религии“.
От една страна, „Религия – Православие“ ограничава изучаването на християнството до една конкретна конфесия, изключвайки католицизма, протестантството и други християнски направления. От друга страна, „Религия – Ислям“ не уточнява дали се разглежда ислямът като цяло или отделни негови течения като сунитско и шиитско. Така остава неясно по какъв принцип са обособени програмите – като религии или като конкретни вероизповедания.
Що се отнася до третата алтернативна програма без елементи на конфесионално образование - „Добродетели, етика и гражданско образование“ Благоев припомня, че и в момента в училище се изучава предметът „Гражданско образование“, който също възпитава в устойчиво морална система, гражданско мислене и поведение и дава решение на агресията в училище.
Преподавателите и тяхната подготовка
Идеята на „Прогресивна България“ е да въведе новия предмет от учебната 2028/2029 година в 1. клас, а след това последователно да се разширява обхватът му всяка година. Дотогава управляващите планират да се разработват и утвърждават учебните програми, да се създават и одобряват учебниците и да се квалифицират учителите, които ще преподават по новата дисциплина.
„Визирайки първи клас, ние директно се насочваме към учителите в начален етап на образование. Колко от тези учители имат квалификацията да преподават религия не мога да кажа. Доколкото съм запознат се предвиждат нови квалификационни курсове. Хубаво, държавата ще ги организира. Те са свързани с нов ресурс. Ние виждаме, че в момента учителските заплати се замразяват, но държавата очевидно ще има пари да извади за тези курсове“, отбеляза Благоев.
По думите му българското училище действително е подготвено в някаква степен да преподава предмета, защото отчасти тематиката е залегнала широко в предмети като история и философия.
Остава обаче още един въпрос, който бе коментиран и при предишните опити за въвеждане на предмета. Според религиозни текстове на мюсюлманите е незаконно човек, който не е вярващ в исляма и не е духовник, да преподава ислям. Това би означавало, че отпада възможността учителите да преподават ислямската програма. На практика би означавало духовни лица да влязат в училищата. В същото време България няма ислямски университет и хората, които завършват Ислямския институт нямат висше образование, а това е законово изискване, за да преподават в училищата.
