Марчо Латунов

МАРЧО ЛАТУНОВ ЗАПРЯНОВ

СЕЛО КОНУШ, ХАСКОВСКА ОБЛАСТ

ПЪТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Кметовете на село Конуш

1896-2009 г.

Име, презиме, фамилия, Кмет от до Роден

1. Емин Алиев 1896-1897 г. –

2. Хасан Юсуфов 1898-1900 г. –

3. Емин Черкезов 1901-1901 г. –

4. Мехмед Тахиров 1902-1902 г. –

5. Емин Черкезов 1902-1902 г. –

6. Емин Алиев 1902-1902 г. –

7. Бойчо Марков 1902-1908 г. Славяново

8. Латю Василев Апостолов 1900-1911 г. Славяново

9. Панайот Ванчев Панайотов 1911-1913 г. Криво поле

10. Делчо Жеков Тонев 1913-1914 г. Царева поляна

11. Апостол Латунов Апостолов 1914-1918 г. Царева поляна

12. Христо Сталев Стойчев 1918-1919 г. Нова Надежда

13. Иван Ванчев Въков 1919-1919 г. Криво поле

14. Коста Делев Иванов 1919-1920 г. Брягово

15. Митю Михков Белчинов 1920-1921 г. Царева поляна

16. Иван Варчев Янев 1921-1922 г. Славяново

17. Петър Стефанов Панайотов 1922-1923 г. Брягово

18. Делчо Андонов Гогов 1923-1923 г. Криво поле

19. Русю Делчев Петров 1923-1923 г. Царева поляна

20. Иван Ванчев Въков 1923-1924 г. Криво поле

21. Райчо Панайотов Минчев 1924-1925 г. Криво поле

22. Иван Ванчев Въков 1926-1926 г. Криво поле

23. Атанас Йорданов Куков 1926-1927 г. Гарваново

24. Иван Ванчев Въков 1928-1929 г. Криво поле

25. Стою Иванов Узунов 1929-1929 г. Добрич

26. Иван Ванчев Въков 1929-1931 г. Криво поле

27. Латун Апостолов Латунов 1931-1931 г. Конуш

28. Иван Димов Колев 1931-1932 г. Брягово

29. Тричленка 1932-1933 г.

- Димо Апостолов Латунов Царева поляна

- Нестор Тянков Марашев Криво поле

- Лозко Стоянов Гегов Жълти бряг

- Николай Димов Колев Конуш

30. Петър Маринов Иванов 1934-1939 г. Конуш

31. Йордан Тонев Шутелов 1939-1942 г. Дебър, Първомайско

32. Латун Георгиев Дулев 1942-1942 г. Конуш

33. Петър Павлов Бойдев 1942-1942 г. –

34. Михаил Тодоров Джогов 1942-1944 г. Любимец

35. Димитър Христов Орлов 1944-1944 г. Хасково

36. Александър Велков Вакрилов 1944-1946 г. Конуш

37. Колю Йорданов Атанасов 1946-1946 г. Конуш

38. Христоз Тенев Христозов 1947-1948 г. Войводово

39. Тянко Марашев Тянков 1948-1951 г. Конуш

40. Панайот Йорданов Минчев 1951-1953 г. Криво поле

41. Латка Атанасова Латунова 1953-1956 г. Конуш

42. Александър Велков Вакрилов 1956-1957 г. Конуш

43. Колю Йорданов Атанасов 1957-1959 г. Конуш

44. Александър Велков Вакрилов 1959-1962 г. Конуш

45. Стефан Йорданов Стайков 1962-1981 г. Конуш

46. Янко Стойчев Делчев 1981-1983 г. Гълъбец

47. Марчо Латунов Запрянов 1983-1991 г. Конуш

48. Емил Борисов Иванов 1991-1992 г. Старопатица, Кулско

49. Павлина Пейчева 1992-1992 г. Конуш

50. Иван Колев Йовчев 1992-1992 г. Конуш

51. Мария Добрева Митева 1992-1999 г. Конуш

52. Делчо Андрев Янев 1999-2003 г. Конуш

53. Мария Добрева Митева 2003-... Конуш

УВОД

Изучаването и опознавнето на родния край разкрива изворите на живота – затрупан от времето и дори забравен завинаги. Това е упорито търсене, изискващо да се тръгне от настоящето, да се премине по запустелите и затревени пътища на миналото, за да се достигне до времето на онези, които са живели и творили под това небе, под което живеят и техните наследници.

Трепет обхваща всеки, който се докосва до неизвестното. Голямо е вълнението, когато се тръгне подир спомените и в съзнанието изплуват местата, където са започвали и завършвали детските игри, където са се раждали първите трепети на юношата и девойката, където за първи път са се изявили смелостта, дързостта и увереността на мъжа и жената. С уважение си спомняме извършеното от онези, които отдавна са ни напуснали и чиито гробове са се слегнали и са тревясали. Защото всичко, с което постоянно се срещаме и общуваме – земята, гората, камъните, вековните дървета по дворовете, градините и полята, чешмите край пътищата и селските мегдани, не на последно място – хората, забързани и загрижени за своето настояще и бъдеще; всичко това съдържа частици от техния труд, от радостите и скърбите им.

Жителите на Конуш тачат своето минало, обичат родното си място и носят всичко свято в сърцето си. В домашното огнище, в своя роден край човек прекарва основната част от живота си, възпитава се в традициите, от спомените за исторически събития и отшумели епохи, от завещаното от бащи, деди и прадеди. Селото коренно се промени с времето. И помен няма от схлупените къщи, от тъмните и тесни сокаци, обрасли с храсти и тръни. Сламените колиби на местните цигани са съхранени само в семейните снимки и в спомените на по-възрастните от тях.

През 1947-а Конуш е електрифицирано, а само година по-късно – радиофицирано. В центъра на селото се извисяват сградите на потребителната кооперация, на кметството, читалището и фурната. Наблизо са и целодневната детска градина, здравният дом, управлението на земеделската кооперация, ученическото общежитие, училището, електрическата подстанция. В бившия стопански двор на някогашното ТКЗС се виждат бобинажният цех, ремонтната работилница, млекопреработвателното предприятие, цехът за черна хартия, цехът за бойлери, електрически и газови печки, животновъдни ферми и складови помещения.

Хубавият център на селото се допълва от просторен парк с паметен знак на загиналите през 1878 г. руски кавалеристи Логинов и Голодейски. Виждат се и паметният знак на падналия във Втората световна война гвардеец Димитър Янков Митев, паметникът на антифашистката съпротива (1941-1944 г.), барелефът на Гочо Грозев Митев, виден политик и държавник. В по-малкия парк срещу черквата е изградена детска площадка. Самата черква е една от монументалните сгради в селото, вдигната през 1925 г. В двора й е белокаменният паметник на загиналите във войните за национално обеденинение в периода 1912-1918 г., до него е паметната плоча на падналите във Втората световна война. Всичко това ни дава право да се гордеем с нашето родно село.

Заех се да пиша тази летописна книга, защото посветих повече от 30 години от живота си да се ровя в миналото. Успях да проуча различни документи, регистри в кметството, архива на училището, читалището, потребителната кооперация, земеделската кооперация, черквата. Разпитах десетки възрастни и млади жители на Конуш, които се интересуват от историята, миналото и настоящето на своето родно място. Използвах архивни материали от Регионалния исторически музей-Хасково, Етнографския музей в София, Районния кооперативен съюз, Държавен архив-Хасково, архиви от Габрово за историята на селското училище. Отразявам и личните си познания и спомените на съвременници и участници в редица събития, станали от най-далечни времена до началото на третото хилядолетие.

Голяма помощ ми оказаха със спомените си Иван Димов Колев, Христо Михайлов, Михал Райчев, Панайот Райчев, Васил Латев, Делчо Лозков, Христоз Тенев, Георги Радев, Михко Стоянов, Колю Николов, Манол Митев, Ангел Тодоров, Иван Павлов, Христа Тенева и мнозина други. Нека ме извинят тези, които не съм споменал, не съм в състояние да изброя всички. Съдействие ми оказаха селските кметове Делчо Андрев и Мария Добрева, както и секретарите на кметството Павлина Пейчева и Михайлина Димитрова. Благодарен съм на моя съученик, археолога Димчо Аладжов, и на краеведа Борис Колев, които ми позволиха да използвам техни изследвания и открития, свързани с миналото на Конуш.

На всички, съдействали с нещо за появата на този скромен труд, изказвам моята дълбока благодарност и заслужено уважение. Нека тази малка книжка бъде моята отплата към тези, които ми помогнаха. Благодарен съм на Иванка Русева и съпруга й Христо Ников, на Делчо Георгиев и съпругата му Христина Илиева, които ми помогнаха за текстовото и правописно оформяне на съдържанието. Благодаря и на моите близки Детелина, Емануил и Димитър Манолови, дали своя съществен принос за снимковия материал и оформянето на книгата.

Авторът

ГЕОГРАФСКО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Село Конуш, Хасковска област, се намира на 10 километра от Хасково, по пътя за Кърджали. Разположено е на левия бряг на река Олу дере (Харманлийска) в полите на Източните Родопи. Реката извира от високия хребет до Банските възвишения край село Хасковски минерални бани, от западната част на връх Мечковец (Аида).

Надморската височина на Конуш, обозначена на знака, намиращ се в двора на черквата, е 282 метра. Климатът е характерен с не много студена зима, дъждовна пролет, сухо и горещо лято. Духат предимно южни ветрове. Особено силни пък са източните. Често през летните месеци падат градушки.

Поминъкът на населението е главно земеделие – растениевъдство и животновъдство. Отглеждат се около 20 култури. По-важните от тях са пшеница, царевица, ечемик (в миналото и ръж), тютюн, памук, слънчоглед, фасул, леща, дини и пъпъши. От зеленчуците – пипер, домати, бамя, зеле, праз, патладжан. От трайните насаждения виреят почти всички видове – ябълки, круши, сливи, праскови, зарзали, орехи, лозя. В миналото в селото е имало големи лозови масиви и овощна градина. Преди 3-4 години отново край Конуш бе засадена овощна градина с различни плодови дървета.

Горите обхващат и сега по-голямата част от землището на Конуш, те са предимно дъбови. Има малки площи изкуствено засадени борови дървета. Землището по данни на кадастралната служба в Хасково е 22 903 декара. Те са разпределени както следва:

а) селскостопански фонд - 14 466 декара

б) държавен горски фонд - 7664 декара

в) населено място - 786 декара

г) други земеделски ползватели - 8437 декара

Селскостопанският фонд от своя страна се разпределя по следния начин:

а) ниви в земеделската кооперация - 9809 декара

б) ниви на частни стопани - 77 декара

в) нива на училището - 8 декара

г) лозя – помощно стопанство - 212 декара

Всичко обработваема земя: 10 105 декара

д) мери и пасища - 2123 декара

Всичко стопанисвана земя: 12 228 декара

Необработваемите земи са разпределени така:

1. Храсти - 72 декара

2. Гори на АПК – 105 декара

3. Реки и дерета – 364 декара

4. Водоеми - 90 декара

5. Пътища и прокари – 335 декара

6. Шосета - 71 декара

7. Сервитудни отпадъци – 12 декара

8. Стопански дворове на кооперацията – 152 декара

9. Гробищен парк – 7 декара

10. Дворове извън регулацията – 12 декара

11. Негодно и синори – 772 декара

12. Канали за поливане – 27 декара

13. Сервитуди на земеделската кооперация – 22 декара

14. Канали на Водно стопанство – 67 декара

15. Помпени станции на Водно стопанство – 1 декар

16. Помпена станция и резервоар на селото – 1 декар

17. Стадион – 11 декара

18. Електрическа подстанция – 5 декара

19. Необработваема земя (река) – 2238 декара

Всичко: 14 466 декара

В запазените в кметството на Конуш емлячни регистри земята е на следните стопани:

1. На стопани от с. Конуш – 6567.5 декара

2. На стопани от с. Войводово – 249.1 декара

3. На стопани от с. Широка поляна – 4 декара

4. На стопани от с. Мандра – 119.5 декара

5. На стопани от с. Орлово – 34 декара

6. На стопани от с. Елена – 70.6 декара

7. На стопани от с. Тракиец – 410.9 декара

8. На стопани от с. Добрич – 11.4 декара

9. На стопани от с. Криво поле – 12.8 декара

10. На стопани от гр. Хасково – 270.6 декара

11. На стопани от с. Царева поляна – 9.2 декара

12. Земи на кметството – 408.9 декара

13. Земи на училището - 493 декара

14. Земи на поземления фонд – 582.5 декара

15. Земи на читалището – 25 декара

16. Земи на черквата – 29.2 декара

17. Земи на потребителната кооперация – 50 декара

18. Пасище – 220 декара

19. Ливада – 20 декара

Земята в землището на Конуш се разпределя както следва:

1. На стопани от селото – 6567.5 декара

2. На стопани от други населени места – 1192.1 декара

3. Общински земи – 1199 декара

4. Гори на кметството – 6618 декара

На 12 август 1945 г. е учредено и регистрирано трудово земеделско стопанство в селото. Учредители стават 60 собственици на земя. През септември същата година са приети още 60 стопани. През 1949 г. членовете на кооперацията наброяват 255, а през 1956-а – 259. През 1992 година кооперативни членове са 292 човека – 100% от собствениците на земя.

Земите в землището на Конуш към 1 януари 1992 г. са разположени в следните местности:

1. Скрития блок – 177 декара

2. Ени кория над канала – 187 декара

3. Карапачова нива – 68 декара

4. Карабунар с Кеседжика – 682 декара

5. Бостан дере със Сюлекли дере – 525 декара

6. Хасковски ексибалък – 426 декара

7. Жалнъ карач – 332 декара

8. Чатал дере над канала (стария блок) – 64 декара

9. Чатал дере над канала (новия блок) - 201 декара

10. Севкова и Бакалова чуки – 732 декара

11. Кабаджа – 303 декара

12. Кечю белю – 445 декара

13. Над шосето – 423 декара

14. Габерово дере – 213 декара

15. Баража (срещу чешмата) – 110 декара

16. Чатал дере под канала – 116 декара

17. Каваклъ дере – 221 декара

18. Над Богданови – 159 декара

19. Чешме дере (над язовира) – 52 декара

20. Узунов чаир – 66 декара

21. Чешме дере до каптажите – 123 декара

22. Старите лозя – 104 декара

23. Хамза кория – 260 декара

24. Карачалъка – 243 декара

25. Ени кория под канала – 211 декара

26. Гиньова бахча – 29 декара

27. От бетоновия възел до Баба кона – 126 декара

28. Щерюва бахча – 15 декара

29. До гробето – 149 декара

30. Цигански колиби – 37 декара

31. Топ кория – 276 декара

32. Ясака – 35 декара

33. Герена – 406 декара

34. Увата – 300 декара

35. Субахча – 169 декара

36. Старата река над Бибовия синор – 492 декара

37. Конухча – 287 декара

38. Ишмик тарла – 287 декара

39. Чоракак – 104 декара

40. Челекли меше с кайнака – 145 декара

41. Хунката – 138 декара

42. Бостанджи тарла – 142 декара

43. Кюлюр дере – 309 декара

Всичко: 10 025 декара

ОСНОВНИ ВИЖДАНИЯ ЗА НАЧАЛОТО НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ЗЕМЛИЩЕТО И ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО НА СЕЛОТО

Вероятно след Черноменската битка през 1371 г., станала южно от Свиленград, отрядите на Сюлейман паша са обхванали във фланг склоновете на Източните Родопи в посока Харманли-Хасково. По течението на река Олу дере те са били предвождани от Осман баба. Крепостните укрепления между Малкия и Големия Хисар, вдигнати в епохата на римските нашествия, били охранявани от храбри българи. Превземането на крепостта в периода 1371-1396 г. изпраща под турско робство и този край от България.

Според известния пътешественик Евлия Челеби мястото било пусто и обезлюдено, което доказва, че преди това очевидно е било населено. Турското нашествие не е пожалило населението, което е защитавало крепостта, то е било избито. Тогава е унищожен и някогашният тракийски град в местността Кайнака. Той е бил център с важно военно-стратегическо значение за региона. Основание за подобно твърдение дават резултатите от разкопките, извършени от археолози от хасковския музей, при които е открита стара тракийска гробница с 3 отделения от 2-3 век преди новата ера. В района между Големия и Малкия Хисар, близо до разкопаната Келешова чука, през 2006 г. археологът д-р Георги Китов разкри, че на това място е бил манастирът “Свети Никола”, останки от който са открити в гората край местността Ишмик тарла. Манастирът е съществувал до 1665-1700 г., когато е извършено масовото помохамеданчване на българите в Родопите от турския пълководец Мехмед Кьопролю.

Няма данни от кога съществува селище на мястото, където е разположено днешното село Конуш. Вероятно то е датирало от много стари времена, за което благоприятстват географското разположение и природните дадености. Постепенно турското население се пръска в други населени места. През 1908 г. последното турско семейство напуска Конуш и се установява първоначално в Хасково, а по-късно заминава в Турция.

Археологът Димчо Аладжов в своята книга “Селища, паметници, находища”, излязла през 1997 г., пише следното за Конуш и за землището му: “ На 1 км югоизточно от сегашното село в местността Герена по посока на с. Войводово, на 150 м от левия бряг на р. Олу дере (Харманлийска) има селищна могила от ранния и късния неолит. Могилата има почти кръгла форма, леко издължена в посока изток-запад, с диаметър около 150-180 метра и височина 3-4 метра. По повърхността й се виждат хавани, хромелни фрагментирани глинени съдове от новокаменната епоха. Това потвърждава, че на това място е съществувало наколно селище от тази епоха.”

“На 3 км югоизточно от Конуш в местността Кайнака, продължава археологът, до дерето в подножието на Малкото Хисарче, са открити гробове със стъклени и бронзови гривни, а при прокопаване на канал за питейна вода са открити основи на постройки. “ Според Аладжов камъните, с които са изградени те, не са от местни кариери. По тях има издълбани знаци, доказващи тракийско светилище. На 2 км от селото при различни разкопки са намерени разпръснати надгробни могили, стигащи до разклона за с. Манастир. Открит е средновековен некропол на повърхността на една от могилите и е намерена отлично запазена бронзова лампа от римската епоха (2 век) с бюст на Зевс и полумесец на дръжката.

На 2 км северно от селото в местността Севкова чука при строителството на напоителен канал от язовир “Тракиец” през 1963 г. е разрушена надгробна могила, която и досега не е отворена. В друга могила край Конуш са открити във вторични гробове накити от 9-10 в. преди новата ера. В края на 1996 г. иманяри правят опит да разкопаят и влязат в надгробната могила Малкото Хисарче, за която се смята, че е стара тракийска гробница. Тя не е отваряна и проучвана от археолози. Вероятно е ограбена от иманярите. В същия район, в местността Кайнака, при разкопки са намерени фрагменти от средновековна керамика, датираща от 10-11 век. В нивата са открити следи от тракийско светилище от римската епоха и мраморна оброчна плоча на тракийски конник, керамика от 2-3 век и меден фолис с изписано името Аврелид (270-275 г.) Наблизо са намерени бронзова статуетка на тракийски конник и бронзови апликации на колесница.

Следи от селище има и в местността Бостан дере-Сюлекли. При усвояване на част от гората в този район през 1975 г. са открити строителни материали и основи на сгради, доказващи, че на това място е съществувало селище от римската епоха. Широк калдъръм от големи камъни преминава през землището на селото и се отправя към Ючтепе на разклона за с. Манастир. Това селище е било привилегировано, имало е задължение да настанява и храни римските войски, като им посочва пътя за Цариград. Трите могили в близост до селището не са надгробни, а сигнални – за палене на огньове при идването на войски. При това селище има изграден параклис “Свети Георги”. Предполага се, че това е бил храмът на местното християнско население. Не е известно кога и при какви обстоятелства изчезва това селище. Най-старият хасковски квартал е с название Сюлеклийски. Може да се предположи, че част от населението се преселва там и му дава името си. Това е днешният квартал “Хисаря”. Възможно е преселеното население да е сложило началото на днешен Хасково – тогава Хаскьой. В годините, когато в Узунджово се провеждал прочутият местен панаир, на мястото на Хасково е имало много малко селище.

Както вече бе споменато в началото на тази глава, от 3 до 15 септември 2006 г. археологът д-р Георги Китов отвори Келешовата чука близо до местностите Кайнака и Челекли меше и откри саркофаг. Там през 2400-2500 г. преди новата ера бил погребан с всички почести и предмети виден военачалник. Намерени са махагонов стол, копия, стрели, части от ризницата на военачалника, тока от колана му, други вещи и един негов зъб. Поради липса на средства гробницата отново е затворена, без да бъде проучена цялостно.

ЗА ПРОИЗХОДА НА ИМЕТО НА СЕЛОТО

Документите за Конуш, съхранявани в Етнографския музей в София, фонд 337 от 1912 г., сочат две предположения за произхода на името на селото.

Според първото, по времето, когато страната ни не е била още завладяна от турците, на българската войска са били необходими коне. Царството освобождава населението, което тогава обитава територията на днешното село Конуш, от данъчни тегоби срещу задължението да отглежда коне за царската армия. Селището е избрано, тъй като имало тучни пасища по посока на Хасково, вековни гъсти гори и река. Поради това районът, където е живяло това население, започнал да се назовава Конух (на старобългарски – място за отглеждане на коне, виж съвременната дума конюшня). С годините Конух станало Конуш. Твърдението, че съвременното име води началото си от там, се потвърждава от факта, че след Освобождението с указ 462 от 21 декември 1906 г. дотогавашното название Олудере Татаркьой се сменя с името Конуш. Трудно можем да допуснем, че в новоосвободена България ще се възстанови турско наименование, каквото е твърдението във втората версия.

Друго предположение за името Конуш е основано на факта, че в местността Конухча е имало за кратко време село, за което няма данни как и кога се е обособило на това място. Според това твърдение названието на селото идва от старотурското Ей конмушча – изведнъж появили се колиби. Според легендата населението, което е живяло по това време в сегашното село, събуждайки се една сутрин е видяло направени от черги и други подръчни материали колиби, които назовало със споменатата преди малко турска дума. Тази версия се доразвива с твърдението, че новозаселилото се население прогонва местното и се настанява в сегашното село, донасяйки и името Конуш. Селището на няколко пъти е променяло етническия си състав, в него са се заселвали в различни времена българи, сетне турци, после татари (така се появява названието Татаркьой), турци и отново българи. Затова не може да се приеме като достоверна втората версия за името на селото. Значи остава първото предположение – името е дошло от старобългарското Конух, което във времето добило днешната си форма Конуш.

Селището е наистина много древно, което се доказва от наличието на най-старото християнско гробище в местността Ески мезарлък (Старите гробища) на около километър северно от Конуш. До 1947 г. там имало вековни дървета с гробове с християнски надгробни знаци между тях. Друго доказателство, че през повечето време населението е било християнско, е фактът, че в селото е нямало джамия и не е издигано минаре.

Конуш е освободено от турците на 8 януари 1878 г. от Уланския лейбгвардейски полк, който минава от тук на път от Хасково за Кърджали. При завързалата се битка са убити двамата руски кавалеристи Логинов и Голодейски, на които признателните конушенци издигнаха паметен знак в центъра на селото. Повече за него ще разкажем в частта за паметниците в Конуш.

От документи, запазени в селското кметство, става ясно, че през 1882 г. Ангел Атанасов Жартов от Хасково купува имот в Конуш, който впоследствие продава. Дядо Теню Янев от село Пчеларово се цанява пастир на конушкия едър добитък. Той работи няколко години и си извоюва доверието на местните хора. Пожелава да доведе семейството си в Конуш, за да осигури по-добър живот на децата си. Получава разрешение и си прави къща от плетеница в края на селото, на мястото на днешния имот на Димитър Николов.

Селото е било около днешната черква, тогава там е била разположената в малки постройки джамия. В края по посока на Хасково била циганската махала, не е известно кога е заселена тя. Съществува до 1950 г., тогава е създаден новият квартал в горната част на селото. След 1882 г. в Конуш започват да се заселват български семейства от съседни и по-далечни села. Основната част от новодошлите са от Криво поле, Славяново и Царева поляна. Съхранени в местното кметство документи дават по-пълна информация за тези хора.

От КРИВО ПОЛЕ в Конуш са се преселили 32 семейства: Ангел Марашев Петров и Тона Ангелова, Вълчо Тодев и Вана Вълчева, Ванко Андонов, Ванчо Грозев и Добра Ванчева, Димитър Радев и Вана Димитрова, Деля Радева и Радю Манолов, Димитър Делчев и Тода Делчева, Делчо Андонов и Дяка Делчева, Иван Тодев и Желяза Иванова, Иван Делчев и Иванка Иванова, Колю Делчев Стоянов и Бона Колева, Мараш Тянков и Добра Марашева, Манол Радев и Комня Манолова, Марин Ванчев и Деля Маринова, Марин Делчев и Лата Маринова, Минчо Панайотов и Деля Минчева, Марчо Недев и Добра Марчева, Нестор Тянков и Делка Тодева, Райчо Панайотов и Мина Райчева, Райчо Георгиев Райчев и Стайке Райчева, Иван Йорданов и Делка Иванова, Панайот Йорданов и Мина Панайотова, Стайко Георгиев Райчев и Добра Стайкова, Стоян Георгиев Райчев и Тануша Стайкова, Стоян Въков и Кера Стоянова, Стоян Тодев и Петра Стоянова, Сево Д. Попов и Муда Севова, Анастас Тенев и Дена Анастасова, Ваню Ванчев и Дена Ванчева, Дорка Кирева и Делка Кирева, Колю Милев и Бона Милева.

От ЦАРЕВА ПОЛЯНА в Конуш идват 34 семейства: Ангел Апостолов и Стойке Ангелова, Апостол Латунов и Мата Апостолова, Добра Грудева и Грудю Бойчев, Въко Жеков и Йова Въкова, Гого Петров и Митра Гогова, Димитър Митев Марев и Дойка Димитрова, Делчо Димитров и Лата Димитрова, Димчо Делчев и Лата Делчева, Добрю Тенев и Елена Добрева, Делчо Митев и Еринка Делчева, Делчо Боев и Марийка Делчева, Делчо М. Дафинов и Лоза Делчева, Делчо Жеков и Колке Делчева, Делчо Михков и Савка Делчева, Латун Апостолов и Лата Латунова, Марин Русев и Бона Маринова, Митю В. Дафинов и Тодора Митева, Митю Въчев и Комня Митева, Митю Марев и Тонка Митева, Стефан Т. Бакалов и Яна Стефанова, Петко Колев и Делка Петкова, Теню Т. Бакалов и Тона Тенева, Теню Митев и Дорка Тенева, Русю Д. Петров и Въка Русева, Тоню Зефиров и Атанаска Тонева, Тодю Георгиев и Петра Тодева, Талю Русев и Тонка Янева, Ванчо Боев и Делка Ванчева, Въко Ванев и Руса Въкова, Георги Кирков и Кана Георгиева, Добра Грудева, Делчо Зефиров и Лата Делчева.

От СЛАВЯНОВО се преселват 16 семейства: Атанас Митев и Тона Атанасова, Добри Лавчев и Иванка Тенева, Дорка Димитрова, Иван Д. Севов и Въка Иванова, Иван Марчев и Жека Марчева, Колю Д. Севов и Гана Колева, Латю Василев и Катина Латева, Митю Петров и Петра Митева, Недю Севов и Вълка Недева, Тодор Кирчев и Вана Тодорова, Латун Запрянов и Лозка Латунова, Тончо Гогов и Стоян Тончев, Яню Марчев и Юрдана Янева, Лозко Стоянов, Райчо Георгиев Калайджиев и Мариола Райчева, Теню Георгиев и Руска Тенева.

От ГАРВАНОВО в Конуш се местят 10 семейства: Атанас Господинов и Вана Атанасова, Атанас Йорданов Куков и Христа Атанасова, Вълко Иванов и Тодора Вълкова, Димитър Атанасов и Найда Атанасова, Захария Йорданов Куков и Стайке Захариева, Иван Димитров и Мария Димитрова, Митю Манолов и Въла Митева, Тоню Господинов и Делка Тонева, Юрдан Атанасов Куков и Тифана Юрданова, Йордан Господинов и Колке Юрданова.

От ЧЕРНОГОРОВО идват 8 семейства: Господин Русев и Ивана Господинова, Желяза Янкова, Йовчо Лозев и Марина Йовчева, Колю Тенев и Тяна Колева, Маруша Митева, Мата Петрова, Сталю Гочев и Вана Сталева, Теню Костадинов и Рада Тенева.

От НАБОЖНОВО се преселват 6 семейства: Велика Канева, Димитър Канев и Елена Димитрова, Теню Георгиев и Ванка Тенева, Марко Георгиев и Въка Маркова, Тоню Бойчев и Калина Тонева, Господин Тенев и Дорка Господинова, Теню Георгиев Петев и Коле Тенева.

От ТЪНКОВО в Конуш идва едно семейство – Ванчо Райчев и Вълка Ванчева.

От БРЯГОВО се преселват 10 семейства: Андон Димов и Рада Андонова, Колю Димов и Яна Колева, Кина Вълкова, Костадин Делчев и Петке Костадинова, Петър Стефанов и Рада Петрова, Пена Колева, Теню Маринов и Рада Тенева, Теню Стефанов и Дорка Тенева, Ваню Димов Колев и Неда Ванева, Тонка Петкова Грозева.

От ЕЛЕНА се преселват 7 семейства: Богдан Димов и Петра Богданова, Дафин Колев и Руска Дафинова, Делчо Колев и Кица Делчева, Марин Колев и Георгина Колева, Павлю Колев и Юрдана Павлова, Вълка Петкова и Петко Панчев.

От НАДЕЖДА (ГЕРДИМА) идват 7 семейства: Георги Димов и Делка Георгиева, Димо Колев и Катина Димова, Сталю Димов и Вана Сталева, Георги Дулев и Груда Георгиева, Христо Сталев.

От ЛЮБЕНОВО се преселва Бона Милева.

От ХАСКОВО в Конуш идват три семейства: Александър Захариев Бибов и Парашкева Александрова, Манол Костадинов и Глума Манолова, Стефан К. Габеров и Деля Стефанова.

От ОВЧАРОВО идват две семейства – Стойко Генев и Стойке Стойкова, Теню Генев и Желяза Тенева.

От ФЮЛБЕЛЕР (ГЪРЦИЯ) в Конуш се установява Георги П. Димчев.

От КУШРАКЛИЙ (ГЮМЮРДЖИНСКО) се преселват 4 семейства: Димитър Стоянов и Комня Димитрова, Павлю Димитров и Тона Павлова, Христо Димитров и Кица Христова, Киряк Димитров и Злата Кирякова.

От съседното ТРАКИЕЦ в Конуш идват 2 семейства – Вана Жекова, Юрдан Стойков и Лозка Йорданова.

От КАСНАКОВО се заселват 3 семейства – Ангел Иванов и Дорка Ангелова, Цвета Павлова, Васил Кирев и Стана Василева.

От ДОЛНО БОТЕВО идват Въка Петкова, Деля Юрданова и Колю Йорданов.

От ДОБРИЧ тук се местят 4 семейства: Делчо Кирев и Елка Кирева, Петър Димитров и Стайке Петрова, Стоян Иванов и Васила Иванова, Стою Иванов и Юрдана Стоева.

От КРЕПОСТ се преселва Елка Христозова, майка на Александър Желев.

От ТЕКЕ, ХАРМАНЛИЙСКО, идват 5 семейства: Желю Янев и Яна Желева, Иван Янев и Йова Иванова, Грозю Настев и Петра Грозева, Жека Михайлова, Петър Янев.

От БОЛЯРОВО идват Юрдана Александрова, Демир Генев и Тонка Демирева.

От СТАРО СЕЛО (НИКОЛОВО) идват Димитър Лозев и Колке Лозева.

От ДРАГОЙНОВО в Конуш се преселват Велко Вакрилов и Латка Велкова.

От КОРЕН тук се заселват Димитър Христозов и Жека Димитрова, Желяза Делчева.

От ДИНЕВО в Конуш се установяват Никола Филипов и Милке Николова.

От СЕВЛИЕВО идва семейството на Ненчо Илиев Кустев и Тодора Ненчева.

От ЮГЛИК, КОШУКАВАШКО (ГЪРЦИЯ) се преселват 4 семейства: Тончо Иванов и Вана Тончева, Пилю Тончев и Латка Пилева, Янко Тончев и Еленка Янкова, Янко Кирев-Калайджията и Кера Янкова.

От ПЧЕЛАРОВО идват 4 семейства: Илия Янев и Велика Илиева, Теню Янев и Марийка Тенева, Тодю Янев и Петке Тодева, Петър Жартов.

От МАНДРА се преселват 3 семейства: Калина Колева Янкова, Христоз Петков и Кица Христозова, Евтим Ангелов и Еленка Евтимова.

От ВОЛНА, МИНСКА ГУБЕРНИЯ (РУСИЯ) се преселва Иван Романов.

От ДОГАН ХИСАР (ГЪРЦИЯ) идват Вълчо Митрев и Груда Вълчева, Христо Алексиев и Стана Христова.

Преселването в Конуш става на няколко вълни. Най-голямата е в периода 1882-1908 г. След това около 1958-1960 г. в селото идват 50 семейства от Ивайловградско, тогава там се строи големият язовир. Няколко малки села попадат в неговата чашка, покрай тях и други съседни села с родствени връзки също поемат към Конуш.

От ЛИСОВО се преселва семейството на Никола Льондев и Стана Стоянова.

От ЖЕЛЕЗИНО в Конуш идва семейството на Георги Бодуров.

От БРУСАРЦИ се преселват Златка Николова Бодурова, Анастас Араджиев, Георги Димитров Араджиев, Никола Данев, Димитър Николов, Стойко Димитров Какачоров, Илия Димитров Какачоров.

От МАЛКИ ВОДЕН се преселва Йова Русева.

От ЛЪДЖА – Ангел Иванов Маринов.

От ДОЛНИ ГЛАВАНАК идва Марчо Андреев.

От СЕНОКЛАС се преселват Иванка Димитрова, Марийка Стойкова Какачорова, Кера Илиева и Георги Иванов Христов.

От ПОПСКО идват Мара Иванова Ангелова, Кръстю Янков, Димитър Янков.

От МАЛКО ПОПОВО преселници в Конуш са Станка Анастасова Арабаджиева, Стоян Трендафилов и Щилян Пеев.

От ДОЛЕНЦИ идват Тодора Янева Николова и Яни Георгиев.

От ВЪЛЧЕ ПОЛЕ – Георги Ламбов и Георгица Ламбрева, Атанас Пеев.

От КАРЛОВСКО се преселват Първан Илиев, Христо Димитров, Радка Христова, Атанас Христов, Пена Тончева, Георги Димитров, Христо Златилов Нохчев, Ангел Атанасов Христов, Тодорка Христова, Христа Христова, Мария Илиева Чобанова, Мария Христова Толева.

От ЧЕРНИ РИД – Янка Власакиева Тодорова, Хриса Ангелова Златилова, Тодор Стойков, Иванка Ставракиева, Ангел Добрев, Мария Ангелова Добрева.

От ГОРНО СЕЛЦИ – Ирина Тодорова Иванова.

От МАДЖАРИ – Иванка Щилянова Пеева.

От ЛЕНСКО се преселват Ангел Василев Чакъров и Георги Ангелов.

От ЗЛАТОУСТОВО – Тянко Керишев, Марийка Тянкова и Колю Райчев.

От КОЧАШ – Колю Костадинов.

От МАЛЪК ИЗВОР идва семейството на Колю Станков Попов.

От БРЕСИНО – Михал Христов Златилов, Мария Ангелова, Ангел Христов Златилов.

От ГЛУМОВО се преселват Стефан Толев, Дойчо Петров Дойчев, Елена Николова Петрова-Дойчева, Грозю Стаматов Грозев, Мария Николова Георгиева.

От ДЪБОВЕЦ – Стойчо Димитров Христов, Златка Христова.

От ЧУЧУЛИГА – Христо Станчев Стаматов, София Христова.

От СТАВРИ ДИМИТРОВО, СВИЛЕНГРАДСКО, идват Янчо Костадинов Стоев, Яна Янчева Стоева, Кръстю Георгиев Власакиев, Тодора Илиева, Михал Илиев Стамов, Гергина Михайлова Стамова, Иван Христов Станчев, Яню Георгиев.

От ЧОБАНОВО се преселва Никола Георгиев Георгиев.

От документите, които бяха проучени, се установи, че за периода от 1896 до 2000 година в Конуш са се преселили хора от 58 населени места, повечето от България. Има и няколко семейства, дошли от Гърция и Русия.

АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ

И ДЪРЖАВНА ВЛАСТ

До 1888 г. Конуш административно се е числяло към община Елехче (днес Тракиец). Като самостоятелна община селото се отделя същата година. От запазените архивни материали, регистри и други документи личи, че Конуш е било център на останалите селища в района и ги е обслужвало административно. В миналото селото е наброявало не повече от 60-70 къщи и било доста голямо за времето си. В началото на миналия век достига около 120-150 къщи. В края на 20 век са регистрирани 387 имота, почти стопроцентово застроени с жилищни сгради. Циганите, които преди 9 септември 1944 г. са живели в колиби в края на селото покрай шосето за Хасково, с помощта на държавата и кооперативното стопанство се преместват в нов квартал и си построяват нови жилища. Днес те наброяват близо 50.

В кметството, чиято сграда е разширена през 1926 г., са запазени регистри за семейно и материално състояние на населението, регистри за ражданията, браковете и погребенията. Пазят се и емлячните регистри за притежаваната земя от живеещите в селото и от жители на други населени мзеста, които имат собственост в конушкото землище. Те всички са в сравнително добро състояние. От тези регистри се вижда, че в различни периоди към общината в Конуш административно са се числели селата Войводово, Орлово, Мандра, двете махали на Големанци, Козлец, Зорница, Широка поляна, Николово, Гълъбец, Текето, Тракиец.

Конуш е било център по отношение на търговията. Потребителната кооперация в селото е била средищна и за селата Козлец, Текето и Тракиец. След 9 септември 1944 г., когато се създават трудово-кооперативни земеделски стопанства, Конуш отново има ръководна роля по отношение на вече споменатите 3 села. През 1958 г. вече е център на 12 села – Войводово, Орлово, Мандра, Големанци, Козлец, Зорница, Широка поляна, Николово, Гълъбец, Текето и Тракиец. След няколко месеца Николово, Широка поляна, Зорница и Гълъбец се обособяват в отделно стопанство. След няколко години се отделят Войводово, Мандра, Орлово и Големанци. През 1970 г. се създава ново обединено ТКЗС, в което влизат Конуш, Козлец, Зорница, Широка поляна, Николово, Гълъбец, Текето и Тракиец. След няколко години Николово отново се отделя със Зорница, Широка поляна и Гълъбец. След 1989 г. пак става разделяне на селата, Конуш остава самостоятелно по отношение на селското стопанство. Всичките тези промени влияят на административното обслужване.

От 1896 до 1929 г. административното обслужване е било само за Конуш. От 1930 до 1934 г. административно са обслужвани и селата Зорница, Козлец, Тракиец и Текето. От 1935 до 1945 г. общината е била централна за Тракиец, Текето, Козлец, Войводово, Орлово, Мандра и Големанци. От 1946 до 1952 г. селото е самостоятелна административна единица. От 1953 до 1956 г. е обслужвано и село Козлец, а от 1956 до 1979 г. се прибавят и Текето и Тракиец. От 1980 г. всички села в община Хасково започват да обслужват административно живеещото в тях население.

От регистрите за административно обслужване научаваме кой и за колко време е бил кмет на Конуш. От 1896 до 1897 г. селото се управлява от ЕМИН АЛИЕВ. От 1898 до 1900 г. кмет е ХАСАН ЮСУФОВ. През 1901 г. селски управник става ЕМИН МЕХМЕДОВ, а до април следващата година кметува МЕХМЕД ТАХИРОВ. От април до юли 1902 г. кмет е отново ЕМИН МЕХМЕДОВ, наследен от ЕМИН АЛИЕВ, който управлява до октомври същата година. През този месец начело на местната власт застава БОЙЧО МАРКОВ, който кметува до 1908 г. Той е роден през 1848 г. и почива на 24 февруари 1918 г.

От 4 ноември 1909 г. до 1 май 1911 г. кмет на Конуш е ЛАТЮ ВАСИЛЕВ АПОСТОЛОВ, роден на 1 март 1874 г. в Славяново и починал на 14 април 1948 г. От 1 май 1911 до ноември 1913 г. селото се управлява от ПАНАЙОТ МИНЧЕВ ПАНАЙОТОВ, роден в Криво поле на 16 март 1852 г. и починал на 3 февруари 1930 г. От ноември 1913 г. до декември 1914 г. кметското място заема ДЕЛЧО ЖЕКОВ ТОНЕВ, роден на 12 юли 1863 г. в Жълти бряг, починал на 24 март 1946 г. От декември 1914 до януари 1918 г. кмет на селото е АПОСТОЛ ЛАТУНОВ АПОСТОЛОВ, роден в Царева поляна на 5 януари 1867 г., починал на 2 октомври 1947 г.

От януари 1918-а до юли 1919 г. конушки кмет е ХРИСТО СТАЛЕВ СТОЙЧЕВ, роден в село Гердема (Надежда) на 4 май 1865 г., починал на 4 юни 1934 г. След него до октомври 1918 г. кметува ИВАН ВАНЧЕВ ВЪКОВ, роден на 4 април 1880 г. в Криво поле и починал на 9 декември 1939 г. От октомври 1919-а до февруари 1920 г. кмет е КОСТАДИН ДЕЛЕВ ИВАНОВ, роден на 1 февруари 1863 г. в Брягово, починал на 3 април 1952 г. От февруари 1920 г. до юни 1921 г. селски управник е МИТЮ МИХКОВ БЕЛЧИНОВ, роден на 14 януари 1882 г. в Царева поляна, починал на 28 април 1955 г.

През юни 1921 г. кмет на Конуш става ИВАН МАРЧЕВ ЯНЕВ, който управлява селото до юни 1922 г. Той е роден на 27 юни 1882 г. в Славяново, почива на 30 януари 1962 г. От юни 1922 г. до февруари 1923 г. кмет е ПЕТЪР СТЕФАНОВ ПАНАЙОТОВ, роден на 6 май 1885 г. в Брягово, починал на 25 март 1959 г. От февруари 1923-а до юни същата година кметува ДЕЛЧО АНДОНОВ ГЕГОВ, роден на 11 март 1890-а в Криво поле, починал на 8 януари 1961 г.

От 18 юни 1923-а до 31 декември 1923 г. кмет на селото е РУСЮ ДЕЛЧЕВ ПЕТРОВ, роден на 6 април 1865 г. в Царева поляна, починал на 11 май 1933 г. След него 6 месеца – до 1 юли 1924-а, кмет е вече билият начело на местната власт ИВАН ВАНЧЕВ ВЪКОВ. Наследява го РАЙЧО ПАНАЙОТОВ МИНЧЕВ, роден на 15 февруари 1884 г. в Криво поле, починал на 1 ноември 1941 г., който кметува до февруари 1925 г. Той е сменен от ИВАН ВАНЧЕВ ВЪКОВ , кметувал от 23 февруари 1925 г. до 1 април 1926 г. След него начело на местната власт до 16 януари 1927 г. е АТАНАС ЮРДАНОВ КУКОВ. Той е роден на 2 май 1888 г. в Гарваново, почива на 6 юли 1972 г. От 16 януари 1927-а до 20 март 1928 г. кмет отново е ИВАН ВАНЧЕВ ВЪКОВ. След него на кметския стол сяда СТОЮ ИВАНОВ УЗУНОВ, който управлява селото до август 1929 г. Той е роден на 14 юни 1883 г. в село Добрич, почива на 25 декември 1958 г. За пореден път през август 1929-а кмет става ИВАН ВАНЧЕВ ВЪКОВ, управлявал до 4 юли 1931 г.

По-малко от половин година – от 5 юли до 31 декември 1931-а, кмет е ЛАТУН АПОСТОЛОВ ЛАТУНОВ, роден на 17 март 1895-а и починал на 18 юни 1965-а. До 1 януари 1934 г. конушки кмет е ИВАН ДИМОВ КОЛЕВ, роден на 4 септември 1896-а в Брягово, починал на 1 септември 1989-а. През този период в състава на тричленна комисия кметове са били ДИМО АПОСТОЛОВ ЛАТИНОВ (роден на 23 март 1897 г. в Царева поляна, починал на 6 април 1982 г.), НЕСТОР ТЯНКОВ МАРАШЕВ (4 ноември 1896-а, Криво поле -26 март 1952-а), ЛОЗКО СТОЯНОВ ГЕГОВ, роден на 1 ноември 1878 г. в Жълти бряг, починал на 27 май 1948 г., и НИКОЛАЙ ДИМОВ КОЛЕВ, роден на 26 март 1907 г. в Конуш и починал на 9 април 1990 г.

От началото на 1934-а до 1 септември 1939-а Конуш се управлява от ПЕТЪР МАРИНОВ ИВАНОВ. Той е с висше юридическо образование, роден е на 22 юни 1896 г. в Гарваново, почива на 19 април 1963 г. От 1 септември 1939-а до 16 април 1942-ра кмет на Конуш е ЙОРДАН ТОНЕВ ШУТЕЛОВ, роден на 12 януари 1898 г. в Дебър, Първомайско, с висше образование.

По-малко от месец – 17 април-2 май 1942 г., кмет е ЛАТУН ГЕОРГИЕВ ДУЛЕВ, роден на 23 януари 1918 г., починал на 28 април 1989 г. От 3 май 1942 г. до 14 юли 1942 г. кметското място заема ПЕТЪР ПАВЛОВ БОЙДЕВ. От 15 юли 1942 г. до 15 май 1944 г. кметува МИХАИЛ ТОДОРОВ ДЖОГОВ, с висше образование, роден в Любимец на 14 февруари 1910-а.

От 15 юни до 15 септември 1944-а кмет на Конуш е ДИМИТЪР ХРИСТОВ ОРЛОВ, с висше образование, роден на 22 януари 1905 г. в Хасково, починал на 17 август 1996 г.

От 15 септември 1944 г. до 28 февруари 1946 г. начело на местната власт в селото е АЛЕКСАНДЪР ВЕЛКОВ ВАКРИЛОВ, роден в Конуш на 16 април 1906 г., починал на 7 март 1966 г. От 1 март 1946-а до 30 декември същата година кмет е КОЛЮ ЙОРДАНОВ АТАНАСОВ, роден на 19 април 1909 г. в Конуш, починал на 1 октомври 1981 г. На 1 януари 1947 г. кмет става ХРИСТОЗ ТЕНЕВ ХРИСТОЗОВ, който управлява до 30 юли 1948 г. Той е роден на 22 юли 1919 г. във Войводово.

От 1 август 1948 г. до 30 март 1951 г. кмет на Конуш е ТЯНКО МАРАШЕВ ТЯНКОВ, роден на 10 октомври 1912 г. в Конуш, починал на 12 януари 1996 г. От 1 април 1951 г. до 1 януари 1953 г. конушки кмет е ПАНАЙОТ ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ, роден на 10 август 1900 г. в Криво поле, починал на 28 декември 1990 г. От 1 януари 1953 г. до 30 март 1956 г. кметува първата жена, избрана да ръководи селото в цялата му дотогавашна история – ЛАТКА АТАНАСОВА ЛАТУНОВА. Тя е родена на 29 юли 1927 г. в Конуш, почива на 1 октомври 1960 г. От 1 април 1956 г. до 1 март 1957 г. за втори път кмет е АЛЕКСАНДЪР ВЕЛКОВ ВАКРИЛОВ. От 1 април 1957 г. до 1 януари 1959 г. дубъл на поста прави КОЛЮ ЙОРДАНОВ АТАНАСОВ. За трети път АЛЕКСАНДЪР ВЕЛКОВ ВАКРИЛОВ става кмет и управлява селото от 1 януари 1959 г. до 1 януари 1962 г.

На 1 януари 1962 г. на кметския стол сяда СТЕФАН ЙОРДАНОВ СТАЙКОВ, който управлява Конуш рекордно дълго време – чак до 7 юли 1981-а, близо 20 години. Стайков е роден на 15 април 1926 г. и починал на 1 август 1984 г. Следващият конушки кмет е ЯНКО СТАЙКОВ ДЕЛЧЕВ, управлявал от 8 юли 1981 г. до 3 декември 1983 г. Той е роден на 15 март 1941 г. в Гълъбец, почива на 15 октомври 2003 г. От 4 декември 1983 г. до 1 ноември 1991 г. кмет на селото е МАРЧО ЛАТУНОВ ЗАПРЯНОВ, роден на 18 февруари 1933 г. в Конуш. След него начело на местната власт застава ЕМИЛ БОРИСОВ ИВАНОВ, управлявал селото от 2 ноември 1991 г. до 21 април 1992 г. Той е роден на 15 май 1948 г. в Старопатица, Кулско, починал на 3 октомври 2002 г.

От 21 април 1992 г. до 13 октомври 1992 г. кмет е ПАВЛИНА ПЕЙЧЕВА. От 13 октомври 1992 г. до 21 април 1993 г. кмет е ИВАН КОЛЕВ ЙОВЧЕВ, роден на 24 ноември 1933 г. в Конуш. След него от 21 април 1993 г. до 3 ноември 1999 г. кметува МАРИЯ ДОБРЕВА МИТЕВА, родена на 13 март 1954 г. в Конуш. За един мандат я сменя ДЕЛЧО АНДРЕВ ЯНЕВ, роден на 11 януари 1949 г. в Конуш. Към днешна дата кмет отново е МАРИЯ ДОБРЕВА МИТЕВА. В административно отношение Конуш винаги е било районирано към Хасково и едноименната област (окръг, околия).

От запазените в селското кметство документи за период от 104 години (1896-2000 г.) става ясно, че Конуш е управлявано от общо 41 кметове, някои от които са били начело на местната власт по няколко пъти. До 1902 г. кметовете са били турци, тъй като турското население е преобладавало. През 1902 г. за първи път кмет става българин – БОЙЧО МАРКОВ. С най-дълъг кметски стаж – 19 години, е СТЕФАН ЙОРДАНОВ СТАЙКОВ. 12 години начело на селото е МАРИЯ ДОБРЕВА МИТЕВА. 8 години кметува МАРЧО ЛАТУНОВ ЗАПРЯНОВ, с една по-малко от него – АЛЕКСАНДЪР ВЕЛКОВ ВАКРИЛОВ. По 6 години кметуват ПЕТЪР МАРИНОВ ИВАНОВ и БОЙЧО МАРКОВ. Административният персонал през годините е бил с различна численост съобразно селищата, които е обслужвала общината. В отделно приложение поместваме имената на секретари и изпълнители по бюджета, работили в конушкото кметство.

През изследвания над 100-годишен период са изградени и открити следните по-важни обществени сгради в селото:

- През 1900-1904 г. е построено старото училище срещу черквата.

- През 1911-1912 г. е завършена циганската чешма край селото, кмет тогава е ПАНАЙОТ РАЙЧЕВ. През 1912 г. е направен и старият мост над река Олу дере.

- През 1926 г., когато селото се управлява от ИВАН ВАНЧЕВ и АТАНАС КУКОВ, е разширена сградата на кметството.

- В периода 1923-1925 г. е вдигната селската черква. Тогава кметуват ИВАН ВАНЧЕВ и РАЙЧО ПАНАЙОТОВ.

- През 1930-1932 г. е построен параклисът “Св. св. Петър и Павел”, кметове в този период са ИВАН ВАНЧЕВ, ЛАТУН АПОСТОЛОВ и НЕСТОР ТЯНКОВ.

- През 1935-1936 г. е завършен първият етаж на новото училище, кмет тогава е ПЕТЪР МАРИНОВ.

- Паметник на загиналите във войните (1912-1918 г.) е открит през 1935 г. Тогава кметува ПЕТЪР МАРИНОВ ИВАНОВ, на сегашното си място в черковния двор паметникът е преместен през 1941 г., когато кмет е ЙОРДАН ТОНЕВ ШУТЕЛОВ.

- През 1937-1938 г. е построена двуетажната търговска сграда в центъра на селото. Кмет по това време е ПЕТЪР МАРИНОВ ИВАНОВ. Пак тогава е завършено и читалището, разположено на втория етаж на търговската сграда по споразумение между УС на потребителната кооперация и ръководството на читалището, чиито председатели тогава са били ГОЧО ПАВЛОВ и СТАЙКО ДЕЛЧЕВ ЖЕКОВ.

- През 1940-а се прави частично водоснабдяване на селото от Чешме дере. През 1939-1940 г. се изготвя и започва да се прилага първият кадастрален план на Конуш. Кмет тогава е ЙОРДАН ТОНЕВ ШУТЕЛОВ.

- Паркове в центъра на селото, пред читалището и пред черквата се оформят през 1978, 1990, 1992 и 1993 г., когато селото се управлява от СТЕФАН ЙОРДАНОВ, МАРЧО ЛАТУНОВ, МАРИЯ ДОБРЕВА.

- Улично строителство се извършва в периода 1976-1996 г., когато кметове са СТЕФАН ЙОРДАНОВ, ЯНКО СТАЙКОВ, МАРЧО ЛАТУНОВ, ЕМИЛ БОРИСОВ, МАРИЯ ДОБРЕВА, ИВАН КОЛЕВ.

- Новата сграда на кметството е построена през 1959 г., когато кмет на Конуш е АЛЕКСАНДЪР ВЕЛКОВ. През неговия мандат (1959-1960 г.) е завършен първият етап от строежа на общежитие към училището. През 1960 г. е вдигнат и вторият етаж на новото училище.

- Новото читалище е построено през 1964-1965 г., когато кмет е СТЕФАН ЙОРДАНОВ. Тогава е вдигнат и новият мост над р. Олу дере (Харманлийска).

- През 1974-1975 г. е изградена електрическа подстанция от Енергоснабдяване, кмет е СТЕФАН ЙОРДАНОВ. През 1976 г. потребителната кооперация с председател АНГЕЛ ГОЧЕВ завършва летен ресторант с градина и други помощни помощения.

- Новата здравна служба е завършена в периода 1979-1984 г., когато кметуват последователно СТЕФАН ЙОРДАНОВ, ЯНКО СТАЙКОВ и МАРЧО ЛАТУНОВ.

- Селото е водоснабдено през 1967-1968 г. от извор Кайнака, кмет по това време е СТЕФАН ЙОРДАНОВ.

- Разширението на училищното общежитие става в периода 1981-1986 г. Кметове тогава са СТЕФАН ЙОРДАНОВ, ЯНКО СТАЙКОВ и МАРЧО ЛАТУНОВ.

- През 1985-1987 г. е построена целодневната детска градина. По същото време е завършена и новата търговска сграда с обща площ 320 квадратни метра. Кмет тогава е МАРЧО ЛАТУНОВ, председател на потребителната кооперация – ГЕОРГИ КИРЕВ БАДАЛОВ.

- През 1985-1986 г. е осигурено промишлено водоснабдяване с 14 километра подземна канална мрежа и 70 литра дебит. През 1986 г. е изграден и гараж с 4 клетки. Кмет тогава е МАРЧО ЛАТУНОВ.

- Около 8 километра канали за мръсни води са завършени в периода 1983-1996 г., когато селото се управлява от ЯНКО СТАЙКОВ, МАРЧО ЛАТУНОВ, МАРИЯ ДОБРЕВА.

- Музейна сграда с помощни помещения е построена през 1984-1985 г., когато кмет е МАРЧО ЛАТУНОВ.

- Кабинет за безопасно движение е построен през 1986 г. със средства на ДЗИ, кмет тогава е МАРЧО ЛАТУНОВ.

- През 1986 г. в таванското помещение на ученическото общежитие е изграден център за военна подготовка, кмет тогава е МАРЧО ЛАТУНОВ.

- През 1988 г. са изградени два трафопоста от градски тип и е направено подземно захранване на още 4 трафопоста със средства на Енергоснабдяване-Хасково, кмет на селото е МАРЧО ЛАТУНОВ.

- През 1989-1991 г. е изготвен нов градоустройствен план на село. Кадастралният план за земеразделяне на селското землище пък става факт в периода 1989-1994 г.

- През 1994-1995 г., когато кмет е МАРИЯ ДОБРЕВА, са асфалтирани около 1 километър улици в Конуш.

ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ (1896-1996 Г.)

Какъв е бил броят на населението на Конуш в миналото, когато не се е водила такава статистика, не е ясно. Това се отнася и за останките от селищата, които са открити в землището на селото. Най-голямото от тях се е намирало в местността Милик дере до извора Кайнака. Счита се, че там е имало голям тракийски град, а възвишението Малко Хисарче е гробница на вожда на племето, което е обитавало този град. Вече споменахме, че могилата не е проучена и засега не е известно какво има в нея. Други селища в конушкото землище е имало в местността Герена в района на Кавак чаир и в местността Бостан дере, района на Сюлекли дере, както и за малко в местността Конухча.

Преди Освобождението в Конуш е имало 60-70 къщи, разположени около днешната черква. Селото се разраства в годините след 1878-а, особено след като всички мюсюлмански семейства се изселват в Турция. Много хора от съседни и по-далечни села, търсейки по-добри условия за живот и препитание, се отправят към Конуш. През 1996 г. в селото е имало 376 къщи. Броят на населението не е постоянен по време на стогодишния период на изследването. То се е движело средно около 400-500 жители, като рекордът е през 1945-а, когато конушенци наброяват 2400 души. След това започва постепенно да намалява, за което способства миграцията към градовете, характерна за 60-те и 70-те години. През 1996-а в Конуш живеят 1264 човека.

Семейните регистри, в които са отразени браковете, ражданията и смъртните случаи, показват, че най-много бракосъчетания е имало в периода 1918-1926 г. Най-много деца са се родили през 1908-1914 и 1919-1926 г. През тези години е имало 20-23 сватби годишно, а на година са проплаквали между 25 и 43 бебета. Бум на ражданията е регистриран през 1932-1936 г. – 27-32 деца годишно, и през 1945-1946 г. – 23-27 новородени средно на година. Смъртните случаи естествено са най-многобройни в периода на войните 1912-1918 г., когато мъжкото население е част от храбрата българска армия. Погребенията се увеличават и през 1976-1983 г. В този период голяма част от жителите на Конуш се изселват в други населени места и в селото остават предимно възрастни хора. По това време се издават по 15-20 смъртни акта на година. (Опис по години на тези данни прилагаме в края на книгата.)

В проучвания стогодишен период освен постоянно живеещите в селото е имало и временно пребиваващи. Данните за тях са оскъдни. През 1934 г. например постоянните жители на Конуш са били 1101, а временните 17. 10 години по-късно постоянните са вече 1900, а временните 38. През 1965 г. съотношението е 1049-43. През 1975-а – 1025-86. В края на изследвания период – 1996 г., вече имаме 978 постоянни и 210 временно пребиваващи в селото. Трябва да уточним, че временните жители са тези хора, които не си продадоха селските къщи по време на масовата миграция към градовете и след пенсионирането си се върнаха да живеят в селото. Данните за ражданията и браковете от последните години на периода не претендират за абсолютна достоверност, тъй като не са обхванати доста от тях, извършвани в Хасково.

Събраните данни за периода 1896-1996 г. дават интересна информация за дълголетниците в Конуш. През този един век 55 жители на селото са доживели до 90-годишна възраст. Списъкът на столетниците се оглавява от Мара Манова, починала на 11 февруари 1923-а, когато е била 111-годишна. Калина Миткова живяла 110 години, Петър Севов и Деля Белчинова – по 109 години. Яна Генова Колева починала на 107 години, Латин Гогов, Латка Милчева, Тона Кирчева и Колке Лозева си отишли от света на по 105 години. Русю Делчев Канев живял до 101 години.

Над 90 години са живели: Танка Панайотова Христова – 99 г., Въчка Въчева Севова и Маруша Русева Желева – 98 г., Лозка Марчева Гогова, Колке Костова Гогова, Тона Въчева Георгиева и Найда Митева Атанасова – 97 г. На по 95 години починали Петра Янева Нохчева, Илия Тодоров Димитров, Тонка Ангелова Марашева. До 94 години доживяват Стойко Димитров Какачоров, Комня Георгиева Янева, Кика Вълкова Параскова. Латка Делчева Попстефанова, Вълуша Димитрова Канева, Катина Желева Радева, Иван Димов Колев и София Христова Янкова живели по 93 години. На по 92 г. починали Марина Лозева Йовчева, Стоян Тодев Иванов, Стойке Димитрова Марашева, Митю Марев Митев, Петке Димова Манолова, Айше Малкочева Смаилова, Харалана Русева.

Неколцина са дълголетниците, живели по 91 години – Ирина Делчева Митева, Васила Лозева Узунова, Али Смаилов Смаилов, Гела Илиева Ангелова, Гочо Илиев Гочев. До 90-годишна възраст доживяват Стайке Марева, Сива Стоянова, Тяна Жекова, Яню Андрев, Ибрям Мустафов, Тона Тенева Делчева, Вана Димитрова Радева, Петке Георгиева, Дорка Игнатова Стефанова, Сталю Димов Колев, Кица Тонева Тянкова, Христо Алексиев Попов, Панайот Йорданов Минчев, Васила Манолова Вакрилова, Ана Ангелова, Никола Атанасов Данев.

От справката се вижда, че от 55-те конушенци, живели по 90 и повече години, 40 са жени. Прави впечатление, че сред дълголетниците преобладават хора, упражнявали тежък физически труд. През изследвания стогодишен период няма масови умирания вследствие на епидемии. Повече смъртни случаи са регистрирани през първата половина на годината. При ражданията в периода 1896-1996 г. е налице постепенно намаление, като особено значителен е спадът в годините след 1989-а.

ВОДНИ РЕСУРСИ И ВОДОСНАБДЯВАНЕ

Водните ресурси на селището зависят от климата, горските масиви и естествените водоизточници – извори, реки и кладенци. В климатично отношение Конуш се намира в засушлив район. Дъждовете в по-голямото си количество са през зимния период – 180-220 литра/ кв. метър. През лятото – 130-150 л/кв. м. Обикновено сушави месеци са юли, август и септември. Повече валежи падат през март, април и май, а през есента – през октомври и ноември. Сняг вали през декември и януари, той рядко е обилен и не се задържа дълго време.

Покрай селото преминава един от сравнително големите притоци на Марица – река Олу дере (Харманлийска). Преди построяването на язовир “Тракиец” през пролетта, когато се топят снеговете, реката е била пълноводна и често е излизала от коритото си, като е заливала земите по поречието и ниските квартали на Конуш. Днес в коритото има малко вода, тя идва от язовира и от деретата, които се вливат в Олу дере.

Главният напоителен канал, идващ от “Тракиец”, е с дебит 6 кубически метра в секунда. Той преминава на около 700 метра от селото. През 1985-1986 г. бе изградена канална мрежа за поливане на всички дворове. По улиците на Конуш има подземни канали с дължина 14 километра, което позволява преминаването на 70 кубически метра вода в секунда. Съоръжението е изградено от “Напоителни системи”-Хасково с държавни средства и дарения от населението. Проектирането на напоителното поле е дарение от група проектанти към “Напоителни системи”. Благодарение на началника на пласмента в димитровградския циментов завод “Вулкан” – Петко Петков, извънпланово бяха осигурени и доставени тръби с диаметър от 80 до 350 милиметра. Решаването на този проблем промени селото. Стана възможно производството на повече зеленчуци в оранжерии и на открито.

От 1954 до 1982 г. бяха изградени 11 микроязовира и един изравнител на “Напоителни системи”-Хасково. Язовирите са строени със средства и работна сила на кооперативното стопанство в селото, отначало – без никаква техника. Стените са пръстно-насипни, някои с каменна облицовка откъм мокрия скат. Те съхраняват оточни води от дъждовете през годината и осигуряват възможност за поливане на малки площи, главно при сеитбата на тютюн и зеленчуци.

В следващите редове предлагам информация за местоположението и вместимостта на язовирите в землището на Конуш. Водоемът в местността Миликдере е построен през 1954 г. на ръка и с животинска тяга, вместимост 80 000 кубически метра. Язовирът в местността Елидере е завършен през 1956 г., има вместимост 50 000 кубически метра, изграден е с ръчен труд и с помощта на волски коли. В същата местност, над моста, с механизация през 1976-а е построен втори язовир с вместимост 20 000 кубически метра. Отново в местността Елидере, под моста до шосето за селото, има трети микроязовир – строен с техника през 1980 г., обем 5000 кубически метра.

Със същия обем е и изкуственият водоем в местността Саядере, строен с помощта на техника през 1978 г. Този в местността Кеседжик е доста по-голям – 30 000 кубически метра, строен е механизирано през 1975 г. Техника е използвана и при завършването на водоема в Бостандере-Сюлекли дере през 1979-а, той може да побере 100 000 кубика вода. В Бостандере има още един язовир – 5000 кубически метра, 1977-а, строен с техника. В Габерово дере през 1978 г. е изграден язовир с обем 10 000 кубика. В Чешме дере има друг – 35 000 кубика, 1978-а, с техника. В местността Чатал дере през 1982 г. конушенци правят още един водоем – 5000 кубика, строен механизирано.

Изравнителят в местността Хунката, над лозята, е построен през 1965 г. от “Напоителни системи”-Хасково. Той е с вместимост 10 000 кубика и чрез помпена станция захранва с вода 1000 декара в землището на Конуш и още 3000 декара в землищата на Войводово и Орлово. През 1975-1976 г. бе изградена помпена станция в местността Ески мезарлък. С помощта на напорен тръбопровод до най-високата част над канала тя осигурява вода за 900 декара земя в местностите Карабунар и Жалнъ карач. Още две помпени станции бяха завършени в местностите Севкова чука и Бакалова чука, чрез напорен тръбопровод те изпращат вода на 1290 декара. Помпените станции, изравнителят и каналната мрежа под главния канал дават възможност да бъдат поливани над 5000 декара земя и да се получават високи добиви от земеделските култури. За съжаление след 1989 г. почти не се полива заради високите разходи за торове, горива и драстично поскъпналата вода. По тази причина добивите паднаха рязко.

Други източници на живителна влага за хора и животни са чешмите и кладенците. Те са доста в землището на Конуш. Чешмата Албена е с 5 корита и се намира срещу селото, в местността Субахча. Веран чешма, която вече не съществува, беше с 2 корита и се намираше в местността Карабунар, близо до 4-и дюкер на главния канал на язовир “Тракиец”. Друга чешма, известна като До шосето, има 3 корита и се намира в началото на селото, вдясно на идване от Хасково. Гогшовпетровата чешма е с 20 корита и е разположена край пътя за село Тракиец, на около 2 километра от Конуш. С 20 корита е и Котювата чешма в местността Бузалъка, където днес има голяма овощна градина.

Ловната чешма е с 5 корита и се намира в местността Карабунар. С 4 корита е Кайнашката чешма в местността Кайнака. Две корита има Ташлъшката чешма в едноименната местност. Вече не съществува Котироловата чешма, която бе на около 500 метра от селото в посока Тракиец. Козлардерската чешма, с две корита, е в едноименната местност. 10 корита има Караямачката чешма, тя е разположена до вековен дъб в местността Караямач.

Популярна е чешмата в местността Ишмик тарла, даваща началото на Поповото дере. В двора на бившето кооперативно стопанство има чешма с 20 корита. С 15 корита е чешмата в местността Чешмедере. Друга чешма има в Кавакдере, местност Герена, по пътя за Войводово. Черковната чешма-паметник на загиналите във войните е с 12 корита и се намира под оградата на православния храм в центъра на селото. Чешмата до Чилингирови е с 2 корита, интересното при нея е, че има два чучура с различна вода – от едната си наливат за пиене хората, с другата поят животните. Чешмата до Данчо Тончев е само с течаща вода за пиене, без корита.

Циганската чешма беше с 20 корита, намираше се до язовирчето на влизане в селото откъм Хасково. Исмаиловата чешма е с едно корито и се намира в парка в центъра на Конуш. На същото място е и Фонтанката. Куковата чешма с 20 корита е била в центъра, в района на парка, днес не съществува. С две корита е чешмата в двора на училището, тя се използва само за пиене. Две корита има и чешмата в Бостандере.

Кладенците в Конуш са обществени и частни, в дворовете на хората. Сред обществените можем да посочим Белик бунар в долната махала, близо до реката. Същата функция изпълняват и кладенците до Митю Манолов, до Янко Митев, до Манолови, до Папазови, Ясака, Манол-Тодоровият кладенец на поляната в горната махала, Хайвазовият кладенец, който вече не съществува. Карапачовият кладенец, някога за общоселско ползване, днес е в частен имот. Куковият кладенец е в парка до кметството.

Конушките кладенци са използвани и за поене на добитъка. Такива са двата в местността Баба кона, Бибовият кладенец в Чаталдере, Дядо Манолевият кладенец в Сиралан, Грудювбойчевият в местността Старите лозя. Трябва да се споменат и Дядо Настевият кладенец в Килюрдере, двата в стопанския двор, Тончов Стояновият кладенец в местността Герена, Тенчовото кладенче в Узунов чаир, Синджирли бунар и Карапачовият кладенец в Карабунар, последният – станал водоизточник на Ловната чешма в същата местност. Дългият списък продължава с Йовчовия кладенец на Бакалова чука, Язмичката при параклиса, днес вграден в самия параклис, Щерювият кладенец в едноименната бахча, Бахчуван Павлевият кладенец под селото, Чотовият кладенец – в старата река, Котьовият кладенец в местността Хамза кория – днес източник на чешма със същото име.

В местносттта Субахча, до старата мелница на Пилю Тончев, е Келешкостадиновият кладенец, в Бейлик бунар – този на Дели Коста. В местността Козладере е Жалваровият кладенец, в местноста Жалнъ карач – Танашовият. Продължаваме с кладенеца за военната помпа, отляво под шосето за Тракиец, Покритият кладенец (Капаклъ бунар) и кладенецът в Бейлик бунар, под селото, сега осигуряващ вода за стопанския двор.

Проучванията показаха, че в дворовете и градините на конушенци има и 310 частни кладенеца. Водата на част от тях се използва и за пиене, но повечето са източник за поливане.

Не е известно кога е изградена чешмата до черквата. Изворът й (майката) е в парцелите на Димитър Кузев, Марин Тенев и Васил Василев. През 1938 г. е каптирана водата в местността Чешме дере, която е с отлични питейни качества. Водопроводът до селото е изграден в периода 1938-1940 г. На 31 декември 1940-а, срещу Нова година, е пусната водата в селските чешми. Това е станало под ръководството на един от най-дейните кметове в историята на Конуш – Йордан Тонев Шутелов. С тази вода е захранена и чешмата до черквата, чешми са били открити и до Каню Димитров, Руси Апостолов, до парка, до Делчо Севов и в училищния двор. По-късно се прави чешма и до Колю Андонов, която днес не съществува.

Количеството на използваната вода не е достатъчно, това налага да се търсят нови водоизточници. През 1960-1961 г. е изграден такъв с резервоари за стопански нужди в двора на кооперативното стопанство. Каптиран е карстовият извор в местността Кайнака. От Мандра са имали намерение да водоснабдят от там селото, но се отказват заради трудния пресечен терен и дългото разстояние – 7-8 километра. Дебитът на водата от този извор е 2-2.5 кубически метра. През 1967-1968 г. с доброволен труд на населението водата от Кайнака е докарана до Конуш. Впоследствие се изгражда канална мрежа под ръководството на кмета Стефан Йорданов Стайков.

Много от жителите на селото прекараха в домовете си питейна вода, построиха си бани и тоалетни, което още повече увеличи нуждата от живителната течност. Направени са 3 сондажа в местността Увата. До единия от тях по времето, когато кметува Янко Стайков, е изграден шахтов кладенец. Оказва се обаче, че дебитът е недостатъчен и няма да са оправдани разходите по изграждане на помпена станция, трафопост и други помощни съоръжения.

През 1977-1978 г. селото е включено за групово водоснабдяване заедно с Тракиец, Войводово, Орлово и Мандра от терасата на река Олу дере близо до Войводово, по пътя за Орлово. Там са направени два шахтови кладенеца, уж с голям дебит. След като обаче била иззета баластрата от коритото на реката за направата на язовирната стена на “Тракиец” и от строителната организация в Хасково, оказало се, че дебитът рязко е спаднал. Освен това строителството на птицекомбината и неговите нужди, които трябва да се покриват от същите водоизточници, променят първоначалния план и от групата отпадат Тракиец, Конуш и Мандра.

Това налага кметството да потърси нови пътища за увеличаване на питейната вода в селото. През 1983 г. се прави 700-метрово отклонение от напорния водопровод за военното поделение край Конуш. Изградена е малка помпена станция в двора на стопанството. Направена е връзка със селската мрежа. Въпреки това през летните месеци се чувства остър недостиг на питейна вода. Промишленото водоснабдяване помогна за намаляването на ползването й за поливане в дворовете. И за в бъдеще трябва да се търсят нови водоизточници за цялостно решаване на проблема.

През 1991 г. целият канал от Кайнака до селото с дължина 3200 метра беше подменен с двойно по-широки тръби с диаметър 200 милиметра. В следващите години е добре да се търси включването в селската мрежа и на водата от Ташлъчката и Силмедженската чешма. Освен това може да се използва и водоизточникът на вече закритото военно поделение.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Народни лечители са помагали в миналото на жителите на селото при възникнали здравословни проблеми, като са използвали баене, леене на куршум, гасене на въглен. В употреба са влизали и множество билки. Имало е и куражлии, които са се осмелявали да вадят зъби с примитивни клещи. Други пък са умеели да разтриват и наместват счупено и навехнато. В следващите редове ще ви запозная с това, което успях да науча по темата от очевидци и от хора, които са получавали помощ от конушките народни лечители.

С баене са се занимавали Кица Делчева, Янка Първанова, Пена Атанасова, Мария Янева, Юлияна Илиева, Петронка Пенева, Мария Георгиева, Радка Кирилова, Рада Кукова. С леене на куршум пък са помагали баба Гочовица, Колке Костова, Лилке Запрянова, Латка Латунова, Лата Зефирова, Елена Дойчева, Радка Митева, Рада Миткова, вече споменатата Рада Кукова. Леенето на куршум и баенето са свързани с изговарянето наум на думички, които се считат за вълшебни и помагат на болния да оздравее. Когато лечителят е искал да се откаже от своите занимания или пък е усещал, че вече няма да може да помага на хората, той е бил длъжен да предаде на близък човек тайните думички, за да може той да продължи да лекува.

С гледане на боб се занимавали баба Гочовица, баба Маруша, баба Цвята. Веща в гледането на карти пък била Мария Стоянова. С гледане в бъдещето, познаване на станалото в миналото и препоръки за лечение била прочута Ташинка Русева, тя била търсена от хора и от други населени места. С гасене на въглен помагали на болните Лилке Запрянова и Кица Делчева. Пришки с помощта на чакмак, кремък и прахан лекувал Грозю Настев. При лечение на безплодие била търсена помощта на Колке Лозева, Руска Иванова, Христа Тенева. Билки за различни болести давала баба Лозювица. Навехнато и счупено оправяли Каню Димитров, Васил Митев, Анастас Араджиев, Костадин Делев, Димитър Канев, Лиляна Бренишка, Господин Тенев. Бона Маринова пък майсторски е вадила зъби.

Около 1920 г. в Хасково се откриват лечебни заведения. Лекари от там са идвали в Конуш и са лекували болните. През 1935-1940 г. в съседното село Тракиец работи медицинският фелдшер Иван Шинанов, който помага и на конушенци. През 1940 г. се разкрива здравна служба в сградата на старото училище пред черквата. Първият лекар, който идва да работи в Конуш, е д-р Точо Георгиев Точев, роден на 15 февруари 1915 г. и починал на 13 септември 1982 г. По-късно здравната служба се премества в кметството в центъра на селото. Разкрива се зъболекарски кабинет. Първият зъболекар, дошъл в Конуш, е Тенчо Иванов Манафов. Отлични спомени местните жители пазят и за стоматолозите Вера Ликова, Славка Койнова, Петър Петров и Надежда Иванова, като последната работи над 18 години в селото. Разкрива се длъжност за акушерка, назначават и хигиенист. През 1957 г. с доброволни дарения от населението е купена линейка. Първият и най-дългогодишен неин шофьор е Делчо Тончев Митев. Здравната служба в Конуш обслужва и селата Войводово, Орлово, Мандра, Големанци, Козлец, Текето и Тракиец. Лекарите често се сменят. Забележима следа с работата си оставят Иван Марков, Веса Симеонова, Илия Попов, Атанас Марашев.

Най-дълго в селската здравна служба – цели 34 години, като акушерка е работила Радка Кирилова Митева, наричана от съселяните си Малкия доктор. С най-дълъг стаж като хигиенист е Иван Павлов Лозев. След неговото преминаване на друга работа длъжността е закрита, като чак през 1985 г. е трансформирана в медицинска сестра. Тя съществува до 2000 г. , когато се въвежда новата форма на медицинско обслужване – с личните лекари.

През август 1984-а здравната служба се премества в нова сграда, където е и в момента. Днес в селото няма линейка, то се обслужва само от лекар, зъболекарският кабинет е закрит. Щастие за хората от селото и от района е, че стоматоложката Мария Стефанова откри частен кабинет в дома си и помага на нуждаещите се. Тя обслужва и съседните села. Снабдяването с лекарства е от аптеките в Хасково. Заслужава да се припомни интересният факт, че своеобразни аптеки на открито в Конуш е имало още в... 17 век, на големия панаир в местността Баба кона се продавали и различни илачи.

В “История на град Хасково”, стр. 663, за развитието на града през Средновековието пише: “Едва през късното Средновековие, главно под влияние на бурното развитие на Европа в посока естествени природни науки, проникват и в Хасковския край по-модерните медицински знания и практики. В с. Конуш е използвана протиотровата “Териак”, масово разпространена по онова време. За това свидетелства намереното тук оловно капаче с обозначение на годината 1603-а, с релеф на глава с лавров венец и надпис на латински, който гласи “Чист териак от аптеката “При златната глава” във Венеция”. Тази опаковка и лекарството са намерени в района на мястото, където се е провеждал дълго време международният панаир в с. Конуш Баба кона.”

През 2002 г. в селото бе разкрита дрогерия от Димитър Иванов Колев, което спомага за снабдяването с лекарства. Тази услуга се търси и от хора от други населени места. За да се отговори на тази необходимост, през 2009 година в Конуш бе открита аптека.

ИКОНОМИЧЕСКИ ЖИВОТ.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Населението на Конуш от незапомнени времена се е занимавало със земеделие в двата му основни отрасъла – растениевъдство и животновъдство. Пред епохата на турското поробване отглеждането на коне е било основният поминък на местните, тъй като селото се ползвало с привилегията да осигурява ездитни животни за царската армия. Предпоставка за развитието на животновъдството били природните условия.

Землището на Конуш било обрасло с девствени гори, с много пасища и постоянно течаща вода от река Олу дере. Половината от теренът е хълмист, това е най-източната предпланинска част на Родопите, останалото е равнина. От днешните 23 000 декара селско землище по-голямата част е гора и пасища. Пресеченият терен, близостта на селото до гората и реката допълват добрите условия за развитие на животновъдството.

Години наред са усвоявани нови и нови земи за земеделски култури от фонда и за сметка на пасищния и горския фонд. През 1936-1937 г. са усвоени земи от пасищния и горския фонд – около 2000 декара край шосето от Конуш за Хасково, и са оземлени безимотни и малоимотни жители на селото, с което се е осигурила възможност на тези семейства да се прехранват. През 1956-1957 г. са усвоени 500 декара, а през 1973-1975 г. – още 2100 декара от горския фонд. Така през 1996 г. обработваемата земя достига 9809 декара.

Селскостопанските земи на Конуш се разпределят както следва: 9809 декара ниви, площадката на населеното място, парцели – 786 декара, лозя – 212 декара, пасища и мери – 4659 декара, всичко – 14 466 декара. Останалите 8534 от 23 000 декара са гори. От емлячните регистри в кметството се вижда, че земята се е стопанисвала от жители на селото и от такива, които живеят в други населени места. С всяка следваща година земята се е раздробявала на все по-малки и по-малки парчета, разпределена между повече собственици. Справката, която привеждаме по-долу, доказва това.

През 1910 г. нивите са били 5266 декара, разпределени по следния начин: собственици на земя са били 130 души от селото и от други населени места, като са се падали средно по 40.5 декара на собственик. 45 стопани са имали по 20 декара, 77 – до 50 декара, а 8 са притежавали до 100 декара. През 1937 г. нивите са вече 5877 декара. Безимотни са 32 жители на Конуш. Собствениците са се увеличили на 220. 95 от тях имат до 20 декара. 31 стопани притежават до 10 декара, 60 – от 10 до 20 декара. 48 имат от 20 до 30 декара, 46 – от 30 до 40 декара, 79 – от 40 до 50 декара. 19 човека притежават от 50 до 100 декара, а само един е бил собственик на над 100 декара.

През 1943 г. има пак 32 безимотни, а 6567 декара ниви са разпределени така между 318 собственици: 31 стопани са с до 10 декара, 60 притежават до 20 декара, 46 – до 40 декара. 79 стопанисват до 50 декара, 19 – до 100 декара, отново само един има над 100 декара.

През 1993 г. нивите са 7995 декара, стопанисвани от 581 собственици. До 9809 декара земята е разпределена така: училище – 462 декара, потребителна кооперация – 50 декара, читалище – 25 декара, черква – 30 декара, кметство – 750 декара и 1664 декара държавни земи. Не посочваме как са разпределени площите между частните собственици, но раздробяването е налице.

През 1978-1980 г. в страната се извършва категоризация на обработваемата земя в 12 категории. Тази в землището на Конуш е категоризирана така: 4 категория – 4215 декара, 5 категория – 3120 декара, 6 категория – 580 декара, 9 категория – 80 декара. Това е земята, която е собственост на частните стопани. Данните са взети от поземлената комисия в Хасково и от земеразделителния план, изготвен през 1995 г.

През годините превес взема растениевъдството. От културите се отглеждат основно пшеница, ечемик, царевица и овес. По-късно навлизат слънчоглед, памук, тютюн, зеленчуци и лозя. В животновъдството са се отглеждали говеда, овце, свине, птици, коне, магарета, кози. Производството от растениевъдството и животновъдството е главно за самодоволяване. Когато то се увеличава, стопаните продават излишъка по пазарите в Хасково, Черноочене, Кърджали и други населени места. Отглеждането на тютюн, памук, сусам и други култури е давало възможност на селяните със средствата от продажбата им да купуват промишлени стоки от градските магазини.

До 9 септември 1944 г. земеделието е примитивно, добивите от почти всички култури са под 200 килограма. Поради малките парчета земя, притежавани от стопаните, няма почти никаква механизация. Обработката става главно с рала и плугове. Впрягани са говеда, коне и магарета. Примитивно е и цялото производство. Основно е използван ръчният труд. Не са употребявани изкуствени торове, препаратите са били непознати. Нямало е селскостопански специалисти, които да дават съвети на стопаните. Едва през 1940 г. е назначен околийски агроном, за да помага на земеделските производители.

През 1938 г. в Конуш се появява първата моторна ронячка на царевица, собственост на братята Атанас и Димитър Попстефанови. През 1943 г. потребителната кооперация, за да подпомогне членовете си, купува триор и ръчна лотра, с които стопаните срещу минимално заплащане почистват и обеззаразяват пшеницата и ечемика за семе. Подготовката на почвата е ставала с рало и плуг, сеело се е на ръка.

През есента на 1943 г. група стопани, членове на потребителната кооперация, решават да работят земята си колективно и засяват 150 декара с житни култури. Година по-късно собственици на овце ги събират в общо стадо, събират груб и концентриран фураж за тяхното изхранване, изграждат сламена колиба-овчарник, правят малка къща за овчарите в местността Баба кона и назначават Петко Стайков за пастир. Зимата на 1944-1945 г. е време за убеждаване на жителите на селото да бъде образувано земеделско кооперативно стопанство. Инициатори за неговото създаване стават ятаците на партизанския отряд “Асен Златаров”, членове на БКП и БЗНС, безпартийни. Най-голяма активност проявяват Александър Велков, Колю Йорданов, Тянко Марашев, Михко Митев, Митю Делев, Евтим Ангелов, Панайот Янев, Гого Русев.

Кооперативното стопанство в Конуш е основано на 12 август 1945 г. като производителен клон на потребителната кооперация. То е едно от първите кооперативни стопанства в Хасковския край и страната. Утвърдено е през 1946 г. от Министерството на земеделието. Учредители стават 60 жители на селото, 35 от тях са членове на БКП, четирима – на БЗНС, 21 са безпартийни. В учредителния протокол, съхранен в Държавен архив-Хасково, са записани имената на първооснователите: Колю Йорданов, Михко Митев, Ангел Христозов, Делчо Тодоров, Евтим Ангелов, Александър Велков, Гого Русев, Марко Георгиев, Тянко Марашев, Павлю Дафинов, Александър Желев, Делчо Янков, Георги Димов, Гиню Русев, Бона Маринова, Делчо Митев Белчинов, Васила Атанасова Велкова, Настю Делчев Узунов, Йовчо Делчев, Марчо Недев, Сево Маринов, Митю Михков, Иван Ангелов, Русчо Талев, Богдан Димов, Николай Димов, Тодор Манолов, Андон Петров, Коста Николов, Иван Николов, Димо Апостолов, Демир Генев, Латун Димитров, Стайко Димитров, Недялка Ненчева, Илия Колев, Димчо Делчев, Митю Манолов, Господина Грозева, Стоян Въков, Тодю Стефанов, Колю Андонов, Латун Запрянов, Петко Ангелов, Гиню Стойков, Павлю Митев, Петър Гогов, Велю Ванчев, Панайот Янев, Гочо Андонов, Митю Делев, Тона Колева, Желяза Тенчева, Милко Господинов, Делчо Лозков, Щерю Минчев, Нестор Тянков, Делчо Кирев и Кузю Митев.

Избран е и първият управителен съвет, негов председател става Тянко Марашев Тянков, заместник-председател е Колю Йорданов Атанасов. Членове на УС са Павлю Митев, Гого Русев, Делчо Митев Белчинов, а подгласници Марко Георгиев и Павлю Дафинов. На 16 септември 1945 г. в стопанството са приети още 64 жители на селото, така кооператорите стават 124. През следващите години тяхната бройка се увеличава, а през 1949-а в стопанството влизат всички жители на селото.

При убеждаването на стопаните да станат членове е имало затруднения, тъй като малцина приемали без съпротива мисълта да си дадеш животните, инвентара и земята да се стопанисват общо. Не се е стигнало обаче до насилие, както става на много други места в страната. Това се дължи може би на факта, че в Конуш не е имало едри земевладелци, мнозинството са били бедни земеделски производители и са търсели помощта на съселяните си, за да могат да обработват малкото си декари. Назначена е комисия от опитни стопани, която оценява внесените в стопанството животни и инвентар. Съгласно устава, приет на общо събрание на кооператорите, е е определен дялов капитал съобразно декарите земя, с които всеки е влязъл в стопанството. Той се е покривал от стойността на внесените инвентар, животни и парични средства.

Основните задачи на земеделската кооперация са били уедряване на земеделските земи, внедряване на техника, използване на селскостопанската наука, торове и препарати с цел увеличаване на производството и доходите на кооператорите. Създадена е машинотракторна станция (МТС) в Хасково, с чиято техника се обслужват кооперативните земи в Конуш. Още през есента на 1945 г. са докарани руски влекачи, демобилизирани от Съветската армия и снабдени с плугове. Оформени са големи масиви, което позволява използването на мощната техника. Младежи от селото са изпратени на курсове за трактористи, сред тях са Делчо Иванов Янев, Бона Делчева Стоянова, Делчо Тончев Митев, Делка Кирякова Петкова, Георги Йовчев Делчев, Маринка Йорданова, Надежда Андонова. Получили необходимата подготовка, те започнат работа в МТС-Хасково, а след това в новооткритата МТС-Малево и в конушкото стопанство.

В селото е сформирана тракторна бригада, която обслужва срещу заплащане основно кооперативното стопанство. През 1947 г. е закупен първият верижен трактор СТЗ, управляван от Тодю Атанасов. През следващите години се доставя още селскостопанска техника – трактори, сеялки, култиватори, косачки, комбайни. Купен е и първият камион. В селото обаче няма шофьори. За такъв е назначен Христо Петков от Сърница, негов помощник става конушенецът Манол Митев Манолов. Изградени са работилници и хангари, открит е и първият тютюнев комплекс по модела на с. Рила, Благоевградско. По-късно се изгражда по-съвременен – със сушилни камери и голяма складова база. Механизирането на сеитбата, окопаването, низането и сушенето на тютюна позволява да се увеличат засетите с тази култура площи. На една тютюнопроизводителка се зачисляват средно по 10 декара. Производството на тютюн през 1946 г. е 15 938 килограма, като от 300 декара са получени средно по 53 кг. През 1960 г. декарите с тютюн достигат 600, а готовата продукция – 75 537 кг, средно по 123 кг от декар. През 1976-а от 810 декара е произведен 123 730 кг тютюн, при среден добив 153 кг/дка.

Внедряването на механизация, използването на торове и научни методи, изграждането на язовир “Тракиец” и помпените станции в Жалнъ карач, Бакалова и Севкова чука, системата от канали, микроязовири и поливна техника спомагат да се увеличат средните добиви, общото производство в стопанството и доходите на кооператорите. Земеделието от примитивно се превръща в интензивно. Отпада ръчният труд, много от практиките се механизират стопроцентово. Това се постига най-напред при зърнените култури, където се механизират обработката на почвата, сеитбата, прибирането и съхранението на реколтата. В животновъдството се механизират доенето при кравите, изхвърлянето на торовете, стрижбата на вълната при овцете. Всичко това изисква добре подготвени кадри.

Първи на това поприще са вече работилите в МТС-Хасково и МТС-Малево Манол Митев, Делчо Атанасов, Димитър Христов, Андон Петров, Гиню Стойков, Делчо Иванов, Бона Делчева, Делка Кирякова, Георги Йовчев, Маринка Йорданова, Надежда Андонова, Делчо Тончев, Еленко Делчев. В селото в следващите години се създава голяма група добри специалисти – трактористи, комбайнери, кадри по поддръжка на техниката. Списък с имената на тези хора поместваме в края на книгата.

Благодарение на главния счетоводител Христа Тенева Йовчева имаме възможност да дадем изчерпателна информация за основните култури и производства, както и за резултатите в животновъдството от 1946 до 2000 г. Тези данни са почерпани от годишните отчети на кооперативното стопанство, запазени в Държавен архив-Хасково. Прилагаме справка за основните култури – пшеница, ръж, ечемик, царевица, тютюн, памук и слънчоглед. В животновъдството – за говедата, овцете и свинете. Другите култури като овес, фасул, зеленчуци, лозя и овошки заемат малки площи. Същото е положението и с лозята, както и с овощната градина, заемаща 250 декара. Те са засадени на неподходящи места и след няколко години пропадат.

Увеличаването на зърнопроизводството и фуражните култури създава условия за развитието на добро животновъдство с повече животни и по-висока продуктивност. Създават се кравеферма, биволовъдна ферма, свинеферма, птицеферма, овцеферми. Повишава се продукцията както от едно животно, така и като цяло. Животни се отглеждат и в личните стопанства. Фураж се осигурява от стопанството, като се раздава част от произведеното – според трудовото участие на кооператорите и стопанската дейност на кооперацията. Рента за земята е давана на член-кооператорите до 1956 г., след това отпада по решение на общото събрание.

След 1989 г. ликвидационните съвети с действията си водят до затваряне на овцефермата, свинефермата, а по-късно и кравефермата. Сега търсим помощта на еврофондовете и в Конуш, и в цялата страна, за да възстановим това, което имахме и с лека ръка разрушихме. Все пак има надежда: бившият ветеринарен лекар в селото д-р Исмаил Мустафов успя да закупи част от животновъдните сгради в стопанството, да ги преустрои и да започне да отглежда в тях елитни крави и телета. За първи път в България, а може би и в Европа, той успя да отгледа заченати ин витро телета, с които се надява да подобри световните постижения в добивите от мляко.

Нека сега се върнем в годините, когато кооперативното стопанство в селото е в силата си. То създава собствени фондове, с които закупува техника, разплодни животни, извършва огромно строителство на стопански сгради и други съоръжения. Подпомагат се член-кооператори, като се осигурява безплатна храна на децата им в училищата и детските градини, осигурява се помощ и за болни кооператори, субсидира се дейността на читалището, училището, младежките организации, заделят се средства за инфраструктурни обекти в селото. В стопанския двор се появяват ремонтна работилница, бобинажен цех, кравеферма, тютюнев комплекс, животновъдни и складови постройки.

Най-високи постижения стопанството реализира в периода 1967-1976 г. Тогава председатели са Христо Ников Христов и Марчо Латунов Запрянов, специалисти с висше образование и с опит. През 1976 г. стопанството е окръжен и национален първенец и за високите си постижения е наградено с орден “Червено знаме на труда”. Повече от 20 производственици – механизатори, животновъди, полевъди и специалисти, пък получават като награда екскурзии в чужбина.

Ликвидационните съвети просъществуваха до 1992 г. Заработи се за създаване на нова земеделска кооперация в Конуш. На 13 септември 1993 г. 532 собственици учредиха Частна земеделска кооперация “Земя”, извън нея останаха 8 жители на селото. За председател беше избран Емил Борисов Иванов, който работи като такъв до 8 март 1997 г. Трябва да се отбележи, че като председател на ликвидационния съвет преди това той, с риск да бъде освободен, успя да запази това, което имаше бившето кооперативно стопанство. То стана основа на новоучредената земеделска кооперация.

От 8 март 1997 г. до януари 2007 г. председател на ЧЗК “Земя” бе Недялко Кирилов Гогов, а от 28 февруари 2007 г. и досега начело на кооперацията е Златко Стойков Димитров. След образуването на новата кооперация трудностите бяха големи. Стопанското ръководство продаде голяма част от сградния фонд, за да може “Земя” да оцелее. Сега се полагат усилия да се използват европейските фондове за нейното укрепване.

Развитието на селското стопанство в периода 1945-1989 г. премина през редица преустройства. Конуш преживя тежко повечето от тях. Поради това, че неговото кооперативно стопанство бе едно от първите в окръга и страната, то беше вече укрепнало и се налагаше да помага на ТКЗС-тата, които през годините бяха групирани към него. През 1958 г. се извършва обединяване на кооперативните стопанства със седалище Конуш, към което минават следните съставни села: Войводово, Орлово, Мандра, Големанци, Зорница, Широка поляна, Николово, Гълъбец, Текето, Козлец и Тракиец. За председател е избран Христо Арнаудов. Това обединение просъществува до март 1959 г., когато Николово, Широка поляна и Зорница се отделят и формират ново кооперативно стопанство. Останалите селища остават в едно ОТКЗС с председател Петър Атанасов.

През февруари 1964 г. става ново роене: отделят се Войводово, Орлово, Мандра и Големанци. Конуш, Тракиец, Козлец и Текето продължават заедно, като си избират за председател Христо Колев. През февруари 1970 г. отново се събират в едно стопанство Конуш, Козлец, Зорница, Широка поляна, Николово, Гълъбец, Тракиец и Текето. Това продължава до 1980 г., когато за пореден път се отцепват Николово, Широка поляна, Гълъбец и Зорница. През същата година е ликвидирана юридическата самостоятелност на кооперативните стопанства от района и те се превръщат в производствени клонови стопанства на АПК “Юг”.

Четирите преустройства и особено последното стават причината ръководствата на отделните стопанства да загубят своята инициатива и възможност конкретно и оперативно да управляват селскостопанското производство. Добрите специалисти отиват на ръководни длъжности в АПК за по-големи заплати и по-малка отговорност, производството се лишава от тях. Намалява заинтересоваността и мотивацията за по-добра работа и по-високо заплащане у кооператорите, най-вече у механизаторите. Всеки почва да се пазари за заплата, без да прави сметка какъв ще е резултатът от неговата дейност. Гьолът, както казваха по това време, стана голям и мътен.

По време на съществуването на кооперативното стопанство (земеделска кооперация) от 1945 до 2007 г. като председатели са работили:

1. Тянко Марашев Тянков, председател от 12 август 1945 до 1947 г.

2. Александър Велков Вакрилов – до 1948 г.

3. Михко Митев Михков – до 1949 г.

4. Александър Велков Вакрилов – до 1950 г.

5. Колю Йорданов Атанасов – от 1951 до септември 1952 г.

6. Тянко Марашев Тянков – от септември 1952 до 1953 г.

7. Стефан Йорданов Стайков – 1954-1956 г.

8. Александър Велков Вакрилов – 1957 до декември 1958 г. (През декември 1958 г. става обединение на кооперативните стопанства.)

9. Христо Арнаудов Христов – декември 1958 – март 1959 г.

10. Петър Атанасов Петров – март 1959 г. – януари 1962 г.

11. Христоз Тенев Христозов – януари 1962 г. – февруари 1964 г.

12. Христо Колев Христов – февруари 1964 – юли 1964 г.

13. Христо Ников Христов – юли 1964 – 1 март 1973 г.

14. Марчо Латунов Запрянов – 1 март 1973 г. – 1 март 1981 г.

15. Христо Атанасов Иванов – март 1981 – март 1984 г.

16. Кирил Владимиров Делчев – март 1984 – април 1986 г.

17. Ангел Иванов Владимиров – април 1986 г. – края на 1989 г.

18. Стоян Игнатиев – 1990 – 29 април 1992 г.

19. Емил Борисов Иванов (ликвидационен съвет) – 29 април 1992 – септември 1993 г. (Образува се Частна земеделска кооперация “Земя”)

20. Емил Борисов Иванов – 13 септември 1993 – 8 март 1997 г.

21. Недялко Кирилов Гогов – 8 март 1997 – 1 януари 2007 г.

22. Златко Стойков Димитров – 28 февруари 2007 - ...

Най-дългогодишен председател е бил Христо Ников Христов – 9 години, следва Недялко Кирилов Гогов – почти 9 години, Марчо Латунов Запрянов – 8 години, Александър Велков Вакрилов – 5 години.

За първи счетоводител в кооперативното стопанство е назначен Делчо Кирчев, който изпълнява същата длъжност и в потребителната кооперация. След 12 август 1945 г. главен счетоводител става Манол Цвятков, който работи като такъв до 31 юни 1947 г. През 1952 г. счетоводител за кратко е Дорка Делчева, наследена от главния счетоводител Марчо Маринов Русев (1952-20 април 1956 г.) От 20 април 1956 г. до 1966 г. главен счетоводител е Христа Тенева.

Марчо Маринов е назначен за главен счетоводител на обединеното ТКЗС през 1959-а и работи до 1961 г. След него тази длъжност изпълнява Стоян Димов (1961-1964 г.) От 1964 до март 1972 г. главен счетоводител на стопанството е Милко Ванчев от село Мандра.

От март 1972 г. до декември 1976 г. главен счетоводител е Илия Александров, оттогава до февруари 1990 г. на това място работи Христа Тенева. От февруари 1990 до юни 1991 г. главен счетоводител е Митко Иванов, а до 1992 г. – Мара Ангелова. По време на ликвидационния съвет – до 13 септември 1993 г., главен счетоводител е Мариана Недялкова Ятанска. Мара Ангелова за малко е счетоводител на новата земеделска кооперация, след това тези функции поема Латка Георгиева (13 септември 1993-ноември 2006 г.) В края на книгата поместваме имената на бригадири и други специалисти, работили през годините в кооперативното стопанство.

ОБЕКТИ, ПОСТРОЕНИ В СТОПАНСТВОТО

1. Първи сламен овчарник в местността Баба кона – есента на 1944 г.

2. Къщичка за овчарите в местността Баба кона – есента на 1944 г.

3. Първа постройка в стопанския двор – обор, 1945 г.

4. Склад за зърнени храни – 1946 г.

5. Сушилня за тютюн – 1949 г.

6. Малката канцелария в стопанския двор – 1954 г.

7. Авторемонтна работилница – 1960 г., разширена през 1977 г.

8. Бобинажен цех – 1977 г.

9. Навес за селскостопански машини до ремонтната работилница – 1978 г.

10. ГСМ и складова база с 30-тонни цистерни – 1975 г.

11. Преустройство на склад в работилница за машинния двор – 1976 г.

12. Колиен кантар, диспечерски пункт и пункт за противопожарна защита – 1976 г.

13. Свинеферма – 1965 г.

14. Кравекомплекс – започнат 1980-а, завършен през 1984 г.

15. Склад за препарати – 1977 г.

16. Ограда с портал и път до ГСМ – 1975 г.

17. Столова – 1978 г.

18. Тютюнев комплекс с камери и складови помещения – започнат през 1970 г., завършен през 1973 г.

19. Нова канцелария за ОТКЗС – 1961 г.

20. Чешма в местността Баба кона, чешма Албена – 1975-1976 г.

21. Язовир в местността Милик дере – 1956 г., язовир в местността Ели дере – 1957 г., язовир в местността Чешме дере – 1973 г., язовир в Кеседжика – 1975 г., язовир в местността Бостандере – 1979 г., язовир в местността Ели дере – 1978 г.

22. Гараж до канцеларията – 1978 г.

23. Гараж за товарни коли – 1965 г.

24. Разширение на гаража и железарска работилница – 1978 г.

25. Бани и тоалетни за тютюневия комплекс – 1973 г.

26. Навес за груби фуражи до машинния двор – 1979 г.

27. Овчарници в стопанския двор, в Чешме дере и в Баба кона – 1965, 1972 и 1974 г.

28. Обори за впрегатен добитък – 1946-1948 г.

29. Механизирана площадка за почистване и сушене на зърно – 1974 г.

30. Дърводелска работилница – 1950 г.

31. Водоснабдяване на стопанския двор със собствена помпена станция и резервоари – 1955, 1961, 1974 г.

32. Помещения за разплодни свине – 1975 г.

33. Помпени станции в Жалнъ карач, Бакалова и Севкова чука – 1973-1974 г.

34. Построяване на фурна – 1957 г.

35. Мандра – 1956 г.

ВЕТЕРИНАРНО ДЕЛО

Грижите за животните са свързани с ветеринарното обслужване. В миналото такова не е съществувало. При счупване или навехване крайниците на безсловесните пациенти са лекувани от възрастни животновъди с голям опит в тази област. Помнят се имената на Каню Димитров, Васил Митев, Христо Нохчев. В периода 1930-1935 г. за лекуване на болните животни в Конуш са идвали ветеринарни специалисти от Хасково. След 9 септември 1944 г. държавата започва да отделя значително по-голямо внимание на животновъдния отрасъл. Броят на отглежданите животни пък видимо се увеличава след създаването на кооперативното стопанство в селото.

Създават се големи ферми, в които се съсредоточава голямо количество добитък. Отглеждат се крави и телета, биволици, прасета, птици. Те изискват и съответните грижи от специалисти. През 1956 г. в Конуш се открива ветеринарна служба, която обслужва и селата в района. Бивша плевня, където се е съхранявал грубият фураж за общинските разплодни животни, се преустройства за нуждите на ветеринарите. В нея се обособяват амбулатория, стая за живеене, помещение за преглед и лечение.

Първият ветеринарен лекар в селото е Георги Демирев. След него идват д-р Пармаков, Милка Добрева, Димитър Стефанов Янкулов, Златко Николов, Янаки Караджов, Иван Йоргов, Христо Атанасов, Исмаил Мустафов. В Конуш работят и фелдшерите Делчо Вълков Делчев, Борис Иванов Манчев, Петя Тенева Атанасова. Най-дълго като ветеринарен лекар е работил д-р Христо Атанасов, който остава да живее в селото и си създава името на опитен и уважаван специалист. Конушката ветеринарна служба оказва помощ на животните в още 10 села – Войводово, Орлово, Мандра, Големанци, Козлец, Зорница, Николово, Гълъбец, Текето и Тракиец. След време са разкрити ветеринарни пунктове във Войводово, Тракиец и Николово, които са обслужвани от фелдшери.

Към ветеринарната служба са назначени и зоотехници, те помагат на стопаните и кооперативните стопанства за по-правилно хранене и отглеждане на животните. Първи зоотехник е Щилян Георгиев. По-късно – Ангел Георгиев, Калинка Еленкова, Сава Панов, Ангел Владимиров, Атанас Василев. Отначало ветеринарните лекари, фелдшери и зоотехници получават заплати от държавата. След укрепване на кооперативните стопанства те преминават на заплащане към тях, но продължават да обслужват и животните в личния сектор.

След 1989 г. като ветеринари в Конуш работят Красимир Чаталов, Красимир Димитров, Петя Тенева. Много търсен от стопаните е д-р Исмаил Мустафов, който заради елитната си кравеферма почти всеки ден е в селото и никога не отказва консултация и помощ. Д-р Христо Атанасов също постоянно е на разположение на собствениците на животни. За съжаление броят на последните намалява с всяка измината година. При ликвидационните процеси след 1989-а повечето от тях бяха изклани. Загубиха се ценни породи.

В миналото заплождането на всички видове животни е ставало по естествен начин, с помощта на разплодни мъжки екземпляри, отглеждани от кметството в специални сгради. Тази практика е прекратена, когато са назначени осеменители на говедата. Като осеменител в Конуш първа започва работа зоотехничката Гергина Тенева, която завършва и специален курс. Днес с изкуствено осеменяване се занимава Данчо Георгиев Делчев, той обслужва и фермата на д-р Исмаил Мустафов.

В днешно време животните в конушките лични стопанства се отглеждат за мляко и месо. В миналото те са били използвани и като впрегатен добитък. При говедата се отглеждат черношарено, кафяво американско и кръстоски от различни породи. От прасетата – ландрас и бяла българска свиня. Птиците са от най-различни породи – за угояване и за яйца. В миналото в Конуш е имало доста зайци и патици. Днес те са минимални бройки.

С всяка изминала година пасищата стават все по-малко, намалява и фуражната база. Макар че в местната мелница “Братя Пилеви” е разкрит цех за фуражни смески, това не спомага за увеличаване броя на животните. Населението на селото застарява, младите хора не проявявят интерес към животновъдството заради ниските изкупни цени.

ЗАНАЯТИ И ЗАНАЯТЧИИ

Занаятите в Конуш са били най-често начин за получаване на допълнителни доходи за семействата. Имало и занаятчии, които са си вадили прехраната по този начин, били са признати майстори в професията си. В селото са работили коларожелезари, терзии, шивачи, налбанти (подковачи), плетачки, дърводелци, калайджии, тенекеджии, хлебари, мандраджии, тухлари, каменари, сарачи, обущари, бояджии, зидари, грънчари, бръснари, касапи, бъчвари, готвачи. В края на книгата прилагаме имената на тези, които са практикували един или друг занаят и не са споменати в следващите редове.

Коларожелезарите са изработвали коли и каруци, обслужвали са и земеделците. Правели брадви, тесли, мотики. Като майстори в този занаят са запомнени Стоян Тодев, Бойдю Тодев, Илия Бойдев, Делчо Овчаров, Смаил Алиев, Колю Милев Севов, Йордан Иванов, Стоян Иванов, Марин Делчев, Димитър Михайлов. В последните години с подобна дейност в селото не се занимава почти никой.

Терзиите се различават от шивачите по това, че са шиели селските дрехи от шаяк. Това са били потури, аби, елеци, обшити с гайтани. Известни конушки терзии са Ангел Апостолов, Андон Георгиев, Колю Николов (Терзи Колю), Яню Тонев, Бакалов, Костадин Петров, Андон Петров. С навлизането на съвременните дрехи в селския бит и този занаят изчезва. В миналото почти всички съдове в домакинството – чиниите, тасовете, бакърите, са били изработвани от мед. За тяхното поддържане са се грижели калайджиите Георги Вълков-Четиня, Янко Тончев, Тончо Манов, Димитър Канев, Илия Колев, Петър Георгиев.

Шивашкия занаят практикували доста жители на селото поради факта, че на времето не е имало голям избор от готови дрехи на пазара. Всичко е поръчвано предварително при шивача или шивачката, вземана е точна мярка на клиента и той е получавал добре ушита дреха. Шивачеството е практикувано от Пеню Маринов, Тодор Георгиев, Тодор Райчев, Делчо Николов, Йордан Иванов, Маринка Йорданова, Стойка Стоянова, Йорданка Бойчева, Катина Василева, Жека Сусуркова, Въчка Бончева, Тонка Богданова, Дорка Димитрова, Латуна Делчева, Ана Илиева, Тонка Запрянова, Желка Иванова, Анелия Юлиянова, Христина Тянкова, Елена Делчева, Добра Бойчева, Катина Гочева. И в момента в Конуш има практикуващи шивачи, основно жени.

Използването на животни в селскостопанската работа е налагало те да бъдат подковавани с железни подкови, за да могат по-добре да стъпват по неравностите из селските пътища и в полето. Тази услуга се извършвала от налбантите (подковачите). Подковавани са краката на волове, коне, катъри, магарета. Изявени майстори на този занаят, чиито имена се помнят, са Христоз Петров (Ламбантюв Христоз), Дулю Стратиев и неговите синове Сталю и Георги Дулеви, Настю и Еленко Делчеви Узунови, Паню Канев Димитров, Георги Радев Димитров, Христо Златилов Нохчев, Колю Янков Колев. В днешно време само последният от изброените практикува подковачество.

В Конуш в миналото плетачеството е било силно развито, тъй като доста от жените са носели плетени дрехи. Помнят се майсторки плетачки като Петра Ламбрева Христова, Еленка Петрова Манова, Мина Димитрова Минчева. Те са обучили много девойки. Сред най-известните им ученички са Христа и Калинка Сталеви, Ганка Димова, Христа Делчева, Тонка Попстефанова, Петра Иванова, Ганка и Йорданка Колеви-Кафеджиеви, Жечка Иванова, Еленка Стоянова, Тянка Христозова.

Дърводелците са правели врати, прозорци, мебели и други изделия от дърво. Изявени майстори в този занаят са били Димитър и Атанас Попстефанови, Грозю Петров, Вълко Иванов Марчев, Илия Сусурков, Стоян Иванов, Илия Михайлов. В момента в селото с дърводелство се занимава Недялко Райчев Стоянов. В Конуш работи и цех за алуминиева и пластмасова дограма, негов собственик е Васил Георгиев Гочков.

Сред най-известните готвачи, търсени от конушенци при сватби и други празнични поводи, са Апостол Латунов, Йордан Латунов, Делка Петкова, Христина Атанасова, Елена Владинова, Мария Стефанова, Делка Гогова, Боню Стоянов, Христо Петков, Янчо Янчев Ванчев. Преди години лозарството в селото е било добре развито, благодарение на което се развил и занаятът бъчварство. Бъчви и бурета са били изработвани от Митю Петров-Хайваза, Митю Марев, Тончо Митев, Делчо Тончев, Делчо Илиев, Янчо Костадинов. Има семейство, в което 3 поколения са се занимавали с този занаят. Това са Делчо Тончев, баща му Тончо Митев, дядо му Митю Марев и чичо му Димитър Марев. Синът на Делчо – Васил, днес се опитва да продължи семейната традиция.

Тенекеджиите правели печки и извършвали други услуги. Занаятът е бил практикуван от Богдан Димов и сина му Митю Богданов, Нико Марчев, Петър Димитров и сина му Стоян Петров. След 9 септември 1944 г. повечето села си правят обществени фурни. Така се появила нуждата от хлебари. В Конуш с този занаят са се занимавали Димо Апостолов, Гинчо Симеонов, Милко Господинов, Илия Петков Стайков, Димитър Лозев, Петко Димитров Лозев, Петко Иванов, Гочо Илиев Гочев, Теню Марчев, Илия Петков Колев. Хлябът от селската фурна беше добре изпечен и вкусен. Заводският, с който днес се прехранва и Конуш, няма тези качества.

Увеличеното производство на мляко от крави, биволици и овце наложило стопаните в Конуш да продават част от продукцията си. Това изисквало да се организира млекопреработка. Най-напред потребителната, след това и земеделската кооперация откриват мандра, където да се приема млякото и от него да се произвеждат сирене и други млечни продукти. Известни мандраджии са били Ангел Тодоров Марашев, Колю Павлов Митев, Димо Апостолов, Стайко Петров, Илия Петков, Стефан Йорданов, Ангел Петков.

Днес в селото има голяма мандра, която преработва около 20 тона мляко на денонощие. Добре квалифицирани специалисти произвеждат едно от най-търсените кисели млека – “Тонус”, и катък със същата марка. Произведената продукция се радва на добро търсене в цялата страна. Собствениците на фирма “Булмилк” - Байчо Бахов и Николай Славчев, успяха да съберат добър производствен екип – около 50 човека, и работят за имиджа на предприятието и на Конуш.

В миналото къщите и стопанските сгради са градени основно с кирпич. Тухлите се появяват по-късно. Тъй като липсвало фабрично производство, а покрай река Олу дере имало хубава глина, доста конушенци се насочват към този занаят. След 9 септември 1944 г. започва масово строителство на нови къщи. Това наложило голямо производство на тухли. С това се заемат Колю Димов Колев, Димо и Руси Апостолови, Тодор Манолов, Григор Стайков, Гочо Илиев. Лозю Димитров и Димо Апостолов правят и керемиди от стария тип (турски). За около 10 години след 1944-а почти всички къщи в Конуш са обновени. Много от местните жители получили определена подготовка при посочените майстори и започнали сами да правят тухли за своите сгради.

При строителството в селото бил използван и ломен камък. Тъй като в землището на Конуш има доста кариери, ползвани в миналото от държавата, доста мъже се насочват към каменарството, за да изкарват прехраната си. Добри каменари са били Латун Апостолов, Димитър Петков Николов, Манол Вълков, Анастас Апостолов, Делчо Манолов, Димитър Делчев Папазов, Христоз Петров Евтимов, Стайко Делчев Колев, Господин Делчев Кирев. С годините този занаят запада поради това, че използваните бетонови разтвори в строителството правят камъка излишен.

Използването на коне, магарета и катъри наложило да се изработват кожени пособия за тяхното впрягане. Единствен, но много добър сарач в селото беше Павлю Гочев Лозев. След създаване на кооперативното стопанство той продължи да упражнява своята професия в него и имаше добре подредена работилница.

Обущарството не е характерен занаят за селата. Но тъй като Конуш е било център за съседните селища, била е предлагана и тази услуга. С изработка и ремонт на обувки са се занимавали Петко Георгиев Стайков, Димитър Янков Митев, Делчо Димчев Делчев, Калоян Папутчаров. Днес в селото няма практикуващ обущар. Като известни бояджии пък конушенци помнят Иван Дичев, Митко Киряков, Желю Желев Ангелов, Ангел Александров Павлов, Росен Митев, Севко Маринов.

Един от занаятите, който е ангажирал най-много жители на селото, е зидарството. Строителни групи от Конуш са работили из целия Хасковски регион и са се ползвали с добро име. Тук ще споменем само тези, които са водили подобни групи, в края на книгата има списък на всички, които са се занимавали със строителство. Сред известните майстори зидари са Митю Дафинов-Кентарата, Сталю Димов, Делчо Митев, Колю Андонов, Иван Стоянов, Иван Ангелов, Господин Колев, Русчо Талев, Христо Михайлов, Атанас Николов Терзиев, Делчо Зефиров, Димо Колев Костадинов, Петко Ангелов, Георги Янев Георгиев, Тодю Янев. 89 жители на Конуш са упражнявали през годините строителната професия. Днес с нея се занимават Вълчо Александров, Стефан Маринов и Росен Митев.

Стайко Делчев Бакалов е единственият в Конуш, който се е занимавал с грънчарство. По-късно той се преселва в Хасково, там продължава да се занимава със същото. Като фризорки са работили Иванка Русева, Таня Бойчева и Недялка Радева. Имало е и бръснари. Първоначално мъжете са се бръснали един друг, по комшийски. Някои са се справяли и сами. След Първата световна война е разкрита първата бръснарница в селото – тази на Колю Милев Стоянов-Поручика, който се върнал от фронта с добра квалификация. По-късно с този занаят се занимават Петър Тенев Янев, Петър Гогов, Милю и Йордан Колеви, Добрина Тонева, Таня Бойчева, Недялка Радева.

С касаплък са се занимавали Стоян Педев, Пасю Русев, Петър Анастасов, Коста Делчев, Кръстю Колев. Имало е и касапница към потребителната кооперация, в която всяка неделя се е продавало прясно месо от различни видове животни.

Преглеждайки броя на хората, които са се занимавали със занаятчийство, виждаме, че най-голяма е била групата на зидарите – 89 човека, шивачите и шивачките са наброявали 38, плетачките – 33. Многото строители са включени в обновяването на жилищния фонд в селото. През 1947-1958 г. в кооперативното стопанство се прави взаимоспомагателен фонд от трудодни. По решение на управителния съвет на ТКЗС всяка година се строели по 20-30 къщи, като кооператорите се ползвали от този фонд без никакви лихви. Изплащането ставало няколко години след това. След обновяването на жилищата взаимоспомагателният фонд е закрит. Изградени са и множество обществени сгради, сред тях са църквата, кооперативният дом, читалището, мелницата, училищното общежитие, детската градина, здравният дом, сградата на кметството, управлението на ТКЗС, фурната, както и множество сгради в стопанския двор на кооперацията. В по-ново време в Конуш бяха построени новата мелница, направено бе разширението на старата и се вдигнаха огромни силози за съхранение на зърното.

ПРОМИШЛЕНОСТ

Изследванията, които бяха направени през 100 години (1896-1996) от историята на Конуш, дадоха много интересна картина: развитието на промишлени предприятия в селото в миналото и в по-ново време показва, че техните собственици са били предприемчиви хора. В сравнение с много по-големи села като Войводово, Малево, Горски извор, Криво поле, Узунджово, Ябълково тук са развити повече промишлени дейности, които в последните години прераснаха в крупни промишлени обекти. За това обстоятелството спомага и фактът, че Конуш се намира на оживения път Русе-Маказа.

В много ранни времена в селото се построяват мелници (първоначално на водна тяга), дараци, маслобойни, казани за варене на ракия, петмезчийници. В наши дни предприемчиви млади хора отвориха цехове за изолационна хартия, за веро, за бойлери и елпечки, за изработка на елтабла, бобинажен цех, цех за алуминиева и пластмасова дограма, цех за дървена дограма, голяма мандра за преработка на мляко, железарски цех, автосервиз. Преди години в Конуш са били развити 22 занаята. Трябва да се отбележи, че повечето промишлени дейности, развивани тук, обслужват не само селото. Продукцията им намира добър пазар в страната, изнася се и зад граница.

В Конуш и околностите му е имало няколко водни мелници (караджейки). С най-дълъг живот е мелницата на Пилеви. В далечното минало тя е била водна, с олуци и мелнични камъни, задвижвани от водата. Тя е идвала от село Тракиец покрай шосето по нарочно направен канал (арк). Водата е била отделена от река Олу дере и по пътя си задвижвала още няколко мелници – една в центъра на Тракиец, втора в долния край на селото, конушката и мелницата във Войводово. Старата караджейка е била собственост на турчин – Котироол. След Освобождението и заселването в Конуш на братята Пилю и Янко Тончеви Манови е закупена от тях.

Пилю Тончев е роден на 14 май 1895 г. и починал на 24 февруари 1962 г. Брат му Янко е роден на 20 октомври 1904 г., умира на 24 юни 1982 г. В периода 1925-1928 г. братята преустройват мелницата в моторна. След електрификацията на селото през 1947 г. тя вече се задвижва от електродвигатели.

През същата година се извършва национализация на едрата промишлена собственост. Братя Тончеви са оставени да работят в собствената си мелница, тъй като били много добри професионалисти и стопани. По време на антифашистката съпротива (1941-1944 г.) те често помагат с брашно на бедни жители на селото и на такива, които са поддържали връзка с партизанския отряд “Асен Златаров”.

През 1975 г. Димитър, синът на Пилю Тончев, се отказва от шофьорската професия и започва работа в мелницата, за да продължи семейната традиция. Той изпраща и малкия си син Златко да завърши професионално училище по мелничарство. Само за няколко години Димитър Пилев успява да разшири мелницата. Изградени са големи складови помещения за зърно, внедрена е нова механизация, разширена е самата мелница, прави се ремонтна работилница, подобрява се и инфраструктурата около мелничния комплекс.

След демократичните промени през 1989 г. мелницата беше върната на бившите й собственици. Младите братя Златко и Пилю Пилеви с голяма амбиция и виждане за бъдещето се захванаха със строителството на нова мелница с голям капацитет. Изградени бяха модерни силози, разширена бе старата мелница, внедрена бе съвременна техника за производство на брашно. Изграден бе цех за комбинирани фуражи, които се използват за храна на всички видове животни. Името на мелницата е познато не само в страната и региона, но и в съседните балкански държави.

Вместимостта на складовата база е над 50 000 тона зърно, новата и старата мелница са в състояние да произведат около 200 тона брашно на денонощие. Разширява се производството на типово, ръжено и царевично брашно. Рядко явление е 3 поколения да практикуват една и съща професия. Златко Пилев завърши института за обработка и съхранение на зърното в Русе, работи дълги години по специалността си в голямата хасковска мелница, днес прилага своите знания и опит при развитието на семейното предприятие. Пилю Пилев завърши театралната академия, но след време също се отдаде на семейния бизнес. В мелницата на братя Пилеви работят предимно млади и добре квалифицирани млади хора от селото и района.

Друга мелница, която е работила в Конуш, е Симоновската. Тя е била водна, намирала се е близо до Козлардерската чешма. Захранвала се е също чрез арк от водите на Миликдере. Била е с един мелничен камък и е правела неголеми количества типово брашно. Собственикът е бил хасковлия. Днес от тази мелница не е запазено нищо. Сравнително голяма мелница е имало в центъра на селото, на мястото, където днес са паркът, читалището и кметството. Тя е била собственост на преселилите се тук от Гарваново братя Захария и Атанас Кукови. Построена е около 1920-1921 г. Била е с газгенераторен двигател, доставен от Германия. През 1947 г. също е национализирана. Работила е до 1963 г., след спирането й част от техниката е била пренесена в другата мелница. Атанас Йорданов Куков е роден на 2 май 1888 г. в Гарваново, почива на 6 юли 1972 г. Брат му Захария е роден на 10 март 1891 г., почива на 17 април 1975 г. Мелница е имал и конушлията дядо Банко, но тя е била в село Зорница.

През 1915-1916 г. в края на селото, до кладенеца Бейлик бунар, е построена първата маслобойна, собственост на Ванко Андонов, Колю Андонов, Делчо Андонов и братята Димитър и Паню Каневи. Тя е била задвижвана с магарешка тяга. От тази сграда днес няма останал и камък. По-нова и съвременна маслобойна е била построена през 1919-1920 г. в двора на Стоян Тончев, преселник от Славяново. Днес на това място е здравната служба на селото. Съдружници по изграждането и експлоатацията на маслобойната са Стоян Тончев, братята Делчо и Бойчо Михкови, братята Иван и Панайот Минчеви и Георги Атанасов от Гарваново. Последният е и технически подготвен и затова работи като ръководител на предприятието. Тази маслобойна просъществува до 1958 г., когато подобни цехове са уедрени в рамките на по-големи заводи. Стоян Тончев е роден на 1 януари 1901 г. в Славяново, почива на 27 февруари 1974 г. Запомнен е като много предприемчив и способен човек.

Стоян Тончев е имал и дарак, такъв отваря и поп Стефан Бакалов. Няма данни докога работи даракът на Тончев. Бакалов пуска своя през 1930 г., бил е в двора му. След национализацията през 1947 г. техниката е прехвърлена в сграда до Пейчо Стайков, после е откарана в Хасково.

През 1912-1913 г. Христоз Петков (дядо на Еленко Стайков) пуска в действие дарак за вълна с механична тяга. Не е ясно до кое време е работил. През 1984 г. в селото се откриват два дарака на “Местна промишленост”-Хасково, те са в сграда на коперативното стопанство до къщата на Андон Георгиев. Преустановиха работа след 1989 г. През 1995 г. дарак за вълна разкри Манол Митев Манолов заедно със сина си Димитър. Той работи и до днес и е много търсен не само от местните, идват и доста хора от хасковски и кърджалийски села.

В Конуш работи цех за производство на черна хартия и за хартия за покриви на сгради. Той е разкрит през 1995 г. и заема площ от около 700 квадратни метра. Собственикът Васил Георгиев Гочков непрекъснато модернизира техниката. Продукцията се пласира в цялата страна. През 2006 г. Гочков откри и цех за производство на алуминиева и пластмасова дограма. Същият бизнесмен имаше и цех за веро, той тръгна през 1988 г., но не успя да се наложи на пазара и преустанови дейността си.

През 1974 г. в рамките на кооперативното стопанство бе изграден бобинажен цех, който работи и днес. Произвежда елтабла и други съоръжения. Цехът беше разкрит от добрия електротехник Делчо Атанасов. След неговото пенсиониране ръководител на цеха стана инж. Иван Колев Йовчев, който разнообрази електроуслугите. Годишно през бобинажния цех минаваха около 2500-3000 електродвигатели не само от ТКЗС-Конуш и от АПК “Хасково-юг”, но и от целия окръг. В момента цехът е взет под наем от хасковска фирма и продължава да работи.

През 1973 г. бе разширена авторемонтната работилница в кооперативното стопанство и в нея започна да се извършва текущ и среден ремонт на товарни и леки автомобили от целия район на АПК “Хасково-юг”. Годишно от там преминаваха 450-500 машини. Персоналът беше висококвалифициран е от КАТ никога не са констатирали неизправности по отремонтираните там коли. Дълги години ръководител на работилницата беше Манол Митев Манолов, на тази длъжност го наследи Минчо Димитров Попстефанов.

През 1999 г. в закупени сгради на бившето кооперативно стопанство беше разкрит филиал на фирма “ВИКОМ” ЕООД за производство на електрически бойлери. Собственикът Виктор Емилов разшири спектъра на изработваните уреди, сега се правят и печки на газ и ток. Те са с високо качество, търсени са на вътрешния пазар, част от продукцията се изнася и в Европа. Всички произвеждани изделия съответстват на изискванията за безопасност, установени от европейските директиви и наредбите в Република България във връзка със Закона за техническите изисквания към продуктите. В производствените звена на фирмата е изградено модерно инструментално стопанство за задоволяване на собствените потребности от специализирани инструменти, необходими за производството на електрически бойлери и готварски печки, в което работят висококвалифицирани специалисти.

Край пътя за Тракиец през 1972 г. заработи бетонов възел за бетон и варови разтвори. Той първоначално беше към Окръжния кооперативен съюз, след това премина към АПК, а по-късно стана собственост на “Агрострой”-Хасково. По това време под ръководството на директора Красимир Ангелов бяха изградени клетки за инертни материали, поставена бе и още една бетонарка с възможност да захранва миксери. Доставен бе и мотокар и бяха изградени шахти за съхранение и узряване на гасена вар. Построени бяха помещения с капацитет 100 тона цимент. Жителите на селото ползваха при необходимост услугите на възела. След 1989 г. неговата дейност постепенно замря и той преустанови своето производство.

В Конуш преди години е имало изградени цехове за варене на петмез от захарна тръстика. Началото им може да се датира около 1930-1932 г. Подобно производство е развивал Захария Йорданов Куков. 2-3 години след това Стоян Тончев, ползвайки се от предимството да предлага люспите на слънчогледа от вече работещата си маслобойна, също разкрива петмезчийница. След образуването на земеделското стопанство през 1945 г. край селото, близо до къщата на Пейчо Стайков, е изградена специална сграда, в която продължава да се вари петмез. За нарязване на захарната тръстика на дребни парченца и нейното изцеждане се използва електрическа енергия. Петмезчийницата в Конуш съществува до 1955-1956 г. Населението спира да сее захарна тръстика и това производство постепенно замира. Известно време казаните са били собственост на Атанас Попстефанов и Георги Стайков в сграда пак в същия район.

След Първата световна война в центъра на селото – там, където днес е паркингът до парка, е изградена и заработва първата фурна за производство на хляб, собственост на Андон Ванков. Тя твърде скоро затваря, тъй като местното население не било свикнало да търси тази услуга. През 1948 г. е разкрита обществена фурна в старата сграда на училището. Тя се е намирала пред черквата и днес вече не съществува. През 1955-1956 г. е изградена новата фурна зад кметството. Тя сменя стопаните си няколко пъти. Била е собственост на ТКЗС, после преминава към потребителната кооперация и пак се връща към кооперативното стопанство. Фурната спира да работи през септември 2002 г.

Около 1920-1922 г. Стойко Генев и Делчо Зефиров построяват две пещи за изпичане на варовик и добиване на негасена вар край шосето между Конуш и Козлец – в местността Хунката. Тази дейност не просъществувала дълго. От пещите днес са останали само руини. В местността Баба кона, на около 2.5 км от селото в посока Тракиец, през 1930-1933 г. се разкриват цехове за производство на тухли и керемиди. Те са изпичани на място в специално изградени пещи. Тухлите на съдебната палата в Хасково, построена през 40-те години на миналия век, са конушко производство по сведения на работили в селските тухларници по това време. Сред по-известните майстори в този занаят са Гочо Илиев, Анастас Апостолов, Димитър Николов, Латун и Руси Апостолови. Селата около Конуш също са се снабдявали с тухли и керемиди от това място.

През 1912 г. братята Сталю и Георги Дулеви разкриват в собствени сгради работилница за производство на боза. Продавали са я в своята бозаджийница, снабдявали са с вкусната напитка и други села. Братята са имали ледници и са произвеждали и лед. Ледените блокове са били приготвяни през зимата и са се съхранявали в специални помещения до лятото, когато са се продавали на кръчмите и на панаира Баба кона, който се е провеждал всяка година в средата на юни.

За преработката на млякото от отглежданите в селото крави, биволици и овце в годините след Първата световна война заработва мандра в сграда на Захария Куков. Мандрата е била собственост на Стоян Димитров, дошъл в селото от Беломорска Тракия. По-късно мандрата преминава към потребителната кооперация и е преместена в сгради на Стоян Тончев. След образуване на трудово-кооперативното земеделско стопанство и разкриване на ферми с повече животни тя преминава към него. Построена е нова сграда в края на стопанския двор, близо до реката и до Андон Георгиев, и мандрата е преместена там. Тя работи, докато в Хасково не е построено голямо промишлено предприятие за преработка на мляко. Това става около 1970 г. Млякото започва да се събира и да се откарва в окръжния център.

През 2000 г. фирмата на Байчо Бахов и Николай Славчев – “Булмилк Тонус” ООД купува сградата на кооперативната столова и разкрива цех за преработка на мляко. Днес там е инсталирана модерна линия за производство на кисело мляко, правят се айран и много търсеният катък – продукти с търговска марка “Тонус”. Предприятието преработва около 40 тона мляко на денонощие, разполага със собствена складова и хладилна база, както и с транспорт за пласиране на готовата продукция. През 2005 г. започва да се произвежда прясно пастьоризирано мляко в кутия и в плик. 2 години по-късно асортиментът от млечни продукти се разширява с плодово мляко за пиене и катък с чесън. “Булмилк Тонус” е едно от първите предприятия в Хасковска област, което е акредитирано по НАССР/Сертификат BG06/452НС и ISO 9001:2001/Сертификат BG/452QA. от SGS. Фирмата има голяма дистрибуторска мрежа, която обхваща цяла Южна България.

През 1990 г. жителят на селото Стойчо Татаров открива в дома си цех за метални изделия – табла, огради и други подобни. В производството участва и синът на собственика. След Първата световна война и до наши дни в Конуш работят казани за варене на ракия от гроздови джибри и плодове. Казани са имали Стоян Иванов Тодев, Захария Куков, Стоян Тончев, потребителната кооперация. Днес в селото няма работещ казан, ползват се тези в съседните села. Цех за шиене на дрехи откри през 2001 г. Димитър Иванов Колев, но производството му не успя да се наложи и той преустанови дейността си.

ТРАНСПОРТ

В миналото транспортът е бил с животинска тяга. Волската кола, теглената от коне каруца и магарешката гальота или каручка са били основният начин за превозване на хора и стоки. Много жители на селото през зимния сезон са се занимавали с кираджилък – превозвали са товари от Хасково до Кърджали със собствените си коли и каруци, като по този начин са прибавяли по някой лев към оскъдния семеен бюджет.

През 1940 г. за първи път се пуска автобус между Хасково и Кърджали, който минава през Конуш. Автомобилът се е задвижвал с дървени въглища. Първите велосипеди в Конуш се появяват през 1934 г., техни собственици са Петко Маринов и Иван Делчев Димитров. През 1939 г. Атанас Попстефанов купува първия мотоциклет. Голямо развитие на транспорта се наблюдава след 1944 г.

Кооперативното стопанство купува първия товарен камион през 1947 г. За шофьор е назначен Христо Петров Христов от Сърница, негов помощник става конушенецът Манол Митев Манолов. В периода 1965-1985 г. жителите на селото масово купуват леки автомобили. Днес почти няма семейство без собствено превозно средство. С първия лек автомобил през 1946 г. се сдобива Иван Жеков Колев, возилото е 12-местно. Товарните автомобили в кооперативното стопанство в периода 1970-1980 г. са 26, то има и един автобус, 4 леки коли, два джипа.

След 1989 г. камиони си купуват Танчо Жеков, Живко Танчев, Вълко Тенев, Димитър Илиев, Сашо Костов, Васил Георгиев, Милен Анастасов, Илия Първанов, Тодор Тенчев, Милко Господинов, Колю Михков, Хубен Стоев, Димитър Орлов, Янко Димитров. Мелницата на братя Пилеви разполага с цял автопарк от товарни и леки коли. Фирма “Тонус” също има собствени транспортни средства. Населението продължава да използва и животинска тяга. Земеделската кооперация и отделни жители на Конуш притежават и ползват голям брой трактори, ремаркета и друга техника.

СЪОБЩЕНИЯ

Първоначално всички пощенски пратки са получавани в селото чрез пощальон, който е отивал до Хасково, вземал е писмата и колетите и ги е разнасял по домовете на получателите. По този начин до 1944 г. са доставяни и вестниците в Конуш. Често функциите на пощенски раздавач е изпълнявал разсилният в кметството. През 1935 г. в селото е прекаран първият телефон, той се е намирал в кметския кабинет.

По спомени на Васил Василев Латев първият пощонаемател, който е доставял пратките в Конуш, е бил Атанас Димитров (Димитраков Танас). След него със същото са се занимавали Петър Гогов, Паню Канев и Иван Делчев. Последният е ходел до Хасково с велосипед. Неговите предшественици са използвали магарешки каручки или само магарета.

На 26 май 1944 г. е разкрит пощенски пост, който по-късно прераства в пощенска станция. Заповед за назначаване като началник на пощата получава бившият политически затворник Васил Василев Латев, но тя е отменена и пощенски шеф става Кирил Иванов от Тракиец. Той работи като такъв 6 месеца, мобилизиран е и заминава на фронта. На негово място е командирован опитният раздавач от хасковската пощенска станция Димо Младенов, който остава на поста до 15 декември 1944 г. От тази дата до 1 май 1945 г. началник е Васил Василев Латев. През този период е назначен и първият пощенски раздавач – Йовчо Делчев Лозев. Телефонът вече не е в кметстото, а е преместен в пощенската станция, намираща се в старата сграда на училището. Йовчо Делчев работи като пощальон до 30 април 1945 г.

В началото на 1946 г. в конушката поща откриват парична служба за изпращане и получаване на записи, там се изплащат и пенсиите на възрастните жители на селото. Разкрива се и влогонабиране към Държавната спестовна каса, тази дейност изпълнява началникът на станцията. Тя започва да обслужва и селата Тракиец, Козлец, Гълъбец, Николово, Зорница, Широка поляна, Петелово, Войводово, Орлово, Мандра и Големанци. Пенсиите се изплащат по график, определен от хасковската пощенска станция и пенсионния отдел в окръжния отдел.

Разширяването на пощенските услуги наложило назначаването на телефонистка. Като първа такава в конушката станция започва работа Руска Илиева Ноева от Стражица. След нея е назначена Латка от Сираково, на която не успяхме да научим другите имена. После телефонистка става конушенката Тянка Петрова. След електрифицирането на селото през 1947 г. заработва радиоуредба с радиоточки из селото и по домовете. Тянка Петрова преминава на работа в радиоуредбата, а за телефонистка е назначена Катина Гочева. По-късно като телефонистки работят Марушка Иванова, Маринка Маринова, Милка Лозева, Бонка Даскалова, Радка Георгиева, Латка Бончева.

Пощенската станция обслужва монтьорът Ангел Маринов Вълчев от Хасково. След него с техническото обслужване се занимават Ангел Петров от Николово, Тодор Бойдев от Конуш, Златко Иванов, Петър Иванов, Павел Димитров. Началници след заминаването на Васил Василев Латев на работа в хасковската пощенска станция са били Венко Малчев, Недю Станев, Милка Иванова, Марчо Латунов, Радка Георгиева, Недялка Даскалова, Димитрия Атанасова, Мария Атанасова, Мария Добрева, Мария Петрова. Най-дълго – 31 години, като пощенски началник работи Мария Атанасова, Недю Станев пък е такъв 19 години. Пощальони след първия - Йовчо Делчев, стават Тянка Петрова, Недю Станев, Васил Атанасов, Мария Петрова.

В периода 1961-1964 г. пощенската станция в Конуш е районна и продължава да обслужва 12 села, като от изброените по-горе отпада само преминалото към Кърджали Петелово. Получават се 2100 броя вестници и списания, което налага персоналът на станцията да се увеличи на 16 души. Има началник, две телефонистки, трима монтьори, радиооператор, 10 пощальони и пощонаематели. За добрата си работа конушката пощенска станция е обявена за образцова в рамките на Хасковски окръг. Началник по това време е Марчо Латунов.

Мрежата от телефонни постове се разширява. Откриването на лични телефони налага монтиране на голям номератор. Доставен е 60-линеен, който бързо се запълва. Пристъпва се към автоматизиране на телефонните връзки. През 1973 г. е монтиран 200-линеен автоматичен номератор. През 2001 г. се прави ново разширение и телефонните постове в Конуш достигат 356. Също през 2001 г. през селото е прокаран оптичен телефонен кабел към Гърция. Част от неговия капацитет е използван за подобряване качеството на връзката с Хасково.

Радиофицирането на Конуш започва през 1948 г. В началото се монтират мощни улични високоговорители, поставени на високи сгради и улични стълбове. Започва поставянето на радиоточки и по домовете. До края на годината цялото село е радиофицирано. Въпреки че мнозина си купуват след време собствени радиоапарати, продължава да работи и селската радиоуредба. По нея се изнасят беседи от местно значение и се съобщава важна за конушенци информация. Като оператори и монтьори на радиоуредбата работят Тянка Петрова, Захария Кузев, Никола Славков, Иван Камбуров. След време пускането и спирането на радиоуредбата става по автоматичен път. Днес като монтьор в пощенската станция работи Сабри Махмуд, който обслужва и Тракиец.

След 1989 г. рязко намаляха абонатите на вестници и списания, свиха се и пощенските пратки. До скоро в конушката поща работеха началник и пощальон. Последният беше съкратен, а пощенският шеф е на 6-часов работен ден. Това влоши качеството на пощенските услуги.

В края на книгата поместваме списък с имената на работилите в селската пощенска станция от нейното създаване до наши дни.

БАНКОВО ДЕЛО

Няма сведения за банково обслужване на населението в Конуш преди разкриването на пощенска станция. Държавната спестовна каса единствена разкрива свой клон към пощата и след 1948 г. започва влогонабиране, изплащане и внасяне на депозити в личните сметки на хората.

През 1992 г. след учредяването на Пощенска банка се разкрива неин клон в конушката пощенска станция, който не просъществува дълго поради липса на клиенти. През август 1992 г. банка ДСК открива свое представителство в селото, в което по 2 часа дневно работи Марчо Запрянов. Там се внасят и теглят пари, правят се и срочни влогове. Така местните жители си спестяват ходенето до Хасково. Очаква се ДСК да монтира банкомат за обслужване на клиентите си в Конуш и съседните села.

ТЪРГОВИЯ

В стари времена търговията в Конуш е била на принципа на натуралната размяна. След Първата световна война в търговско отношение селото се обслужва от няколко малки бакалници и кръчми. Големият поток от пътници и товари по пътя Хасково-Кърджали налага отварянето на ханове. В миналото с ханджийство се занимавали живеещите тук татари. Ханове в Конуш са имали Марин Ванчев, Петко Панчев, Теню Гогов-Съръвитлията. От неговия хан има запазени стени и до днешно време. Могат да се видят останки от хана и на Колю Димов Колев-Келеша. Съхранени са къщата и част от хана на Петър Бойчев-Гърнето. Ханове и стаи за преспиване са имали също Сталю и Георги Дулеви, както и Захария Куков.

Кафеджийници след Първата световна война отварят Колю Делчев Милев и Желю Янев. Магазини за производство на боза и халва правят братята Сталю и Георги Дулеви. Помещенията са запазени и до днес. Магазин и кръчма прави Бойчо Грудев. Кръчмата си през 1912 г. открива Марин Ванчев. Бозаджийница, халваджийница и кръчма в центъра на селото прави Стою Иванов, днес на това място се намират сградите на потребителната кооперация. Кръчма през 1918 г. отваря и Тоню Зефиров, недалеч от нея брат му Делчо си прави магазин. Следващата конушка кръчма е тази на Колю Димов Колев, нейната сграда е запазена. Този кръчмар е първият в селото, който монтира моникс и така събира младите хора. Пак през 1918-а магазини откриват Грозю Гочев и Ненчо Делчев. В Ненчовия магазин се предлагали основно алкохолни и безалкохолни напитки.

Заради кърджалийските набези започва да запада прочутият Узунджовски панаир. Той спира да се провежда в края на 17-началото на 18 век. По същото време стартира тридневният панаир в местността Баба кона, намираща се на около 2 километра западно от Конуш, вдясно от пътя за Тракиец. Мястото е много красиво, обрасло с вековни върби и други дървета.

Панаирът се провеждал в средата на юни в петък, събота и неделя. Първите два дни се търгувало с добитък и други стоки. В неделята се уговаряли браковете на младежите и девойките от техните родители. Началото на панаира било поставено от богатия собственик на животни Осман баба от село Текето. Той предпочитал да продава живата си стока, без да му се налага да я кара на далечно разстояние. Според легендите турчинът в началото давал безплатна храна на посетителите, за да може да се утвърди тържището.

Постепенно панаирът добива широка популярност в страната, на Балканите и дори по-далеч. Идвали са търговци не само от съседните държави, но и от Италия, даже и от Мала Азия. На панаира са се продавали и лекарства. За това свидетелства намерената в този район лекарствена опаковка. Фактът е отбелязан в дисертацията на бившата ръководителка на хасковското аптечно предприятие Кана Русева.

Нарастването броя на населението и нуждата от доставка на повече и разнообразни стоки води до създаването на кредитна кооперация, която обединява усилията и капиталите на населението. Потребителната кооперация възниква с идеята да конкурира частните бакалници и кръчми, като предлага по-евтини стоки. Една от целите й е да подпомага бедните жители на Конуш. Според данни от Държавен архив-Хасково и Окръжния кооперативен съюз на 10 февруари 1910 г. в селото е основано Земеделско спестовно дружество “Подобрение”. В периода 1912-1918 г. то практически не развива дейност, тъй като около 250 от мъжете в селото са мобилизирани и участват във войните.

Дейността на дружеството се възобновява с 33-ма членове на 1 април 1921 г. Открива се първият магазин в помещение на Колю Димов, започва и влогонабиране в кооперацията. Първи магазинер става братът на Колю – Иван Димов Колев. Кооперацията изкупува селскостопански произведения, билки, кожи, старо желязо, хартия. Спектърът на нейните услуги е твърде широк, те намират добър прием в Конуш, търсени са и от жителите на съседните села.

По спомени на Михал Райчев първият председател на ЗСД “Подобрение” е Анастас Митев-дядо Танаш, няма обаче запазени писмени свидетелства за това. Според откритите документи първият председател е Колю Димов Колев-Димов Колю. Той е роден на 3 ноември 1874 г. в село Княз Борисово (днес Славяново), по-късно се преселва в Конуш. Почива на 11 април 1958 г. Учредителите според данните в архива на потребителната кооперация са: Колю Димов Колев, Иван Димов Севов, Митю Михков Белчинов, Атанас Димитров Проданов, Ангел Марашев Петров, Делчо Михков Белчинов, Тодю Янев, Йовчо Лозев, Латун Запрянов Гогов, Богдан Димов Манолов, Гого Ванчев Райчев, Делчо Кирев, Димитър Митев Марев, Иван Тодев Стоянов, Иван Димитров Атанасов, Митю Делев Кирчев, Манол Радев, Минчо Панайотов Минчев, Нестор Вълков, Петър Стефанов, Петко Тенев Бакалов, Марин Тенев Маринов и Тодю Георгиев.

През следващите години много жители на селото стават членове на потребителната кооперация. В периода 1923-1934 г. има нов бум на записванията и така в “Подобрение” влиза почти всяко семейство. През 2000 г. членовете на кооперацията наброяват 487.

Кооперацията купува лотра, триор за почистване на житото. Тази техника е предоставяна за ползване от членовете на кооперацията срещу минимално заплащане. Отпускат се и заеми за закупуване на животни и селскостопанска техника – по това време започва да навлиза в употреба железният плуг. Стопаните се снабдяват по този начин и с веялки и грапи.

През 1924 г. се преустройва сграда в двора на черквата и се откриват магазин и кафеджийница на кооперацията. Магазинер става Кольо Йовчев, а кафеджия Николай Димов. През 1937-а започва изграждането на двуетажната сграда на потребителната кооперация, която е завършена през следващата година. На 1 януари 1939 г. отварят врати магазин и ресторант. В сградата има и малка стая за касиер-счетоводителя на кооперацията. Вторият етаж е пригоден за читалищен салон. За това между управителните съвети на читалището и кооперацията на 12 април 1938 г. е подписан договор. Той е съхраняван дълги години от Михал Райчев, а днес се пази в архива на читалището. В УС на кооперацията, освен председателя Гочо Лозев, по това време влизат Сталю Дулев, Иван Димов Колев, Георги Ангелов и Георги Попдимчев. Начело на УС на читалището е Стайко Делчев Жеков, а членове са Иван Колев Бончев, Делчо Лозков Стоянов, Колю Йорданов, Михал Райчев, Васил Василев Латев и Петър Гогов Петров. От текста на договора става ясно, че: “Кредитната кооперация “Подобрение” се съгласява да се надстрои читалищен салон за читалище “Пробуда” върху построения кооперативен дом. Народното читалище “Пробуда” приема да изгради втория етаж за читалищен салон, като изразходва свои средства за следното: градежа над първия етаж, глухия таван, пода, стените, горния таван под покрива и дървената част на стълбата за втория етаж. Мястото под стълбите остава собственост за склад на кооперацията. Застроеното и празното дворно място остават собственост на кооперацията, вторият етаж – собственост на читалището. Читалището се задължава да дава безплатно салона за събрания и вечеринки на кооперацията. Настоящият договор може да претърпи известни промени със съгласието на двете страни.” При вдигането на сградата всички членове и жителите на селото полагат безплатен труд, дават материали и пари.

По това време председател на управителния съвет на потребителната кооперация е Гочо Лозев. Парцелът, на който е построена двуетажната сграда, е предоставен от държавата. Стою Иванов, съсед на този парцел, дарява 500 квадратни метра и така се създава възможност за стартиране на строежа. Документът за това дарение се пази в Държавен архив-Хасково. Сградата на кооперацията съществува и днес.

През 1937 г. потребителната кооперация се сдобива с 50 декара собствена земя. Тя, по разкази на доскоро живи учредители, е дарена от член-кооператори. Няма обаче запазени документи кой каква площ е предоставил. След 1945 г. тази земя се обработва от кооперативното стопанство, дотогава се отдава под наем на жители от селото. Приходите са използвани за издръжка на кооперацията и разширяване на дейността й.

След 9 септември 1944 г. потребителната кооперация купува казани за варене на ракия и започва да предлага и тази услуга на членовете си. През 1961 г., когато председател е Ангел Гочев, се закупува дворното място на Стою Иванов и там се изгражда летен ресторант с обслужващи помещения. В него се правят сватби и други общоселски тържества. Помещенията зад търговската сграда се използват за канцеларии и складове. За известно време там е разкрита месарница, където всяка неделя се продава прясно месо от различни животни. След създаването на кооперативното стопанство през есента на 1945 г. там е открита първата дърводелска работилница към кооперацията. В нея работят майсторите Грозю Петров, Димитър Попстефанов и Вълко Иванов Марчев.

След основаването си потребителната кооперация преминава през различни преустройства, обединения, окрупняване и отново разделяне. Носи и различни имена – потребителна кооперация, всестранна кооперация, селкооп. Постоянно се запазва названието й “Подобрение”. През 1953 г. тя се обединява с кооперацията в село Козлец. През 1966 г. към двете се присъединяват и потребителните кооперации в Тракиец и Текето. В този вид кооперацията съществува до 1993 г. В този период заедно с други кооперации в района конушката влиза в състава на районна кооперация с център Хасково, обхващаща цялата бивша околия. Тази система се оказва неудачна и след време се образуват 5 районни кооперации – в Хасково, Узунджово, Книжовник, Стамболово и Минерални бани. Конуш влиза в състава на РПК “Книжовник”.

През 1985-1986 г. започва строителството на сегашната търговска сграда с площ от 320 квадратни метра. Председател тогава е Георги Кирев Бадалов. След време в сградата се откриват сладкарница и дрогерия.

През 1993 г. потребителната кооперация в селото с решение на общото събрание се отделя от районната и започва да съществува самостоятелно. За председател е избрана Диана Димитрова Господинова. След нея тази длъжност изпълняват Иванка Бойдева, Иванка Кушкова, Иван Славчев, Диана Костадинова. През 2006 г. конушката кооперация влиза в ново обединение – РПК “Юг”, със седалище Хасково.

През 1943 г. земята на потребителната кооперация е засята с пшеница, по този начин се поставят основите на земеделската кооперация, основана 2 години по-късно. Пред есента на 1944-а стопани от селото създават и първото кооперативно стадо овце, което наброява 150 животни. Построена е кошара и стая за първия овчар – Петко Стайков Георгиев. Изработен е устав, в него сдружението носи името “Овчарка”. На 12 август 1945 г. 60 жители на Конуш учредяват земеделската кооперация. Първоначално тя е производителен отдел към потребителната кооперация. Избира свой председател. През септември същата година са приети още 69 членове. Земеделската кооперация се отделя от потребителната, като неин председател става наскоро завърналият се от фронта Тянко Марашев Тянков. Земята на потребителната се обработва от земеделската кооперация.

След 1989 г. в селото се откриват частни търговски обекти. Свое заведение отваря Васил Георгиев Гочков, по-късно то е закрито. Магазин за хранителни и други стоки разкрива Колю Минчев, питейни заведения правят Атанас Василев и Вальо Господинов. Магазин и заведение има и Никола Райчев, днес те вече не работят. Димо Колев отваря комбинирано заведение и магазин, заведение разкрива и Вълко Тенев. Елматериали, железария и други стоки започва да продава Димитър Иванов Колев, който обслужва район от около 15 околни села. Преди години потребителната кооперация поддържаше магазин за текстил, днес той вече не съществува.

През 1940 г. е основано дружество “Млад кооператор”. В него влизат предимно младежи, които са искали да помагат както на кооперацията, така и на бедни жители на селото. Председател става Ангел Тодоров Марашев, членове са Тодю Атанасов, Илия Петков Стайков, Колю Марашев Ангелов, Вълко Митев Вълков. Потребителната кооперация в Конуш и днес изпълнява основната си роля още от своето създаване – да регулира цените на стоките, като по този начин налага на частните търговци да се съобразяват с нея.

В края на книгата поместваме списък с имената на председатели, счетоводители и магазинери, работили през годините в потребителна кооперация “Подобрение”.

ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

В този раздел ще се спрем на няколко основни теми. Ще разгледаме дейността на читалището в Конуш, ще видим как се развива през годините селското училище, ще засегнем и темата за вероизповеданията. Освен това ще се опитаме да опишем най-важните обичаи от миналото, какво е запазено от тях в наши дни, какви са били конушките носии, какви са особеностите на тукашния диалект и кои са характерните думи, използвани в него.

ЧИТАЛИЩНА ДЕЙНОСТ

Запазена е летописната книга на конушкото читалище, грижливо водена дълги години от Михал Райчев. Ценен принос за нейното допълване има и Стайка Евтимова, учителка и директорка на селското училище. От спомените на Сталю Дулев, Атанас Митев, Латун Апостолов, Андон Петров, Иван Йорданов, Михал Райчев, Васил Атанасов, записани от Стайка Евтимова, както и от писмените свидетелства на Михал Райчев, Васил Латев и Делчо Лозков, съхранени от автора на този скромен труд, става ясно кога възниква нуждата от създаване на читалище в Конуш. Това е времето, когато тук започват да се преселват хора с

по-високи културни потребности от съседни и по-далечни села, както и от Хасково. Водеща роля в това отношение имат учителите, които идват в селото след откриването на училище през 1887 г.

На 22 февруари 1906 г. под ръководството и с участието на учители и младежи от селото е подготвена и поставена пиесата “Руска” от Иван Вазов. Режисьор и актьор е учителят Делчо Мишков, дошъл от Хасково. Участници в първата театрална постановка на конушка сцена са били Сталю Дулев, Латун Апостолов, Колю Бончев, Георги Дулев, Георги Димов, Георги Радев, Бойчо Грудев. Женските роли са изиграни от мъже. В образа на Руска се превъплъщава хасковлията Михал Щерев Зидаров, по това време кръчмар в селото. Представлението е дадено в голямата стая на старото училище. Сцената е направена с подръчни средства – сандъци, с наредени върху тях дъски. Ролята на завеса е изпълнявала голяма тъкана черга, навита на дърво и спускана и вдигана от двама яки мъже, застанали в двата края на сцената. В периода до 1912 г. от конушките самодейни театрали са подготвени и поставени пред публика пиесите “Панайот Хитов”, “Ходжов”, “Военовски”. Основен организатор на тази дейност е бил Атанас Митев. Активността секва след неговото влизане в армията и бележи нов подем след уволнението му.

С помощта на Сталю Дулев, Латун Апостолов, Марчо Недев, Колю Бончев, Георги Попдимчев се поставят и играят “Стефан Караджа”, “Хаджи Димитър” и още няколко заглавия. Следва дълга пауза заради войните в периода 1912-1918 г. От 1919 г. селската публика има възможност да гледа заглавия като “Борислав”, “Ильо войвода”, “Ивайло”, “Многострадалната Геновева”. Тези постановки са играни и в селата Войводово, Николово, Тракиец, Пчеларово. Женските роли продължават да се изпълняват от мъже – Михал Райчев, Петър Гогов, Панайот Янев, Бойчо Грудев, Атанас Митев, Павлю Митев, Димо Апостолов, Тянко Марашев. Репертоарът на селския театър се разширява, изиграват се и “Под игото”, “Майстори”, “Хайдутин майка н храни”, “Телефон без жици”, “Селска история”, “Семейство Бурсанови”, “Халосник”. През 1923-1924 г. назрява нуждата от организиран културен живот в селото.

В започнатата през 1925 г. летописна книга на конушкото читалище четем: “... поради нужда от просвета, почувствана от младежите в с. Конуш, и изразеното желание в няколкото подготвени събрания, свиквани по инициатива на Латун Апостолов и негови другари, на 15 февруари 1925 г. в помещението на Тоню Бойчев се основава читалище. Избрано е името “Пробуда”, приет е устав по образец, даден от Министерството на просвещението, и е приет от учредителното събрание.

Основаването на читалище в селото е утвърдено от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 27 април 1925 г. със заповед 1720 от същата дата. Основатели са 38 жители на селото: Латун Апостолов, Иван Тодев, Колю Бончев, Георги Радев, Иван Йорданов, Андон Атанасов, Атанас Митев, Георги Димов, Петко Стайков, Нестор Тянков, Марчо Недев, Димо Апостолов, Панайот Минчев, Панайот Йорданов, Делчо Митев, Сталю Дулев, Петко Митев, Петко Маринов, Желю Митев, Стайко Димитров, Илия Бойдев, Славчо Димов, Александър Велков, Ангел Апостолов, Делчо Ангелов, Иван Ангелов, Митю Манолов, Павлю Митев, Манол Радев, Марин Русев, Тодор Манолов, Христо Алексиев, Колю Андонов, Латю Колев, Марко Георгиев, Манол Вълков, Гого Митев.

Избрани са първият управителен и първият проверителен съвет. Председател става Латун Апостолов (роден на 17 март 1895 г. и починал на 18 юни 1965 г.), секретар – Иван Тодев, Колю Бончев е касиер, Георги Радев – библиотекар, Иван Йорданов – член. Съветници на управителния съвет са Нестор Тянков, Андон Атанасов, Петко Стайков и Георги Попдимчев. В проверителния съвет влизат Панайот Минчев (председател), Панайот Йорданов и Делчо Митев. Откриването на читалището става на 1 октомври 1925 г. във вече споменатото помещение на Тоню Бойчев, наето срещу 100 лева месечно.

В организацията по основаването на читалището активно се включва и тогавашният кмет на Конуш Христо Сталев, помагат и учителите Колю Бончев, Иван Йорданов и Георги Попдимчев. Читалището не е разполагало с никакви средства, затова ръководството организира дарителска кампания. Дарени са столове и маси, селскостопански продукти, книги. В запазения списък на дарителите може да се прочете кой колко крини жито и царевица е дал, кой – колко вълна или предмети. Бойчо Грудев дарява повече от 100 книги, още 50 тома добавя Колю Бончев, сред тях са и негови три авторски – “Любовни сълзи”, “Първа любов” и поемата “Рупка”. Книги на читалищната библиотека даряват и Панайот Райчев (50), Делчо Ангелов (27), Колю Йорданов (106), Гиню Русев (10), Йовчо Делчев (30), Митю Желев (30). По-късно Гочо Грозев подарява 135 книги, Райчо Михайлов добавя още 150, а Иван Андонов подпомага читалище “Пробуда” с 1000 лева. Със средства помагат кметството, черквата, училището, потребителната кооперация. В по-ново време дарения от книги за читалището правят Колю Йорданов, Делчо Лозков, Иван Колев Бончев, Стайка Евтимова, Марчо Латунов.

Читалището развива разнообразна дейност, организират се сказки, лекции, вечерно училище. В последното се преподават смятане, четене, естествознание. Занятията водят учителите Колю Бончев, Делчо Жеков, Иван Йорданов, Георги Попдимчев. Те са го правили без никакво заплащане, отделяйки от свободното си време. Идвали са лектори и от Хасково, които са изнасяли беседи предимно за отглеждането на селскостопанските култури и животните.

През 1926 г. читалището се премества в помещение, предоставено от Дулю Сталев, където остава до 1932 г. От 1 януари същата година става поредното преместване – в помещение, собственост на Захария Куков. Там читалището остава до 1935 г. На 8 март 1936 г. “Пробуда” се настанява в една от стаите на старото училище, тъй като през същата година е открито новото. На 1 ноември 1938 г. читалището е преместено в черковните сгради в центъра на селото. Едва на 8 декември 1940 г. библиотеката и цялата читалищна дейност се пренасят на втория етаж в новоизградената постройка на потребителната кооперация. Строителството й е подпомогнато със средства и от читалището. Пари дават и читалищата от селата Войводово, Козлец, Сираково, Царацово (Пловдивско) и Иваново (Харманлийско). Помага и черковното настоятелство в Конуш. Министерството на просвещението отпуска 4000 лева за довършване на сградата.

На 31 декември 1940 г. се организира първата вечеринка в новия читалищен салон. Неговото откриване дава силен тласък на самодейните изяви, особено на театралната дейност. Междувременно още през 1936 г. е направен пробив – женските роли в постановките спират да се изпълняват от мъже. На сцената се качват Катина Гочева (играла на нея повече от 50 години), Рада Димова, Кица Тенчева, Марийка Канева, Кица Стайкова, Дорка Димитрова. Първата пиеса, в която женските роли се изпълняват от жени, носи заглавието “Мандра”.

По това време вестниците са един от основните източници на информация. Читалище “Пробуда” прави абонамент за доста от печатните издания. И до днес в читалищния архив са запазени екземпляри от издаваните през 1920 г. вестници “Подофицерска защита”, “Радикал”, “Пряпорец”, “Зора”. Средствата винаги са били недостатъчно. През 1937 г. ръководството на читалището прави постъпки пред държавата да бъде оземлено, за да може да дава нивите под наем и с получените пари да финансира дейностите си. С писмо №5214 от 14 март 1928 г. и с писмо №8603 от 18 септември 1928 г. читалището получава 14.7 декара земя. С протокол №664 от 22 ноември 1937 г. то е оземлено с още 25 декара. С друг протокол от същата година, който се пази в читалищния архив, читалището е въведено във владение на 50 декара в парцел 43, местността Бузалъка. Управителният съвет отдава земята под наем.

Междувременно читалищната дейност не престава. Отново на първо място са театралните постановки. Подготвят се заглавията “Делба”, “Нещастна фамилия”, “Тримата ефрейтори”, Заклет враг”, “Пияни бащи”, “Върла магесница”. Последната постановка е играна с голям успех и на градска сцена – в Хасково и Кърджали. Много популярни сред конушката публика стават и местните интерпретации на “Службогонци” и “Чорапът се разплита”. Комичните роли се изпълняват от Павлю Митев, Димитър Канев, Христо Колев, Васил Атанасов, Пеню Маринов, Теню Овчаров (станал

по-късно професионален актьор в Хасковския театър). Появяват се и млади артистични дарования – Дора Панайотова, Тодор Илиев, Стайка Евтимова. Имената на преминалите през читалищната сцена поместваме в края на книгата.

С помощта на селското читалище се изявяват и танцьори, музиканти, певци. Основател на Първомайската музикална група е Делчо Димчев, тя и досега се помни от по-възрастните жители на Първомайско и Хасковско. Най-старият музикант, свирил на гайда, е Ванчо Делчев. Той е ходил пеш до радио Стара Загора, за да бъдат записани неговите изпълнения. През 1957-1958 г. към читалището е създаден струнен оркестър по идея на тогавашния читалищен секретар Пеню Маринов. В състава участват самият Пеню Маринов, Никола Иванов Даскалов, Христо Петков, Минчо Димитров, Делчо Тончев, Колю Делчев и Делчо Русчев. Танцов състав се създава през 1972 г. През 1956 г. Стайка Евтимова основава група за народни песни, която съществува и досега. По-късно пък Мария Русева прави група за стари градски песни, като не оставя на заден план и народното творчество. Конушенци отбелязаха нейната 40-годишна творческа дейност в тази област. Легендарни остават имената на местните певици Добра Гинева и Николина Петрова. Днес певческите групи към читалщето се ръководят от Мария Русева, Латка Бончева и Петра Пилева. Те участват в местни, национални и международни фестивали и печелят награди за своето майсторство.

Израстват и добри музиканти. Иван Колев Йовчев и до днес ни весели с хубави мелодии и песни, изпълнявани заедно с неговата съпруга Христа Тенева. Атанас Недялков, Петю Митев, Златко Апостолов, Петю Илиев, Радко Георгиев са другите музиканти, които продължават да участват в концертите и другите прояви, организирани от читалище “Пробуда”. Висше музикално образование завършват Недялко Атанасов (работи в Българското национално радио), Юлияна и Светлин Янкови, Гълъбина Тодорова, Недялко Петков Джангозов.

След електрифицирането на селото през 1947 г. идва ред и на киното. Читалището купува собствена киномашина. На курсове за киномеханик е изпратен Христо Михайлов. На 5 септември 1948 г. се прожектира първият филм – “Трактористи”.

Старото читалище отеснява за многобройните състави и прояви, които се провеждат в него. Появява се необходимост от нова, съвременна сграда, която да осигурява нормални условия за репетиции и изява. Строителството на новото читалище започва през 1964 г., председател на управителния съвет тогава е Иван Райчев. Активно съдействие оказва тогавашният кмет на селото Александър Велков, помага и неговият приемник Стефан Йорданов. За разрешението и проектирането ценно съдействие оказва конушлията Гочо Грозев. Сградата е завършена през 1965 г.

Тя разполага с голяма зрителна зала, обширно фоайе, гримьорни, помещение за репетиции, библиотека, читалня и помощни помещения. Читалището е построено по пътя на самооблагането, вложен е много доброволен труд от населението на селото. Ръководството – председателят Иван Райчев, секретарят Михал Райчев и касиерът Ангел Тодоров, влагат много сили и енергия за намиране на средства. Начело на строителната група, изградила читалището, е Господин Колев – един от най-добрите майстори в Конуш. Застроената площ е 479 квадратни метра, разгърнатата – 657 кв. м, 22 квадрата е фоайето, зрителната зала е с 250 седящи места, балконът е 38 квадратни метра, сцената – 70 кв. м., зад нея има помещение за реквизит.

В новопостроеното читалище се провеждат десетки районни и окръжни прегледи на художествената самодейност. През 1974 г. читалищното ръководство купува къщата с парцела на Тодор Атанасов. Необходимите средства – 5600 лева, са предоставени от кооперативното стопанство. Идеята е там да бъде открит етнографски музей, тя се реализира през 1986 г. Строителната група се ръководи от Христо Михайлов, кмет тогава е Марчо Латунов. По-късно сградата и парцелът са продадени от община Хасково, с което е допусната много голяма грешка. Село без минало няма бъдеще.

След създаването си през 1945 г. кооперативното стопанство в Конуш постоянно подпомага финансово читалището. В периода 1945-1970 г. младежите от селото, учещи в хасковските средни училища, през ваканцията винаги са подготвяли театрални постановки, които са играни около новогодишните празници. В тези прояви активно участие са вземали и преподавателите от селското училище. Читалището работи най-пълноценно по времето, когато негови секретари са Пеню Маринов и Петра Пилева (1965-1975 г.) В селото в този период гостуват популярните актьори Стефан Данаилов и Васил Михайлов, провеждат се срещи с известни писатели и поети. Открит е и курс по английски език.

След 1989 г. настъпи видим спад в дейността на селското читалище, преустановени бяха много от дейностите в него. Стигна се до там, че дори в периода 2000-2004 г. нямаше читалищен секретар. Само благодарение на големите усилия на Мария Русева, Петра Пилева, Латка Бончева и Делка Никова певческите групи продължиха да съществуват. Кооперативното стопанство бе ликвидирано, спряха субсидиите от него и от държавата. Читалището изпадна в безпаричие. Едва през 2004 г. секретарската длъжност бе възстановена и съкратената 4 години преди това Тонка Гогова започна отново работа. В днешни дни читалище “Пробуда” прави усилия да разшири периметъра на своята дейност.

УЧЕБНО ДЕЛО

Може да се предполага, че в някога съществувалия в землището на селото манастир “Свети Никола” е била развивана учебна дейност. Няма обаче запазени писмени и други свидетелства за това.

През 1987 г. от Държавен архив-Хасково изпращат до директора на конушкото училище писмо, в което се посочва, че през настоящата година учебното заведение навършва един век от своето създаване. В архива се пазят документи за неговата дейност, обособени в отделен фонд. По този начин категорично се утвърждава фактът, че конушкото училище е основано през 1887 г.

След 1882 г. започва масово заселване в Конуш на български семейства от други населени места, главно от Криво поле, Славяново, Царева поляна. Първи пристигат семействата на Ангел Атанасов Жартов от Хасково и Яню Илиев от Пчеларово. След тях идват и фамилиите на Руси Господинов и Стефан Петров. През 1887 г. българските семейства в селото са около 20, те имат многобройна челяд. Събират се 12 деца, които желаят да учат. Родителите им намират учител от село Козбунар (Дълбок извор, Първомайско), чието малко име е Стефан. Той е работил срещу заплащане в натура – царевица, пшеница и друга земеделска продукция. Учебните занятия се провеждат в една от стаите на Жартовия чифлик (днешната къща и двор на Желязко Делинов).

Децата седели на рогозки върху пода и използвали за писане плоча. Буквите и цифрите върху нея са изписвани с калем от графит. Плочата е с две лица – едната е с широки и тесни редове за буквите и изреченията, другата е разделена на малки квадратчета – за цифрите. След като учителят проверял написаното, то се изтривало с гъба. Частното училище не издавало документи за завършено образование. Важното обаче било, че децата се научавали на четмо и писмо. Храната на учителя била осигурявана по график от родителите на учениците. Те си носели от къщи и дървата за огрев през зимните месеци.

Увеличаването на българските семейства през следващите години наложило учебната дейност да се премести в по-голяма стая в джамията. Българчета и турчета се обучавали в съседство, в едната стая с коран в ръката бил ходжата, в другата се чувал гласът на учителя. Тази сграда е запазена и днес. Сред първите ученици са Илия Янев, Теню Янев Георгиев, Петър Стефанов, Стою Иванов.

През 1895-1896 г. за учител е назначен Пасю Вакрилов от Буково, Първомайско. Учениците били вече около двайсетина, седели са на пейки, направени от подръчни материали. Учебните занятия се водели от Димитровден до Гергьовден. През 1896-а с княжески указ конушкото училище е обявено за държавно. Учителят започва да получава заплатата си от държавната хазна. В националния архив за училищата, съхраняван в габровската Априловска гимназия, има запазени ведомости, в които можем да видим колко наполеона е получавал за труда си конушкият педагог Пасю Вакрилов.

През учебната 1897/98 г. за учител е назначен Делчо Жеков от Конуш. След това се редуват преподавателите Янко Гърков от Козбунар, Иван Димов от Хасково, Делчо Жеков Мишков от Хасково, Петко Милчев от Казанлък, Георги Пилашев от Буково. От 1909 г. учителите вече са двама, а от 1922 г. стават трима. Новите учители са Колю Бончев от Конуш, Мария Севова, Фроска Георгиева и Христина Павлова от Стара Загора, Неделя Райчева и Елена Лалова от Хасково, Грозка Кръстева, Теофана Георгиева и Мария Йорданова от Хасково, Иван Йорданов, Георги Попдимчев и Иван Колев Бончев от Конуш. Децата се увеличават с всяка измината година, появява се нуждата от изграждане на училищна сграда с повече стаи.

Направените постъпки от общинските власти пред образователното министерство дават резултат – получено е разрешение за строителство на школо. Осигурен е парцел в центъра на селото (днес на това място е паркът пред черквата). Строителството започва с материали и пари на родителите през 1909 г. Завършени са 2 класни стаи и през следващата година децата учат вече в тях. Измазването на сградата става едва през 1919 г., тъй като около 200 мъже от селото са мобилизирани и вземат участие във войните. Наложило се да бъдат разделени учениците от отделенията, това става чрез преграждането на по-голямата стая. Пристроена е и отделна стая за учителите. През следващите години се правят още 2 стаи.

През 1935 г. започва строителството на първия етаж от сградата на днешното училище. През 1936/37 г. се разкрива прогимназия с първи (днешен пети) клас. За директор е назначен конушенецът Делчо Лозков Стоянов, който има педагогическо образование. Разкриват се две паралелки, тъй като 50 деца искат да продължат образованието си в прогимназията. През 1937/38 г. е разкрит и втори (днес шести) клас, а през следващата учебна година и последният прогимназиален трети (седми) клас. Преди откриването на конушката прогимназия тукашните младежи, предимно момчета, са учели в Мандра, Тракиец и Николово. Учебните занятия са прекъснати в периода на Балканската война (1912-1913 г.) и през 1941 г., тъй като в училищната сграда са били настанявани военни части.

Всяка година училището е търсело съдействието на родителите и обществеността в селото, като са избирани училищни настоятелства. През 1937 г. конушкото школо е оземлено с 462 декара, като с получените от отдаването под наем средства са подпомогнати обзавеждането, зареждането с дърва за огрев и други текущи нужди.

В годините преди 1944-а завършилите основно образование младежи от селото не са имали възможност образованието си в средните и висши учебни заведения. Само петима са успели да се дипломират като висшисти. Теню Петков Бакалов завършва висше военно образование и до пенсионирането си работи като преподавател във военното училище в София. Латун Георгиев Дулев се дипломира като финансист и дълги години е началник на финансовия отдел в хасковския Окръжен народен съвет. Иван Андонов Димов завършва хидроинженерство в Германия, работи като главен инженер на “Хидрострой”-София, 12 години ръководи наши хидроинженери и строители в Куба. Васил Юрданов Куков става стоматолог и дълги години работи като такъв. Делчо Лозков Стоянов получава висше педагогическо образование и е директор на конушкото училище, инспектор в отдел “Просвета”-Хасково, преподава и в учебни заведения от града.

На 1 февруари 1960 г. започва изграждане на втория етаж на съществуващата учебна сграда, основен инициатор за това е тогавашният кмет Александър Велков. Под ръководството на майстора зидар Иван Ангелов етажът е вдигнат само за 8 месеца и на 15 септември в сградата, която вече има 10 стаи, влизат и осмокласници. През същата година тръгва строителството на общежитие за учениците от съседните села Козлец, Тракиец, Текето, Войводово, Орлово, Мандра, Големанци, Зорница и на стол за хранене. На 20 октомври 1961 г. са завършени 7 стаи от общежитието и столовата. През 1972/73 г. се изгражда физкултурен салон. По това време кмет на селото е Стефан Йорданов. През 1980 г. започва разширение на ученическото общежитие. Строителството се проточва и е завършено едва на 16 септември 1985 г. Строителната група е ръководена от Раиф Халилов от Козлец, активно съдействат директорът на училището Тодор Иванов Тодоров и кметът на селото Марчо Латунов. Целият учителски колектив помага с труд.

Столовата е вече двойно по-голяма от старата, изградени са съвременен кухненски блок, складова база, санитарни възли, кабинети за извънкласна работа. На 30 октомври 1984 г. на тавана на общежитието се открива база за масова отбранителна подготовка със стрелбище и кабинети по морз, стрелба, моделизъм. Дистанционно управляваните автомобили, изработени от конушките моделисти, се класират на първо място на национално състезание във Велико Търново. През 1984-а се водоснабдява училищната сграда.

В периода 1961-1970 г. конушкото училище е базово. Въведено е целодневно обучение, учебното заведение е обявено за образцово в системата на образованието. Заниманията се провеждат в смесен блок – урочна дейност, самоподготовка, отдих и игри. Учителският екип е съставен от амбициозни и много добре подготвени преподаватели. Директор в тези години е Кръстю Кръстев. Конушкото училище обменя опит с 544-о московско. Повече от 10 учители получават първи и втори клас квалификация по преподаваните от тях учебни дисциплини.

Въвежда се кабинетно обучение, оборудвани са кабинети по основните предмети – химия, физика, математика, естествени науки, история, български език, трудово обучение. През 1988 г. е открит кабинет за безопасността в движението, изграден със средства на ДЗИ-Хасково. Всички водачи на превозни средства от селото и района получават там допълнителни знания в рамките на провежданите опреснителни курсове.

През 1951 г. за първи път се разкрива лятна детска градина, като се използват стаите на училището. През 1965 г. под ръководството на тогавашния кмет Стефан Йорданов се преустройват за целодневна детска градина помещения, използвани преди това от строителите на язовир “Тракиец”. Първа учителка в детската градина е Минка Андонова, която работи там до пенсионирането си. През 1985 г. започва строителството на днешната модерна детска градина, изпълнено от бригадата на Раиф Халилов и завършено на 27 октомври 1987 г. Тя има помещения за 2 групи по 25 деца, игрални зали, спални, санитарни възли, кухненски блок, плувен басейн, красив двор с площадки за игра.

Докато събирах данни за историята на учебното дело в Конуш, успях да издиря колко от жителите на селото са завършили средно и висше образование и по какви специалности. Сред тях са 67 учители, 24 медици, 6 художници, 5 музиканти, 4 журналисти, 1 актьор, 45 души получават военно образование. Списъкът продължава с 27 инженери, 11 агрономи, 4 юристи, 3 богослови, 31 икономисти, 4 ветеринарни специалисти. Със средно образование са над 135 младежи. Пълен списък с техните имена прилагам в края на книгата.

Принос за развитието на учебното дело в селото имат всички преподаватели, работили през годините в училището. Най-трудно е било на първите и на тези, които са въвеждали новостите в образователния процес. През стогодишния период от съществуването на конушкото училище се открояват имената на директорите Иван Йорданов, Делчо Лозков, Кръстю Кръстев, Тодор Тодоров, Стайка Евтимова, Лозана Янева, Мария Бакалова, Георги Йовчев. Ето кои са ръководили учебното заведение в периода 1897-2008 г.:

- Делчо Мишков – старши учител

- Иван Йорданов – старши учител, директор

- Делчо Лозков – директор (1936-1948 г.)

- Тончо Грозев – директор (1948-1950 г.)

- Елена Тодорова Димова – директор (1950-1951 г.)

- Иван Йорданов – директор (1951-1955 г.)

- Стайка Евтимова – директор (1956-1958 г.)

- Тодор Вълев Тодоров – директор (1958-1961 г.)

- Кръстю Кръстев – директор (1961-1970 г.)

- Лозана Янева – директор (1970-1978 г.)

- Мария Паскалева Бакалова – директор (1978-1982 г.)

- Тодор Иванов Тодоров – директор (1982-1986 г.)

- Георги Йовчев Лозев – директор (1986-1992 г.)

- Петър Желев – директор (1992-1994 г.)

- Георги Делчев Христов – директор (1994-1995 г.)

- Станка Стоянова – директор (1995-2007 г.)

- Мариана Маркова Узунова – директор (2007-...)

ВЯРА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ

В стари времена в селото са живели езичници. След приемането на християнството през 9 век тази религия се налага и по тукашните места. В землището на Конуш са запазени останки от манастира “Свети Никола”. С превземането на България от турците и заселването на такова население в селото се появяват и мюсюлмани.

На мястото, където днес е православният храм “Св. Иван Рилски”, е имало джамия без минаре. В Конуш от дълго време живеят и цигани. Една част от тях са мюсюлмани, друга – християни. Останки от религиозни обреди в миналото са открити в местността Герена. Тракийски вождове и военачалници са били погребвани в изкуствено насипани могили около селото. В землището има и стари гробища, за което говори и названието на местността Ески мезарлък (Старите гробища).

Манастирът “Св. Никола” е разрушен при масовото помохамеданчване на Родопския край в периода 1660-1700 г. Част от имуществото е съхранено от родолюбиви българи. Спасилите се монаси успяват да отнесат иконата на св. Никола в Бачковския манастир. Днес тя се намира в криптата на манастира, надпис на гърба й доказва нейния произход.

На около 3 километра северно от селото има малък параклис “Свети Георги”. Там вероятно е бил храмът на българското селище, основано по римско време покрай главния път от Пловдив за Цариград. През 1999 г. ловната дружинка от Хасково възстанови порутения параклис и сега той е в добро състояние. Край него в миналото на 6 май се е провеждал събор, който е бил посещаван освен от конушенци и от жители на селата Тракиец, Въгларово, Болярово, идвали са хора и от Хасково.

От 1878 до 1908 г. в Конуш е служел свещеникът на Орлово – отец Нестор Несторов. В началото на 1909 г. е основано първото църковно настоятелство в селото, председателствано от свещеника отец Стефан Тонев Бакалов, жител на Конуш и завеждащ енорията в съседното Тракиец. От същата 1909-а има запазени църковни регистри, които съдържат интересни данни. Първоначално в Конуш не е имало православен храм. За богослужение са използвани сградите на бившата джамия. Праз 1923 г. по инициатива на отец Стефан се провежда акция за събиране на помощи от конушенци и населението на околните села за изграждане на черковна сграда. Строителството започва през същата година. Черквата “Св. Иван Рилски” е завършена през 1924 г., а е осветена на 1 декември 1925 г. от викариен епископ Харитон от Пловдивската митрополия. Ръководител на строежа на храма е Алекси Копчев, помага му и неговият брат Ангел Копчев, и двамата от Орлово. Другите зидари и работници са били от Конуш. При строежа е била вградена сянката (такава традиция имало) на дядо Въчо, висок и здрав човек. Говори се, че не след дълго старецът починал. Конушките строители са работели безплатно, без пари били превозени от Ябълково и каменните блокове за градежа. Камъни са били доставяни и от кариерата край село Сталево. Обработката на каменните късове била извършвана в двора на черквата.

Тя е трикорабна базилика. Дълга е 21, широка 11 и висока 8 метра. Няма кубе. Камбаната е отлята от бронз и е дарение от Александър Бибов, роден на 17 февруари 1880 г. и починал на 18 юни 1946 г. Той бил заможен земевладелец с около 100 декара ниви в Конуш, славел се със своята щедрост. При дарението пожелал анонимност и поискал, когато почине, камбаната да бие цял ден. Желанието му било изпълнено. Чак тогава конушенци разбрали кой е дарил камбаната на черквата им. Храмовият празник – денят на прочутия лечител и чудотворец св. Иван Рилски, се отбелязва всяка година на 19 октомври, раздава се курбан.

През 1926 г. е сформиран хор към черквата, в който пеят само мъже. В състава му влизат Димо Апостолов, Панайот Райчев, Георги Попдимчев, Иван Колев Бончев. Последният е бил ръководител на хора, свирил е и на цигулка. Църковни песнопения са изпълнявали и Бойчо Грудев, Колю Йовчев и Петко Маринов. Учителят Иван Колев Бончев често е водел свои ученици в храма, те също са славели Бога с песен.

Пръв енорийски свещеник в Конуш става отец Стефан Тонев Бакалов. За голямото му старание при построяването на селската черква той е издигнат в протойерей. Служи в Конуш и района до 1938 г. Отец Стефан е роден на 15 януари 1878 г. в село Царева поляна, почива на 29 март 1952 г. Наследява го неговият зет отец Георги Кирев Пасев, роден на 14 октомври 1914 г. в Гарваново, починал на 10 март 1996 г. в Хасково. Той служи в конушката черква до 1946 г., когато по свое желание се премества в Хасково.

Свещеник в селото от началото на 1947 г. до 23 май 1962 г. е отец Николай Николаев Въчев, роден на 19 януари 1919 г. в Конуш и починал на 26 септември 1988 г. в Кърджали. За свещеническото място през 1946 г. е направено допитване сред миряните, тъй като кандидатите били двама. Предпочетен е отец Николай, понеже бил кръгъл сирак. От 23 май 1962 г. до 19 юли 1997 г. свещеник е отец Кирил Гогов Кирчев, роден на 10 октомври 1915 г. в село Мандра и починал на 19 юли 1997 г. в Конуш. Отец Кирил е участник във Втората световна война, награждаван е за това с различни ордени и медали. След него свещеници в селото са отец Атанасий и отец Атанас.

През 1957 г. камбаната е била качена на сегашната камбанария. Дотогава тя е висяла на голям бряст в двора на черквата и клисарят се е качвал по стълба, за да я удари. Инициатор за изграждане на камбанарията е отец Николай Въчев. Кубето е вдигнато от майсторите зидари Иван Стоянов Узунов и Делчо Зефиров, помагал им е дърводелецът Димитър Попстефанов.

Иконостасът на храма “Св. Иван Рилски” е изработен в стила на самоковската дърворезбарска школа. В черковната летописна книга не са записани имена на майсторите. Размерите на иконостаса са 9 метра ширина и 6 метра височина. Архиерейският трон е широк 80 сантиметра и висок 3 метра. Главен художник при изписването на иконите в храма през 1923-1924 г. е Желязков, само това име е отбелязано в летописната книга. В черквата има изображения на светци на иконописеца Чилингиров, както и на конушката художничка Людмила Марчева Димитрова.

На около километър западно от селото през 1930-1932 г. е изграден малкият параклис “Св. св. Петър и Павел”, който местните наричат Аязмото. Има поверие, че водата от кладенеца и изворчето край параклиса е лековита и цери очни заболявания. Църквичката е вдигната с дарени от конушенци пари и материали. Строежът е дело на майстора Иван Ангелов. В близост до параклиса на Петровден (13-14 юли) се е провеждал събор. Тази традиция продължила до 1956 г. След това вандали събарят и разграбват параклиса.

През 2000 г. се ражда идеята за неговото възстановяване. Създаден е инициативен комитет, в който влизат Тонка Жекова, Павлина Пейчева, Петронка Запрянова, Петя Тенева, Първан Илиев, Петър Тенев, Петра Жекова, Петър Добрев, Марчо Латунов, Петрана Ангелова Колева. Местни жители и хора от други населени места започват да правят парични дарения. С големите усилия на Тонка Жекова и на възрастни конушенци е открит кладенецът, който е бил вътре в параклиса.

Изработен е проект, за което съдействие оказва Мария Нешева. Виждайки недостига на средства и липсата на местни строители, собствениците на хасковската фирма “Аква-3” Боян Бузов и Михаил Райчев решават да помогнат и само за няколко месеца е вдигнат новият параклис на мястото на стария, като е вграден и кладенецът. Същата строителна фирма изгражда и навес, оформя се двор, под ръкводството на Тонка Жекова са засадени дървета и цветя. Свещник даряват Манол Митев и неговият син Димитър Манолов. Християни даряват икони и църковна утвар. Строители начело със Златил Христов Нохчев правят пейки и тоалетна. През 2005 г. параклисът “Св. св. Петър и Павел” е открит с освещаване. Всяка година на храмовия празник тук се събират стотици конушенци и жители на околни села.

Селският храм “Св. Иван Рилски” се поддържа в добър вид. През 2000 г. започна изографисването на стените и вътрешен ремонт на черквата. Спомоществотатели на това богоугодно дело станаха братята Златко и Пилю Пилеви. Те намериха зограф – хасковлията Владимир Димитров, както и майстори, които направиха така, че храмът да грейне като нов. Предстои ремонт на пода на черквата.

Гробищният парк съществува от около 120 години и се намира на 500 метра източно от селото. Първото християнско погребение в него е станало през 1882 г., в земята е положена майката на един от първите заселници Илия Тенев. Има следи от гробищни паркове и гробове в местността Козладере, близо до останките от тракийския град в Кайнака, както и в местността Ески мезарлък. Следи от мюсюлмански погребения са открити на мястото, където днес е мандрата в бившия стопански двор. Къде са погребвани през годините конушките цигани, засега не е ясно. Днес костите на техните покойници почиват в селския гробищен парк.

УЧАСТИЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ. КРЪВЕН ДАНЪК

Няма писмени сведения в какви битки са участвали най-старите обитатели на Конуш и другите населени места, които са съществували в землището на селото. Вероятно, за да се предпазят от нападения на нашественици жителите на селището, открито от хасковски археолози в местността Кавакчеир, са изкопали ровове, пълни с вода. Живеещите в тракийския град в местността Кайнака пък са изградили крепостна стена и цяла крепост до Големия Хисар. На върха още личат останки от нея.

Първите жертви, за които има сведения, са загиналите геройски на 8 януари 1878 г. при освобождаването на селото от турците руски гвардейски кавалеристи Голодейски и Логинов. Това е записано в личния дневник на поручика от запаса барон Будберг, офицер от лейбгвардейския кавалерийски улански полк на Втора гвардейска дивизия от руската армия. Той доживява края на Руско-турската война, демобилизира се и предава записките си във военния музей в Петербург, където те се намират и досега.

Фон Будберг е командир на отряд кавалеристи, изпратен да разузнае обстановката по пътя Хасково-Кърджали по посока на тогавашното село Керезли (днес Черешица). Групата пристига в Конуш на 8 януари 1878 г., но попада на упорита въоръжена съпротива на укрили се в крайните къщи на селото турци. Поручикът заповядва чрез преводача българин на турците да хвърлят оръжието си и да се предадат. Отговорът е стрелба, която покосява кавалериста от втори ескадрон Голодейски. Завързва се ожесточена престрелка. Кавалеристът от четвърти ескадрон Логинов допълзява до вратата на къщата, където се укриват турците, за да сложи сено и да подпали сградата, но е прострелян смъртоносно.

В знак на дълбока признателност към подвига на двамата руски войници на 3 март 2001 г. в центъра на Конуш е открит паметен знак.

През 1912 г. започва война с Турция, в нея участват много мъже от селото. Няма официални данни колко точно са били, но според устни сведения на местни хора около 200 конушенци се бият в българската армия във войните в периода 1912-1918 г. През 1912 г. загиват:

- Лозю Павлов Лозев, убит на 9 октомври 1912 г.

- Динко Настев Грозев, убит на 23 октомври 1912 г.

- Запрян Гогов Тончев, убит на 4 октомври 1912 г.

През 1913 г. жертви падат:

- Желю Христозов, убит на 27 януари 1913 г.

- Янко Колев Янков, убит на 27 януари 1913 г.

- Димитър Атанасов Петков, убит на 10 май 1913 г.

- Бойчо Делчев Бойчев, убит на 1 юни 1913 г.

- Стайко Георгиев, убит на 7 юни 1913 г.

- Христоз Манолов Костадинов, убит на 29 юни 1913 г.

На 28 ноември 1915 г. загива Илия Гочев Канев.

Още по-дълъг е списъкът на конушенци, загинали през 1916 г.:

- Петър Янев Андрев, убит на 21 август 1916 г.

- Марчо Вълков Марчев, убит на 22 август 1916 г.

- Ванчо Гогов Петров, убит на 23 август 1916 г.

- Тодор Настев Грозев, убит на 29 август 1916 г.

- Михко Делчев Михков, убит на 30 август 1916 г.

- Делчо Добрев Лавчев, убит на 12 септември 1916 г.

- Жеко Маринов Панайотов, убит на 14 септември 1916 г.

- Велю Вълчев Гогов, убит на 24 септември 1916 г.

- Делчо Лозев Йовчев, убит на 28 септември 1916 г.

- Делчо Иванов Узунов, убит на 29 септември 1916 г.

- Яню Тонев Тонев, убит на 1 октомври 1916 г.

- Янко Тодев Янков, убит на 8 октомври 1916 г.

- Христо Стайков Георгиев, убит на 10 октомври 1916 г.

- Стайко Манолов Стоянов, убит на 26 октомври 1916 г.

- Колю Димов Колев, убит на 13 ноември 1916 г.

- Теню Анастасов Тенев, убит на 19 ноември 1916 г.

- Мирчо Вълков Мирчев, убит на 22 август 1916 г.

- Вълко Ванчев, убит на 20 ноември 1916 г.

- Делчо Вълков Парасков, убит на 1 октомври 1916 г.

- Гиню Генев Стойков, убит на 13 ноември 1916 г.

Загинали през 1917 г.:

- Грудю Бойчев Марков, убит на 24 януари 1917 г.

- Петър Митев Станчев, убит на 2 март 1917 г.

- Георги Тодев Янков, убит на 18 март 1917 г.

- Марчо Янев Марчев, убит на 18 март 1917 г.

- Делчо Тенев, убит на 20 март 1917 г.

- Ванчо Павлов Лозев, убит на 10 май 1917 г.

- Иван Павлов Йовчев, убит на 10 май 1917 г.

- Али Малкочев Смаилов, убит на 18 март 1917 г.

- Митю Димов Манолов, убит на 18 март 1917 г.

- Киро Вълчев, убит на 10 май 1917 г.

- Рамадан Сюлейманов Рамаданов, убит на 25 юли 1917 г.

- Ванчо Янчев, убит на 18 март 1917 г.

През следващата 1918 г. на бойното поле загиват:

- Райчо Янев Марков, убит на 18 март 1918 г.

- Янко Колев Панчев, убит на 11 октомври 1918 г.

- Иван Енчев Харакчиев, убит на 14 октомври 1918 г.

- Хасан Хасанов Сюлейманов, убит на 15 октомври 1918 г.

- Никола Въчев Митев, убит на 18 октомври 1918 г.

- Колю Тянков Марашев, убит на 8 ноември 1918 г.

- Теню Атанасов Генев, убит на 8 март 1918 г.

- Митю Делчев Дафинов, убит на 18 октомври 1918 г.

- Латун Костов Милев, убит на 11 октомври 1918 г.

В тези войни загиват 51 мъже от селото. Инвалиди остават Марин Русев, Сталю Гочев, Георги Дулев, Желю Янев, Тодю Янев, Тоню Зефиров, Иван Янев, Богдан Димов. Черни вдовишки дрехи обличат 43 жени, без синове, съпрузи, бащи на осиротели деца остават 51 семейства.

По време на Втората световна война, в която България се включва на страната на Тройния пакт, в страната се организира съпротивително антифашистко движение. Под ръководството на Александър Велков – районен секретар на БРК (к), много конушенци стават ятаци на партизаните от отряда “Асен Златаров”. Сред помагачите са Александър Велков и съпругата му Васила Манолова, Колю Йорданов, съпругата му Калинка Николова и дъщеря им Делка Йорданова, Тодю Атанасов, сестра му Латка и майка му Вана Панева, Митю Делев и съпругата му Йорданка Тодева, Марина Лозева и дъщеря й Минка Колева, Панайот Янев и съпругата му Танка Радева. В партизанския отряд отива избягалият от лагера “Свети Врач” Колю Марашев Тянков.

В събирането на дрехи, храни и оръжие в помощ на съпротивата се включват Христо Стефанов Габеров и Васил Василев Латев (попадат за известно време в затвора), Александър Желев Христозов, Евтим Ангелов Въчев, Михко Митев Михков, Манол Тодоров Костадинов, Велко Стефанов Вакрилов, Иван Андонов Димов, Тянко Марашев Тянков, Колю Павлов Митев, Петър Гогов Петров, Стефан Йорданов Стайков, Тодор Георгиев Стайков, Христоз Тенев Христозов.

Има малко сведения за това кои конушенци участват в първата фаза на Втората световна война, тъй като почти целият корпус, изтеглен от Гърция и Македония, заминава на фронта. Известни са имената на следните участници в първата фаза на войната: Атанас Иванов Колев, Георги Стоянов Въков, Димитър Атанасов Вълчев (участва и във втората фаза), Еленко Делчев Иванов, Манол Митев Манолов, Нестор Маринов Делчев (участва и във втората фаза), Петко Ангелов Иванов, Петко Джангозов, Руси Делчев Кирев, Христо Михайлов Янев. Към тях през септември-октомври 1944 г. се присъединяват новомобилизираните и доброволците – 81 човека от Конуш. Всички те влизат в състава на Първа българска армия.

Във втората фаза на войната от селото се включват гвардейците Димитър Янков Митев, Димитър Вълчев Рудев, Петър Тенев Стефанов, Петко Георгиев Стайков и Христо Стефанов Габеров. В редовете на армията по това време са и следните войници, подофицери и офицери от Конуш: Ангел Тодоров Марашев, Апостол Латунов Апостолов, Атанас Христозов Пеев, Александър Колев Тенев, Андон Петров Янев, Александър Желев Христозов, Бойчо Михков Делчев, Васил Иванов Димов, Васил Атанасов Куков, Велю Ванчев Павлов, Господин Делчев Кирев, Георги Илиев Янев, Гинчо Кузманов Симеонов, Господин Колев Тенев, Господин Тонев Господинов, Делин Василев Петков, Димитър Ванчев Делчев, Делчо Митев Михков, Добрю Тенев Добрев, Делчо Димчев Делчев, Димитър Христов Димитров, Добрю Грозев Настев, Запрян Янков Христов, Иван Райчев Калайджиев, Илия Колев Илиев, Иван Делчев Андонов, Илия Петков Колев, Иван Янчев Ванчев, Колю Николов Филипов, Кръстю Колев Иванов, Кольо Станчев Попов, Кирил Гогов Кирчев, Колю Марашев Тянков, Коста Николов Тюскелев, Никола Делчев Добрев, Недю Станев Костов, Латун Димитров Делчев, Михко Стоянов Иванов, Митю Богданов Димов, Митю Кирев Тодев, Михал Ванчев Делчев, Мильо Колев Делчев, Михко Делчев Михков, Пеню Маринов Колев, Петко Димитров Лозев, Павлю Дафинов Колев, Петър Гогов Петров, Ради Димитров Вълчев, Стефан Петров Стефанов, Станчо Маринов Станчев, Стоян Михайлов Стоянов, Стайко Делчев Вълчев, Сево Петков Бакалов, Стойчо Русчев Талев, Тальо Кирев Тодев, Тянко Марашев Тянков, Теню Делчев Андонов, Теню Георгиев Калайджиев, Христоз Тенев Христозов, Христо Колев Христов, Янчо Костадинов Стоев, Иван Анастасов Тенев, Тодор Захариев Куков, Никола Таков Стайков, Гочо Алексиев Славков.

Като участници в първата и втората фаза са пленени и доста време след края на войната се завръщат Димитър Колев Димов, Делчо Ангелов Марашев, Делчо Зефиров Делчев, Жеко Въков Ванчев, Митю Вълков Иванов, Тончо Митев Марев и Янко Тончев Манов. През май 1945 г. при бомбардировка на пленнически лагер край Белград загива Делчо Стоянов Иванов. По време на първата фаза в Беломорието загиват Гочо Лозев Павлов (30 юни 1944 г.) и Колю Милев Делчев (21 май 1944 г.). В така наречения окупационен корпус са били и Манол Митев Манолов, Христо Михайлов Янев, Еленко Делчев Узунов. Те не са изпратени на фронта, а остават в поделенията си в България.

На 31 май 1945 г. край унгарското село Балхаш след попадение на мина с откъснат крак загива конушенецът Димитър Янков Митев. Неговият гроб е в черковния двор на Балхаш. Родното му село изгради паметник на Димитър през 1957 г. в двора на училището, край него шепа пръст от гроба му в Унгария остави чичото на героя Ангел Митев. През 2003 г. бе поставена и паметна плоча на загиналите във Втората световна война други трима конушенци – Делчо Стоянов Иванов, Гочо Лозев Павлов и Колю Милев Делчев. Той е в двора на черквата, до стария паметник на падналите в предишните войни жители на селото.

За проявен героизъм по време на Първата световна война Колю Делчев през 1918 г. е повишен от редник в поручик и е награден с кръст за храброст. На участниците във Втората световна война са връчени различни ордени и медали. С Орден за храброст първа степен са наградени Иван Янчев Ванчев, Иван Райчев Калайджиев, Господин Тонев Господинов. Втора степен на същия орден получават Колю Марашев Тянков, Петър Тенев Стефанов, Андон Петров Янев. С трета степен е удостоен Стойчо Русчев Талев.

По бойните полета загиват 56 мъже от Конуш.

ПАМЕТНИЦИ И ПАМЕТНИ ЗНАЦИ

Признателните потомци и жителите на селото в различни периоди изграждат паметници и поставят паметни плочи на загиналите във войните конушенци. Първият паметник – на падналите във войните от 1912-1918 г., е вдигнат през 1935-а в двора на черквата по инициатива на свещеника отец Стефан Тонев Бакалов, черковния певец Манол Костадинов, секретар-бирника Нестор Вълков и дарителите Петър Георгиев и Димитър Янков. Паметника издялва от бял мрамор пловдивчанинът Петър Иванов Малфади. През 1941 г. паметникът е поставен на сегашното му място, тогава става водоснабдяването на селото и са изградени новата чешма и оградата с войнишки щикове. За последното съдействие оказва командирът на 25-и Драгомански полк от 11-а дивизия полковник Алексиев, който успява да достави безплатно пушките с щиковете, използвани в Балканската и Първата световна война, от Военния музей в София. Частичен ремонт на оградата и щиковете през 1998 и 2006 г. извършват членовете на дружеството на запасните сержанти и офицери от селото.

През 1951 г. съюзът на антифашистите в Конуш приема решение за издигане паметник на геройски загиналия гвардеец от селото Димитър Янков Митев. През 1998 г. запасните сержанти и офицери създават инициативен комитет, който започва да събира средства за паметник на загиналите край селото руски кавалеристи. Председател на комитета е кметът на селото Мария Добрева Митева, зампредседател – секретарят на кметството Павлина Пейчева Делчева, секретар - Марчо Латунов Запрянов, секретар на дружеството на воините от запаса. Членове са Андон Колев Андонов, председател на дружеството на запасните сержанти и офицери, Делка Никова Бойчева, председател на читалището, Тонка Делчева Гогова, секретар на читалището, Латка Георгиева Илиева, секретар на БСП, Петра Жекова Пилева, председател на клуба на пенсионерите, Латка Бончева Ванкова, зампредседател на пенсионерския клуб, Мария Русева Иванова, читалищна деятелка. В този си състав инициативният комитет подготвя изграждането и тържественото откриване на паметника на 3 март 1998 г. Той се намира в центъра на селото, в парка пред читалището. Проектът и текстът са дарение от Емануил Димитров Манолов, художник график от селото, завършил Художествената академия. Подтик за изграждане на паметника дава вестникарска публикация на хасковския историк Иван Добрев, който открива дневника на запасния поручик барон Будберг, в който е разказано за освобождаването на Конуш от турците през 1878 г. и за геройската смърт на кавалеристите Голодейски и Логинов.

За поставянето на паметния знак помогна общинският съвет в Хасково, който осигури каменния къс. С парични средства се включиха Петко Несторов Вълков (5000 лв.), Марчо Латунов Запрянов (5000), Петра Жекова Пилева (5000), Хубен Стоев Стоев (3000), Бойко Тодоров Делчев (2000), Ангел Маринов Иванов (2000), Илия Петков Стайков (1000), Христина Андонова Колчева (1000), Добра Бойчева Стайкова (1000), Колю Павлов Митев (5000), Латка Бончева Ванкова (1500), Мария и Христо Иванови (2000), Димитър Кузев Митев (5000), Андрей Стоянов Делиев (4000), Делчо Георгиев Стайков (5000), Андон Колев Андонов (2000), Добри Тенев Добрев (1000), Димитър Делчев Митев (1000), Латка Николаева Димитрова (400), Атанас Николов Колев (2000), Кирил Иванов Димов (1000), Марчо Тонев Зефиров (1000), Манол Митев Манолов (2000), Митра Стефанова (500), Петър Тенев Стефанов (1000), Христоз Тенев Христозов (1000), Марин Севов Делчев (1000), Добри Марков Георгиев (2000), Радка Митева Апостолова (500), Радка Тенева Вълкова (600), Първан Илиев Тодоров (2000), Щилян Пеев Пеев (2000), Христо Ников Христов (1000), Мария Добрева Митева (5000), Иван Славчев Янев (1000), Димитър Станчев Маринов (5000), Димка Христозова Колева (1000), Недялко Кирилов Гогов (5000), Мария Добрева Митева (9512) и Делка Никова Бойчева (2000). Общата сума на даренията е 98 012 лева.

През 2001 г. дружеството на запасните сержанти и офицери решава да постави паметна плоча на загиналите във Втората световна война жители на селото – Димитър Янков Митев, Делчо Стоянов Иванов, Гочо Лозев Павлов и Колю Милев Делчев. Инициативният комитет е оглавен от тогавашния кмет на селото Делчо Андрев Янев, в ръководството влизат Павлина Пейчева Делчева и Марчо Латунов Запрянов. Членове са Петра Жекова Пилева, Мария Русева Иванова, Ангел Гочев Лозев, Райчо Стоянов Стоянов, Делка Никова Бойчева, Недялко Кирилов Гогов, Иван Славчев Янев, Иван Павлов Лозев, Латка Георгиева Янева, Петър Тенев Стефанов, Радка Бончева, Ангел Тодоров Марашев и Делчо Тенев Делчев.

На 9 май 2001 г. на голямо тържество, на което присъстваха над 150 жители на селото, близки и роднини на загиналите, бе открита паметната плоча. Дарения за нейната изработка направиха общинският съвет на съюза на запасните сержанти и офицери-Хасково (20 лева), Митко Иванов Колев (20), анонимен дарител (100), Делчо Иванов Янев (5), Марчо Латунов Запрянов (10), Василка Делчева Иванова (5), Делка Делчева Стоянова (5), Жечка Тенева Милева (5) – общо 175 лева. Постамента на паметната плоча поставиха без заплащане Иван Павлов Лозев, Делчо Тенев Делчев, Райчо Михайлов Райчев, Райчо Стоянов Стоянов, Първан Илиев Тодоров, Марчо Латунов Запрянов. Текстът върху плочата е дело на местния художник Емануил Димитров Манолов. Плочата бе изработена и монтирана от скулптора Бейсим Тасим Местан от село Козлец.

В селото има и други паметни знаци. Сред тях е барелефът на Гочо Грозев Митев, виден деец на комунистическото и антифашистко движение, осъждан 2 пъти на смърт преди 9 септември 1944 г. Той е бивш политкомисар на Втора пловдивска въстаническа зона, първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив и един от основателите на комунистическата организация в Конуш през 1920 г. Барелефът е изработен от камък и е поставен върху фасадата на читалищната сграда. Открит е през 1975 г.

През 1981 г. инициативен комитет съвместно с кметството на селото взема решение за издигане паметник на загиналите в периода 1941-1944 г. антифашисти. Той е изработен по проект на архитект Васил Диков и скулптора Златан Стоилов, като последният го изработва от бетон. Строителството и отливането прави Бончо Пенев. Паметникът е открит на 2 юни 1981 г. Присъстват всички живи партизани от отряд “Асен Златаров”, ятаци от селото и района.

По време на Първата световна война загиват и трима местни роми. Поради това, че са изповядвали исляма, техните имена не са изписани на големия паметник, открит в двора на черквата през 1935 г. Дружеството на конушките сержанти и офицери от запаса решава да поправи този пропуск. Прави се инициативен комитет, събират се средства и на 2 юни 2006 г. е открита паметна плоча с имената на падналите за България Али Малкочев Смаилов, Рамадан Сюлейманов Хасанов и Хасан Хасанов Смаилов. Плочата е изработена от художника Емануил Манолов и скулптора Бейсим Местан, който отказва заплащане на труда си. Паметният знак е поставен на трафопост, намиращ се в близост до квартала, където живят потомците на тримата загинали войници.

Конушенецът Стоян Илиев Гочев завършва училище за военни летци, а след това и курсове за инструктори в Германия. Загива едва 25-годишен при полет на 8 март 1939-а. Погребан е с военни почести в гробищния парк на селото. През 1999 г. дружеството на местните запасни сержанти и офицери го избира за свой патрон. На 29 септември 2008 г. на родната му къща е поставена паметна плоча.

ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

В селото в миналото и днес са чествани множество празници, изпълнявяни са обичаи, свързани с християнската вяра. Сред тях са Нова година (Василовден), именните дни (Йордановден, Ивановден, Атанасовден и други подобни), Коледа (Рождество Христово), Бабинден, Трифоновден, Великден (Възкресение Христово), Баба Марта, Петровден, денят на светите братя Кирил и Методий, Димитровден, Тодоровден, Благовец, Гергьовден. Правени са меджии, годежи, сватби, кръщенета.

Подготовката за Нова година (Василовден) започва дни по-рано. Украсяват се елхи. Ходи се на гости в семейства, където има хора с имената Васил, Василка и производните им. Сутринта на Василовден децата обикалят от къща на къща с торбички и тояги и сурвакат за здраве, за което получават орехи, бонбони, плодове, кравайчета. Те пожелават на стопаните на посетения дом здраве и берекет. Вечерта на Василовден се прави баница с късметчета от дрян и се слага пара. Всяка клонка дрян се нарича на нещо – на домашните животни, на учението, на любовта, а парата е за къщата.

На 6 януари – Йордановден, селският свещеник провежда служба в черквата, след това хвърля кръста в реката и младежи и мъже се хвърлят във водата да го спасяват. Който извади кръста, получава подарък. Има поверие, че който на този ден се полее с вода, цялата година е здрав. Ходи се на гости в семействата, в които има именници. Същата традиция се спазва и на Ивановден. На Бабинден, отбелязван на 21 януари, младите майки даряват акушерки и лекари, поливат им да си измият ръцете. На Тодоровден се прави надбягване с коне и магарета.

Трифон Зарезан се празнува на 14 февруари, но в последните години се предпочита датата 1 февруари. На този ден се отива до лозята, те се зарязват, лозите се поливат с вино и се пожелава плодородие. Дегустират се домашни вина и се избира винар на годината. На главата му се слага венец от лозови пръчки и той повежда хорото. На празника Баба Марта бабите вземат тенекии, удрят ги и обикалят дворовете с думите “Бягайте, змии и гущери, от нашия двор!” Палят се огньове и децата ги прескачат за здраве и за да прогонят бълхите и въшките. На Месни и Сирни Заговезни вечерта се струпват големи купчини дърва, наречени кули, правят се стрели. Камарите дърва се запалват, стрелите – също. Те се изстрелват със специални прътове във въздуха. Вярва се, че накъдето насочи стрелата си момчето, там ще бъде неговата годеница.

За Великден (Възкресение Христово) подготовката се прави отрано. Приготвят се различни сладки, боядисват се яйца, шият се нови дрехи. Играе се голямо хоро на селския мегдан. На Благовец се пробиват ушите на девойките и им се поставят за първи път обици. На същия празник се режат ушите на част от агнетата и яретата – като белег за разпознаване от стопаните им. Удря се ен, както казват местните хора. На Гергьовден се колят агнета и се връзват люлки, на които селяните се люлеят за здраве. По вратите се закичва здравец за здраве на домашните животни и на членовете на семейството. Награждават се най-добрите животновъди.

Както вече споменахме, край селото има параклис “Св. св. Петър и Павел”, възстановен през 2005 г. В миналото на Петровден там се е правел събор, предшестван от черковен обряд и курбан. В последните години тази традиция се възражда. На Димитровден в предишните времена са се цанявали пастирите и ратаите.

Седянките са се правели обикновено през зимните месеци. На тях са се събирали момите, за да предат и плетат. Ергените отивали на гости и избирали бъдещите си съпруги. Често най-красивите девойки се крадели от момците. Гостите са се черпели с пуканки и сушени плодове. Беленките се организирали през лятото, след беритбата на царевицата. Това е било своего рода взаимопомощ – едни стопани помагали на други. Меджиите са били нещо обикновено в миналото. При тях всички са помагали безплатно на този, който строи жилище, или пък има спешна работа, която не може да свърши сам.

Годежите и сватбите са били най-радостните събития в семейството. На годежите се давали подаръци от момците на техните избранички и младите са се вричали да се оженят след време. Всичко това е било придружено от много веселие и музика. Сватбите са се провеждали още по-тържествено. Те започвали в събота, когато се правели така наречените меденци – бръснели младоженеца, подготвяли младата булка, приготвяли чеиза й. В неделния ден сватовете отивали с музика, вземали кума и кумата и тръгвали към дома на младоженката. Момчета на коне известавяли, че сватбарите идат. Тези вестители се наричали коседжии.

Семейството на момата срещало сватовете и заедно тръгвали към черквата. Там свещеникът извършвал венчавката, а после тържеството се пренасяло в дома на младоженеца. Вярвало се, че който от венчаните стъпи първи в къщата, той ще командва в новото семейство. Пред младоженците се плисвало менче, за да им върви по вода.

В понеделник се замитало на младата булка. Отивало се на селската чешма и възрастни жени слагали смет във водата на младоженката, докато тя се откупи с черпня.

ОБЛЕКЛА И НОСИИ

Населението на Конуш е типично селско, полубалканско. В последните години поради голямото движение на хора от селото към града и обратно в обичаите и облеклото доста неща са се променили.

До 1945-1950 г. мъжете са носели потури – вълнени, домашнотъкани, тупани, широки в кръста, навървени с оплетен шнур (оркузун), с два странични джоба и капаци в края на крачола, украсени с гайтани. През лятото са ходели също с потури, но тънки, от памук. Ризата и тя е била памучна, домашнотъкана, с дълги ръкави и права яка. Мъжкият комплект се допълвал от антерия – горна връхна дреха, домашнотъкана, със странично закопчаване, с дълги ръкави и джобче отляво. По пазвите и ръкавите антерията била обшита с черно или кафяво кадифе. Това е била лятната горна дреха.

През зимните месеци конушенци носели аба, изработена от дебел вълнен шаяк, с гайтани и дълги ръкави. От шаечен плат бил и елекът. Мъжете се опасвали с дълъг няколко метра и широк около 30 сантиметра пояс. Той бил вълнен, с ресни по краищата. Носел се и клашник – дълга горна дреха без ръкави, изтъкан от най-дебела прежда. По-възрастните мъже слагали на главите си гугла, по-младите – каскет. За предпазване от дъжд и студ през зимата овчарите намятали япънджа (ямурлук) от вълна и козина, той бил без ръкави и с качулка. Мъжете навивали на краката си навуща и обували цървули, направени от свинска или говежда кожа.

Женският тоалет включвал домашнотъкана, дълга до коленете риза, кенерлия, с дантела на ръкавите и най-отдолу. Конушенки носели и аладжа – дълга горна дреха, шарена на ивици по дължина, вълнена, домашнотъкана, украсена по ръкавите и долния край с гайтани, дантели и кадифени ивици по яката и пазвите, закопчана отпред. Аладжата се носела със запретнати ръкави. Жените слагали при студено време клашник. Женският комплект включвал и домашнотъкана алена престилка, украсена с шарени ивици, носена отпред върху другите дрехи. Тя се завързвала отзад на кръста с дълги шарени зунки. Носели се и малки престилки, наречени пущумали. На главите си жените слагали дувалета (забрадки). При по-младите те били с пулове и кенета по краищата, а при по-възрастните – цветни. Старите жени увивали на кръста си пояс, различен от мъжкия. Той бил по-тесен и обикновено бял, направен от домашен плат.

На краката си конушенки обували изплетени от груба домашна прежда чорапи, бели или шарени. Всекидневните обувки били цървули, по празничен повод се слагали кундури, купувани от пазара в Хасково.

ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

Политическият живот в Конуш винаги е бил отражение на това, което е ставало в страната. Данни за основаване на структури на политически партии в селото има от 1920 г. На 13 ноември същата година завърнали се от участие в Първата световна война мъже учредяват организация на комунистическата партия. Основателите са Сталю Гочев (роден на 15 януари 1889 г.), първи секретар, Теню Стефанов Панайотов (роден на 15 септември 1882 г.), Гочо Грозев Митев (роден на 22 юни 1900 г.), Георги Дулев Стратиев (роден на 3 януари 1888 г.), Петко Стайков Георгиев (роден на 20 февруари 1899 г.), Атанас Делчев Боев (роден на 20 февруари 1887 г.) и Тодор Манолов Костадинов (роден на 5 януари 1898 г.) Данните за тях са взети от “Работнически вестник”, брой 237 от 22 април 1921 г., отпечатан в Пловдив. В текста е отбелязано, че партийната организация в Конуш е отчетена за декември 1920 г. и януари, февруари и март 1921 г.

За основането на партийната структура на комунистическата партия в селото най-активно е работил роденият в Конуш Гочо Грозев, който по-късно се преселва в Хасково. Той по това време е утвърден партиен функционер в региона. През 1923 г. взема активно участие в Септемврийското въстание в Любимецкия край. След разгрома му през Турция емигрира в Съветския съюз. Участва в антифашистката съпротива във Варненско. Член е на нелегалния ЦК на БКП, политкомисар на Втора пловдивска въстаническа зона, първи секретар на Пловдивския окръжен комитет на БКП след 9 септември 1944 г. По-късно работи в ЦК на БКП, дълги години е в Президиума на Народното събрание. До смъртта си през 1966 г. Гочо Грозев често посещава родното си село Конуш и близките си. Те и досега живеят тук.

Организацията на БКП в селото преустановява дейността си след разгрома на Септемврийското въстание. През 1923 г. секретарят на организацията Гочо Сталев е арестуван и затворен заедно с други комунистически дейци от Хасково в мюсюлманското теке край едноименното село. Подложени са на изтезания, Сталев не издава нищо. След време умира от нанесения му жесток побой. Близките му го завивали в прясно одрани овчи кожи, за да се опитат да го спасят.

Организацията на БКП е възстановена през 1930 г. от Александър Велков Вакрилов, Колю Йорданов, Тодор Манолов Костадинов и Колю Севов Делчев. През 1932 г. е основана организация на Работническия младежки съюз (РМС). За секретар е избран Колю Йорданов Атанасов, членове са Васил Василев Латев, Латун Георгиев Дулев, Михал Райчев Панайотов, Иван Андонов Димов, Делчо Лозков Стоянов, Колю Николов Филипов, Русю Митев Желев и Михал Ванчев Делчев.

През 1943 г. излезлите в нелегалност хасковски комунисти Тенчо Хубенов, Тодорка Паунова, Иван Араклиев, Спас Дерибеев и други участници в партизанската чета намират убежище в Конуш. Ятаци на нелегалните стават Александър Велков и семейството му, Колю Йорданов и семейството му, Панайот Янев и семейството му, Митю Делев и семейството му, Вана Атанасова и нейното семейство. Изградени са скривалища в домовете на Александър Велков, Колю Йорданов и Панайот Янев. След това в селото започват да идват и други нелегални и партизани от отряд “Асен Златаров” – Стефан Симеонов, Янчо Костов, Янчо Георгиев, Таня и Йосиф Оливер. Отрядът се разраства и се налага да се направи скривалище за храна извън селото, в местността Малкото Хисарче. То съществува и сега. В събирането на храна за партизаните се включват следните конушенци: Панайот Янев, Митю Делев, Евтим Ангелов, Александър Желев, Тодю Атанасов, Иван Андонов, Тянко Марашев, Димитър Колев, Кирил Иванов, Колю Павлов, Стефан Йорданов, Михко Митев, Колю Марашев (станал по-късно първият партизанин от селото), Христоз Тенев, Илия Петков, Христо Габеров, Манол Митев, Димитър Янков, Петър Гогов, Калинка Колева, Васила Александрова, Тянка Панайотова, Вана Атанасова, Латка Атанасова, Йордана Митева, Делка Колева, Мина Йовчева и дъщеря й Минка.

След 9 септември 1944 г. организацията на БКП в Конуш се разраства, членовете й стават 124. В нея се записват голяма част от левите земеделци от крилото “Врабча”. През 1958 г. се създава общински партиен комитет със седалище в селото, той обхваща съседните села Тракиец, Текето, Гълъбец, Николово, Широка поляна, Зорница, Козлец, Големанци, Мандра, Орлово и Войводово и съществува до 1989 г. Секретари на Районния комитет на БКП в Конуш са били Стефан Йорданов Стайков, Вълчо Матев, Стайко Русев Чакъров, Васил Кирев, Марчо Латунов Запрянов, Желю Иванов Желев, Колю Буров и Георги Делчев Христов. Непосредствено след 9 септември 1944 г. има една партийна организация в селото. По-късно се основават още две – едната е в училището, а другата обхваща работниците и служителите в сферите извън селското стопанство. След преименуването на БКП в БСП през 1990 г. партийната организация продължава да съществува и е най-многобройната в Конуш. В нея днес членуват 56 души.

На 5 септември 1997 г. е учредена нова комунистическа организация и за секретар е избран Иван Колев Йовчев, негов заместник става Янко Стайков Делчев, член на ръководстото е Йордан Делчев Михнев. Членовете са 10.

По спомени на живи членове и участници в политическия живот на селото – Панайот Райчев Панайотов, Колю Йорданов, Александър Велков, Велко Вакрилов, в Конуш в годините преди 9 септември 1944 г. са съществували организации на следните политически партии: БЗНС, Демократичен сговор, Радикална партия, БРП-широки социалисти, Демократическа партия, Националнолиберална партия. Демократичният сговор е имал около 35 членове, БЗНС – 44, радикалите са били 5, демократите – 4, широките социалисти – шестима, националибералите – 2. Комунистите са наброявали около 30 души, ремсистите били 23-ма.

Според спомените на Панайот Райчев местната структура на БЗНС участва организирано в изборите през 1912 г., но няма писмени свидетелства за по-активна дейност на конушките земеделци. Предполага се, че първият председател на БЗНС в Конуш е бил Митю Михков Белчинов, който е и кмет на селото през 1920-1921 г. Най-много последователи има “Пладне” – крилото на Александър Стамболийски, от там и те носят името пладненци. През януари 1933 г. БЗНС “Пладне” учредява своя организация, в която по-късно влизат и останалите земеделски симпатизанти. Там са членували Панайот Райчев, Митю Делев, Георги Радев, Паню Канев, Петко Митев, Панайот Янев, Евтим Ангелов. Секретар на структурата става Панайот Райчев. Организацията съществува до 9 септември 1944 г. Нейни секретари са били и Митю Делев и Стоян Тончев. Част от членовете преминават в БКП, останалите влизат в БЗНС. На 9 септември 1944 г. председател на местния БЗНС е Георги Стайков. В първия комитет на Отечествения фронт (ОФ), който поема властта, от БЗНС участват Георги Стайков и Марин Тенев. Председатели на земеделската организация в периода са били още Бойчо Стоев, Ангел Тодоров, Тодор Иванов Тодоров.

През 1991 г. Янко Атанасов и брат му Христон Атанасов заедно с Панайот Райчев, Георги Радев, Райчо Радев, Стайко Георгиев, Петко Димитров, Колю Димов и Ангел Радичев създават местна структура на БЗНС “Никола Петков”. За председател е избран Янко Атанасов. След известно време тази организация се слива с другата – на БЗНС, оглавявана от Тодор Иванов Тодоров. През 1993 г. се учредява организация на БЗНС “Александър Стамболийски” с председател Емил Борисов Иванов и част от членовете на БЗНС “Никола Петков” се прехвърлят в нея.

След преврата на 9 септември 1944 г. известно време в селото съществува анархическа група с около 7-8 съмишленици. Част от тях са били в същото време и членове на БКП. Неколцина от конушките анархисти са били арестувани и малтретирани, но не е доказана организационна дейност и са освободени. Преди 9 септември 1944 г. е съществувала и структура на Земеделския младежки съюз (ЗМС). По-активна дейност тя развива в първите години след Девети.

В края на книгата прилагаме списъци с имената на различните политически организации по спомени на бивши техни членове.

ДРУЖЕСТВА, КЛУБОВЕ И ДРУГИ НЕПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

От запазените документи и от разказите на живи свидетели и участници става ясно, че в Конуш през последното столетие е имало множество неполитически организации, които в една или друга степен са спомагали за развитието на селото. В тях са членували и политически ориентирани хора, но това не им е попречило те да изпълняват ролята, за която са били създадени.

ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО

Най-старата организация в селото, за която има писмени сведения, е тази на ловците и рибарите. Смята се, че нейното начало е поставено през 1920 г. Основават я завърнали се от фронтовете на Първата световна война местни жители. Първите ловци, основатели на дружеството, са били Руси Господинов, Латун Апостолов, Георги Стайков-Гърнето, Манол Вълков, Павлю Митев, Стоян Михайлов-Чотата, Янко Тончев-Калайджията, Петър Стайков, Иван Йорданов, Панайот Йорданов, Митю Делев. Списък на преминалите през ловната организация поместваме в края на книгата.

И в днешно време ловната дружинка в селото води редовен организационен живот. Може би защото боравят с оръжие, нейните членове са по-дисциплинирани. Тяхно дело са чешмата в местността Карабунар и навесът в местността Кайнака. Като добри ловджии се помнят Павлю Митев, Латун Апостолов, Христо Михайлов, Делчо Тончев, Христо Колев, Анастас Арабаджиев. Стари авджии си спомнят, че първият председател на дружеството е бил Иван Йорданов, но не са намерени документи, които да потвърдят това.

ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

Единствено за тази организация са запазени документи, които свидетелстват за нейното основаване и редовен живот. Дължим това на голямата амбиция на нейния първи и дългогодишен председател Михал Райчев Панайотов. Туристическото дружество в Конуш е основано на 13 юли 1934 г., от това събитие е запазен първият протокол, има и други документи.

В намиращия се западно от селото параклис “Св. св. Петър и Павел” всяка година на 13 юли се провежда събор. Група ентусиазирани младежи, присъствали на поредния събор – повечето членове на РМС, решават да основат туристическа група. Тя прераства по-късно в туристическо дружество. Първият организиран еднодневен излет е през 1928 г. до изграждащия се тунел за жп линията Хасково-Кърджали край село Мост. В този поход участват Михал Райчев, Колю Йорданов, Михко Митев, Ванчо Димитров, Папазов, Иван Ангелов, Ангел Митев, Гочо Андонов. През 1930-а, когато се честват 700-годишнината от битката при Клокотница, се провежда първият поход с велосипеди. В него се включват Михал Райчев, Колю Йорданов, Руси Господинов, Атанас Попстефанов, Петко Стайков.

Основатели на туристическото дружество са Михал Райчев, Митю Желев, Андон Петров, Стайко Димитров, Александър Колев, Иван Атанасов, Митю Кирев, Тончо Димитров, Делчо Янков, Теню Георгиев Калайджиев, Колю Делчев, Васил Василев Латев, Иван Делчев, Иван Андонов, Латун Георгиев Дулев, Руси Митев, Колю Андонов. За председател е избран Михал Райчев Панайотов, роден на 22 януари 1911 г., починал на 25 ноември 1994 г.

Първият организиран излет е последван от походи до извора на река Олу дере, до връх Аида и до много други туристически обекти в страната. Формира се едно постоянно ядро около Михал Райчев и Колю Йорданов за туристически летувания срещу минимално заплащане. През тези групи са преминали десетки жители на селото, посетили множество туристически обекти в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. В последно време туристическа дейност развива пенсионерският клуб в селото.

В миналото членовете на туристическото дружество са участвали в залесявания, извършвали са облагородяване на диви дръвчета. Тяхно дело са и над 16 чешми и микроязовири. Към селското училище дълги години работеше кръжок “Млад природозащитник” с ръководител Петра Жекова Пилева. Децата изработваха къщички, хранилки и други приспособления за полезните птици и животни. Тяхно дело е направата на щъркелово гнездо върху изсъхнало дърво в двора на училището, което и днес се използва от двойка щъркели. Членовете на кръжока взеха участие в състезания по спортно ориентиране и спечелиха десетки награди. Младите природозащитници маркираха и няколко пътеки за туристически походи в землището на селото.

В един от последните туристически походи до връх Ботев в състава на сборна група от Хасково се включиха и конушките ветерани Васил Василев Латев и Марчо Латунов Запрянов. Членове на селското туристическо дружество са покорили върховете Мусала, Мальовица, Вихрен, Персенк, Перелик. Красивата местност край селото Кайнака продължава да привлича туристи, които от там правят излети до Малкия и Големия Хисар.

На 13 юли 1984 г. бе организирано тържество, посветено на 50-годишнината на туристическото дружество в селото. По случай юбилея с най-високото отличие на Българския туристически съюз – медал “Алеко”, бяха отличени дружеството, първият председател Михал Райчев и Марчо Латунов. Със значка “Отличник на БТС” бяха наградени Георги Делчев, Тодор Иванов Тодоров и Петра Жекова. Грамоти получиха Иван Андонов, Христо Иванов и всички живи основатели на дружеството. Неговите членове взеха като дар 3 палатки и 6 туристически раници.

На 13 юли 2004 г. след дълго прекъсване бе възстановена дейността на конушкото туристическо дружество. За председател бе избран Райчо Михайлов, син на първия председател Михал Райчев. Възроди се традицията да се организират походи до интересни туристически обекти, посетен бе връх Аида. През 2008 г. за нов председател бе избран Иван Енев Колчев, дългогодишен турист и водач на туристически групи. По инициатива на ловната дружинка в местността Кайнака бе направен навес с маси и пейки, който може да приеме повече от 50 туристи. Активно участие в неговото изграждане взеха членовете на туристическото дружество Иван Енев Колчев, Райчо Михайлов, Гого Марчев Гогов, Ангел Стайков Димитров, Христо Ников Христов, Златко Иванов Даскалов, Марчо Латунов Запрянов. Само до там, както и до други туристически обекти, през 2008 г. бяха направени 6 излета. Днес местната организация е клуб на ветераните туристи към туристическо дружество “Аида” в Хасково.

КООПЕРАТИВНА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Около 1938 г. неколцина конушки младежи създават младежка кооперативна група с председател Ангел Тодоров Марашев. Тя работи за укрепването на потребителната кооперация в селото, освен това подпомага социално слаби младежи и семейства. Тази група е просъществувала до 1945 г.

ВЪЗДЪРЖАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

Няма запазени документи от кога до кога е съществувало дружеството. В спомените на членували в него тогавашни младежи – Васил Василев Латев, Делчо Лозков Стоянов, Ангел Тодоров, се разказва за борбата им срещу лошите навици – тютюнопушенето и употребата на спиртни напитки, главно сред младите жители на селото. Днес подобно дружество не съществува.

ПЧЕЛАРСКО ДРУЖЕСТВО

Група жители на селото, които отглеждали пчели, на 23 февруари 1957 г. създават свое дружество “Детелина”. През 1987 г. бе отбелязана 30-годишнината от основането му. Първи и дългогодишен председател на дружеството е Михал Райчев. Той извършвал проверки на пчелните кошери не само на членовете, но и на други жители на Конуш.

Дружеството е подпомагало доставката на принадлежности за отглеждане на пчелните семейства и на безплатна или на по-ниски цени захар за подхранване на рояците през тежки години. В края на книгата поместваме списък на пчеларите от селото.

ФИЗКУЛТУРНО ДРУЖЕСТВО

То е основано през пролетта на 1947 г. под името “Родопски орли”. Учредители са главно ентусиазирани гимназисти. За първи председател е избран Христоз Тенев Христозов. Сред основателите са и Иван Павлов Лозев, Никола Иванов Даскалов, Димитър Кузев Митев, Теню Русчев Талев, Панайот Иванов, Христо Петков Стайков, Теню Петров Овчаров, Еленко Стайков Христозов, Андон Петров Янев, Атанас Димитров Канев.

Дружеството съществува и днес, като негови отбори участват в състезания по различни спортове. Основно през годините се развива футболът, но се създават и тимове по волейбол, хандбал, баскетбол. Поместваме отделно имената на по-изявените конушки спортисти. Съществува идея и документация за изграждане на спортна зала в селото за колективни спортове и гимнастика, има определени терени за тенискортове и плувен басейн, но в условията на днешната криза тези спортни обекти едва ли ще бъдат построени.

БУБАРСКО ДРУЖЕСТВО

Отглеждането на копринени буби е носело допълнителни доходи на стотици семейства в Южна България. В Конуш има запазени вековни черници, което говори, че този поминък е бил развит в селото. През 1986 г. е създадено бубарско дружество с председател Тончо Грозев. То подпомага бубопроизводителите с посадъчен материал за черници и с бубено семе от опитната станция в Харманли. В последните години отглеждането на буби в селото е преустановено.

ДРУЖЕСТВО НА ЗЕТЬОВЕТЕ

Основано е през 1970 г. от местни зетьове и селски шегаджии. За председател е избран Тодю Стойков Гогов. Традиционната среща на зетьовете обикновено се организира на Деня на хумора и шегата – 1 април. Изнасят се хумористични пиески, организира се и друга програма.

Имаше време, когато и конушките снахи създадоха свое дружество – “Момина сълза”, а това на зетьовете бе преименувано на “Рев”. На една от забавните вечери двете дружества обявиха, че се обединяват под ново название – “Рев и сълза”, с идеята, че така могат да подобрят хала на зетьовете и снахите. Изявени активисти на това дружество са Тодю Стойков, Пейчо Стайков, Иван Колев, Христо Атанасов. През последните години дейността на тази организация позатихна.

ДРУЖЕСТВО НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

На 13 април 1990 г. е учредено дружество на ветераните от Втората световна война. Негови учредители стават Петър Тенев Стефанов, Ангел Тодоров Марашев, Дойчо Петров Дойчев, Димитър Ванчев Димитров, Добрю Тенев Добрев, Добрю Грозев Настев, Колю Павлов Янев, Никола Делчев Добрев, Колю Станков Попов, Стойчо Русчев Талев, Тянко Марашев Тянков, Янчо Костадинов Стоев, Колю Николов Филипов, Кръстю Колев Иванов и тогавашният кмет на селото Марчо Латунов Запрянов. За председател е избран Петър Тенев Стефанов, секретар и касиер става Ангел Тодоров Марашев, а член на ръководството – Кръстю Колев Иванов.

Дружеството развива дейност до 2000 г. Заболяване на председателя и смъртта на мнозина от членовете разредяват редиците на ветераните. Това налага организацията да бъде приета като колективен член на дружеството на запасните сержанти и офицери.

ДРУЖЕСТВО НА ЗАПАСНИТЕ СЕРЖАНТИ И ОФИЦЕРИ

Неговите основи са поставени на 8 септември 1994 г. Учредители стават Андон Колев Андонов, Делчо Тончев Митев, Кирил Иванов Димов, Марчо Латунов Запрянов, Ангел Иванов Маринов, Георги Йовчев, Емил Борисов Иванов, Йордан Делчев Михков, Марчо Тонев Зефиров, Марин Севов Делчев, Тончо Грозев Кьосев, Христоз Тенев Христозов, Христо Ников Христов, Йордан Панайотов Жеков, Христо Атанасов Иванов. Председател става Андон Колев Андонов, секретар-касиер – Марчо Латунов Запрянов, а членове на ръководството – Георги Йовчев Лозев, Йордан Панайотов Жеков и Марин Севов Делчев.

Дружеството работи по приети годишни планове. По негова инициатива и с активното участие на членовете му са изградени паметниците на загиналите при освобождаването на селото руски кавалеристи, на падналите във Втората световна война жители на селото, на тримата убити през 1912-1918 г. местни войници цигани, открита е и паметната плоча на патрона на дружеството Стоян Илиев Гочев. Всяка година на 8 януари, 3 март, 31 март, 9 май, 2 юни и по други поводи се поднасят свежи цветя на селските паметници. Дружеството на запасните сержанти и офицери отбеляза 60-годишнината от края на Втората световна война, както и 80- и 90-годишнината от приключването на Първата световна. Полагат се усилия за финансово подпомагане на членовете и живите ветерани от Втората световна война.

БЪЛГАРО-СЪВЕТСКО ДРУЖЕСТВО

Основано е около 1950 г. Липсват писмени сведения кои са учредителите и името на първия председател. Сред най-активните ръководители на организацията е местната учителка Стайка Евтимова. Активно се изучава руски език, организират се вечерни курсове и кръжоци сред по-възрастните жители на селото. Поддържа се писмена кореспонденция между конушки ученици и техни руски връстници, организират се посещения на руски туристи, разучават се руски песни. Днес дружеството е преустановило дейността си.

ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО

То се заражда като женкомисия към организацията на Отечествения фронт в селото. Започва да развива самостоятелна дейност в периода 1948-1950 г. Провеждат се курсове по шев и бродерия, полагат се грижи за спазване правата на жената майка и домакиня, организират се осмомартенски тържества и други прояви. Изявени активистки на дружеството са Дона Анастасова, Катина Гочева, Тонка Христова, Дора Панайотова, Радка Кирилова, Делка Тодорова.

ДОБРОВОЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА

СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА (ДОСО)

Тя е основана непосредствено след 9 септември 1944 г. Неин пръв и дългогодишен председател е Ангел Христозов Петков. След него дълго време ДОСО в Конуш ръководи Тодор Илиев Бойдев. Дейността на оргнизацията е насочена основно към подготовката на донаборниците преди влизането им в казармата. Младежите са получавали някои основни познания и военни умения, запознавали са се с оръжието, тренирали са стрелба. Организирали са се курсове за мотористи, шофьори и парашутисти.

В Конуш се прави първият курс по парашутизъм в района и през него преминават десетки младежи. В землището на селото е извършен първият успешен групов парашутен скок с участието на местни млади хора. Цялото население е излязло да гледа атракцията. В скока участват Делчо Русчев Талев, Тянка Петрова Талева, Колю Димов Колев, Стайка Евтимова Ангелова, Руси Ангелов Христозов, Колю Иванов Терзиев, Боню Стоянов, Марушка Иванова, Маринка Йорданова, Калинка Йовчева, Кузмо Колев, Митра Димова, Тодор Анастасов, Марчо Латунов, Андон Гочев, Тонка Петкова, Стойчо Генев, Катина Русева, Димитър Стайков.

По-късно ДОСО се преобразува в ОСО (Организация за съдействие на отбраната) с почти същите функции. През 1986 г. с активното съдействие на нейните членове и под ръководството на тогавашния кмет на селото Марчо Латунов е изграден център за обучение в училището. Той е открит официално с участието на почти всички окръжни председатели на ОСО в страната. Оборудвани са кабинети по стрелба, морзова подготовка, компютърна подготовка, моделна подготовка, създадено е и стрелбище за малокалибрено оръжие и пистолет. Изграден е и кабинет по безопасността на движението, в който се подготвят учениците от селското училище, правят се и опреснителни курсове за водачите на МПС от Конуш и района.

Днес базата е запазена с изключение на кабинетите. ОСО беше закрита след промените през 1989 г.

ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ

Съществуват документи, които сочат, че след 9 септември 1944 г. в селото са изградени низови звена на професионалните съюзи на пощенските работници, на просветните работници, на административните работници и служители, след 1961 г. – и на селскостопанските работници и специалисти.

Тези профсъюзни звена са работели основно в посока на осигуряване на нормални условия за труд, грижели са се и за почивката на своите членове и за работното им облекло, организирали са екскурзии и отбелязване на професионални празници. Най-многобройна е била организацията на селскостопанските работници и специалисти, тя е развивала и най-активна дейност. За известен период тя е имала и щатни председатели, които са се заминавали само с профсъюзните проблеми. Помнят се имената и активната работа на Гинчо Терзиев, Желю Иванов и Петронка Пенева.

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ

Няма запазени писмени свидетелства откога тази организация развива дейност в селото. Основните й функции са били организиране на кръводаряването и оказване на първа помощ на пострадалите и заболели жители на Конуш. Организирали са се курсове по санитарна подготовка, през които са преминали много местни жители и са получили основни познания в тази област. Събирали са се помощи за пострадали при земетресения и други природни бедствия. Най-дългогодишен деятел на Българския червен кръст е Радка Кирилова Митева.

ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ

На 8 срещу 9 септември 1944 г. е създаден отечественофронтовски комитет в селото, в който влизат Александър Велков Вакрилов, Колю Йорданов Атанасов, Георги Стайков Георгиев, Марин Тенев и Йордан Господинов. Те обявяват идването на новата власт и избират за кмет на Конуш Александър Велков Вакрилов. Той е и първият председател на Отечествения фронт (ОФ). На 15 септември 1944 г. бившият кмет Димитър Орлов идва в селото и предава печата, с което символично сдава властта.

В следващите години ОФ се масовизира и обхваща почти цялото население на селото, независимо от политическите идеи на хората. Под ръководството на тази организация се извършват редица благоустройствени мероприятия – направа на улици, залесяване на района около реката с тополи и върби. По време на втората фаза на Втората световна война се събират подаръци за фронтоваците, подпомагат се техните семейства. В Конуш се учредява общоселски комитет на ОФ с низови организации по кварталите. Организират се седенки, курсове по шев и бродерия, изучават се новостите в селското стопанство. Сред активистите на Отечествения фронт в селото са Катина Гочева, Елена Запрянова, Делка Тодорова, Ангел Христозов, Тодор Илиев Бойдев, Латка Георгиева.

БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ

Непосредствено след 9 септември 1944 г. в Конуш е учредена структура на Съюза на борците срещу фашизма и капитализма (СБПФК), в който влизат основно членове на БКП и БЗНС. Поставени са паметни плочи по домовете на яташките семейства, които са укривали партизани от отряд “Асен Златаров”, издигнат е паметникът на загиналия в Унгария през Втората световна война гвардеец Димитър Янков Митев.

Като продължител на дейността на СБПФК на 9 септември 1994 г. в селото се създава организация на Българския антифашистки съюз. Нейни основатели са Петър Тенев, Георги Делчев, Таню Начев, Йордан Делчев, Иван Колев, Марчо Латунов, Мария Добрева, Вълко Лозев, Димитър Кузев и Христоз Тенев. Председател става Иван Колев Йовчев, секретар-касиер – Въко Лозев Русев, член на ръководството – Христоз Тенев Христозов. Днес тази организация не съществува.

ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО

След 1918 г. в Конуш се заселват няколко семейства от Беломорска Тракия - фамилиите на Христо, Павел и Киряк Стоянчеви, както и тази на Вълчо Рудев. През 1959-1961 г. от Ивайловградско идват около 40 семейства на тракийски бежанци.

През 1984 г. се създава тракийско дружество в селото. Негов първи председател става Димитрия Атанасова Димитрова. Основатели на дружеството са Първан Илиев, Стойко Димитров, Илия Димитров, Христо Нохчев, Димитър Николов, Христо Димитров. Няколко години се развива сравнително активна дейност, организират се посещения на тракийските събори в Маджарово, Илиева нива, Петрова нива. След това активността позамира. Днес се правят опити за възраждане дейността на тракийското дружество, известни успехи в тази насока бележат усилията на Добра Бойчева Стайкова.

КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА

На 12 декември 1994 г. в селото беше основан клуб на пенсионера. Негови учредители станаха Петра Жекова Пилева, Калинка Еленкова Запрянова, Добра Бойчева Стайкова, Лиляна Брънкова, Петър Тенев, Христа Тенева, Димка Христозова, Марчо Латунов, Андон Петров и Мария Добрева, кмет на селото. В клубния съвет влязоха Петра Жекова, Радка Кирилова, Добра Бойчева, Димитър Кузев, Калинка Еленкова, Лиляна Брънкова, Кера Маджарова, Димка Милева, Христа Тенева, Въко Лозев, Райчо Михайлов, Петър Тенев, Митю Росенов, Теню Марчев и Катина Гочева. За председател бе избрана Петра Жекова, съппредседатели станаха Въко Лозев и Калинка Еленкова, членове на ръководството – Радка Кирилова, Добра Бойчева, Петър Тенев, Райчо Михайлов и Димитър Кузев.

Ръководството на клуба успя да създаде ядро, певческа група и активисти. С помощта на кметството беше ремонтирано помещение в читалището, което стана уютно място за сбирки. Участие при оборудването с мебели, направата на тоалетна и мивка взеха Иван Колев, Бойдю Тодоров, Райчо Михайлов, Христо Ников, Хубен Стоев, Йордан Иванов, Стоян Иванов, Делчо Тенев. При подредбата се включиха жените. Певческата група, сформирана и ръководена от Латка Бончева и Петра Жекова, е в основата на всички прояви, организирани от клуба – вечери на пенсионера, честване на рождени и именни дни, различни празници от православния календар.

Установените контакти с клубове от Твърдица, Кърджали, Войводово, Николово и други населени места повиши интереса към дейността на организацията и днес в конушкия пенсионерски клуб членуват над 100 жители на селото от третата възраст. Провеждат се екскурзии до манастири и туристически обекти в страната. Певческата група спечели отличия при участията си в София, Неделино, Велико Търново, Стара Загора, Хисаря, Дорково, Карандила. Създадени са здрави връзки с други пенсионерски клубове от цялата страна.

ПОСЛЕСЛОВ

Дано усилията ми, положени през последните 25-30 години за събиране на материалите в този скромен труд, бъдат полезни. Дано всеки, който прочете тези страници, научи от тях нещо повече за Конуш от това, което е знаел преди, да го запомни и предаде на идните поколения. Защото, който не съхрани спомена за миналото, не може да разчита на бъдеще.

Благодарен съм за това, че всеки, към когото съм се обърнал за помощ при изясняване на определени факти около историята на селото, ми е оказал съдействие според силите си. Благодаря и на спомоществователите, които подпомогнаха финансово издаването на тази книга. Изразявам своята признателност на съпругата ми Калинка Еленкова и на близките ми, които ми помагаха през всичките тези години и никога не са ме укорявали за труда и усилията ми.

Авторът

ИЗПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ:

1. Архив на кметството в Конуш от 1896 г. до наши дни.

2. Архивни материали от Етнографския музей в София.

3. Материали от Регионалния исторически музей в Хасково.

4. Книги на археолога Димчо Аладжов, проучвал миналото на селото.

5. Архиви на селския православен храм “Св. Иван Рилски”.

6. Архивни материали на Националния музей на образованието в Габрово.

7. Архивни материали на Окръжния кооперативен съюз-Хасково.

8. Архив на читалището в село Конуш.

9. Архив на училището в село Конуш.

10. Писмени спомени на Васил Латев, Делчо Лозков, Христо Михайлов, Панайот и Михал Райчеви.

11. Спомени на жители на селото, чиито имена не съм споменал в книгата.

12. Архивни материали на различните организации, развивали дейност в селото.

13. Лични наблюдения и спомени на автора.

ХАРАКТЕРНИ ДУМИ ОТ ГОВОРА НА СЕЛО КОНУШ

А

Азгънясвам – буйствам Арабаджия – майстор колар

Ажель - съдба Арадисвам - допадам

Айрък – троскот Аралък – цепнатина, междина

Айнаджия – шмекер Армуда – круша, плод

Акащисвам – пригаждам Артък – излишък, в повече

Анаттисвам – обяснявам Арнисва – престава, спира

Алабросо – качул, дълга коса Ахчия – готвач

Аманет – годежен залог Аршинка – мотовилка

Антерия – къса мъжка дреха Аръш – триметрова дървена

ос за съединяване на

волската кола с хомота

Апачик – явно

Б

Бабач – голям, едър Будак – чвор, чеп на дърво

Барак – изцапан Будала- слабоумен човек

Бажа – огнище, камина Бунар – кладенец

Болно – трудно Буляска – белег от ваксинация

Барсала – мана Бунелка – вилица

Баркуш – помия за храна Бутам - блъскам

на свинете

Басамаци – стълби, стъпала Бухча – вързоп

Бахча – зеленчукова градина Буща – свободен (за добитък)

Бацкам – целувам Буричкам се – боря се

Бастисвам – надвивам, Бълвам – повръщам

наддумвам

Бендисвам – харесвам Булгур – варено жито

Белберин – бръснар Бъмбур – бръмбар

Баловина – царевична шума Бърна – устна

Биле – лекарствено растение Бъхта – бия, пердаша

Бюитсвам – отглеждам животни Башка – отделно

Благо – сладко Баламосвам – заблуждавам

Блембю – наивник Бушендисвам – избухвам,

ядосвам се

Боллук – много Бомбок – разтурия

Борч – дълг в пари Боюндрук – хомот

Брамтия – лека като поведение жена

В

Ваданлък – прибори, Възгещисвам – разубеждавам

инструменти

Вапцвам – боядисвам Възнак – по гръб

Веран – болен човек Въсреб – място за подреждане

на дрехи

Везам – бродирам Върваница – наниз на канап

Втръпосвам – давам насила Въртълъка – извънредно много

Връшник – железен похлупак

Г

Гагуль – зъб на игла или дърво Гужук – куче с къса опашка

за закачване

Гарагашка – сврака Гърдя – ръмжа (за куче)

Гашка – крачол на панталон Гъзнем – заднишком

Галя – пипам леко, радвам Гьове – шурей

Гевезе – мекушав човек Гюбюрь – смет, боклук

Гем – юзда Гюслюк – лигавник

Гюрултия – кавга, спор Гьозбашия – лъжец

Грехуль – сбито изпражнение Гьормедик – ненаситен на

ядене, лакомник

Грипка – шпакла за тесто Гьотере – без мярка

Гръскам – мета, премитам Гугла – права черна мъжка

шапка без периферия

Д

Даврандисвам – оправям се Дуган – ястреб, сокол

Дал – клон на дърво Дундя се – сърдя се

Далавера – злоупотреба с пари Дувале – забрадка

Дам – обор Дуда – черничев плод

Даначе – едногодишно теле Дундес – бузест

Дерменджия – мелничар Друскам се – сърдя се

Дикел – приспособление за копане Дългъч – висок човек

Дикисвам – давам, подарявам Дьохкам – възсядам на

гръб (за дете)

Дингиль – ос на кола Дувар – стена, зид

Долап – вграден в стена шкаф Дюз – равен

Драхонка – овче или козе Дюмбелин – дебел човек

изпражнение

Дробень – парче месо, мръвка Дюрия – права лопата

Дрън – буца пръст Докуржум – наредени по

особен начин снопи,

кръстец

Дръгна се – чеша се Дрипе – дрехи

Дънгалак – глупав голям човек

Е

Елек – женска блуза Елпезе – свитък тютюневи листа

Ж

Жегла – железен път за впрягане Жопан – пилешка мръвка

на добитък

Жандамосвам се – изчезвам безследно Жоп – удебелена в

горния край тояга

Жендем – ад Жокаля – сухи, костеливи

крака

Жубуркам – правя гаргара Живак – речен камък

от кварц

Жигер – дроб Жубе – балтон, сако

Желва – костенурка Жумбиш – веселба

Жизбюзик – сръдлив, Журкуль – щурец

неспокен човек

Жонга – цицина

З

Заблехан – завеян, разсеян човек Зипам – ритам

Заблювам – забавлявам дете Заплясвам се –

заглеждам се

Загертак – мършав, със Золум - беля

забавено развитие

Загуцвам се – задавям се Зор - трудност

Зазноявам се – изпотявам се Зунка – небесна дъга,

връв на престилка

Заньца – килер Зорлен – насила

Зангош – объркан човек Заптисвам – заемам място

Забития – скръндза Зигарка – кантарче

И

Ибоо – възглас за учудване Изкълчвам – навехвам

Идинчь – заем Инкер – грешка

Идюрдисвам – унищожавам Иртизмо – посещение на

имен ден

Изба – мазе Исик – недостиг

Изгага – отделяне на киселини Исилдисвам – намалявам

Издюзнявам – изравнявам Исаксвам – диря сметка

Извратвам – обръщам кола Ишиндисвам се – въздържам се

Илетя се – измъчвам се Имрендисвам – харесвам

Измятам се – отричам се от нещо

К

Кабаеть – вина Киречь – вар

Кабарджик – мазол Кир – мръсотия по тялото

Кади – пуши Клъшник – връхна мъжка дреха

Казак – шейна Клопуть – звънче

Казълджа – пшеница Конка – пречистване в църква

Каин – габър Клъкване – секване

Кайнак – извор Копаня – корито

Калабалък – множество хора Колендро – цилиндричен

камък за ръж

Калеко – съпруг на леля Комат – голям резен хляб

Калесвам – каня на сватба Корда – струна

Калотка – блазя й Кръстаче – четвъртито хлебче

с извара

Кадят – пушат Крукмач – гъсто мляко

Калпав – мързелив, лош Кутоманин – безгрижен човек

Келеш – опак човек Кулак – голям хляб

Камбула – див мак Кулаче – малка питка

Карладисвам – преценявам Кундисвам – разполагам,

установявам се

Карлангъчки – съединители Кусур - недостатък

при кола

Карпуза – диня Кутре – малко пръстче

Котля се – каня се, тъкмя се Курденица - върволица

Калпазанин – мързеливец Курешница – кокоши

изпражнения

Каматен – хубав Кушку – пъргав

Каматея се – хубавея Кушия – надпревара с коне

Канати – страници на кола Курдисвам – нагласявам

Кандара – трева за косене Кущеисвам – подстрекавам

в мочурище

Канджуль – желязна верига Курия - гора

за огнище

Кандилкам се – залитам Купен – складирани снопи

Кавънджа - достатъчно на харман

Капица – пиперка, чушка Кюмюрь – въглища

Качулка – дъждобран Кюркь – подплатено с кожа

дълго палто

Карез – омраза Кютук – сух дънер от дърво

Кекав – болен Кавга – караница

Караятлия – всеяден Кълча се – превивам се

Келеш – опърничав човек Калъчка – сабя

Келпеден – клещи Кангъл – преден или заден

на кола

Кендап – канап Калцун – чорапи

Келепир – незаслужена полза Къпчик – отсевка от жито

Кенди хала – смахнат човек Кълхунь – клюн, човка

Кемене – цигулка Ка щяло – как може

Киприя – мост Къскандисвам – завиждам

Кискам се – смея се на глас Кюсмик – непочистено жито

Кичена черга – вълнена черга Кясътлък – недостатък,

недоимък

Л

Ламбантин – подковач Литри – страници на волска кола

Ламтя – алчност Лобут – бой

Лангурин – здравеняк Лузгам се – пързалям се

безделник

Лано – неосукана прежда Лузганица – пързалка

Лелекь – щъркел Лапче – вила с 4 или повече зъби

Лиля – сестра на бащата Лъщя се – изтягам се

Лиор – пистолет Люто – кисело, може и лютиво

М

Мазно – гладко Муканин – мързеливец

Мумарбашия – сватовник Мумия – черна женска

кърпа за глава

Манта – престилка Мундарин – мръсник

Маток – развалено яйце Муртажия – събирач на яйца

Мемлекеть – землище Мусандра – вграден в стената

гардероб

Махалка – царевичен Мухнат - нежен

кочан

Мерас – наследство Мажар – брава

Меше – дъб Махна – забележка

Мисаль – завивка за Мършав – слаботелесен човек

хляб или храна

Мрази ми – студено ми е Мрязгаво – леко развиделено

Мющерия – кандидат

Н

Навуи – навуща Нарочвам – вземам на очи

Надклемурено – навъсено Насосвам - наставям

време преди дъжд Нафора – хапка хляб след

причестяване

Надрипкам – прескачам, Нимой - недей

надскачам

Намлия – дълъг откос сено Назландисвам се – не се

съгласявам веднага

О

Обидвам – навестявам болен Окекервам се – съвземам се

Огурт – гъсто кисело мляко Оти – защо

Одвара – извара Отлавам – злобно отговарям

Одуша – Задушница Отълкан – остриган до голо

Огельпвам – сбърквам

П

Паламарка – четирипръстова Причепен - разглезен

дървена ръкавица с рогче на

върха за прихващане на снопа

Папучпахала – хваща ме страх Прустя – нисък железен

триножник за огнище

Парливо – лютиво, горещо Просулка – гравирана

квадратна плочка с черковни

знаци за шарене на хляба

Паратик – човек без работа Пряварник – вестител за сватба

Пасмо – 120 жички прежда Пулатка – ярка, млада кокошка

Патка – гъска Пуля се – заяждам се

Пехливанин – борец Пупер – чушки

Петала – подкова Пършоли – ръми слаб дъжд

Пестил – тесто от сливов сок Пъсен – мургав

Питарь – слънчогледова пита Падарин – полски пазач

Пискюл – висулка Патартия – караница

Питлес – плосък Пуска – свински пикочен мехур

Прело – прежда Пъшка – семка от плод

Присладам – хапвам по малко Пълшок – голям плъх

Прихрипквам – прескачам Парчосвам – разделям на части

Подбъжиквам – пощръклявам Перча се – надувам се

Попръщявам се – имам диария Поддертвам – наумявам си,

решавам да направя нещо

Пурдотин – дебелоглав човек Пъзлак – страхливец

Посенца – ръченица Прангъ – стегнат

Прихвам – кихам Пишка – полов член на момче

Р

Разтурвам – развалям Репкам се – падам

Разчепен – разкрачен човек Ручок – късна сутрешна закуска

О

Съклет – скука Скукодичкам – гъделичкам

Сакандисвам се – скучая Скундапцвам – пострадвам

Салати – краставици Смигдаль – ситно нарязан

препържен хляб

Салма – навес Сокак – тясна улица

Самсар – пор Солук – дъх

Санделисвам – залитам Сруп – зараснала рана

Сепкам се – стряскам се Спинам се – спъвам се

Серсем – глупак Срунка – сито за пресяване

на жито

Селям – поздрав Сукари – черни върви за

увиване около навуша

Селеметь – полза Сурна – влача

Симит – бяла кифла Сабахлян – сутринта

Синия – ниска дървена маса Сайбия – собственик

Скеля – широк полски път Сълдисвам – изтривам

Слахало се – случило се Сърхош – пияница, разсипник

Скитасвам се – съобразявам се Секлем – малък чувал,

пълен с жито

Скрама – сапунена пяна

Т

Табаеть – навик Трътка – опашна кост на птица

Талига – конска каруца Тръшкам – събарям чевръсто

на земята

Тасма – кожен колан Турма – пушек

Татанисам – треперя Тъвлия – тлъст, пълен

от студ

Тахтаба – дървеница Такъм – цигаре

Тартанисам – говоря, Тъпта – газя, мачкам

натяквам

Тежерегь – берекет Търкалям се – валям се

Тестемелче – носна кърпа Търкало – колело

Татикте – наред (за работа) Тезгере – дървена носилка

Търча – тичам Тетю – татко

Търбух – овче шкембе, стомах

У

Умърхолен – неугледен Убарачвам – замърсявам

Уденьца – воденица Уралица – задната част

на ралото

Уздавам се – осланям се Усмянка – част от месото

по корема на прасето

Уйко – вуйчо Ушники – обеци

Уище – предната част Устен - копраля

на ралото

Уйдисвам – съгласявам се Удурдисвам – пригаждам

Уйдурдисвам – нагласявам

Ф

Факирин – окаян човек Финик – пашкул от копринена буба

Фаша – парче свинска кожа Фитка – пуйка

Финдия – червена прежда Фитур – пуек

Финка – фуния Фашкън – летораст, филиз

Х

Хаба – къса мъжка дреха Хлецкам – куцам

Халязувам – мързелувам Хулвам – пламвам

Хаймана – скитник Хута – престилка

Хале – клозет Хърле – сопол

Хортума – дебело въже Хърлю – сополанко

Хрипкам – скачам Хъскам се – стъписвам се

Хумнат – мухлясъл Халтав – хлябав

Хустанела – широка Хлимка - болест

женска дреха

Ц

Цъмбуркам – цопвам Цинигур – врабче

Цапам – замърсявам Цирикам – пищя от болка

Цивря – хленча

Ч

Чабжик – веднага Чизми – ботуши

Чакель – плоско желязо Чеир - ливада

на копраля

Чинка – стринка Чинца – жито

Чакмак – огниво Човам се – пазя се

Чалия – драка Чокар – царевичев кочан

Чан – звънец за овце Чувгар – двоен впряг животни

Чатал – разклонено дърво Чукеджек – желязна пръчка

за връзка с ярема

Чатма – предпазна ограда Чурикь – гнил

Чепя се – катеря се Чурен – дръжка на нож

Чеша се – реша си косата Чурчулеф – чучулига

Често – гъсто Чучка – люта пиперка

Чехре – външен вид на лицето

Ш

Шарлан – олио Шербет – подсладена вода

Шиник – крина Шопар – охранено прасе

Шийник – пилешка шия Шмекерувам – хитрувам

Шикерь – захар Шарфантия – лека жена

Шистисвам се – подувам се Шупорти – вали силно, из ведро

Шлевак – глезльо Шашкънин – опак човек

Шопкам – шептя, казвам Шуш – боклук

на ухо

Щ

Щифаля – полуботуши

Ю

Юрнек – модел Юрдек – дива патица

Юрть – дворно място Юрдаиф – приспособление за

навиване на прежда

Юлар – повод на животно