7 °C

Алпинистът Теодор Ганев: Няма приключение без смъртна заплаха

Снимки: личен архив на Теодор Ганев

23-годишният Теодор Ганев е от Асеновград. Само преди дни той постигна поредната си цел. Поредната, защото Теодор има много такива. А те всичките са....високи и труднодостъпни. Не, не става дума за дългокраки девойки, а за върхове. Алпинистът покорява един след друг световните планински първенци. Теодор е българинът, който на 16-ти февруари стъпи на най-високата точка в цяла Южна Америка - връх Аконкагуа /6962 метра/ в Аржентина. Въпреки хилядите километри разстояние, Асенovgrad.Net успя да се свърже и да разговаря с него.

- Тео, първо да ти честитим изкачването на най-високия връх в Южна Америка! Приеми поздрави от целия екип на Asenovgrad.Net. Къде те намираме в момента?

- В Кордоба, Аржентина, съм. Утре, 25 февруари, заминавам за Пуерто Игуасу. Там се намира един от най-забележителните водопади в света. Тези няколко дена след изкачването разпускам и правя планове за последните забележителности, които искам да посетя преди да се прибера в България.

- Преди Аконкагуа изкачи Уайна Потоси, който пък е в Боливия.

- Уайна Потоси беше част от плана ми за аклиматизация. Преди да го изкача прекарах 3 доста трудни нощи в една от най-високите хижи в света. Намира се в близост до Уайна Потоси на връх Чакалтая /5300 метра/. Там трябваше да се преборя с първите симптоми на височинната болест като силно главоболие, гадене, разтройство, отпадналост, липса на апетит. Всичко това беше следствие на усилията, които организмът ми полагаше, за да се нагоди към новата среда, в която го поставях. Кислородът бе с 50% по-малко. Когато бях там не вярвах, че планът ми ще успее, но бях длъжен да опитам. Усилията, които положих в онази хижа, ми се отплатиха многократно при следващите ми изкачвания. Уайна Потоси ме подготви за това, което ме очакваше на Аконкагуа.

- Откога се занимаваш с катерене и алпинизъм? Кой или какво те запали за този спорт?

- Като по-малък смених доста спортове в търсене на точния спорт, който да ме допълва. Започнах с шах, тенис, карате, после плувах, след това отделих доста време на футбола. В същото време със семейството ми предпочитахме да прекарваме почивните дни в планината, изкачвайки родните, а след това и балканските първенци. В момента продължавам да правя това, което съм правил и като малък. Това, което се променя е височината на върховете и това, че не можем да ходим вече семейно на тях.

- Покоряването на планински върхове, и то на такива над 5-6 хиляди метра, не е шега работа и носи освен радост от постижението и различни опасности. Не се ли страхуваш?

- Страхувам се и то много. Но според мен точно в това се крие чарът на алпинизма. Риск съществува, без него нямаше да има успехи. Ще цитирам един от кумирите ми Райнхолд Меснер, който казва "Няма приключение без смъртна заплаха."

- Сам ли финансираш експедициите си или има хора и организации, които ти помагат?

- Обикновенно с колегите ми от спортен клуб "Високи върхове" разчитаме на спонсори за изкачванията си, но за Аконкагуа се самофинансирах. През лятото на 2011 г. бях на студентска бригада в САЩ и със събраните пари осъществих така чаканото от мен пътешествие в Централна и Латинска Америка.

- С какво друго се занимаваш?

- Едно от хобитата ми, за което съм отделил доста средства, е фотографията. Понеже ми харесва да се разхождам сам из природата и за да не ме мислят за луд хората, си купих фотоапарат и сега съм фотограф.

- Кой е следващият връх, който си набелязал?

- Със СК "Високи върхове" смятаме да се отправим към връх Ленин това лято. Висок е 7134 метра и се намира в планината Памир. След като се прибера в България, ще имаме доста работа по подготовката. Надяваме се спонсорите ни да ни подкрепят за пореден път а и да намерим и нови желаещи.

- Странно ли ще ти се стори, ако те попитам за Еверест? Прекалено смело начинание ли е или мислиш по въпроса?

- Еверест е мечта за всеки алпинист. Много ми се иска един ден да стъпя на върха му. От сегашната ми позиция обаче ми се вижда доста далечен. Старая се да израствам постепенно и сигурно.

- Кое те е впечатлило най-много до момента при пътуванията ти из света?

- Това, което наистина ме впечатлява е природата с нейните различни форми и цветове. Това е което искам да уловя с апарата си. Красота има навсякаде, стига човек да иска да я види. Преди няколко години посетих по-известните национални паркове в САЩ и останах много впечатлен. Едно от любимите ми кътчета с плажове от бял коралов пясък, джунгли с цялото им животинско разнообразие, градове на изчезнали цивилизации /маите/ и едни от най-добрите условия за гмуркане в света е полуостров Юкатан в Мексико.

- Докога смяташ да продължиш с катеренето?

- Докато ми доставя удоволствие. Надявам се, живот и здраве, да продължа да се катеря още дълги години.

- Кога се прибираш?

- Прибирането го уреждаме в момента с родителите ми. На 7-ми март ще летя от Буенос Айрес за Франкфурт. Ще гостувам за кратко на познати и след това се прибирам в България.

- Пожелай нещо на асеновградчани, които искрено ти се радват за успехите, които постигаш.


- Пожелавам им от цялото си сърце много здраве и много сбъднати мечти!

Въпросите зададе Красимира Нешева

Източник: asenovgrad.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини