Днес Асеновград загуби едно от своите светила - почетния гражданин и директор на Палеонтологичния музей в града Димитър Ковачев.

Неговите приноси са пример за извеждането на българската палеонтологична наука сред тези, допринесли за изучаването на природната обстановка на късномиоценската Балкано-Иранска зоогеографска провинция.

Димитър Ковачев е преподавал биология в първата гимназия в Асеновград, която днес носи името СОУ "Св. княз Борис I". При летни експедиции през 60-те години открива скелет на деинотерий край Езерово. През 70-те години започва организирането и провеждането на редовни палеонтологични експедиции със своите най-добри ученици. Дълги години ръководи разкопки в находището на миоценски бозайници край благоевградското село Калиманци, а през 80-те години открива и находището край Хаджидимово- "Гиризите", едно от най-богатите за науката находища на пикермийска фауна. Първоначално излага своята експозиция в училището, където преподава, а по-късно с решение на Община Асеновград и с подкрепата на БАН, е организирано създаването на Палеонтологичния музей в Асеновград, където да бъдат съхранени и представени над 40 000 открити фосилни находки.

Това е най-богатата колекция на изкопаема гръбначна фауна в България. Между тях са единствените в света почти пълни скелети от маймуната мезопитек, черепът на нов за науката род нечифтокопитно - Kalimantsia, най-богатата в Европа колекция от хипариони, един от най-добре запазените известни черепи на саблезъбата котка Machairodus giganteus, единствените останки от птица-носорог в Европа (нов за науката род) и редица други важни за световната наука фосили.

Благодарение на донесените в музея фосилоносни седименти от експедициите на Д. Ковачев, научната колекция продължила да расте. Откривател е и на единствените до момента останки от изчезнал вид Калиманция булгарика. Множество статии върху описанието на асеновградската палеонтологична колекциия са публикувани през последните години, с участието на самия Димитър Ковачев-7 самостоятелни публикации и 9 в съавторство. Сред тях са описанието на нов вид мечка от род Indarctos, на уникалния скелет на голямата котка метайлурус, монографичната работа върху маймуните мезопитеци и др.

Трудовете, написани на основата на създадената от него колекция, са допринесли много за нареждането на българската палеонтологична наука между тези, които дават днес съществен принос в изучаването на природната обстановка на късномиоценската Балкано-Иранска зоогеографска провинция.

От Общината информираха, че поклонението ще се извърши утре, 14 декември, от 11:30 часа в храм "Свети Атанас".

Поклон пред светлата му памет.