Малките фотоволтаични централи фалират вкупом до месец

С параграф 18 в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, приет на 24 юли тази година, доходите ни се ограничават с 80%. Това твърди Петър Лазаров, собственик на една от около 400-те малки фотоволтаични централи, заплашени реално от фалит.

Техните представители се събраха днес на неформална среща в хотел "Санкт Петербург" в Пловдив, за да обсъдят ситуацията, предава кореспондентът на БГНЕС от града.

Става дума предимно за фотоволтаични централи, изградени по европейски програми. В определен период, обяснява казуса Миглена Русинова, председател на Асоциацията на фотоволтаичните централи, фонд "Земеделие" е отпускал това финансиране, без да има съгласуваност с решенията на ДКЕВР. Изисквало се е по закон да има издавани решения, в които да се определя различна от стандартните тарифи за производителите на зелена енергия, ползвали евросубсидии. Това, обаче, не се е случвало. Така те са били присъединявани на цената, която е действала за стандартното изкупуване на енергия от възобновяеми източници. По този начин, на практика са получавали двойно финансиране.

Въпросът е кой е виновен? Процесът започва по време на правителството на Тройната коалиция. Както казва Петър Лазаров от името на всички потърпевши, след промяната и намалението на приходите, те няма да могат да си покрият текущите разходи дори, какво остава за кредитите. Малките фотоволтаични централи са с висока себестойност, без европейското финансиране и преференциалната цена те няма как да работят. "Ние повярвахме на държавата, повярвахме на закона и го направихме. След три години се оказва, че трябва да фалираме", заяви той.

Според Миглена Русинова, очевидно има неизпълнение на ангажименти от страна на държавата и на контролните органи, но в момента тежестта се прехвърля изцяло на производителите, които вече са направили инвестиции и имат кредити в банки. Затова тя смята, че трябва да има медиация, разговори, още повече, че случаите не са еднакви. През различните години инвестицията е била различна, подпомагането - също, съответно и цената, на която са се присъединявали. Сложно е да се постави уеднаквена мярка върху всички, още повече, че те произвеждат малка част от зелената енергия. Малките фотоволтаични централи осигуряват около 20 мегавата, а от дефицита на НЕК, който е около 500 млн, с тяхното спиране ще се спестят 12 млн.

С новите мерки проблем има и пред всички останали с намаляване на часовете, до които произвежданата зелена енергия се изкупува на преференциална цена. Миглена Русинова казва, че фотоволтаичните централи ще стигнат този обем часове в края на септември, по същото време ще ги достигнат и водните централи, а вятърните- още през средата на същия месец. След това законът предвижда енергията да се продава на свободен пазар, но България е единствената страна, член на ЕС, в която той отсъства. Тази зелена енергия просто няма къде да се продава. По-нататък законът постановява тя да се изкупува на цена, по-малка от една стотинка. При това положение, твърди Русинова, ние ще спрем нашите централи и няма да произвеждаме зелена енергия, защото разходите ни ще бъдат драматично по-високи. И това ще се случи най-вероятно през октомври.

На срещата днес бяха поканени адвокати, работещи в сферата на европейското право, сред които Михаил Екимджиев. Фотоволтаиците имат намерение да сезират Европейската комисия, президента на България и омбудсмана за променените със задна дата условия в договорите им. Случаят може да бъде отнесен и до Европейския съд в Страсбург.

Източник: http://news.bgnes.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини