Първанов опипвал репортерка в кабинета си, вицепрезидентът пък направил дете на младата си секретарка. "Зад фасадата на президентската и вицепрезидентската двойка по обществени церемонии им обаче се чуват звуци от разпад и раздиращи се човешки драми. Дори и под контрола на цензурата ехото от тях не заглъхва, а окончателно подпокопава доверието във властта.", пише журналистката Люба Кулезич във в. "Уикенд".

"Наскоро, докато работех за един от всекидневниците ни, чух репортерка да разказва как президентът Първанов я опипвал в кабинета си. Жената изпадаше в порнографски детайли с видимо удоволствие. В разказа и се намесваше и служител, който влиза в особено деликатен момент от разходката на президентската длан по журналисдтическота тяло. После дойде ред на пикантни подробности за други минали и сеегашни забежки на държавния глава по женската част", пише известната журналистка Люба Кулезич във в. "Уикенд".

У нас обаче никой от казионната преса не си и помисли да разследва слуховете и публикациите в масовите издания, че държавният глрава поддържа горещи извънбрачни връзки, пише още Люба Кулезич и коментира, че темата е окачествена като долнопробна и оставена на пресата с жълто клеймо с надеждата, че общественото мнение ще я подмине като злостна клюка.

"А можеше да не е така, ако свалката между политиката и журналистиката не се подразбираше като нещо естествено", констатира Кулезич.

Журналистката от "Уикенд" препоръчва да се направи проучване наистина ли властта действа като виагра и на вицепрезидента Ангел Марин.

"Твърди се, че в пълен разрез с образа му на консервативен, ляв и праволинеен генерал Марин направил дете на младата си секретарка. Впоследствие и осигурил жилище близо до семейното си огнище, а значително по-възрастната му съпруга се примирила с положението. В резултат на тази и друга тихи победи над традиционната нравственост и предизборната девственост имаме удоволствието да съзерцаваме президентската и вицепрезидентската двойка в пълен състав по време на обществени церемонии. Зад фасадата им обаче се чуват звуци от разпад и раздиращи се човешки драми. Дори и под контрола на цензурата ехото от тях не заглъхва, а окончателно подпокопава доверието във властта.", заключава Люба Кулизич във в статията си за в. "Уикенд".