Пътят на коприната е много по-древен и не е дело на могъщи държави

Митичният път на коприната е една от най-известните и важни търговски мрежи в историята на Земята, но ново изследване показва, че неговото начало е много по-древно, отколкото смятаме, а първите му строители са били много по-семпли.

Пътят на коприната е система от пътища и пътеки, свързващи големите градове и търговски центрове между Азия и Европа от около 200 г. пр.н.е. до 14-ти век. Но нови изследвания показват, че хората, които са го създали първоначално са живели доста преди това.

"Грешката, която често се прави, когато се говори на Пътя на коприната, е да бъдя смятан зао нещо, което е започнато в определен момент от време от мощни държави", казва антропологът Майкъл Франчети от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, "докато всъщност това е динамичен и гъвкав процес, който постепенно се наложил с течение на времето".

Историческите анализи на Пътя на коприната са съсредоточени върху основните търговски коридори, свързващи големите населени места и търговски центрове, проследяване на маршрутите чрез изчисляване на най-късите, с "най-ниски разходи" пътеки. Но този подход работи за равнинните райони, където са възможни преки маршрути. Всъщност начинът, по който земеделските производители и търговци са премествали стадата си през стръмните планински региони не се влияе от подобни аргументи, предполагат учените.

Според тяхната хипотеза номадите са били действителните строители на това, което по-късно става Пътя на коприната, тъй като те са определяли пътеките, когато подкарвали животните в планините - преди почти 5000 години.

"Разположените в ключвовите точки древни градове, градове, храмове и спирките на керавани илюстрират взаимодействията в тази огромна мрежа, но определянето на много от маршрутите е било далеч по-неуловимо", обяснява Франчети. "В резултат на това е не са добре изучени пътищата през планините във вътрешността на Азия, използвани от хилядолетия от търговци, монаси и поклонници".

За да набележат пътищата, по които земеделските производители и търговци най-вероятно са пътували в планинските райони, екипът разработва компютърен модел, който симулира придвижванията на пастирите на височина от 750 метра до 4000 м, В модела били взети предвид сезонните прозорци, когато е практично и безопасно да се транспортират големи стада от животни през азиатските планините.

При 500 итерации на модела се разкрила мрежа, която показва как вековете сезонни придвижвания на номади-пастири биха могли да оформят отделните пътища през планините на Азия, обясняват учените в статията си.

Моделът е генериран независимо от данните за селищата по Пътя на коприната, но когато учените сравнили тяхната графика на движението на стадата с Пътя на коприната, открили, че 74,4 процента от планинските места съвпадат с пътеките от модела им.

Изследователите не твърдят, че техният модел е доказателство, че Пътят на коприната, какъвто го знаем, е съществувал хиляди години по-рано от приетото от историците.

Но е много вероятно по-късният Път на коприната да минава до голяма степен по пътеките, които номадите първи прокарали и по които пътували хилядолетия преди възхода на селищата по Пътя на коприната.

"Археологията документира развитието на планинските пастирски икономики в планините на Азия най-рано 3000 г. пр.н.е.," казва Франчети, "и ние твърдим, че вековете придвижвания от страна на тези пастири са гравирали фундаменталните маршрути и географията на древната трансазиатска търговска мрежа.".

"Това, което нашето изследване показва, е, че силните градски центрове на властта не са задължително необходими за създаването на тези много гъвкави и икономически важни мрежи ... но, че те могат да бъдат създадени от малки, не-градски общности", казва изследователят пред International Business Times.

"Пътят на коприната е бил отворена и гъвкава мрежа, своеобразна древна форма на глобализация, която се превръща в двигател на цивилизацията. Процесът е много различен изолационистките ходове, които виждаме да настъпват в момента".

Откритията са публикувани в Nature.

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини