Не всички тенисисти извървяват този път. Но много от тях при това с много талант, тръгват по него и вече не се връщат. Началото е някоя тежка травма.

Хасковския супер-талант Григор Димитров усука коляното си и това го извади от спечелен мач в първия кръг на Уимбълдън. Никога в цялата си история българския мъжки тенис не е записвал дори една победа там. Гришо беше близо. Оттук нататък местното ни момче е пред дилема. Която не зависи само от него.

17 годишния ни талант бе форсиран до максимума тази година след успешния сезон който направи при юношите. Турнирите при мъжете следваха един след друг. Следваха и ранните загуби. Един 3-ти кръг в Нотингам и един втори на Куинс, това са най престижните резултати. На няколко пъти Гришо игра на върха на възможностите си но загуби. А това което го превърна в шампион бе усещането за своята непобедимост, градено толкова грижливо от баща му, хасковския специалист Митко Господинов. Да играеш на върха и да губиш е тежко за психиката. Оправданието характерно за българите, че играе срещу много по високо ранкирани от него тенисисти, е несъстоятелно. Ако не вярваш че можеш да победиш дори Надал, то въобще не ти е мястото на корта. Не и ако искаш да си сред най добрите.

Григор форсира тялото и психиката си. Надскача ръста си. Това задължително си има и цена. Най често тя се изразява в контузии които провалиха кариерите на иначе млади тенисисти като Лейтън Хюит, Хуан Карлос Фереро, Анди Родик, Гилермо Курия, Густаво Куертен. Като се изключи Курия всички други са бивши номер едно. При други пък, ранното изгряване и големите надежди ги изчепри психически и емоционално. Справка-Дженифър Каприати, Мартина Хингис, Ким Клайстерс. Всички станаха номер и се отказаха по на 24-25 години.

Гришо няма избор. Трябва да печели пари, защото семейството му едва и без това издържа финансовата тежест. Въпреки безславния край на лондонската му авантюра, Уимбълдън донесе 10 500 паунда в сметката на фемили-то. Това са някъде около 25 хиляди лева. Доста пари за нашите стандарти. Как обаче ще се отрази контузията му оттук нататък на кариерата –не е ясно. На психиката му тези болезнени поражения-също. Моментно колебание, породено от няколко провала, и с манталитета му е свършено. Той е по-важен от уменията на корта. В тениса таланта не стига.

Далеч по-добре беше невръстния още хасковлия да се състезава при юношите с минимални участия при мъжете. И когато тялото му укрепне, бавно и полека да пробива при мъжете. Като Давиденко, който изгря късно. Не като Мъри. Макар и той да блесна на Уимбълдън при навършени 18 години. Зад гърба му е обаче една богата Англия, тенис нация с традиции. Зад гърба на Гришо е само баща му. Останалите са за снимки след поредната победа.

И още един паралел. Наричат Григор новия Федерер. Приличат си, няма спор. Елегантното движение по корта, бекхендът с една ръка, стилните отигравания, невероятните удари и манталитета на победител. Федерер стана шампион чак на 22. До тогава бе статист във АТП веригата въпреки че бе 6 години в нея. Кой е Федерер сега, знаят всички дори и никога да не са хващали ракета. Я питайте след 10 години кой е Лейтън Хюит? Ще ви трябва статистика за да се сетите. Хайде да не се сещаме за Гришо от статистиката.