Ралица Асенова, майката на загиналия при Околчица Николай Златков, в три последователни дни публикува в профила си във фейсбук разкази как тя е запомнила загиналите на Петрохан Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев. 

Днес профилът на Ралица беше изтрит от Фейсбук. Не знаем дали причината са нейните разкази, които рисуват съвсем други образи спрямо злодеите, които ни представят разследващите, прокуратурата и удобните говорители из медиите, дали е организираният през профила ѝ протест с искане да получи експертизите на загиналото си дете или причината е съвсем друга.

Малко след като профилът ѝ бе блокиран, Ралица говори с нас и помоли хората да издирят и да споделят историите ѝ за тримата загинали.

Последната история, която беше публикувана на изтрития ѝ профил, беше тази на Ивайло Иванов - Ивей.

Ивей! 

Кой беше Ивей?

Ивей беше полиглот, говорещ седем езика. Завършил право в Софийския университет. Учил в World Trade Institute. Изучавал 日本語 в Keio University.

Работил е в Министерството на финансите още като студент.

Работил е за White & Case във Вашингтон, за Deloitte и за Connect Europe. Работил е на три континента.

И както често се шегуваше – е гражданин на света.

И наистина беше такъв.

Да слушам разказите му за Япония и живота му там беше истинско удоволствие за мен. А да ядеш неговия изключително вкусен ориз беше още по-голямо удоволствие. Така и никога не взех рецептата за този специален ориз, който двамата ядяхме – разбира се с клечки. Някак си мислех, че ще си го ям този ориз с него… с тях…
и никога не поисках рецептата.

Ето и кой беше той за мен.

Той беше човекът Слънце.

Човекът Усмивка.

Човекът Доброта.

Човекът с най-силната и сърдечна прегръдка.

Човекът, в чието присъствие се чувствах сигурна и защитена.

Пазителят. 

Една от първите срещи, в които започнах да усещам силна обич към този невероятен човек, беше в Мексико. Беше ден мрачен ден със силен тропически дъжд. Имахме среща и той трябваше да ми даде нещо.

Слязох от колата – разбира се с високите си жълти ботуши за дъжд, жълт дъждобран и, сякаш това не беше достатъчно, носех и жълт чадър.

Когато тръгнах към него, той започна да се смее неудържимо.

Аз веднага започнах да се оглеждам – сигурна, че нещо не е наред с мен.

Дали съм се изцапала?

Дали нещо не е скъсано?

Той бързо прекъсна оглеждането ми и каза:

„Е, само ти го умееш това –
в най-мрачния и дъждовен ден
да накараш слънцето отново да изгрее.“

Такъв беше Ивей.

Щедър на комплименти.

Щедър на добри думи.

Ще ви разкажа и една история, която много добре показва какъв човек беше.

През 2020 г. Ники имаше проблем с гърба и се наложи да прекара две денонощия в болница.

Беше вдигал тежко и се беше сецнал. Болката беше ужасна.

Ивей не се отдели от входа на болницата. Когато го пускаха вътре – стоеше пред вратата на отделението. Ден и нощ.

На втората нощ не ми позволиха да остана в стаята на Ники и излязох при него навън. Ивей ми направи легло от одеяла в буса. Дори махна седалки, за да мога да легна и да подремна поне малко. И тук идва най-важното.

Той не заспа нито за минута, защото се притесняваше, че хърка и ще ми пречи да спя. Колкото и да го убеждавах да поспи малко на предната седалка, той не се съгласи.

Каза ми:

„Не, ти не знаеш аз как хъркам.
Няма да спя, защото може да започна да хъркам и да те събудя.
А ти трябва да имаш сили. Заспивай, моля те. На мен така или иначе не ми се спи.“

И той наистина не заспа изобщо.

Седя цялата нощ буден, за да мога аз да поспя. А призори, когато се събудих, той седеше на предната седалка и ме чакаше с топла баничка и чай, за да закуся преди да се върна при Ники. 

Още една история.

Бях на гости и трябваше да си тръгна много рано – с автобуса в 7 сутринта, че имах ангажимент в София.

Ивей беше станал в 5 часа, за да ми направи топъл хляб, който много обичах, както и палачинки и прословутата му баница със сирене.

Когато излязох от стаята си, той стоеше там с онази негова неповторима усмивка и ме чакаше с топлите закуски, добре опаковани, за да си ги взема надолу. 

Ивей беше и другото действащо лице в петроханската кухня – място, в което Ники допускаше много малко хора.

Защото кухнята беше неговата свещена територия.

Ивей беше майсторът на хлебните изделия. И беше изключително добър в тях.

Правила съм му три картини.

Първата беше слънце, защото за мен той беше слънце. Изпратих му я от Мексико. Помня как ми писа колко е щастлив и ми каза:

„Когато пристигнат пакети от теб, в хижата е празник. Като малки деца сме всички –разопаковаме и чакаме да видим какво си сътворила този път.“

Ники ми е казвал същото неведнъж.

И съм безкрайно щастлива, че можех да радвам тези прекрасни хора с нещо.

За тази картина Ивей ми каза:

„Това слънце наистина грее, как го правиш не знам. Картините ти са като живи."

Такъв си беше той.

Мил.

Добър.

Безценен. 

В началото на тази зима разбрах, че няма да мога да го видя при поредното ми ходене защото беше болен и не излизаше от стаята си, за да не зарази някого. Чух това и в последния момент взех една малка картина – жълто сърце – за да му я подаря.

Не знам дали жълтото беше любимият му цвят, но винаги толкова се радваше на моите жълти неща, че допускам, че и той е харесвал жълто.

Тогава имах възможност да му приготвя храна и да му я оставя пред вратата.

Той наистина не излезе два дни, за да не зарази никого. Приготвих му храната с голямо удоволствие, украсих я и оставих и подаръка. Той ми писа веднага след това с огромни благодарности отново каза, че картините ми са като живи.

Дори ми изпрати снимка къде в стаята си е поставил жълтото сърчице.

Мога да пиша още много.

Но е трудно. Мога да разкажа как му носех люти чушки и люти сосове от Мексико, защото обожаваше люто.

Как веднъж му подарих саксийка с малки декоративни чушлета… и той просто ги изяде. 

И колко се смяхме.

Как обсъждахме филми.

Как не ми даваше да пипна нищо, когато исках да помогна като съм при тях, за да мога да си почивам.

Как всеки път, когато го видех, имах нужда просто да го прегърна и да му благодаря.

Но ще спра дотук.

Надявам се, че този разказ поне малко показва безграничната доброта на този прекрасен човек.

В линк в първия коментар ще оставя статия – интервю с него за рейнджърската им дейност.

Моля ви, отделете време да я прочетете.

Безкрайно ти благодаря за всичко Ивей! За всичко. Липсваш ужасно!

Всяка снимка на теб предизвиква свиване в сърцето, защото не мога да те прегърна и да видя усмивката ти.

Вечно ще те нося в сърцето си. Вечно!

-----------------------------

ТУК поместваме интервюто, в което говорят Ивайло Калушев и Ивайло Иванов-Ивей пред БНР.

А по молба на Ралица препечатваме и интервюто, което Ивай е дал пред 360mag.bg, тъй като тя се опасява, че то също може да изчезне.

Първата Българска рейнджърска служба

Интервю с председателя на управителния съвет на Агенцията г-н Ивайло Иванов за тази единствена по рода си в България инициатива

От 2020 година в България съществува първата по рода си рейнджърска организация – Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). Създадена е като сдружение в обществена полза по модел на утвърдени световни рейнджърски структури. Организацията е пълноправен член на EUROPARC Federation и на Световната и Европейската рейнджърски федерации (IRF и ERF) и от 2022 година има споразумение с Министерството на околната среда и водите за сътрудничество в областта на контрола и опазването на защитените територии в България.

Агенцията работи в тясна връзка с европейски и чуждестранни институции и организации и притежава първата по рода си напълно оборудвана високопланинска база за обучение на рейнджъри в местността Петрохан, Западна Стара планина. За неколкогодишното й съществуване са постигнати значителни успехи по опазването на Защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан“, като в районите на действие на планинските патрули и рейнджърите от базата проблемите с бракониерство, незаконен дърводобив и груби нарушения на природозащитните мерки са сведени на практика до нула.

През 2022 година НАКЗТ стартира за първи път в България пилотен проект за въздушно наблюдение в защитени територии посредством високоспециализирани дронове от последно поколение позволяващи автономно инфрачервено и оптично наблюдение от стационарни и мобилни командни центрове на обширни райони от голяма височина. От базата на Агенцията на Петрохан към септември 2022 година се осъществява ежедневно въздушно наблюдение на район с площ от 700 кв. км.

Обърнахме се към председателя на управителния съвет на Агенцията г-н Ивайло Иванов, юрист с международна кариера, с въпроси относно тази интересна и единствена по рода си в България инициатива.

Г-н Иванов, как се стигна до създаването на НАКЗТ?

Създаването на Агенцията беше един дълъг процес, който започна много преди формалното учредяване на Сдружение НАКЗТ, със създаването на екип от хора със специфична експертиза, привличане на необходимите инвестиции за закупуване и оборудване на подходяща високопланинска база и техника, и установяване на необходимите контакти на международно ниво, за да може да бъде осигурено безпрепятственото функциониране на Агенцията с достатъчно далечен хоризонт. Това, което истински ни провокира да се заемем с тази нелека задача, са трудностите пред които са изправени институциите по опазването на защитените територии в България и множеството проблеми в този сектор. Въпреки че почти 35% от територията на страната попада в границите на защитени природни територии и въпреки че има разписани мерки за опазване и контрол на тези територии, това опазване и контрол е така споделено между различни структури и институции, че не може да бъде ефективно упражнявано.

Моделът на рейнджърските служби, които работят ефективно в редица европейски държави, САЩ и други места по света, не съществуваше до момента в България. Единственият български аналог - парковата охрана в националните ни паркове, не е особено ефективен, поради липса на хора, материално обезпечаване и адекватна нормативна уредба. От години съществуват системни проблеми на Рилските езера и на други знакови места в българските национални паркове, които никой не успява да реши. Изправени пред този проблем, ние решихме да излезем изцяло от порочния кръг, създавайки една напълно независима работеща структура по западен образец.

Вие сте пълноправни членове на EUROPARC, както и на Световната и Европейската рейнждърски федерации, които обединяват практически всички рейнджърски служби по света. До каква степен смятате, че ще успеете да въведете световно утвърдени стандарти в България?

Световното семейство на EUROPARC е наистина огромно, това е много влиятелна международна организация, в нея освен нас от българска страна членуват и Асоциацията на Парковете в България както и Дирекцията на парк „Централен Балкан“. По отношение на рейнджърските федерации единствено ние представляваме България сред 91 световни рейнджърски организации. Това е огромен международен опит с утвърдени стандарти и ние активно работим по въвеждането на модели, които биха могли да бъдат успешно приложени на наша територия. Пилотният ни проект за въздушно наблюдение е от изключителен интерес за някои наши европейски партньори. Това лято наши представители бяха на посещение в няколко рейнджърски служби в европейски държави, тази есен ни предстои участие в няколко световни конференции по линия на EUROPARC, IRF, ERF, а подготвяме и обмен и сътрудничество с Rocky Mountain Ranger Association, на която също сме членове. Това е само началото, в бъдеще тези контакти и сътрудничество само ще се разрастват.

Какво точно правите ежедневно? За първи път в България сте въвели въздушно наблюдение. Разкажете ни как работи? Каква друга техника използвате в ежедневието си?

Животът в базата на НАКЗТ на Петрохан е много разнообразен. Има периоди през които има много хора, като по време на обучения или международен обмен, има и кратки периоди в които в базата са само патрулните екипи и дежурните рейнджъри. Ежедневно планински патрули в екипи обхождат с високопроходими патрулни автомобили и мотоциклети големи части от зона „Западна Стара планина и Предбалкан“, райони на западната ни граница и Понор планина.

Отделно от няколко месеца работи напълно и системата ни за въздушно наблюдение с много специализирани дронове, които имат огромни възможности и обхват на действие. Те са на разположение на стационарния ни център в базата, както и на мобилните ни екипи, и позволяват наблюдение на всичко, което се случва в планината, както през деня така и през нощта. Точно това улесни работата ни изключително много, като в момента ефективно и за минути може да се набави информация за всеки инцидент, преди да бъде изпратен наземен екип. През последната половин година това повиши ефективността ни изключително много и резултатите от този проект предизвикаха силен интерес сред нашите международни партньори. Би било добре това ноу-хау да бъде прехвърлено и към Дирекциите на българските национални паркове, ПСС, както и към редица служби, които биха имали полза от него. Това тепърва предстои.

Явно имате уникален поглед върху огромен регион, който включва и погранична зона, имате ли взаимодействие с местни служби и държавни структури, на които сигурно би им било от полза сътрудничество с вас?

Агенцията има добро взаимодействие с всички структури на местно ниво свързани с МВР, както и с горските стопанства, и естествено с регионалните инспекции по околната среда към МОСВ. Ние сме добре оборудвани откъм материална база и персонал и сме денонощно на терен, което ни прави техен естествен партньор. Срещаме много компетентни хора в тези служби на местно ниво, които в много случаи са възпрепятствани от тромавата система да си свършат качествено работата. Определено има все още поле за развитие на тези взаимоотношения.

С какви проблеми в планината се сблъсквате най-често? Какви са случаите в които сте участвали? Какво успяхте да предотвратите?

За последните две години бяха постигнати много големи успехи в района, който се обхожда ежедневно от наши патрули. Бракониерските прояви спряха напълно, незаконната сеч също. Това доведе до драстично увеличаване на популацията на сърната тази година както и на други животи в околността. Имаме и доста голям успех по отношение на предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци в планината.

Срещаме най-големи трудности с ограничаване на движението на МПС-та извън пътищата в защитената зона – нещо което е изрично забранено. Това са джипове, кросови мотори, АТВ-та и моторни шейни през зимата. Откакто работи системата за въздушно наблюдение, всички тези случаи се записват и документират и оттук нататък тези нарушения също ще намаляват. Поставят се информационни табели на ключови места и хората, които са свикнали да използват планината от близките села и градове, както и от София, вече свикнаха с нашето присъствие и започнаха да съдействат и дори да окуражават контрола, който упражняваме.

Следващият въпрос е свързан точно с това – създадохте ли си врагове с тази дейност и как ви приемат планинарите и местното население?

В началото, преди три години беше трудно, хората не знаеха какво се случва. Въпреки че ние сме в Софийска област, базата ни се намира на границата на Северозапада, където в малките населени места има специфична нагласа към нови неща. Освен това преди години сградата е фунционирала като туристически дом. Поради липса на информация в началото имаше какви ли не истории, включително и че „мутри“ са „окупирали планината“ и всякакъв друг фолклор. Най-куриозният случай беше, когато местни хора, на които бяхме правили забележки за нарушения в планината успяха да подведат с напълно невярна и абсурдна информация една организация, която без да провери, излезе в публичното пространство с изцяло измислени обвинения срещу нас.

Истината е, че хората са свикнали да правят в планината каквото си искат, нямат никаква представа, че отскоро този район е защитена местност от 2021г. и на местно ниво често не съществува разбиране за нуждата от опазване на природата. Специално района, в който оперираме е вододайна зона и водосбор, който захранва с питейна вода град Своге, град Берковица и множество села от северната и южната страна от централното било на планината и хората не разбират, че всичко което се случва в тази планина буквално изтича през чешмите им. За щастие напоследък голяма част от местното население разбра, че ние се борим за тяхната чиста природа и започваме да получаваме подкрепа дори от онези, които в началото не разбираха какво се случва. Със сигурност тези процеси ще продължат и ще можем заедно, със съвместни усилия да опазим тази прекрасна планина.

Какви са генералните ви цели и какво ви предстои в близко бъдеще?

Основната ни и най-важна цел е опазването на природата на България според Европейските стандарти за чиста природа и въвеждане на международно признати стандарти за рейнджърство в България. Поради голямата подкрепа, която получаваме от нашите европейски партньори, както и поради усърдната работа на целия ни екип, тази цел ще бъде постигната. Краткосрочната ни цел в близко бъдеще е допълнително увеличаване на щатния персонал от рейнджъри в базата и най-сетне започване на обучение на български рейнджъри в добавка на международните програми.

Това всъщност ме довежда до следващия ми въпрос, какви са предимствата на това служба като вашата да бъде частна и откъде набавяте финансиране? Всъщност имате ли въобще държавно или публично финансиране?

НАКЗТ не е взела до момента нито стотинка държавно или публично финансиране и това е целенасочено. Поради корупцията, пропила голяма част от публичния сектор в България считаме, че единственият ефективен начин да се създаде работеща рейнджърска структура е, ако тя е независима и се ръководи единствено от морал и принципи, свързани с опазването на природата. За щастие този вид мислене привлече достатъчен ресурс и до момента всичко което сме направили е със 100% частно финансиране. Ние завършихме първоначалните етапи от проекта и в момента предстои надграждане. За него също на този етап няма да търсим държавно финансиране и би било добре вместо да се разчита отново на финансиране от чужбина, българският бизнес да припознае като социална отговорност нуждата от участие в опазването на нашата природа и да можем да продължим с помощ на местно ниво.

Каква е разликата между вас и другите зелени организации в България. Такива има много и това за което те се борят доста се припокрива с това което се опитвате да правите?

Разлика по отношение на възгледите ни, дотолкова доколкото всички се борим за чиста и устойчива природа, няма. Ние привестваме всякакво сътрудничество със зелени организации, както в България така и в Европейския съюз, и поддържаме редица такива контакти. До някаква степен обаче има разлика в начина, по който функционираме и в това, което всъщност представляваме. Ние сме организация, която си поставя за цел да работи на терен по осъществяване на контрол в защитените територии и в същото време сме единствената българска организация, която има за цел въвеждането и адаптирането към български условия на рейнджърската професия. В крайна сметка работата ни е доста различна и по-скоро не сме типична зелена организация. Отделно, нямаме и никакви политически амбиции.

Как можем да разберем повече за вас и вашата дейност?

Имаме уебсайт, както и фейсбук страница, в която от време на време се качва по нещо. Тъй като обаче фокусът ни е изцяло върху дейност на терен и по работещи текущи програми, информацията която публикуваме не е много. Точно по тази причина, въпреки че съществуваме от няколко години и извършваме активна дейност, за нас в публичното пространство не се знае много. Това сигурно ще се промени. Ние ще продължим да акцентираме изцяло върху работата си на терен, но има и запланувани редица образователни програми и мероприятия, включително и младежки програми и обучения. Целта ни остава подобряване на разбирането за нуждата от опазване на природата и практични дейности, свързани с постигането на устойчива и чиста природа в България.