Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис призова за свободно и сигурно корабоплаване през Ормузкия проток на фона на временното прекратяване на военните действия между САЩ и Иран, като критикува идеята на Техеран да таксува корабите за безопасното им преминаване през протока.
„Не мисля, че международната общност е готова да приеме това Иран да изисква такса за всеки кораб, който преминава през протока. Подобна идея за мен е напълно неприемлива", каза Мицотакис в обширно интервю за Си Ен Ен снощи, предаде „Mediapool.bg“.
Гърция е водеща сила в световното корабоплаване, контролирайки един от най-големите търговски флоти в света. Много кораби, които са гръцка собственост или се управляват от Гърция, са блокирани в района на Персийския залив заради военните действия там.
След обявяването на временното примирие между Иран и САЩ Техеран предложи да таксува корабите за безопасно преминаване през Ормузкия проток. В същото време американският президент Доналд Тръмп заяви, че протокът може да бъде съвместно охраняван от САЩ и Иран, въпреки че подробностите около тази възможност за момента остават неясни.
„Ние сме най-голямата морска сила в света и аз винаги съм бил за свободата на корабоплаване. Гърция е особено засегната от затварянето му", каза Мицотакис и добави, че „Ормузкият проток винаги е бил проток на свободно движение и вярвам, че трябва да остане такъв и в бъдеще“.
Пред Си Ен Ен Мицотакис отбеляза, че може да е необходимо отделно международно споразумение за протока, но то не трябва да включва такси. „Ще създадем много опасен прецедент по отношение на свободата на корабоплаването, ако това се случи", предупреди той.
За Ливан и Израел
Гръцкият министър-председател изрази силна загриженост относно израелските операции в Ливан, като ги нарече „контрапродуктивни“ и предупреди, че продължаващите атаки могат да предизвикат хуманитарна криза. Той подчерта, че всички военни действия трябва да бъдат прекратени, за да се постигне трайно примирие.
„За мен и за Гърция е ясно, че израелската атака, която се извършва в момента, е контрапродуктивна“, каза Мицотакис и подчерта, че „ако наистина искаме да говорим за окончателно прекратяване на огъня в региона, всички военни действия трябва да спрат“.
Той отбеляза, че продължаването на атаките отслабва ливанското правителство, заявявайки, че „всичко, което Израел постига, е да даде на Хизбула нова платформа за самоизява“.
Позовавайки се на близки и стратегически отношения с Израел и премиера Бенямин Нетаняху, той подчерта: „имаме стратегическо партньорство с Израел, но приятелите трябва да бъдат честни един с друг. Гърция държи много на това“ и изрази надежда, „че тези операции ще спрат възможно най-скоро“.
Гърция и Франция за предефиниране на НАТО
Относно трансатлантическите отношения и НАТО, министър-председателят Мицотакис заяви категорично, че дълбоко вярва в дълготрайността на трансатлантическото споразумение, като същевременно признава предизвикателствата. Той спомена позициите на Доналд Тръмп, отбелязвайки, че „в резултат на инициативите, предприети от американския президент, Европа успя да се обедини по отношение на отбраната, за което Гърция от години говори“.
Той подчерта, че „Европа плаща над 3% от БВП“ и че „в Европа има особен потенциал за развитие на стълба на стратегическата автономност“. Мицотакис посочи, че „трябва да подходим много по-сериозно към въпроса за отбраната в Европа“ и че „в НАТО трябва да се постигне различен баланс, който ще бъде в интерес на целия алианс, а не на конкретна страна“.
По думите му „е необходим нов подход към НАТО, за да се обслужват по-добре интересите на Алианса“. Гърция е готова да ръководи тези усилия в сътрудничество с други държави като Франция. Мицотакис за първи път разкри, че „предварителните контакти с президента Еманюел Макрон вече са започнали по този въпрос, тъй като Франция е единствената страна в ЕС с ядрен възпиращ фактор".
Премиерът също така подчерта, че „всяка инициатива за укрепване на европейския стълб на отбраната е добре дошла“, уточнявайки обаче, че „това няма да действа в конкуренция с НАТО“.
„Алиансът разчита в голяма степен на Съединените щати, поради което е необходимо европейските страни да поемат много по-голям дял от отговорността, увеличавайки значително разходите за отбрана и укрепвайки оперативните си способности. Ние в Гърция сме единствената страна в Европа, която от десетилетия харчи повече от БВП за отбрана, дори сме се конкурирали със САЩ немалко пъти за първото място. Винаги сме харчили над 3 %, докато мнозинство страни са под 1% и малко около 2%. Отскоро повечето страни увеличават този процент. А ние може и до 5% от БВП да отидем след време", каза Мицотакис.
