Европейският съюз и НАТО влизат в нарастващ конфликт заради това кой да ръководи мащабната програма за превъоръжаване на Европа, оценявана на около 1 трилион долара годишно. Напрежението се засилва на фона на натиска от страна на Доналд Тръмп европейските съюзници да увеличат разходите си за отбрана, пише Financial Times.

Дълги години алиансът, доминиран от САЩ, беше основният гарант за сигурността на Европа и се противопоставяше на идеята Брюксел да поема по-голяма роля в отбраната. Новата геополитическа ситуация обаче принуждава ЕС да се намеси по-активно, особено в областта на производството на оръжия, където разполага с повече икономически и регулаторни инструменти.

В основата на спора стои въпросът кой ще контролира разширяването на военната индустрия и как това ще повлияе върху бъдещото въоръжение на Европа. ЕС настоява за политика „Купувай европейско“ и за по-тясно сътрудничество между държавите членки, докато НАТО защитава трансатлантическия модел и ролята на американските оръжия. Различията се очаква да бъдат обсъдени на среща между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Един от ключовите въпроси е доколко Европа трябва да намали зависимостта си от САЩ и да развие собствена отбранителна индустрия.

В Брюксел все по-често се говори за „стратегическа автономия“, особено след като изявленията и действията на Тръмп – включително напрежението около Гренландия – засилиха опасенията за надеждността на американската подкрепа. В същото време от НАТО предупреждават, че подобен подход може да доведе до дублиране на структури и отслабване на съюза.

Споровете се изострят и заради конкретни инициативи на ЕС, като създаване на обща европейска система за противовъздушна отбрана, изграждане на т.нар. „стена срещу дронове“ по границите с Русия и засилване на военните структури на съюза. В алианса гледат скептично на тези проекти и призовават ЕС да се съсредоточи върху икономическите си силни страни.

Въпреки разногласията има и области на сътрудничество. ЕС вече облекчи бюджетните си правила, за да позволи на страните членки да увеличат военните разходи до 5% от БВП – цел, поставена от НАТО. Освен това Брюксел осигури 150 млрд. евро под формата на изгодни заеми за закупуване на въоръжение, включително и от САЩ, когато няма европейски алтернативи.

Германия, като най-голямата икономика в ЕС, се опитва да балансира между двата подхода – подкрепя развитието на европейски капацитет, но не желае пълно откъсване от американските технологии като системите „Пейтриът“ и изтребителите F-35.

В крайна сметка решаващата дума остава в ръцете на отделните държави, които определят как да разходват по-голямата част от средствата за отбрана. Именно това прави съперничеството между ЕС и НАТО толкова чувствително – защото става дума не само за политика, а за контрол върху огромни финансови ресурси и бъдещето на европейската сигурност.