Трудно, но нов документален филм го прави много добре
90-те години. Бивш полицай работи в охранителната фирма на Бойко Борисов. Лично пази Тодор Живков с шефа си. Отговаря и за пренасянето на пари между банкови клонове. Веднъж... просто не ги занася. Това е най-големият банков обир у нас до тогава. Мъжът се потапя, прави си пластични операции. Убива. Втори път убива. Хванат е покрай едното убийство, то отваря следите към обира, после към второто. Никога не се узнава какво е станало с парите.
Това накратко е съдържанието на нов документален филм, прожектиран в момента в българските кина. Казва се „Разкрито: Сянката“. Продуценти и основни автори са варненските журналисти Калин Руменов и Орлин Филиповски; режисьор - Георги Кръстев, оператори - Красимир Делчев, Георги Мезан. Едночасовата лента показва как точно е спипан престъпникът, завоите на разследването, трудностите... Вниква се в психиката му и на хората край него. Чрез днешни свидетелства участват полицаи, следователи, синът му. Актьори възстановят. Показва се уникален архив на МВР - например момент, в който престъпникът води полицията в пещера, където е захвърлил жертва.
Филмът не е политически, не е срещу Борисов. Той разказва екстремна част от живота на един човек, но и документира важен аспект от живота през българския преход. Зрителят е оставен чрез фантазията си „да допише“ къде точно са отишли парите, дали престъпникът е действал сам - отворени въпроси, завещани от самата реалност.
Добре е филмът да се гледа. Притежава стойности извън сюжета:
Той е ренесанс у нас (или раждане - според вижданията) на нещо, което може да се нарече „разследваща кино журналистика“. Един много предизвикателен за разследващи журналисти случай е облечен - чрез къртовска журналистическа работа, във формата на документално кино. Журнализмът преобладава (нормално, след като екипът повече или по-малко е работил в медии), чрез него се избягва от клишетата на този тип кино.
Работата на режисьора Кръстев и операторите Делчев, Мезан извличат максимално онова, което може да се извлече. Планове, динамика, графични елементи, сглобяване, музика дори - всичко е на място, много добре изглеждащо, преодолява сухарията на документи и фактология. Има сполучливи визуални детайли като хванати очи на събеседник, сами по себе си разтварящи историята.
Като цяло филмът е на ниво, отговарящо на западните стрийминг платформи. По Netflix, HBO се показват такива кримки по истински случай.
Но, всъщност, как се прави чрез документи филм за крадец, служител на Борисов, станал дори и убиец (правен е дълго, в периоди на сила на Борисов)? Как се бърка в толкова опасни и стари рани? В души на непознати хора, за да се изговори истина? Как се събират много ченгета след години, за да разказват? Как се случва, че историята е в салоните без партийно „анти“ и без партийни агитки? Как целият този филм се е случил чрез самофинансиране (част - по линия на фонд „Култура“ на община Варна)? Отговорите - от а до я нещата са невъобразимо трудни - и творчески, и организационно. Но е станало.
Продуцентите и сценаристи Руменов и Филиповски са се справили. При дефицит на журналистика, разследваща такава и документално кино продуктът им носи стойност отвъд себе си.
ДИЯН ИВАНОВ
