България остава най-слабата точка в НАТО и продължава да използва съветско оръжие. Модернизирането на армията ни и доближаването ѝ до другите страни членки на ЕС и НАТО ще струва милиарди, които държавата не може да си позволи.
ЕС пренасочва кохезионни фондове за отбрана, като България планира да oтдели 177 млн. евро за отбрана.
На европейско ниво се обсъжда и финансирането на дронове със средства от кохезията, както и подготовката на нови инструменти, които трябва да преодолеят изоставането на някои страни членки на ЕС.
Основен инструмент за модернизацията на българската армия остават и преференциалните заеми по европейския инструмент SAFE, по който България ще финансира 9 проекта с около 3.3 млрд. евро.
Страната ни ще участва и в осем съвместни европейски проекта в областта на отбраната. Общо ЕК ще насочи 1.07 милиарда евро в 57 отбранителни проекта. Общата стойност на проектите с българско участие възлиза на около 319 млн. евро.
Сред тях са проект за повишаване на киберсигурността на обща стойност над 52 милиона евро, проект за орбитални системи с двойно предназначение с бюджет над 57 млн. евро, проект за развитие на евтини разузнавателни спътници с бюджет над 65 млн. евро и други.
Префокусиране на кохезията към отбрана
След руската военна агресия срещу Украйна изоставането на ЕС по отношение на отбраната и големите пропасти между отделните страни членки станаха изключително видими и опасни за сигурността на блока.
„Основният въпрос, който стои пред Европа, е бързото нарастване на отбранителния капацитет на страните членки. Това върви по две направления. Първото направление е бързо модернизиране на европейските армии, придобиване на ключови военни способности като способности за ПВО, но също така и за борба с новите рискове като дронове. А също и производство, и натрупване на запаси от дронове от европейските страни“, коментира бившият зам.-министър на отбраната и председател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов.
„На второ място е изграждането на достатъчен военнопроизводствен капацитет. Европейските страни не само намалиха армиите си, не само намалиха запасите си от въоръжение и техника, но също така редуцират военното производство. Европа сега за година произвежда военна продукция, колкото се изразходва във войната в Украйна буквално за дни и седмици. Същото виждаме и в Близкия изток. Възстановяване на военното производство е от ключово значение“.
„Третото направление за Европа това е военната мобилност, особено на източния фланг на НАТО. Системите за транспорт не са пригодени за превоз на войски. Много от мостовете не биха издържали тежките танкове и бронирани машини. Пристанища и военноморски бази не са пригодени за приемане на бойна техника“, обясни Божилов.
Страните членки се върнаха към високите военни бюджети, но проблемът бе разпознат и на европейско ниво, където се подготвят серия механизми за засилване на отбраната.
ЕС постави основен фокус и на политиката на сближаване към отбрана и конкурентоспособност. Kохезионни фондове в размер на 11.9 милиарда евро бяха насочени към отбрана, гражданска готовност и военна мобилност, като приоритет бяха инвестициите с двойно предназначение, както и развитието на умения в областта на гражданската готовност и отбраната.
Значителна част от преразпределенията в тази област ще засилят военната мобилност, особено в коридорите на ЕС за военна мобилност, oбясниха от ЕК.
България пренасочва за отбрана 177 млн. евро, като сумите са предвидени за военна мобилност и защита на критичната инфраструктура, като целта е да се засили източната граница на ЕС.
Каква е новата рамка
Общо 25 европейски държави преразпределят общо 34.6 млрд. евро от политиката за сближаване към други приоритети. Те включват повишаване на конкурентоспособността, подобряване на отбраната и гражданската готовност, насърчаване на достъпни и устойчиви жилища, подобряване на устойчивостта на водните ресурси и развитие на енергийната свързаност.
България преразпределя общо 525 млн.евро, като пренасочва 177 млн. евро към отбрана.
Около 186 млн. евро са за устойчиво управление на водите, а над 160 млн. евро за малките и средни предприятия и критични технологии за регионално развитие.
„Вградената гъвкавост на политиката на сближаване позволява на държавите членки да коригират своите инвестиционни приоритети през периода на изпълнение 2021-2027 г. В отговор на бързо променящия се геополитически пейзаж след стартирането на програмите за сближаване за периода 2021-2027 г., през април 2025 г. Комисията предложи да насърчи държавите членки и регионите да пренасочат инвестициите към новите стратегически приоритети“, обясниха от ЕК.
„Средносрочният преглед демонстрира способността на политиката на сближаване бързо да се адаптира към новите обстоятелства“.
Божилов коментира от своя страна, че трябва да се мисли за кохезия в областта на сигурността.
„Трябва да се търси синергия в ползването на фондовете за кохезия, например за повишаване на отбранителния капацитет“.
„Сегашната бюджетна рамка е почти към края си и е структурирана преди войната в Украйна и рисковете, свързани с Близкия изток. Тя не е пригодена за отбрана. Отбраната не беше приоритет, когато се е подготвяла и приемала тази многогодишна рамка. Затова сега се търсят възможности да се пренасочат средства от общи фондове като кохезионните фондове за сближаване към отбрана. В следващата многогодишна финансова рамка трябва да има още повече общи средства за отбрана“.
Дронове във фокуса
Руската агресия в Украйна доказа, че дроновете вече са определящ фактор за изхода на военните конфликти. Европа реши да фокусира значително финансиране в този сектор.
ЕК повдигна въпроса за спешна необходимост от увеличаване на съгласуваността и въздействието между различните инструменти на ЕС, включително кохезионните фондове, както и националните инвестиции, с цел избягване на припокривания, намаляване на разпръскването на средства и максимизиране на въздействието върху ясни приоритети.
За тази цел комисията предложи нова и координирана рамка за стимулиране на технологичното развитие и производството на дронове и системи за борба с дронове.
ЕС ще вкара 5G мрежите и AI в борбата срещу дроновете, като ще се залага все повече на взаимодействието между държавните и частните структури.
България сериозно изостава и по линия на придобиване на дронове и антидрон системи.
Миналото правителство реши да пренасочи част от парите за кохезия към иновации в областта на отбраната, както и да финансира с европейски средства производството на дронове.
Все повече се залага на общи проекти
Очаква се в в следващия програмен период все повече да се залага на общи проекти.
„Подходът е да участват поне няколко държави, поне няколко фирми от европейски държави. Насърчава се общото, съвместното придобиване, съвместното производство. Тоест не може една държава сама да кандидатства“, обясни Божилов.
В България през последните години много пъти се е обсъждало съвместното придобиване на техника и оборудване със съседните страни, но проектите са пропадали.
Сега обаче страната ни ще натрупа сериозен опит в SAFE, където условията са проектите да са общи.
Източният фланг изостава
Източният фланг на НАТО сериозно изостава, което ще наложи пренасочване на европейски средства, тъй като икономически държавите в него са по-слаби от по-големите страни членки.
„Тези държави на практика са и купувачи на западни високотехнологични оръжия и това също създава дисбаланс“, отбеляза Божилов.
Остават сериозни и проблемите с военната мобилност в региона, тъй като пътищата не са подготвени.
„В България имаме разбиране, че отбраната е работа на Министерството на отбраната. Обаче военната мобилност, пътища, мостове, летища, пристанища - всичко е под шапката на Министерството на транспорта. Необходимо е и изграждането на тръбопроводи за снабдяване на войските, а това е работа на Министерство на енергетиката. За да имаме добра отбрана, както показва опитът в Украйна, трябва да имаме добра национална производствена база. Тази база я нямаме, а това е работа на Министерство на икономиката. За да имаме хора, които постъпват в армията, трябва да имаме мотивирани, обучени, силни физически годни хора, които да се влеят в армията. Това е работа на Министерството на образованието. Значи трябва да се премине от разбирането, че отбраната е функция само на Министерството на отбраната, към един общ подход“, коментира Божилов.
Никола Лалов
