Преди 20 години Черна гора обяви независимост от Сърбия. Днес страната се смята за отличник сред кандидатите за прием в ЕС, но все още е белязана от корупция, нерешени проблеми и силно политическо влияние на Белград.

На 21 май Черна гора отбелязва 20 години от историческия референдум, който проправи пътя за отделянето ѝ от държавния съюз със Сърбия. Годишнината преминава в атмосфера, белязана от имиджа на страната като „отличник“ на Западните Балкани в процеса за присъединяване към ЕС.

През последните няколко години Подгорица успя да задвижи забуксувалите преговори за членство, да ускори реформите и да се позиционира като водещ кандидат за членство в ЕС от региона - в момент, когато Брюксел отново проявява интерес към разширяване на съюза. 

„Лесно е да бъдеш отличник в клас от слаби ученици“, казва Далиборка Уляревич от Центъра за гражданско образование в Подгорица. Нейният коментар отразява по-широкия регионален контекст. Докато голяма част от страните от Западните Балкани са в застой или дори отбелязват регрес по пътя към Европейския съюз, Черна гора успя да се възползва от геополитическия импулс, създаден от инвазията на Русия в Украйна и подновения фокус на ЕС върху разширяването. 

Референдум за независимост 

Черна гора обяви независимост от Сърбия през 2006 г. след оспорван референдум с висока избирателна активност, при който 55,5% от гласувалите подкрепиха напускането на съюза със Сърбия. През следващите 14 години страната беше управлявана от Демократичната партия на социалистите, ръководена от дългогодишния лидер Мило Джуканович. 

С течение на годините правителството на Джуканович бе изправено пред многократни обвинения за корупция и връзки между политическите елити и организираната престъпност, докато критиците все по-често описваха Черна гора като „завладяна държава“. Партията му в крайна сметка беше свалена от власт през 2020 г. след месеци на масови протести и митинги, водени от църквата, срещу спорен закон за религиозната собственост. Това се превърна в първото демократично предаване на властта след обявяването на независимост. 

„Черна гора е една от малкото страни в региона, които имаха достатъчен демократичен капацитет да заменят човек, който е бил на власт толкова дълго, без да има сериозни сътресения“, казва Александър Попов от Центъра за регионална политика в Нови Сад, Сърбия. „В Сърбия например това ще бъде много по-трудно за постигане“, коментира той. 

Разделения около идентичността 

Политическата сцена в Черна гора все още е белязана от разделение между суверенистки и просръбски лагери. Едната страна подчертава отделната черногорска национална идентичност и държавност, докато другата разглежда черногорците като част от по-голямата сръбска нация и подкрепя тесни политически, културни и религиозни връзки със североизточния съсед. 

Според последното преброяване от 2023 г. около 41% от гражданите се самоопределят като черногорци, а около 33% като сърби - баланс, който има сериозно влияние върху изборите и коалиционната политика. 

Държавни и правителствени ръководители на шестте страни от Западните Балкани с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и тогавашния комисар по въпросите на разширяването Оливер Вархей през 2024 г.Снимка: Dursun Aydemir/Anadolu/picture alliance

Просръбските партии са сред ключовите политически фактори в страната и се разглеждат като основния канал, чрез който Белград оказва влияние върху вътрешните работи на Черна гора. Официално тези два политически лагера са постигнали консенсус относно целта на Черна гора да се присъедини към ЕС. Но неофициално - според Александър Попов, този баланс остава крехък и уязвим от сръбско влияние. „Просръбските сили винаги могат да възпрепятстват европейския път по сигнал от Белград - и това вече се случва“, каза Попов. 

„Обичахме ви повече, отколкото вие нас“ 

Отношенията със Сърбия остават сред най-парливите политически въпроси за Подгорица. Това ясно пролича от реакцията на сръбския президент Александър Вучич на поканата да присъства на честванията по случай годишнината от независимостта на Черна гора. Вучич първоначално заяви, че присъствието на празненството би било като „да плюе в лицето на народа си“. По-късно той се обърна директно към гражданите на Черна гора: „Гледахме на вас като на братя и сестри и искахме да живеем в една държава с вас. Признавам, ние сме виновни - простете ни, че ви обичахме повече, отколкото вие нас“, написа Вучич. 

И Уляревич, и Попов смятат, че Белград никога не е приел напълно независимостта на Черна гора. Според Уляревич Сърбия все още се държи към Черна гора „сякаш тя е временно изгубена територия“. Попов смята, че поради тази причина Белград ще продължи да прави всичко възможно да забави напредъка на Черна гора по пътя към ЕС. „Сърбия не иска Черна гора да се присъедини към ЕС, защото това би подкопало основния аргумент на Вучич, че ‘Европа не ни иска'. Ако Черна гора влезе в съюза, ще стане ясно, че истинският проблем е другаде“, казва Попов. По думите му членството в ЕС също така би поставило Черна гора извън обсега на Белград - политически, правно и от гледна точка на сигурността, и би я извадило от сферата на сръбския натиск и влияние. 

Проблемите на Черна гора не са изчезнали

Въпреки това Уляревич предупреждава, че зад положителния образ на Черна гора като регионална история за успеха се крият много от същите проблеми, които я съпътстват от независимостта насам. „Корупцията все още е навсякъде“, казва Уляревич. „Някои дори биха казали, че сега е по-голяма от преди, защото има много повече участници във властта, които се опитват да удовлетворят партийните и частните си интереси“, коментира тя. 

В същото време експертката смята, че Черна гора трябва да използва настоящия импулс на европейската интеграция като възможност за по-дълбоки институционални и обществени промени, а не просто като пряк геополитически път, който води към съюза. „Нашият абсолютен интерес е да станем държава членка на ЕС възможно най-скоро, но е също толкова важно процесът да бъде проведен правилно и да не влезем в съюза като държава с проблеми“, смята Уляревич.
Саня Кляич